16:34 / 09.11.2026
134
*Здравето е баланс между тялото и ума, между активността и почивката, между потребностите на организма и начина, по който живеем. Как сезоните влияят върху организма ни и какво представлява сезонната трансформация? Търсим отговорите на тези въпроси в разговор с холистичния консултант Вани Петрова в предаването "Здравето на фокус“ по радио ФОКУС.
Г-жо Петрова, как стигнахте до холистичния подход към здравето с акцент върху природата?
Още от малка се интересувам от всичко, свързано със здравословния начин на живот – от храненето до билките, растенията и всички онези съкровища, които природата ни предоставя. Баща ми и дядо ми събираха различни книги и томове с рецепти, информация за билки и трудове на Петър Димков.
Впоследствие баща ми започна да се интересува от акупунктура, хомеопатия и други подобни практики. Покрай него и аз проявих интерес към тези методи. Още от малка семейството ми се грижеше по този начин за здравето си и прилагаше наученото както върху мен, така и върху брат ми.
Виждах, че с природните методи понякога нещата се случват малко по-бавно, но при системна грижа могат да се постигнат дълготрайни резултати. Важно е човек да се грижи цялостно за здравето си и да мисли за профилактиката, вместо да чака появата на сериозна диагноза, за да започне да търси решение.
Вие разработвате метод на сезонната трансформация. Какво се променя в тялото ни през различните сезони и защо е важно да се съобразяваме с тези промени?
Да, в академията, която ръководя, заедно с участниците споделяме убеждението, че сме част от природата и тялото ни усеща всички нейни промени.
Ще дам един пример – слънчевите изригвания. Когато има такива явления, някои хора усещат въздействието им.
Дори когато ежедневието ни на пръв поглед не се променя, ние оставаме пряко свързани с природата, с циркадните ритми и със сезоните. В момента дните стават все по-кратки, температурите падат, но виждам, че много хора продължават да се натоварват със същото темпо, с което са живели през лятото.
Някои дори се стремят към още по-висока продуктивност и така допълнително натоварват организма си.
Какво конкретно трябва да направим сега, в прехода към зимата? Как да живеем и да съобразим ритъма си с този сезон?
Светлината и тъмнината влияят върху нашия биологичен часовник. Затова първият ми съвет, особено към хората, които имат проблеми със съня, е да започнат постепенно да си лягат малко по-рано. Например около 22 часа, ако досега са имали навика да си лягат късно.
Поне един час преди сън е добре да оставят настрана телефоните, телевизорите и компютрите. Изкуствената светлина, която тези устройства излъчват, може да потисне производството на мелатонин – хормона на съня. Хората, които вечер прекарват продължително време пред телевизора или телефона, често имат проблеми със заспиването и качеството на съня.
Друг важен момент е храненето. През този сезон е добре да се консумира повече топла храна, вместо студени напитки и ястия. Препоръчвам също да се придържаме към редовен режим на хранене с поне три хранения дневно, по възможност в приблизително едни и същи часове.
Г-жо Петрова, детоксът е една от най-популярните думи в съвременната здравна индустрия. Но какво всъщност означава детоксикация? Има ли нужда здравият организъм от специални пречистващи режими?
Всеки организъм има нужда от детоксикация. Моето наблюдение е, че хората масово не знаят как да подходят към пречистването на организма.
Защо е важно и колко често трябва да го правят?
Всеки съвременен човек се храни с продукти, чието качество и чистота все по-често будят въпроси. Дишаме замърсен въздух, пием вода, която невинаги е с оптимално качество, и сме изложени на редица други неблагоприятни фактори.
Всичко това създава допълнително натоварване за организма. Затова според мен е важно всеки човек да обръща внимание на здравето си и да предприема мерки за профилактика.
Пролетта и есента са подходящи периоди за подобна грижа. Но за мен детоксикацията не се изчерпва с това да пием топла вода с лимон или някакъв детоксикиращ чай.
Качествената детоксикираща програма е комплексен процес, който включва множество стъпки и конкретен план за действие. Той обхваща храненето, движението и различни процедури, чрез които се цели да се подпомогне нормалната функция на отделителната и лимфната система, кръвообращението, дихателната система, черния дроб, бъбреците и червата.
Колко дълго продължава този период на детоксикация? Еднаква ли е продължителността за всеки човек?
В моите програми основният период е 21 дни, но целият процес обикновено продължава около 30 дни.
Това е достатъчно време, в което хората прилагат стъпките, които им давам, и под мое ръководство започват да отчитат резултати. Това ги мотивира да продължат и самостоятелно.
Някои предпочитат да следват програмата две седмици, други – месец. Важното е, че хората се научават как сами, в домашни условия, могат да полагат грижи за организма си по естествен начин.
Детоксът означава ли и сваляне на килограми?
Да, това може да бъде допълнителна полза. Не е основната ни цел, но когато се промени храненето и се подобрят хранителните навици, някои хора свалят един, други два-три, а има и такива, които намаляват теглото си с 4-5 килограма за месец.
