12:10 / 05.11.2026
227
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с директора на Регионалния природонаучен музей в Пловдив Огнян Тодоров.
Беше дълго пътешествие. Какво любопитно видяхте и най-важното донесохте ли нещо?
Какво донесох? Донесох около 34000 снимки, видеа и огромно количество спомени. Донесох много контакти с колеги от музеите в Сингапур, в Сидни, в Мелбърн. Успяхме да направим много добра комуникация с един аквариум в Херн и с най-голямата зала за тропични пеперуди, която се намира в Южното полукълбо, пак близо до град Херн в Австралия, по-точно в източната част на Австралия. Бяхме посрещнати страхотно от всички колеги.
Аз успях да направя предварителна комуникация с всички тези институции. И особено в Сидни и в Сингапур получихме невероятно отношение. И продължаваме да осъществяваме и бъдеще контакти.
Кое беше най-вълнуващото място?
Програмата ни беше наситена с много емоции и преживявания. Бяхме си поставили две основни цели. Едната - да заснемем дивата природа, емблематични за Австралия животински видове като птицечовка, ехидна, казуар, куала, тасманийски дявол.
Другата наша основна цел беше да направим контакти с водещите в света и в областта музейни центрове, като музеят в Сидни, в Сингапур и в Мелбърн. В Мелбърн се намира най-големият музеен комплекс в света. Предварително бяхме направили комуникация с тези институции и срещнахме много добро отношение от всички.Успяхме да изпълним, даже да преизпълним целите си, защото аз се шегувах напоследък, че ако видя 100 вида живота в дивата природа ще съм щастлив. Но успях да видя 160 вида. Успяхме да надвишим много това, което очаквахме предварително. Имахме огромен късмет да видим редките птици, за които ви кацзах и дори успяхме да ги заснемем с цел обогатяване на нашата образователна програма.
Аз и преди бях споменавал за нашата идея да създадем един общ блок, в който да бъдат поместени тези наши туристическо-образователни филми, с които да покажем биоразнообразието в света, да се опитаме да го направим по такъв начин, че да стане като образователен елемент.
Имахте ли интересни случки, за които да ни разкажете?
Въобще организацията беше наситена с изключително голяма динамика.
Посетихме няколко зоопарка. За мен беше много важно да видя един център за размножаване на едно от най-редките животни на планетата - короборейни жаби.
Това са едни високопланински земноводни, които са били на ръба на изчезването. Живеят в Тасмания, във високите части на Тасмания - австралийски остров на границата между Тихия океан и Индийския океан. До Мелбърн има изграден такъв център за размножаване на тези жаби. Посетихме го, поговорихме с колегите. За мен това беше много интересно. Като цяло програмата мина сравнително гладко, без някакви сериозни проблеми.
Времето какво беше?
Времето беше различно, защото говорим за Порт Дъглас. Това е почти в северо-източната част на континента. Там се намира един национален парк, Дайнтри, който се води за една от най-старите гори на планетата. Там е топло и влажно. Успяхме да видим, след двудневно търсете в дивата природа, казуари.
Аз по принцип, преди да започна с планирането, бях набелязал видовете, които искаме да видим в природата и къде в Австралия имаме най-голям процент възможност да ги срещнем. Видяхме и много други животни.
Докато в Тасмания температурите бяха от порядъка на 5 градуса. Хладно, влажно. Самите местообитания са коренно различни.
Аз ще подготвя една гостуваща изложба и ще направя една поредица от лекции за Австралия и Тасмания. На тези лекции хората ще имат възможността да видят уникалния пейзаж на южната част на Тасмания. Там е като Джурасик парк - едни огромни дървовидни папрати, мъхове по дърветата. Много интересно, различно от тези места ,където сме били досега.
Като цяло беше хубаво времето. Но имаше и много хубави дни, имаше и валежни дни.
Доколкото знам Комодските острови са дом на митични комодски гарвани. Дали успяхте да срещнете такива? Дори мястото се смята за туристическа атракция заради тях.
Видяхме ги тези гарвани. Те, общо взето, почти не се различават от нашите гарвани.
Общо взето, в Индонезия бяхме на остров Бали, в по - дивата част на острова, в няколко национални парка и природни забележителности. И най-вече посетихме островите Комодо, Флорес и Ринка. Там се срещат известните комодски варани, които достигат до около 3 метра дължина. Освен това, островите са много интересни, защото не само комодски варани могат да се наблюдават там. На остров Ринка видяхме комодски варан, който се храни със загинал бивол. И дори самият гид, който ни водеше на острова, защото там е задължително да бъдем с гид, ми показа клипче, на което буквално преди 3 дни 40 комодски варана са омъртвили бивол и как се хранят с него. Много автентична среда и много дива. Остров Ринка е много по-природно насочен.
Сигурно и кухнята им е толкома екзотична и интересна?
Това всъщност беше много интересно за нас. Очаквахме, че в Австралия, защото тя е заобиколена от вода отвсякъде, ще имаме възможност да опитаме местна риба, морски деликатети и т.н. Но се оказа, че единственото нещо, което се предлага в морските ресторанти, беше рибен чип с риба барамунди, която е внос от Виатнам и тайландски кариби. Политиката на държавата е да опазват биоразнообразието си и всъщност, в нормален ресторант, не може да се яде местна риба.Това беше изключително интересно за нас. Малко ресторанти предлагат местна риба, която е изключително скъпа. Много по-изгодно им излиза да внасят риба от Виетнам. Докато в Индонезия нещата бяха коренно различни. Там има огромен рибен пазар, в който уловът може да стане през деня и веднага след това да го опиташ, приготвят го на място. И действително беше много интересно за нас. Всяка кухнята е много различна. А в Австралия основно сандвичи и бургери ядат. Разбира се, техните нямат нищо общо с нашите сандвичи и бургери в България.
