Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Божидара Георгиева - момичето, което намери смелост отново да повярва в себе си. Тя е на 22 години, от Пловдив и участва в тазгодишното издание на "Гласът на България". Устремила се е смело към финала. 

Здравей, Божидара! Знаем, че от мъничка се занимаваш с музика, но днес ще разкажем по-подробно за теб, за твоя живот, за любовта ти към музиката.

Гледахме те последно по време на двубоите в състезанието и видяхме как всички треньори се бориха след това да те откраднат, след като твоят треньор избра другото момче от двубоя. Иска ми се да започна малко по-отдалече, защото ти си доста интересна личност, макар и само на 22 години.

Разбрахме, че си имала разочарование от музиката, че си преживяла един обрат. Разкажи ни повече за това! Всъщност, на колко години започваш да се занимаваш с музика?

Здравейте! Нямам конкретен спомен кога всъщност е започнала музиката да е в мен, защото аз имам чувството, че ние винаги сме били едно цяло. Винаги, откакто съм проходила. Интересен факт е, че на прощъпалника си съм хванала микрофона. И оттогава, честно казано, откакто съм проходила, не съм спряла да танцувам, не съм спряла да пея различни песнички пред телевизора и така нататък. Но официално помня, че бях на около 4 години, когато мама и тати ме завериха в една детска школа, вокална група, тук в Пловдив. Аз започнах първоначално да пея в детска вокална група, като в последствие преминах на индивидуално обучение.

Има ли музиканти в рода ви?

Не, аз съм единствената. Първата. Разпитала съм до десето коляно, но никой не казва да е имало музикант. 

Все пак,  от някъде трябва да се е породила тази любов към музиката. Как мислиш, откъде е дошла?

Не знам, просто е заложено в мен.

След това си искала да учиш във Виена, да учиш музика, нали така?

Да, точно.

И си се подготвяла в продължение на 6 години? Разкажи ни малко за този период и после за разочарованието, което е дошло.

Да, аз успях само за 15 дни да вляза в Музикалното училище, тук в Пловдив. Не знаех нотите, бях започнала уроци по солфеж и само за 15 дни успях да влезна. Отлично при това. И още от 8-ми клас мечтата ми беше, тъй като аз бях с профил класическо пеене, да отида и да кандидатствам във Виенската музикална академия, която си е най-добрата, една от най-добрите в света.

И какво се случи там?

Подготвих се, 5-6 години бях отделила от гимназиалния ми етап, в който да ходя на частни уроци, допълнително да се подготвям, защото изпитите там никак не са лесни и са на доста високо ниво. И когато си пуснах кандидатурата, даже не успях да премина и първия етап на изпитите.

И тъй като се позачудих, наистина се разочаровах, бях попитала защо така се случва. Имах познати, ходихме заедно на майсторски класове там във Виена, в Австрия. Постоянно сме пътували с моите родители. И тогава просто професорът ми каза, че гласът ми не е достатъчно зрял все още за класическото пеене и се разочаровах. 

Обаче, може би не е било лошо все пак за теб това, защото си се мобилизирала явно?

Не. Отидох в другата крайност. И тъй като се бях отдала на тази мечта не малко време, и когато знаеш, че работиш усърдно за нещо, а то накрая не се е получило, а си вложил цялата си душа и потенциал, това е разочароващо.

Започвам да учиш нещо друго във Виена - международни отношения?

Ами, останах една година в България, защото бях наистина много разочарована и попаднах в дупка, защото аз план "Б" нямах. Аз знаех, че музиката е моето нещо и не си бях позволила да видя нещо друго като вариант, но останах тук, за да помисля какво всъщност да правя и да уча. И след това заминах отново в Австрия, за да следвам вече нещо друго.

И колко години прекара, така далеч от музиката?

Почти 4 години. 

И въобще не си се занимавала с музика през това време?

Ами, само си пеех вкъщи. Това беше всичко. Спрях сценичните изяви, спрях с подгряването, защото то е много важно за певците, всичко е мускулна памет. 

А защо избра класическа музика от самото начало? 

Това е много интересна история. Всъщност мама беше човекът, който ме подтикна към класическото пеене. Аз от седми клас вече знаех, че музиката е нещо, с което искам да се занимавам. Но един ден просто бях у нас и си припявах припева от "Аве Мария". И мама ме чу и ми каза "Боже, ти пееш много хубаво. И даже като оперна певица!" Тя дотогава не беше ме чула. Аз и не се пусках по този начин. 

