Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Нели Попова - директор на Национално училище за музикално и танцово изкуство /НУМТИ/ "Добрин Петков" в Пловдив.

На един много хубав ден, 1 октомври, Световният ден на музиката, вие отбелязахте голямото събитие за тази юбилейна година, големият концерт. Как премина този грандиозен концерт, да кажем като начало?

Този тържествен концерт под надслова "Памет, традиции и възход", по случай 80 години от основаването на Пловдивското музикално училище, мина под патронажа на Министерство на културата на Република България, с финансовата подкрепа на Община Пловдив по Проект по Компонент 1: "Фестивали и значими събития" от Наредбата на общината за реда и условията за финансиране на инициативи в сферата на културата и като част от календара на културните събития на Община Пловдив за 2025 година. В този концерт участва симфоничен оркестър, съставен от бивши и настоящи възпитаници на училището, с концертмайстор именития ни цигулар Мичо Димитров. Участваха хорът на училището с диригент Николета Енева, с подкрепата на хора на Държавна опера Пловдив с хор майстор Атанаска Попова и Цветан Цветков, балетният ансамбъл на училището с хореограф и корепетитор Галина Гешева, перкусионният ансамбъл "Престо" с художествен ръководител Пенчо Пенчев, народният хор на училището с диригент Явор Тасков, квартет китари с ръководител д-р Милена Манева и диригенти. Бяхме поканили и успяха да присъстват и Йордан Дафов, Диан Чобанов, Григор Поликаров, Константин Добройков и Кръстин Настев, за което съм им много благодарна.

Това са все ваши възпитаници?

Да, всичките, това беше идеята. Съжалявам, че не можа да присъства, поради заетост в чужбина, Найден Тодоров, както и Диляна Лазарова. И тях бяхме поканили. Но така е сега, който го може, е звезда навсякъде и се радвам, че и тези успяха да отделят от ценното им време. А пък Диан Чобанов помогна с хора, и с оркестранти и с каквото още трябваше по подготовката на концерта, и съм му много благодарна. Все пак и той е наш възпитаник и се уважаваме.

Оркестрантите, самите ваши ученици, какво означаваше за тях тази изява?

Усещаше се във въздуха още по време на репетициите, които започнаха тук, в училище, че има една такава радост. Вълнуваха се, че такива имена, такива диригенти ще застанат до тях. А пък бившите оркестранти наши се радват, че се връщат в училищните години и им е едно такова мило и се радват на младите таланти. Радват се, че има още добри музиканти и на ниво инструменталисти, с които да се гордее училището.

Видях във Фейсбук, че сте получили специален подарък - роял, от една българка в Австрия, Донка Ангъчева?

Да. Така е, Донка Ангъчева също е наш възпитаник, прекрасен музикант и пианист и с това прекрасно сърце и душа, какво да кажа, дари този роял на училището, на бъдещите таланти. Някъде прочетох, че тя подари "бъдеще на нашите ученици",  което е много трогателно. Аз вярвам, че тя успя да е тук, да я видят. Защото аз я познавам от ученичка, знам я колко е сърцата, колко е добра пианистка, това всички го знаем. Но друго е поколението да гледа и да го възпитаваме по този начин.

Кои други знаменитости от вашите бивши възпитаници успяха да дойдат за концерта?

О, да, на самия концерт и като публика имаше много поколения випусници, които си организираха срещи. Зала "Сила" мисля, че беше пълна, с 2000 места, защото имаше правостоящи и по стълбищата, и се усещаше във въздуха как гъмжи от радост. И наистина прекрасен празник се получи.

Присъстваха и бившите директори, които са живи. Радвам се, че и зам.-министърът на културата Георги Султанов присъства, връчи наградата, зам.-кметът по култура, археология и туризъм г-н Панов и той присъства и връчи наградата на кмета. Имаме награда от президента на Република България – Почетен плакет "Св.св. Кирил и Методий". И всичко това нас ни радва, защото това училище е на 80 години. Дай Боже да го има още години, векове напред, надявам се!

Цялата ви година е юбилейна и вие имахте не малко инициативи досега. Какво се очаква още от юбилейната година? Какви още изяви?

Освен в страната имахме и изяви в чужбина с ученици лауреати, които имаха концерт в град Ланчано, в Италия, с който имаме договорни отношения двете музикални училища. А сега очакваме ученици от едно музикално училище в град Солун, Гърция, на 1 декември. Те ще дойдат ту, за да направим съвместен проект и евентуално, после ще се връща визита. Но те са близо, те са ни като братя и  няма проблем. Ще имаме концерт на 1 декември. А иначе по юбилейния календар следва на 4 декември да е Коледният концерт на оркестъра.

На този коледен концерт ежегодно връчваме плакети на колеги и служители юбиляри. Стана като традиция и дава старт вече на всички коледни тържества, защото почват по всички катедри и групи да си правят коледни концерти. Но този е първият, с който даваме старта. След това следва на 14 декември 10-ото издание на конкурса "Стелла Ослекова", която е наш преподавател. Тя е инициатор и организатор на конкурса "Шуман – Брамс", но нейни възпитаници се организираха по света и се провежда този конкурс. Той ще се състои в нашата зала, ние сме съорганизатори. Те си учредяват награди – много ме радват, чудесно са го измислили, и така дават път на младите, защото и те вече в различни възрастови групи правят техните прослушвания. 

