16:31 / 10.11.2026
199
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Румяна донева, от Регионален исторически музей в Пловдив, за живота и делото на Димитър Кудоглу - най-големият благодетел на Пловдив. Негови са думите: "Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Интересна личност е Димитър Кудоглу, всички го знаят като дарител, но е добре, все пак, да разкажем малко повече за неговия живот, за това, което той е оставил за Пловдив. По тази причина се обръщам към Вас като специалист. Какво още можем да кажем за този човек?
Димитър Петров Кудоглу е един от най-големите дарители в България, особено в Пловдив, но не само.
Неговото име може да се нареди сред такива имена като Христо и Евлоги Георгиеви, Кирил Нектариев, хаджи Калчо Дренски и други големи български родолюбци. Той е роден на 21 август, в село Габрово, Ксантийско, през 1862 година. Тогава това е било част от Османската империя.
Животът му преминава в динамични времена, има въстания, има освобождение, след това войни, още войни. Умира през 1940 година, на 7 март, малко преди България да се включи във Втората световна война.
Първоначално живее в Габрово, след това се премества в Ксанти, когато през 1883 година в Османската империя се налага монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия, защото Ксанти е център, в който се обработва тютюна. Премества се там, за да може да продължи родовата традиция да се занимава с обработката на тютюни. Ксанти по онова време е било гръцко. Гърците не гледат с добро око на българина, който превръща всичко, което докосне, в злато. Затова през 1903 година, когато избухва Илинденско-Преображенското въстание, неговото оставане в Ксанти става проблемно.
За това той взима жена си, която е ксантийка, Екатерина Салилова и се преместват да живеят в Дрезден. Това е най-голямото място в Европа тогава, където се търгува с тютюн. Разполага се там, купува си къща и животът му протича вече в Германия, става немски поданик.
В Германия, в Дрезден, той купува още една къща, освен неговата, която използва за консулство на България там. Назначен е за почетен консул, а втората къща е наричан консулатото. Благотворителността, която той извършва, основно в България, е традиция в неговото семейство. Един от неговите дядовци е свещеник. В неговия род смятат, че за да си добър човек трябва да даряваш на другите, да помагаш на другите. И този завет той го експлоатира по най-добрия възможен начин за нас, българите.
Първите дарения, които прави, са за неговото село. Той оставя къщата си за училище и почва да изплаща пенсия на неговия първоначален учител Яков Змейкович, помага на близки, на роднини. Неговата сестра остава рано вдовица и той се грижи и за нейните две дечица. Изучава ги, назначава ги като ръководители на своите фирми в Ксанти и в Пловдив. И на по-късен етап, им купува къща и ги устройва в самия град Пловдив. Той самият не се установява никога в Пловдив. Той живее в Ксанти. Установяват се племенниците му. Това са двамата братя, които са деца на неговата сестра Мария. Той е идвал, но не е оставал за постоянно да живее в града. С първата си съпруга живее в Дрезден. С втората си съпруга също живее в Дрезден. Тя също се казва Катерина.
В края на живота си иска да се прибере в Пловдив и да се устрои, даже през 1937 година пише писмо до министър-председателя, че той е обявен за почетен гражданин на Пловдив. И поради тази причина иска старините си да ги прекара в Пловдив. Но неговата съпруга е гъркиня и тя не иска да дойде в Пловдив, не и харесва средата и заминава за Солун. Чак накрая вече идва в Пловдив, но той остава като гост на своите племенници. Ту е при единия, ту при другия. Те живеят в този в три етажна огромна сграда.
А как решава да отдели средства, за да се направи този Дом на благотворителността, на мястото на пощата сега?
Пощата си е била и тогава там, но е била по-малка.
Да, но са бутнали този дом, за да я разширят?
Там има малко заигравка с личен мотив на архитекта, който я извършва. Всъщност това, което по-късно става Дом на благотворителността и народното здраве, първоначално е било хотел. И този хотел е построен от архитекта Стойко Стойков. Хотел "Цар Симеон" се е казвал, защото площадът също се е казвал "Цар Симеон".
