14:13 / 31.07.2025
1967
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Нели Карабахчиева, главен художествен ръководител на Ансамбъл "Седенчица“ , домакин на Международен фолклорен фестивал Пловдив 2025.
Вие сте домакин на Международния фолклорен фестивал тази година. Какво означава това за вас и за вашия състав?
За нас е чест и привилегия да бъдем домакин на Фолклорния фестивал в Пловдив, защото това е едно голямо събитие. Още повече, че то се състои на Античен театър, а това е една от най-красивите сцени в България. И всички ние приемаме този факт като наистина едно голямо събитие за нас, с голяма отговорност и с голяма чест.
Какви са вашите отговорности като домакин на това събитие?
Като домакин на това събитие се чувстваме отговорни да представим българския танцов фолклор в най-добрата му светлина. Представяме танци от различни краища на България, от различни етнографски области, най-вече от Тракия, Шопската етнографска област, Северняшката етнографска област, Пиринската етнографска област. Затова репетираме изключително много и усърдно, за да можем да бъдем достойни домакини, да бъдем харесани от нашата публика. А тя е най-прекрасната публика в България.
Кога ще бъде вашето участие?
Нашето най-голямо участие беше в сряда, на 30-ти, където показахме една немалка част от нашия репертоар съвместно с Детско-юношеската танцова школа, която също набира сили и правим съвместни концерти. Всъщност те са нашето бъдеще. Тези дечица, които танцуват с нас, малки, средни и големи, са нашето бъдеще и те попълват достойно регистрите на ансамбъл "Седенчица“.
От колко членове се състои ансамбол "Седенчица", какви групи има? Разкажете малко повече!
Ансамбъл "Седенчица“ е създаден през 2012 година, предимно от бивши възпитаници на Средно училище "Св. св. Кирил и Методий“, град Пловдив, защото там има такава специалност – професия танцьор. Като завършат, после продължават да танцуват при нас. Хубавото е, че идват подготвени. Сега, детската танцова школа ние ги подготвяме. Това, което мога да кажа е, че тези нашите танцьори полагат големи усилия да бъдат на добро ниво в страната като ансамбъл. Работим много усърдно. Общо взето имаме много концерти, които са в цяла България, в много конкурси участваме и в страната, и в чужбина. На много концерти ходим, сега се върнахме от Португалия.
Въобще кипи усилена дейност в нашите редици. Около 90 души са нашите танцьори. Това са хора с различна професия, които идват с голямо удоволствие, отделят от своето свободно време, за да танцуват.
Като самодейци?
Като самодейци, да.
Имате и детска школа? За нея ни разкажете малко повече.
Детската школа е създадена в 2018 година от Запрян Атанасов. Обхваща около 120 деца, като непрекъснато се увеличава техният брой. Работи се много усърдно. Аз пак ще се повторя, че с този труд, който полагаме в залите, тези деца добиват много добра танцова техника, много добри изпълнителски качества. И като стигнат до възраст около 15-16 години, постъпват в редиците на нашия ансамбъл. Работим наистина много здраво това да се случва и да има една приемственост, за да можем да знаем, че за в бъдеще ансамбълът ни ще има живот…
Как решихте за името "Седенчица“? Защо "Седенчица“? Откъде дойде това име на състава?
Има една песен, която се казва "Наклала е малка мома седенчица“. По принцип ние сме хора, които обичаме да се събираме, да танцуваме, да пеем, просто да бъдем заедно и това е един вид нашата седянка. И оттам дойде и името. И наистина много добре се разбираме и се чувстваме много добре заедно, творим заедно, радваме се на успехите си заедно. И така продължаваме, и ни е хубаво заедно.
Откъде пък у Вас тази любов към фолклора и към танцуването? На колко години сте била, когато започнахте?
Още от мъничка моята баба ми пускаше много песни да слушам текстовете. Харесвах много ансамблите и някъде на около 9-10-годишна възраст започнах да танцувам. Тази любов породи моят първи ръководител Иван Ранчев от село Богдан, Пловдивско. Невероятен човек, с такава харизма, и той ме накара толкова да заобичам българските танци. След което, като завърших средното си образование, постъпих в Академията за музикално танцово и изобразително изкуство, съответно в ансамбъл "Тракия“, и после като учител в Средно училище "Св. св. Кирил и Методий“. И своята любов я предавах на децата, които обучавах. И така, с години се получи тази симбиоза между учител, ученик, между танци и между фолклор – голяма любов и голяма отдаденост. Много отдаден трябва да бъде човек за това нещо, много отдаден.
Да, а Вие сте успели да го предадете на децата явно и успехите го показват.
В рода има ли още такива музиканти?