Това е до края на годината, но то е и догодина, защото първата учебна година е била 1945-1946 година. Така че догодина продължаваме юбилея и вече очакваме концерта на зрелостниците, които да са солисти на Държавна опера Пловдив. Тези концерти са въведени още от маестро Добрин Петков и продължаваме неговата традиция. Евентуално той ще е около 11 февруари, когато ни е патронният празник на 10 февруари. 

Как най-малките възпитаници на училището посрещат този юбилей? 

Както най-малките, така и най-големите мисля, се радват и се гордеят, че са в такова чудесно, страхотно училище, както те се изразяват, и живеят наистина сред музика, сред изкуство. Ние имаме и балет, и певици имаме. И мисля че това допринася за това при нас да няма агресия. А те и нямат време, те са заети, ходят на училище, следобедните часове свирят, пеят, играят, вечер продукции и се прибират. Кога имат време да учат, направо им се чудя, но обикновено, тези, които ги виждам и по сцените, те са и отличници, и на матури, и на НВО-та. Явно това е въпрос на организация и концентрация от страна на детето.

А и изкуството облагородява, няма как да има агресия при вас.

О, разбира се, разбира се. Аз изключвам разни детски пакости. Но важното е да мислят първо какво ще се случи и тогава да си правят шегички. В крайна сметка наистина агресия или обиждане, или побоища няма, няма.

А как е преподавателският състав при вас? Има ли текучество, има ли нужда от нови кадри? Не сме говорили по тази тема досега.

Ами, засега преподавателският е устойчив, като всяка година малко по малко, подмладяваме състава.

Е да, Пловдив произвежда такива кадри.

Да, да. 2/3от тях са наши възпитаните, защото 2/3 са и учители по специални предмети, 1/3 са общообразователната подготовка. Но колегията мисля че в момента е на ниво и е добре. Имаме доктори, професори, атестирани, всякакви. Аз съм спокойна и си мисля, че няма училище с по-квалифицирани учители от нас. Така че не се страхувам за това.

Има също и такива, които на няколко стана тъкат, дето се казва, прибягват от едно място на друго – в Академията, в операта работят, нали така?

Да, имаме колеги, които са в операта и при нас, или в Академията и тук. Ама то не е забранено. Има Кодекс на труда. Може да се пусне първи договор и на втори в Академията, или обратно, както и в Операта. Но то няма нищо лошо в това.

Ето, един Пенчо Пенчев, тромпетиста, наред с него ги слага нашите ученици там на скамейката, свирят заедно в Операта и това е вече простата практика.

За децата дори е добре, защото те виждат на практика как е. А завършващите, накъде се ориентират те?

Ами завършващите - единици са вече тези, които отиват в чужбина, повечето остават тук, или в Пловдив, или в София в академиите. Мисля, че и Операта им подава ръка, веднага за оркестранти или в хора, или в балета. Имаме ученици, които ги викат за постановка от миналата година, и така. Това ги стимулира и мотивира да завършват училището, вместо в един момент да кажат, че ще отидат да учат за IT или нещо друго.

Какъв процент е реализацията в сродни учебни заведения по нагоре?

Голям. Това, че оркестърът и хорът на Операта са все възпитаници на нашите училища, и на другите училища музикални от страната, означава, че има реализация. В Софийска филхармония има, в Софийска опера. Нашите кадри са в цяла България. 

А какъв процент от тях продължават да учат в чужбина?

Все по-малък е. Примерно от последния випуск имаме едно дете в чужбина, в предишния – две отидоха. Едно, две са вече, единици.

Значи предпочитат да учат тук, в България?

Да, тук, защото и животът е скъп. Все пак квартири, храна, стипендия. 

Пък и ние си имаме добри университети.

А сега и с този "Еразъм" вузовете им дават възможност да идат в чужбина за една година, в Европа сме вече, светът е отворен. Така че те веднага оценяват и разбират за какво става въпрос.

Аз и по телевизията следя, че не само в изкуството, но и в други професии, как вече нашите си милият за българското, искат това, което са научили навън, да дойдат тук да го приложат. Аз съм много, много щастлива, че един Константин Добройков е тук, в Пловдив, защото навремето, с пълна стипендия, замина за САЩ като ученик още, за да учи. Сега съм много щастлива, че той там каквото научи и се обогати. И ето, че се върна в България, и си е в Пловдив.

Т.е. може да се каже, че музикалното училище в Пловдив е една емблема за града. То произвежда кадри, които след това формират културата на България. Така ли е?

Така е, така е, защото освен оркестранти, певци, диригенти, имаме и такива, които учат и тонрежисура, имаме наши представители по медии, телевизии, радиа, в много видове професии.

Успехи ви пожелавам и още поне 80 години да съществувате!