Това не означава, че трябва да гладуват. В детоксикиращите програми, които провеждам, няма строги диети и гладуване.
В аптеките се предлагат различни добавки, които обещават да подпомогнат пречистването на черния дроб, бъбреците и червата. Можем ли да разчитаме на едно хапче, за да преминем през този процес?
Категорично не.
Холистичният подход разглежда организма като цялостна система, подобно на часовников механизъм. За да постигнем добри резултати, е много важно да обърнем внимание на храненето, движението, хидратацията и стреса.
Последният също е изключително важен фактор. Хората, които живеят в условия на постоянен хроничен стрес, могат да имат проблеми със здравето си, независимо колко внимателно се хранят.
Във вашия подход отделяте внимание и на емоционалното здраве, което е свързано именно със стреса и потискането на емоциите. Как обаче да се освободим от всичко това?
Това е дълъг път, но не е невъзможен. Достатъчно е човек да направи първата крачка. Забелязвам, че именно тя често е най-трудна.
Много хора живеят в зоната си на комфорт и не искат да излязат от нея. Това е разбираемо. Но идва момент, в който осъзнават, че има върху какво да работят.
Когато човек разбере, че външният свят до голяма степен отразява вътрешния му свят и че сам участва в създаването на собствената си реалност, започва да гледа по различен начин на живота си. Както художникът рисува картина, така и ние оформяме своята реалност.
Първата стъпка е осъзнаването. Втората е смелостта да предприемем промяна. След това е необходима ясна система и подкрепа от ментор, който да ни води през процеса.
Така човек може постепенно да се освободи от ограничаващите вярвания, негативните мисли и емоции, както и от нагласите, които възпрепятстват личностното му развитие. Наред с това е важно да се погрижи за физическото си тяло и да промени начина, по който мисли, говори и действа.
Това е комплекс от много стъпки, но е напълно възможно. Всеки, който има желание да поеме по този път, може да намери начин.
Най-важното, което хората трябва да знаят, е, че има път към здравето на всички нива.
Когато работим едновременно върху мислите, емоциите и физическото си тяло, започваме да променяме начина, по който възприемаме света около нас. Тогава човек може да си каже: "Боже, как съм живял досега по този начин? Как съм реагирал, как съм гледал на света и как сега приемам събитията около себе си по съвсем различен начин?“
Как подбирате методите, с които работите? Как преценявате кои са подходящи за конкретния човек?
Всеки човек е индивидуален и различен. Затова се стремя да разглеждам личността цялостно – всичко, което прави в ежедневието си: начина на мислене, реакциите, думите и действията, хранителните навици, нивото на стрес, физическата активност и хидратацията.
Подхождам комплексно и едва след това преценявам коя практика или метод би бил най-подходящ, така че да помогне максимално на конкретния човек.
Не бих искала този разговор да прозвучи така, сякаш холистичният подход е единствената панацея за нашето здраве. В този смисъл къде е границата между допълващите природни практики и медицината?
Те могат спокойно да се допълват. Холистичните методи не пречат на класическата медицина и обратното. Хората, на които е назначено лечение и които приемат медикаменти, могат да обсъдят с лекуващия си лекар възможността да включат и подходящи допълващи практики към терапията си.
Вие сте създател на академия, ориентирана към здравето чрез природата. Какво реално правят участниците в нея?
В академията започваме да гледаме на живота по различен начин. Поглеждаме дълбоко навътре в себе си и се опитваме да открием какво ни е довело до начина на живот, който не желаем.
Много хора не харесват живота си, работата си или имат проблеми във взаимоотношенията – с колеги, роднини и близки. Те силно искат да направят промяна и да започнат да живеят по-пълноценно, да се събуждат сутрин с усмивка, а не с болка.
Говоря както за емоционалната, така и за физическата болка. Често обаче хората не знаят откъде и как да започнат. Липсват им последователност, подкрепа, а понякога и вяра в собствените им възможности.
Живеем в океан от информация и хората често се лутат между различни подходи, проби и грешки. В интернет има огромно количество информация, но човек нерядко се опитва да си помогне сам, без да има ясна посока, и така попада в затворен кръг.
Когато разполага с ясна система, тя се превръща в своеобразна пътна карта. Човек се качва на правилния кораб, има капитан, който го води към крайната дестинация, и може да се наслаждава на това пътуване, наречено живот.
Разкажете ни за случая, с който най-много се гордеете от практиката си.
Случаите са много. Хората не само подобряват здравето си на физическо ниво, но и започват да гледат на живота по съвсем различен начин.
Въпреки предизвикателствата участниците в моята академия постепенно насочват фокуса си към позитивното, към по-високите вибрации и към едно по-високо ниво на съзнание.
Това е процес, който изисква работа, постоянство, дисциплина и смелост. Няма вълшебно хапче. Но хората, които са готови да поемат по този път, започват да виждат трансформацията в собствения си живот, а околните също я забелязват.
Не е необходимо да се опитваме да променяме другите хора, защото не можем да го направим. Но когато променяме себе си, хората около нас също променят отношението си към нас. Някои остават в живота ни, други си тръгват, а на тяхно място се появяват нови хора – колеги, приятели и близки, с които имаме повече общи ценности и нагласи.
