Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Николета Трендафилова, екскурзовод към ГХГ-Пловдив, за Самоковската художествена школа и самоковските зографи. 

Разкажете ни малко повече от самоковската художествена школа!

Започвам от самия Христо Димитров, от самоковското село Доспей. Той изучава зографското изкуство първоначално в Света гора, а през 1770 година отива при вуйчо си във Виена, където се предполага, че се запознава с няколко от модерните в Европа стилове за изобразителното изкуство. Голяма част от произведенията му са анонимни, както и на един от неговите синове.  

Негово дело са иконите в църквата "Успение Богородично" в Ново село и иконите в църквата "Св. Георги" в Белово, Пазарджишко, както и църквата в Костенец.  Христо Димитров също така преподава занаята и на своите синове Димитър и Захари Зограф, както и на зет си Константин Вальов. 

Продължаваме с първия му син, Димитър Зограф. Той също работи предимно анонимно, като баща си. Той предава твърде специфичен колорит на своите творби, икони и стенописи. Негово дело е изографисването на църквата "Св. Никола" в Плевен, както и иконите на църквата "Покров Благородичен" в Девическия манастир в Самоков и иконите в църквата "Света неделя" в Пловдив. Той също учи и синовете си Зафир, по-скоро Станислав Доспевски, Иван, Захари и Никола. 

Вторият син на Христо Димитров - Захари Зограф, е безспорно най-известният представител на Самоковската художествена школа. Заради ранната възраст, в която остава сирак, първоначално учи зографския занаят от своя по-голям брат Димитър. Също временно получава и много добро общо образование за епохата. 

Негов учител е известният български възрожденски просветител Неофит Рилски, който води оживена кореспонденция с него и чийто портрет рисува впоследствие, през 1838 година. Той живее, работи и твори на места като Самоков, Пловдив, Асеновград, Рилския манастир, Бачковски манастир, манастирите в Света гора и в още много други, както в Македония, така и по нашите земи. 

Стигаме и до внука на Христо Димитров, по-точно сина на Димитър Зограф, а именно Станислав Доспевски, или както му е и истинското име, Зафир Димитров. Той е роден в Самоков. Първоначално Зафир изучава тънкостите на зографското изкуство от баща си, като получава добро общо образование в училища в Самоков и Пловдив. Съвместно с баща си Димитър е участвал в изографисването на икони в Пловдивската черква "Света неделя" и Рилския манастир. През 1851 заминава в Киев, където, под влиянието на славянските идеи, сменя името си на Станислав и приема за фамилия названието на селото, от което произхожда родът му, а именно Доспей. Негово дело са главно портрети, като портрет на Димитър Зограф, портрет на Елисавета Чакалова и портрет на майката на художника Християна. 

Всъщност, представителите на Самоковската школа са само родственици?

Да, главно представители от едно семейство.

Разкажете ни повече за някои от по-ценните икони, за които прецените!

Ще ви разкажа за три от иконите в нашата експозиция. Това са Исус Христос Пантократор, Свети, Свети Константин и Елена и Света Богородица.

Ще започнем с Исус Христос Пантократор. Пантократор произхожда от гръцки и означава вседържител. Традиционното изображение на Исус Христос представлява неговата мисия като вседържител на света и съдник на човешките души. Изображението е допоясно, като Христос благославя с дясната си ръка, а в лявата държи затворено евангелие. Облечен е в керемидена червена дреха със златна лента и на десния ръкав има тъмна наметка. Иконата е създадена в края на XV-ти, началото на XVI-ти век и е от неизвестен автор, както и другите две икони, които имаме в експозицията.

Може да продължим със Свети, Свети Константин и Елена. 

На тази икона са изобразени Свети, Свети Константин и Елена в традиционна иконография, представени в цял ръст, като двете страни на светия кръст Господен. Според житието, император Константин наложил християнството като официална религия в Римската империя, а майка му, царица Елена, намерила кръст, на който бил разпънат Исус Христос. Светиите са облечени в богати императорски одежди, като и децата им, моделирани са пластично с правилни леко издължени черти - израз на благодарство и величие. 

Третата икона е Света Богородица Одигитрия или Пътеводителка. Света Богородица е представена в традиционното допоясно изображение от типа Одигитрия, с детето Исус на лявата си ръка. Обърната е леко в три четвърти, тя сочи с другата си ръка към него, потвърждавайки, че той е пътя, истината и живота. Тъмно червената и дреха е покрита със злато, детето е обърнато с поглед към зрителя, а с лявата си ръка държи свитък, а с дясната си ръка благославя.