Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Севлия Тодорова, уредник фонд "Икони" към ГХГ-Пловдив, за иконната експозиция на Пловдив и иконното изкуство въобще.

Госпожо Тодорова, знаем, че в Градска художествена галерия Пловдив  съществува постоянна експозиция на икони. Кога е открита тя? Какво съдържа фондът? Можете ли да ни разкажете повече?

Фондът от икони е доста необятен, с много информация. Градска художествена галерия разполага с богат фонд от икони, наистина. 685 броя са известни, като в тях присъстват и фрагменти от иконостаси, образци на църковна графика, като щампи, йерусалими, светогорски чудотворни икони, йерусалимски икони и много други. Към този фонд се прибавят и предметите, собственост на Пловдивска митрополия, която ги е предоставила за използване и експониране в иконната експозиция. Като хронологичен обхват произведенията са от края на XV до края на XIX век.

Самата иконна експозиция към галерията е открита през 1975 година, след дълга подготовка. Сградата е проектирана за иконна зала от архитект Никола Мушанов и колектив. Тя е изградена близо до възрожденския храм "Св. Константин и Елена",  върху ранно византийската крепостна стена на Стария град. Като архитектурна форма тя представлява византийска базилика. Има предверие, експозиционната зала е три-корабна, с иконостасна стена и олтар. Именно върху тази иконостасна стена са експонирани най-ранните творби, които са Исус Христос, Света Богородица Одигитрия, Свети Константин и Елена. Те са от църквата "Свети Константин и Елена" и са от края на XV век. 

Отгоре върху тях, изключително подбрани и ценни, са поставени в празничен иконостасен ред от XVI век, така наречените несебърски икони. Встрани присъства иконата "Свети Георги на трон" от Пловдив, която е също от XVI век, имаме и "Царски двери" от Горни Воден, вече от XVII век.

А когато влезем в експозиционната зала, в лявата част са аранжирани творби на самоковските зографи от така наречената Доспевска фамилия. Това са три поколения от тази фамилия - Христо Димитров е бащата, Димитър Христов, Захари Зограф и племенника Станислав Доспевски. 

Ние притежаваме оригинали от тези зографи. Те са най-търсените в това време майстори на Балканите. Това е XVIII-XIX век. 

Когато продължим, в дясната част на експозицията, виждаме че там са поставени икони от зографи, които пък са съвременници на самоковските. Те са работили и живеели в Пловдив. Те онагледяват местното художествено средище с типичните техни стилови течения. 

Например, това са зограф Йоан от Воден, Даскал Вълко от Дермен дере и големият майстор Никола Одринчанин. От други автори има, които са поставени. Когато обаче минем на иконостасната стена,  отзад са поставени също икони от тревненските майстори зографи от различен произход. 

Също там присъстват икони, които са носили от своите пътувания поклонници, търговци и еснафи. Това може да са реплики от светогорските чудотворни икони. Сред тях има и седефени йерусалимски икони. 

Има и икона, така наречената "Иерусалимия". Това е икона върху платно, носена от поклонници, посещавали Иерусалим. Върху нея са рисувани по поръчки стени от Стария и Новия Завет и на някои от тях присъства името на художника или името на поръчителя. 

И когато се огледаме вече в страничните места, там се намират поставени в стъклени витринки така наречените домашни икони. Това са триптихи, били са почитани от българите и са били поставяни като олтари в българските домове за светци, лечители, покровители на деца, родилки. Те са също много интересни и много на брой. Освен в тези витрини, има много от тях и във фонда. Тогава във всеки един дом почти е имало такава една домашна икона.

Иконата е култов предмет, но тя е предмет и в изобразителното изкуство и съответно има история и показва развитието на българското Средновековие, като култово и възрожденско изкуство. Уточнихме, че нашите икони са от XV-XIX век, като най-старите казахме, че са от Старата църква "Константин и Елена". 

В тях виждаме влиянието на Византийския канон. Те се характеризират със строги контури и тържествено въздействие. 

Осемте празнични несебърски икони са от XVI-ти век от църквата на Свети Йоан Морски от Несебър. Те са донесени от експедиция от големият български изкуствовед  Никола Мавродинов през 1936 година.В тях се вижда влиянието на критската художествена школа. Тук вече имаме западноевропейско влияние, което прониква през Черно море. Тези икони са много реалистични. За това те са много ценни. 

От XVI-ти век е иконата "Свети Георги на трон, която в продължение на 60 години е била в криптата в София. Но тъй като принадлежи на градска художествена галерия, тя остава тук. Но интересното при нея е, че по време на последната реставрация в левия долен ъгъл се открива надпис с датировка името на художника-зограф Пахомиос. Тук вече имаме гръцки зограф.

До този момент казвахме, че до XVI-ти век виждаме това византийско влияние на канона. В XVI-ти век иконите не са толкова строги. Те вече са по-декоративни. Носят декоративни елементи, като дървени шнурови рамки, релефни ореоли. От този период е иконата "Света Екатерина". От този период също е "Свети Иван предтеча" и "Христос спасител". 

Понеже сте и художник, кажете ни какво развитие търпи изографисването на една икона във времето? Става ли по-лесно за самия художник? 

До XV век  художниците спазват канони. При тези, най-първите икони, от XV век, се придържат към византийския канон. При изписването имаме удължени пропорции. Спазва се червен, син цвят в дрехите, строго се придържат към това. В тази школа, която виждаме при несебърските икони, критската, вече имаме класическо рисуване. 

А вече през XVII век, се появява тази вече Тревненската школа, там вече е по-декоративна рисунката, всичко е по-цветно. И може би там пък се опростяват нещата. Там мисля, че вече художника е леко по-освободен. И когато отиваме в Самоковската школа, при която разглеждаме бащата, сина, племенника, той вече завършвайки Киев, Москва, се освобождава и отива към светския портрет и свободата. От анонимни художници започват вече да се изписват и имената. 

Тогава ли стават по-реалистични иконите, както казахте? 

Да. При Станислав Доспевски, при племенника, да. Но още Захари Зограф, той си позволява свободата да вкара вече и хора. Още при него става това разкрепостяване. Оттам и при Станислав Доспевски, със светското образование, стигаме до светските портрети.

А днес рисуват ли се икони и използват ли се новите технологии за това?Разрешено ли е въобще? 

Ами, това е интересен въпрос. В днешно време всичко е свободно. Но когато говорим за иконите, когато говорим за съвременните иконописци, те отново спазват правила, т.е. пост. Когато се работи иконата, трябва да се спазва пост. Дори ние, с децата в моята школа в ателиетата, когато сме работили иконите, имаше един свещеник, който ни донесе специална молитва, която се прави при започването на рисуването на иконата. Това пак са задължителни атрибути, за да има иконата свещенодействие, да изпълнява свещенодействие. Т.е. тук отново спазваме някакви правила.

Но имаме и другата страна, на съвременния художник. Примерно Ангел Василев,  дори Цанко Лавренов, за който преди една седмица направихме конкурс за 130- годишнината му, също използват иконата в своите творби, като "Света гора", пейзажите, Старият град, включително, от 17 век тези декоративни цветни мотиви, за които казахме, че тогава се засилва декорацията и ярките цветове. Има много художници, които използват по един свободен начин иконата. Така че, има ги в днешно време и двете неща. 

Исках да допълня, че по време на българското Възраждане, Пловдив става голям център на българската култура, защото тук идват богати фамилии и от Копривщица и построяват къщи. Много дарители има за построяването на храмовете. Те са посетили Европа, опитват се да подражават на европейската култура. Интересното е, че за съжаление, в Пловдив не се формира художествена школа.