През 1926 година е финализирана сделката и Кудоглу е вече собственик на хотела и започва преустройството и ремонта, който да превърне хотела в диспансер. Защото всъщност Дома на благотворителността и народното здраве не е болница, не е аптека, не е клиника, а е здравен диспансер за туберкулоза, за детски болести, за венерически, кожни и така нататък. Включително има и противобясна станция, която обаче е разположена в сегашния Кючук Париж, южно от ЖП Гарата. Стойко Стойков построява сградата, когато през 70-те години се взема решение да се разшири пощата, архитектите изчисляват, че ще бъде по-лесно да съборят сградата на Дома на благотворителността, отколкото да я адаптират с разширението. Изхождат официално от идеята, че тя е претърпяла Чирпанското земетресение през 1928 година и е с увреди, виждат се някакви пукнатини по фасадата, че тя не е стабилна.
Но в Пловдив има други слухове, както е описал историкът Стефан Шивачев, който е негов изследовател. Той разказва, че в дъното на събарянето на сградата на Кудоглу, т.е. на Дома на благотворителността, стои синът на Стойко Стойков, Желязко Стойков, който също е архитект, но на продължението на пощата. И тъй като на времето баща му изоставя него и майка му, той всъщност расте без баща си, той не се грижи за него, това е един вид отмъщение на Желязко Стойков към баща си и неговото дело. Сградата е била много трудно съборена.
Всъщност, тези обяснения, че е била повредена и т.н. са само оправдания. Тя наистина е била повредена през 1928, обаче тогава се събират архитекти и качествено я укрепяват така, че в началото на 74-та я събарят много трудно, с камион дърпат колоните. Толкова много бетон е било налято, че едва я бутат и я къртят етаж по етаж, докато е изравнена със земята, за да направят продължението на пощата.
Това е била, може би, най-модерната сграда в града, с най-модерното медицинско оборудване в оня момент. И въпреки, че е направено за болни, бедни, реално тук са идвали богаташи. Защото техниката е била последен писък на медицината. И като е луксозно, естествено, че ще идват. В нея е имало и салон, в който са се прожектирали филми с образователна цел, т.е. за здравна просвета.
Колко добре щеше да бъде да го видим сега този Дом на живо!
Можеше, да. Някои по-възрастни от Пловдив помнят сградата.
Тъй като Кудоглу се счита за един от най-големите дарители, какво още построява в Пловдив и за какво още дава пари?
За какво ли не дава? Както пише неговият летописец Недко Каблешков, в рамките от 1919 до 1926-та година е раздал над 2 милиона и 500 хиляди лева за различни каузи, за различни институции. И това са само официалните, записаните средства. Недко Каблешков казва, че тези, които са под хиляда лева, той просто не ги е записвал. А това е било ежедневие. Те просто са очаквали Кудоглу да се появи в Пловдив, за да почне някой да му иска нещо. Той е откликвал веднага.
Той е оглавявал и Върховен комитет на благотворителността, или просто е дарявал и на тях?
До 1916-та година е време, когато България е зле. Започнали са две войни, преживели сме две национални катастрофи. През 1916-та година вече е Първата световна война. Има страшно много сираци, много военноинвалиди. И плюс това няма лекари. Защото, още по време на Балканската война всички лекари са мобилизирани в армията. Трябва да се отдаде дължимото, няма кой да лекува хората и не само в Пловдив. И това е било много страшно време да се разболееш. българите се обръщат към чужбина за помощ. У нас пристигат лекари от Международния червен кръст - от Чешкия червен кръст, от Руския червен кръст, от Френския червен кръст. В Пловдив отварят болници, нужни са били много легла. По 100, по 130 легла са били разполагани в различни училища. Учредява се сиропиталище по това време, през 1912-та година. На първи октомври решават да направят Върховния комитет за благотворителността, който да обедини всичките такива дружества за помощ на болниците и на починалите от фронта, за сираци, хора от фронта и така нататък.
Всичките тези дарителства се обединяват под егидата на Върховния комитет на благотворителността. Първият председател на този комитет е Недко Каблешков. Първоначално започват с 3000 лева, това е някаква съвсем малка сума и Димитър Кудоглу решава да подпомогне този комитет, като му дарява 200 000 лева, с което всъщност стартира дейността на Върховния комитет за благотворителността.
Най-голямото нещо, което прави този Върховен комитет на благотворителността, е построяването на четирите павилиона за лечение на туберкулоза, прави го заедно с Дружеството за борба с туберкулозата. Това е нещо, което наистина сплотява хората и помага да се обучат как да се предпазват от туберкулоза.