По-хубави или по-лоши са?
Много по-добри. Изключително развит е секторът животновъдство. Особено в Тасмания, в по-южните части на Австралия. Имат огромни ферми за животновъдство. Държава, в която има абсолютен ред. Минахме с автомобил над 2600 км с националните паркове и резервати. Нямаше нито един човек, който да ни задмине неправилно или да ни отнеме предимството. Много е добра организацията. Изключително толерантни са, спазват правилата.
Което означава, че са спокойни хора?
Много спокойни хора. Много е зелена средата, в която живеят. Много здравословен начин на живот водят. Много различен от това, което ние сме свикнали да виждаме. Кое е най-уреденото място?
Ами и в Австралия. Индонезия е малко по-назад в развитието си. Макар че, в много отношения ни изпреварва значително. Вече Австралия е доста по-напред в развитието си. Навсякъде има видеонаблюдения. Има изключително високи глоби за неправилно шофиране, за неправилно пресичане. Има си много строги правила. Това е, което ми направи впечатление по музеите, които посетихме, по институциите и по националните паркове. Много стриктна дисциплина и ангажираност на всички хора в опазването на околната среда. Може да видите в центъра на Сидни огромна колония с летящи лисици, които никой не закача.
Просто, дивите животни живеят вътре в градовете, които са по-зелени и по-отворени от нашите градове. Има си аутобани, по които за минути може да стигнеш от единия до другия край на града и до центъра, без никакви задръствания и проблеми с трафика.
Успяхте ли да се информирате, като председател на Сдружението на българските музеи, как са със заплащането техните служители?
Там в Астралия, дори в Индонезия, където бяхме, в Сингапур, стандартът е доста по-висок. Там и музеите, мащабите им, са съвсем различни. За съжаление, разликата е в държавната политика. Защото държавната политика в Астралия е насочена към развитието на музеите и на културния сектор въобще.
Защото в България, за поредна година наблюдаваме, че този сектор се неглижира и очевидно не е важен за нашата държава.
Ако трябва да избирате къде да живеете, къде бихте се насочили?
Това е много интересен въпрос. С един колега се говорихме това и за да прецениш къде би живял, трябва да го свържеш със своите предпочитания. От гледна точка на биоразнообразието и като го свържа с останалите фактори на социално-икономическата среда, Астралия е прекрасно място за живеене.
От друга страна, аз съм бил и в Перу, където природата е много по-драматична, но хората са страхотни. Много е трудно човек да прецени в един момент къде е най-добре. Бил съм в много страни, почти в 40 държави. И всеки път, когато са прибирам в България, си казвам, че си е най-хубаво у нас. Има много държави, в които е хубаво да отидеш да ги видиш. Но когато са прибираш в България, си е най-добре. Разбира се, има за какво да се борим и да се развиваме. И когато отидем да видим как хората са решили определени проблеми и как са организирали определени дейности, е добре да вземем един пример от тях, че това може да се случи и при нас. Но е въпрос на желание. Някога има желание, но когато държавата не подкрепя дейността на самото направление, както е с музеите, не се получават нещата.
А къде е най-опасно за хората, къде има сблъсък с животинския свят? Най-опасно за тях, докато съжителстват с определени животни?
Миналата година, когато бяхме във Виетнам, аз очаквах много голямо биоразнообразие, но се оказа, че то е доста силно намалено, следствие на културата, която имат във Виетнам. Много хора се хранят абсолютно с всичко живо, което ги да заобикаля.
А в Индонезия не е ли така?
Не, в Индонезия не е така. Много по-ограничено е това нещо. По време на войната във Виетнам, също оказва много голямо влияние върху видовото разнообразие. Но нещата постепенно започнат да се променят, защото младите хора вече имат съвсем други изградени навици, много по-модерно общество, говоря за Виетнам. Изключително бързо развиваща се държава е сега.
Аз имах предвид къде хората са застрашени от различни видове животни?
Да. От тази гледна точка Австралия е абсолютен първенец. Там огромните паяци, черните отровни паяци си живеят безпроблемно навсякъде в Сидни. И концентрацията на отровни видове е изключително голяма, включително и от растителния свят. Има една случка с едно растение в Австралия, което се случва с едно от най-отровните растения в Австралия.
А как хората се пазят? Може би даже е част от образователната система това?
Свикнали са със заобикалящата ги среда и не обръщат внимание. Познават видовете, които ги заобикалят. Познават начините по които да се предпазят от тях. И съответно, ако ги ухапе нещо, как да се справят. Хората са свикнали да живеят с дивите животни. Извън градовете всички автомобили са с големи ролл банери отпред, за да не пострадат, ако евентуално блъснат кенгуру.
Какви са следващите ви намерения? Къде още не сте били на експедиция?
Още нямам ясна визия, но съм си поставил много цели. Искам да посетя няколко национални парка в Китай, другото е в Мадагаскар.
А иначе има ли новини около музея?
Имаме в момента няколко проекта , които продължаваме. Нашата образователна програма е наситена с много събития. Предвиждам доста нови неща да се случат до края на годината, но засега няма да го споделям, да не дърпаме дявола за опашката.
