16:42 / 11.11.2026
315
Защо фармацевтичната индустрия настоява за по-голям публичен ресурс? Доколко устойчив е настоящият модел на отстъпки и има ли риск от ограничаване на достъпа до съвременно лечение? Изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители Деян Денев в интервю за ФОКУС.
На среща с медиите преди седмица посочихте, че в бюджета на НЗОК трябва да бъдат предвидени допълнително 160 млн. евро за оригинални лекарствени продукти. Кои фактори имат най-голяма тежест за това искане?
Увеличаващото се потребление на съвременни лекарствени продукти. Има няколко фактора, които обуславят това развитие. От една страна, имаме увеличена заболеваемост, а от друга - навлизане на по-нови терапии, по-ранна диагностика и по-дълъг период на лечение на пациентите.
Като цяло това показва успехите на здравната система да поставя под контрол хроничните и тежките заболявания. Но това води до нарастване на потреблението и когато бюджетът изостава от нарастващото потребление, се формират скрити дефицити, които тежат все повече на системата.
След като видяхте какво е заложено в бюджета за 2027 г., смятате ли, че пациентите ще бъдат обезпечени?
Със сигурност този бюджет създава рискове за системата, тъй като изостава от очакванията за нарастващо потребление.
Очаква се следващата година потреблението на съвременни лекарства да нарасне с около 14%, а предвиденото увеличение на бюджета е около 9%, което ще отвори още по-голяма дупка в бюджета, която НЗОК ще префактурира на фармацевтичните компании.
Техните възстановявания към НЗОК са структуроопределящ елемент на системата. Без тези плащания компаниите на практика възстановяват на касата едно от всеки три евро, които тя заплаща за лекарствени продукти. Без тези плащания моделът няма как да функционира.
Колкото повече се увеличава обемът на средствата, които трябва да върнат, и колкото по-непредвидим е този размер, тъй като няма ограничения в него, толкова по-трудно ще бъде на компаниите да продължат да оперират на българския пазар.
Кои пациенти биха били най-застрашени?
Широк обхват са пациентите, които разчитат на помощта на НЗОК за лекарствено лечение, което сами не могат да си позволят.
Става въпрос за хора с онкологични и хематологични, метаболитни, автоимунни, редки и сърдечносъдови заболявания. Във всички тези области има съвременни терапии на висока стойност, които нито едно семейство не може да си позволи да заплаща.
Затова ролята на касата за плащането на тези терапии е изключително важна.
Фармацевтичната индустрия не бяга от отговорност. Компаниите, които членуват в нашата организация, ще продължат да правят всичко възможно, за да доставят своите терапии на българския пазар и да подпомагат системата.
Има ли риск през 2027 г. НЗОК да започне да ограничава финансирането за определени терапии и да забавя достъпа на пациентите до нови лекарства?
Моделът не дава възможност на касата да ограничава финансирането за конкретни терапии. Той прехвърля целия дефицит на фармацевтичните компании, независимо от неговия размер.
Докато компаниите сключват тези договори за отстъпки и ги превеждат на НЗОК, пациентите ще продължат да получават своето лечение.
Ако обаче отделни компании по една или друга причина решат, че не могат при тези условия да доставят лекарствата си в България, някои съвременни терапии могат да започнат да заобикалят страната. Тогава пациентите ще трябва или да ги заплащат от джоба си, или да ги търсят в други държави.
Посочвате, че 54% от новите терапии не са достъпни за българските пациенти. Колко хора реално са засегнати?
Това не означава, че пациентите нямат налично лечение в България. Но има случаи, в които ефектът на наличните терапии се изчерпва за определено заболяване и за стотици пациенти става изключително важно да получат достъп до нова терапевтична възможност.
Има и случаи на революционни терапии, например в онкологията, които при настоящия модел няма как да бъдат достъпни за българските пациенти.
Има ли случаи, в които българските пациенти получават по-късно достъп до животоспасяващи терапии в сравнение с пациентите в останалите европейски държави?
Да, за съжаление има забавяне.
Ако пациентите в Европа получават достъп до лечение средно в рамките на 300–400 дни след разрешаването му за употреба от Европейската медицинска агенция, в България става въпрос по-скоро за около 700 дни изчакване.
Това са средни периоди. В някои случаи новите терапии достигат бързо до пациентите, но в други те трябва да чакат с години.
Колко реален е рискът пациентите, които в момента получават лекарства без доплащане, да започнат да плащат част от стойността им заради нарастващите задължения на фармацевтичните компании?
Аз лично се надявам, че фармацевтичните компании ще продължат да намират начини да предоставят специални условия за България, включително и да компенсират доплащането за пациентите.
Но тежестта, която се прехвърля върху фармацевтичната индустрия във връзка със заплащането на лекарственото лечение в България, не може да се увеличава неимоверно.
Така че риск има. Надявам се обаче, че през 2027 г. той ще бъде преодолян.
Какво според вас трябва да се промени, така че пациентът да не се оказва между финансовите ограничения на НЗОК и възможностите на фармацевтичните компании?
Ние предлагаме четири стъпки.
На първо място, бюджетите вече да не се изготвят на базата на исторически принцип, а да се планира очакваното потребление за следващата година. Със съвременните дигитални инструменти това е възможно.
На базата на очакваното потребление и медицинските потребности на пациентите трябва да се подготвят бюджетите, като предварително се планира и недостигът, който ще бъде прехвърлен към фармацевтичната индустрия.
На второ място, не трябва да се променя съотношението. Ако тази година бюджетът финансира 67% от лечението и потреблението, а индустрията осигурява 33%, догодина това съотношение трябва да се запази. Не трябва да се прехвърля допълнителна тежест върху индустрията.
И не на последно място, трябва да има разумни рамки, в които да е това възстановяване.