А това заболяване е било бич по същото време?
Да, може би това е била болестта взела най-много жертви. Ще ви дам малко статистика от това, което открива Лабораторията на Дома на благотворителността и народното здрав. В едно от отделенията - противотуберкулозното, има лаборатория, в която се правят изследвания. От тях се разбира колко са носители на заразата, колко са активно болни. Първоначално започват с учениците и откриват, че една четвърт, до една трета от учениците в Пловдив, и в близките около Пловдив села, са носители на заразата. Даже има описани случаи, в които откриват семейства, които живеят в една стая. На едно място са открили деца, които спят с починалото си от туберкулоза братче. Било е трагедия. И това, че се открива такъв отдел за борбата с туберкулоза, спасява много живота.
Кудоглу прави и много трапезарии, доколкото знам? И въобще, доста пари е давал за да подпомага хората.
Да, имало е безплатни трапезарии както в България, така и в Ксанти. Той е подпомагал и българите извън границите на България.
Сега ще ви дам пример как се е колаборирал с тези дарителски дружества, женските, които са "Постоянство", Майчина грижа", "Самарянка" и т.н. Примерно, той дарява пари на "Самарянка", защото има проблем. Дома на благотворителността и народното здраве има проблем с Лекарския съюз, с лекарите, които са частна практика.Те смятат, че той им отнема. пациентите и съответно печалбата. Това дружество, като им занесат болните рецепти, където са ги прегледали, им дава пари, дава им храна, дава им лекарството безплатно, дават им дрехи, защото хората тогава са били толкова бедни, че просто не са можели да се хранят както трябва.
В България по това време бедните болни, тяхното лечение, се е поемало от държавата, от общинските съвети. Но пък и много от болните хора въобще не са ходили на лекар, защото са смятали, че по този начин ще си изгубят и работата. Не са се разкривали. Особено тези, които са били с кожно-венерически болести, Та, тогава е имало големи брожения от страна на частните лекари. Те именно на няколко пъти предизвикват проверки на Дома. Просто искат да го премахнат, защото смятат, че им взема хляба. Но Дома по-късно наистина се премахва. Имало е един период, когато всичко се бута.
Въпреки че Дома на благотворителността е бил обявен за сграда с национално значение. сградата е съборена. Красива сграда, на няколко етажа, Единствено Противобясната станция е била на различно място, в момента в Кючук Париж.
Въобще, този човек е имал златно сърце и наистина си заслужава да говорим за него сега. Той, всъщност, парите си ги прави предимно от търговия с тютюн, нали така?
Да, той, всъщност, по време на войните успява да сключи много добри контракти с Австрия, Германия и Унгария и успява, защото те тогава са в изолация. Той се оказва един от снабдителите на войските на Австрия и Германия с тютюн. Това се оказват много изгодни сделки и така натрупва богатството си. Казват, че става богат като Крез по това време.
Да, тогава, между другото, е имало много спекула и който може и е умен много лесно е успявал по време на войната.
Бях слушала едно интервю на историка Стефан Шивачев. Той казва, че за целия период, през който той е издържал Дома на благотворителността, Кудоглу е дарил 40 милиона лева. За да можеш ти да дариш 40 милиона лева, трябва да си изкарал повече. Включително държавата се е възползвала най-безочливо, бих казала, от ресурсите му. През Дома минават над 100 хиляди пациенти.
Само една малка част от тях са платени. Всичко друго са безплатни предложения. 42 хиляди са преминали през кабинета за електролечение. Това е кабинет, в който се лекуват с кварцови лампи с диатермия и така нататък. За този период са прегледани около 15 хиляди бременни жени, кърмачки и деца до 14-годишна възраст. Извършени са над 10 хиляди детски посещения. А в Противобясната станция са лекувани над 6 хиляди души. За първите 10 години са поставени 140 хиляди ваксини, които спасяват живота.
Противобясната станция много успешно се справя с проблемите на местното население, защото за целия период на съществуването си имат само 21 смъртни случаи. Това е изключително успешно. И даже се равнява по успешност на западноевропейските противобесни станции.
През 2023 година е възстановен неговият бюст-паметник в "Цар Симеоновата градина" в Пловдив.