Ами, аз запалих моя брат, който също беше танцьор в ансамбъл "Тракия“, моят съпруг също беше танцьор в ансамбъл "Тракия“. И така се предава нашата любов към фолклора. Родителите ми са много музикални хора. Винаги, като сме се събирали на родови срещи, е имало танци и песни. И въобще, обичта към фолклора е била от най-ранна детска възраст. Дядо ми свиреше на окарина. Много приятно усещане, като се върна назад във времето.
А това се предава и на поколенията след вас.
Предава се. Да, и точно това съм се стремяла през годините - да предавам на моите ученици – да изпитат любов към българския фолклор, защото това определя нашата идентичност. Това ни прави по-различни от другите и ни извисява като естети, извисява ни като хора с любещи сърца, хора, обичащи народа си. Въобще като патриоти ни извисява.
Така е. Сега, за самия фестивал, Международния фолклорен фестивал. Вие за първи път ли участвате или сте имали участия и в предишни издания?
Ние имахме преди 7-8 години участие. И това ни е второто участие.
А вече и домакинствате.
Ами да ви кажа, голяма отговорност е. И благодаря на организаторите, че ни поканиха. Затова полагаме големи усилия да бъдем харесани от публиката, да бъдем достойни за тази сцена.
А дали сте се засичали някъде по участия навън, по фестивали, с някои от другите участници тази година?
Да. С ансамбъла от Украйна сме се засичали. Били сме на една сцена, а сега и в България. Също така, ние като сме посещавали други държави, сме се засичали с групи от Мексико. И така. Много интересно и много приятно е, създаваме много контакти. Между другото ние се върнахме преди дни от Португалия.
Как ви приеха там?
Голяма красотата на българския танцов фолклор. Ооо, разкошно ни приеха. Просто, невероятна публика! Много добро преживяване. И наистина се върнахме с пълни сили за това да покажем колко са красиви нашите танци, колко са пъстри нашите носии, и колко сме различни, и колко темперамент носим в себе си.
Наистина, фолклорът като че ли точно това дава - една точна оценка на темперамента на даден народ. Дори самите носии, цветовете, всичко това говори много.
Много различно. Много различно. Хората, като чуят първите тактове от даден танц, започват аплодисментите веднага. И това толкова вдига градуса и настроението на самите танцьори, просто сякаш се носят по сцената. Това е много въздействащо за самия изпълнител.
Искате ли нещо да кажете на хората, които управляват държавата ни? Те длъжници ли са на фолклора?
На културата въобще са длъжници. Ние сме една самостоятелна организация. Ако не участваме в проекти, няма кой да ни помогне. Но да пускат повече проекти към Национален фонд "Култура“, да се грижат повече въобще за културата в България, защото това наистина е нашата идентичност. Защото имаме нужда повече от културни мероприятия. Това са хора, които радеят за българската култура, за всяко едно събитие, което я възхвалява. Дали ще бъде музикалният жанр, дали театрите, дали ще бъдат фолклорните ансамбли, народните хорове – всяко едно звено има нужда от подкрепа, защото наистина си заслужава. Защото това е красотата на България.
Сега като гледате препълнения Античен театър, смятате ли, че фолклорът е нещо, което отживява като изкуство?
В никакъв случай, не. Аз съм щастлива, че привличаме толкова млади хора от мънички, техните родители. Мога да кажа, че примерно при нас децата, които танцуват в детската школа, минават в ансамбъла, а след от ансамбъла, като добият определена възраст, са в нашите клубове. Та, родителите на нашите дечица танцуват в нашите клубове. Това е един кръговрат – цели семейства танцуват в "Седенчица“. Предполагам, че в другите състави също е така. Радвам се, че това го има, и радвам се, че не е отживелица. Напротив, това кара хората да се чувстват българи, в истинския смисъл на думата.
Всъщност традицията се предава от поколение на поколение и тя остава жива.
От поколение на поколение, да. И затова се радвам, че има такива ансамбли като "Тракия“, като "Филип Кутев“, като "Пирин“, като ансамбъл "Българе“, които наистина радеят за това. И ние взимаме пример от тях. И колкото можем, работим, за да имаме едно доста добро ниво, за да бъдем харесвани не само на публиката в България, но и в чужбина.
И последно да ви питам за гала концерта, какво да очакваме от последната вечер, заключителната на Международния фолклорен фестивал?
В заключителната вечер ще представим един от най-красивите ни танци на бележития български пловдивски хореограф Димитър Дойчинов.
И ще бъде една пъстрота от танци и ритми, нали?
Красота, красива музика. Въобще, всичко това е събрано в едно. Каня българската, пловдивската публика, пък и тези, които имат желание, да заповядат, входът е свободен. Наистина ще бъде много красиво и много приятно.