Но тук има една уловка. Човек се опитва да наложи позитивното мислене в ежедневието си, но резултатите се бавят. Тогава идва отчаянието, защото и надеждата се е изчерпала. Колко дълго трябва да изграждаме тази нагласа, за да променим действително честотата, на която вибрираме?
Много хубав въпрос. Благодаря!
Ще дам един пример – метафората с градината на нашия ум.
Години наред хората често несъзнателно са засаждали в тази градина бурени. Това са негативните мисли, ограничаващите вярвания и програмите, които понякога идват още от детството.
Има много информация по тази тема и всеки може да се запознае с нея. В един момент човек, дори на 50-годишна възраст, осъзнава, че иска да се погрижи за собствената си градина.
Именно това правим и в академията. Първо започваме да откриваме бурените, след което постепенно ги изчистваме и изкореняваме.
Тези бурени вероятно са някакви вярвания, които не подлагаме на съмнение?
Да, не става дума само за ограничаващи вярвания и негативни мисли, а за всичко, което се е запечатало в съзнанието ни още от ранното детство и което приемаме за нещо нормално.
Тези програми и вярвания често диктуват живота ни, без дори да го осъзнаваме.
Когато започнем съзнателно да ги откриваме и да работим върху тях, следващата стъпка е да подготвим почвата, за да можем да засеем новите семена, които искаме да отглеждаме в нашата градина.
Разбира се, няма как за един ден да поникнат красиви цветя, дървета и зелена трева. Необходимо е време.
По същия начин е и с нашия ум. За изграждането на нови невронни връзки и навици са необходими повторение и постоянство. Често се говори за минимум 21 дни, но всъщност времето е индивидуално и зависи от конкретната промяна.
Хората, които се припознават в това, за което говоря, разбират, че процесът може да отнеме и година. Но резултатите могат да бъдат много осезаеми и понякога да се проявят изненадващо бързо.
Когато човек започне да работи със себе си, открива личната си сила. Развиват се интуицията, емоционалната интелигентност и емпатията. Всичко това променя начина, по който възприемаме реалността.
Имам участник в академията, който един ден се събуди и ми каза: "Боже, днес си давам сметка как преди една година съм реагирал на ситуациите със съпругата си. А сега, когато тя ме провокира, това изобщо не ми влияе. Оставам спокоен, отговарям с усмивка и разбирам, че това, което тя носи в себе си, са нейните ограничаващи вярвания и програми.“
Ако човек иска още от утре да започне да се грижи по-добре за себе си, кои три малки промени бихте му препоръчали?
Малките стъпки са много важни, защото водят до големи резултати. Често хората започват с прекалено големи промени и бързо се отказват, тъй като волята и мотивацията им не издържат дълго.
Затова препоръчвам малките ежедневни стъпки, които с времето водят до трайни резултати.
Като начало бих посъветвала всички сутрин да излизат за 10-15 минути на дневна светлина. Който няма двор, може да излезе на терасата. По желание може да добави дихателна практика, да си припомни пет неща, за които е благодарен – на глас или наум, ако има хора около него – и да направи лека гимнастика.
Дори едно кратко разтягане или няколко подскока могат да активизират лимфната система.
Важно е първите минути от деня да не преминават веднага пред телефона, а да отделим време за себе си и за потребностите на тялото и душата си.
Тази малка стъпка, ако се превърне в ежедневен навик и се практикува в продължение на месец, може да доведе до положителни промени.
Втората препоръка е към хората, които прекарват дълго време пред компютъра и имат заседнала работа. Добре е да си осигуряват по две-три кратки паузи през деня, всяка с продължителност от две-три минути. През това време могат да станат от стола и просто да сменят дейността.
Може да направят кратка разходка, да се разтегнат или да изпълнят няколко леки упражнения за врата, главата и гърба. Хората, които работят продължително седнали, често имат оплаквания в областта на врата и кръста. Тези на пръв поглед елементарни практики могат да помогнат за поддържането на доброто здраве.
Разбира се, мога да дам и съвети за храненето.
Вярвам, че тялото ни е много умно и е важно да се научим да се вслушваме в сигналите му. Имам предвид да си задаваме въпроса: "Какво ми се хапва днес?“
Можем например да обърнем внимание на цветовете на храната и да избираме продуктите си според тях. Ако днес ми се хапва нещо жълто, мога да наблегна на храните с такъв цвят. На следващия ден отново да се запитам от какво има нужда тялото ми и какво ми се яде. Може да е нещо червено и така нататък.
И още нещо важно: когато седнете на масата, не се разсейвайте. Фокусирайте се върху храната, нейния аромат и вкус. Така ще се храните по-осъзнато и ще дадете възможност на организма си да се подготви за храносмилането.
Не е необходимо да променим целия си живот за един ден, но можем да го правим с ежедневните си избори. Нека така да обобщим разговора ни днес.
Много благодаря за поканата! Бъдете здрави и благословени!