Аз тогава просто си го припявах и си викам, че то наистина се получава. Тогава решихме да отидем на консултация при специлист по класическо пеене. И съответно те казаха, че наистина имам потенциал. И така започнахме подготовка. И съответно ме приеха в две специалности. Едното беше "поп и джаз", което го пея от малка. Другото беше класическото пеене. Аз избрах да е класическата музика, защото вярвах, че ще ми помогне много. А и гласът ми, според мен, е доста подходящ.

Добре, а как реши да се включиш в "Гласът на България", да кандидатстваш?

Съвсем необмислено и на шега. Честно казано, февруари месец вървяха рекламите по телевизията за предварителните кастинги. Гледах ги и доста се чудех. И един ден просто реших даси пусна кандидатурата. То пък всеха та се получиха нещата. Много неочаквано.

Но пък какво стана? Как ти подейства моментът, когато се обърнаха треньорите, при първото ти излизане на сцената?

Ами, аз почти нищо не си спомням от тогава. От адреналина, от притеснението, всичко ми е като мъгла. Както е било и за много други участници, доколкото сме си говорили. Но ми беше много хубаво. Аз започнах със затворени очи, просто защото бях толкова притеснена да не се изложа по някакъв начин. Защото аз даже не вярвах, че и един стол ще ми се обърне.

Значи, имало я е още тая несигурност в теб, въпреки смелостта да се явиш?

Ами, защото все пак немалко време загърбих музиката и не се бях упражнявала. Затова бях и толкова несигурна, че ще се справя. Особено от такъв натиск.

А какво се случи по време на двубоя? Видяхме, че там се явяваш с едно момче Никола, което също е на много високо ниво. Как го прие това, че Никола продължава, а ти оставаш? 

Имаше нотка на притеснение, но още на репетициите знаех, че ни се получава наистина много добре. И просто ние самите си настръхвахме от самото изпълнение. Така че, за да успеем да предадем емоцията, наистина звучеше магично, още тогава, някак си имах вътрешна вяра, че и двамата ще продължим напред. Кой къде, няма значение.

Треньорите непрекъснато ви повтарят, че това е битка, това е двубой и всеки трябва да отстоява възможностите си. Ти прие ли го като битка този двубой? 

Мисля, че точно нашето изпълнение не беше битка, то си беше наистина дует. Не се напявахме, (9:31) звучахме просто като едно цяло. (9:33) Тя самата песен е дуетна, така че предразполага за това. Но мисля, че звучахме много добре. Много спято. 

Самото ти представяне в "Гласът на Българи" какво е за теб?

То е трамплин към това,  с което аз искам да се занимавам занапред. То е началото на моя артистичен път. Вярвам, че ще е така. И вярвам, че това е доста голяма изява, и сцена голяма. Публиката за първи път се запознава с доста от нас. 

За първи път ни чува и е много интересно каква ще е тяхната реакция. Защото все пак това е началото на повечето от нас. Дали ще успеем да достигнем до тях, дали ще ни приемат, ще ни харесат. "Гласът на България" бих казала, е начало.

Да ,това е така, независимо от крайния резултат, независимо какво ще се случи от тук нататък. Ако трябва да дадеш някакъв съвет на младите хора, които често пъти не вярват във възможностите си, както това е било и при теб в един момент. Ти си се отказала, какво би им казала? 

Ами, знам колко трудно и клиширано, всъщност, ще звучи. Много е лесно да се каже, но много трудно да се направи. Но ако не успеете да вярвате в себе си, опитайте да се вслушате в околните и това, как те ви възприемат, какви качества те виждат у вас. Защото съм сигурна, че там ще намерите частици от себе си и ще успеете да погледнете себе си по малко по-различен начин, особено когато получаваш толкова позитивни коментари. В моя случай, след двубоя, аз наистина не прочетох нито един негативен коментар, както и за моя кастинг на тъмно, което ме прави много щастлива. И  това ми вдъхва вяра да продължавам. И виждам как успявам да достигна до хората. Така че вярвайте, опитайте се!

Коя е твоята най-голяма опора? Може би семейството?

Моето семейство винаги е било до мен и абсолютно те са моята опора. Но трябва човекът сам да си бъде опора за себе си, защото ако ти не си, няма кой.

Божидара, ти имаш едно нежно, приказно гласче, обаче, в същото време показваш една много голяма воля, твърдост и се вижда, че благодарение на това успяваш. И ние ти го пожелаваме и за напред да е така! Дори да не се класираш, никога повече да не се отказваш от мечтите си и да продължиш да следваш пътя на музиката! 

А между другото, какво стана с международното отношение? 

Ами завърших отлично, с отличен резултат. Те са моят план "Б", всъщност, въпреки че все още  не вярвам, че ще влезнат в употреба. Но са ми дали много позитивни качества, които мога да приложи в певческата си кариера, например. Но все пак, имам си и такава диплома. И това е добре.