21:06 / 16.09.2025
13996
Като начало, как виждате политическия сезон? Какво начало в него наблюдавате, под какво мото той ще продължи?
Очевидно основното мото или по-скоро два ще бъдат акцентите според мен, поне в началото. Това ще бъде подготовката за въвеждането на еврото, и второто е геополитическия контекст, в който се намира и войната в Украйна. Разбира се, има много събития и във вътрешнополитическия живот, но аз продължавам да твърдя, че в много голяма част те са зависими от общия геополитически контекст и така трябва да бъдат разглеждани. Т.е. когато ние коментираме, че България, бидейки вече член на НАТО и на Европейския съюз, трябва да ги използва като инструмент и за решаване на вътрешните проблеми, имам предвид именно този геополитически контекст. Вече няма как България да бъде по средата на нищото, да не взима позиция. Ние или участваме в геополитическия дебат с ясна позиция, относно изходящо от своите национални интереси, или просто се превръщаме в обект на тази политика с всички последици, които може от това да произтече. Още повече, че динамиката в международен план е толкова голяма, че както виждаме, в самия Европейски съюз вече се коментира решението да бъдат взимани не с пълно мнозинство, а с квалифицирано мнозинство, така че да не могат отделни държави да се превърнат в пречка в развитието, особено по въпроси, каквито са свързани с сигурността, с борбата с престъпността, с тероризма и големите заплахи, геополитически заплахи. Така че България няма как да бъде изключение и този нов политически сезон с още по-голяма острота очаквам да постави тези въпроси.
Кой ще бъде големият тест за управляващите и кой за опозицията?
Според мен големият тест за управляващите ще бъде това думите да бъдат доказани с дела. Защото имаше един много стар български виц: "като ще се обещава, ще се дава ли“ – обикновено приказките са едно, но делата са други. И най-пресният пример беше с евроатлантическата заявка на правителството и с пътуването на вицепремиера Зафиров в Китай. Т.е. няма как и тако и вако да играем по едно полувреме и в двата отбора. България трябва да излъчва единни послания, ясни, категорични и да бъде, пак казвам, част от взимането на решенията в Европа и в евроатлантическата общност. По отношение на опозицията, тук малко въпросът е по-сложен, тъй като опозиционните теми, които доминират в момента, са основно антиеврполитиката и антиподкрепата за Украйна, която се води от антиевропейски части от опозицията. Обаче, има проевропейска опозиция, която за нея е много сложно в тази ситуация, доминирана от тези теми с еврото и геополитиката, да защити от една страна проевропейските си виждани и едновременно с това да запази своята опозиционност по въпроси, които са от вътрешния дневен ред. Смятам, че ключовото за опозицията е да се умее да намери базата за своята консолидация и за своето единство. Много е важно тя да излъчва единни послания и да извършва единни действия. Аз не смятам, че в опозицията е плюс да има разноговорене, да има изпращане на различни послания, тъй като това обърква и без това доста обърканото в тази ситуация общество и създава усещане за слабост, което в никакъв случай не е в полза на опозицията.
Говорите за ПП-ДБ?
Говоря да, за традиционната десница в България.
Балансът на силите в парламента изглежда сякаш предопределен, след като неуспешният вот на недоверие на правителството, всъщност е успешен вот за правителството. Тогава какъв е смисълът от постоянното внасяне на вотове в разнопосочната опозиция?
Вотовете на недоверие са инструмент в демократичните общества за иницииране на дебат и излагане на тези. Веднага правя съпоставка с авторитарните общества, където тази възможност очевидно е отнета. Така че аз разглеждам вотовете на недоверие именно като възможност за публично заявяване на позиции. Но когато казвам публично заявяване на позиции, тук отговорността на опозицията е изключително голяма, за да не превърне дебата единствено в повтаряне на някакви лозунги, а наистина да се изнасят факти, да има авторитетни говорители и разбира се всичко това да бъде подплатено и със сериозни заявки въобще в медийното пространство, за да може това, което се защитава или това, срещу което се застава, да бъде ясно формулирано за хората. Тук обаче искам и да добавя още нещо като човек, който се занимава с политика сигурно вече почти 30 години, давам се сметка, че това звучи наистина малко смразяващо като брой на години, но искам да кажа, че важно за да повишиш авторитета си и подкрепата от страна на обществото е да можеш да кажеш какви са стъпките след това. Дори правителството да не бъде свалено, ти трябва да предложиш на обществото и на аудиторията, не само на своите привърженици, но и на онези, които се колебаят, алтернативност. Т.е. какъв тип алтернативни политики ти би провел, с кого би ги провел, какво мнозинство би направил в случая, че ето, има предсрочни избори, с кого ти ще се бориш за тяхното доверие и какъв тип на първо място мнозинство ще съставиш.
Защото днес се говори, че трябвало да има, чух някои от говорителите на ПП-ДБ, че трябва да има по-добро правителство. Това всички го знаем, но въпросът е, че преди да има по-добро правителство, трябва да има, така ако използваме по-добро мнозинство: стабилно, ясно, проевропейско, проевроатлантическо мнозинство, което да осмисли, да напълни със съдържание това членство в Европа и в НАТО. Защото ако ние го компрометираме, когато говорим за вот на недоверие и за това дали ще успешен или не, аз не смятам, че правителството може да бъде свалено преди влизането ни формално в еврото. Т.е. ние сме влезли, но преди въвеждането на еврото. Дори такова нещо да се случи, реално въвеждането на еврото няма как да бъде спряно, защото като процедура то вече е в ход и решението е взето. Но онова, което може да се направи, е да се създаде хаос, т.е. да побългарим въвеждането на еврото. В случая ПП-ДБ и проевропейските политически сили трябва да покажат алтернативност в условието на прилагането на еврото и онези политики, за тях ще бъдат ключови в случай, че поемат властта.
Говорите трябва, те прилагат ли, предлагат ли? Защото такива алтернативи ние не чуваме.
Вижте, не знам защо, но политическият живот последно време премина в едно, може би това е и световна тенденция, има едно отсъствие на дебат по същество, дебат по политики. Има едно крайно противопоставяне, което според мен ескалира все повече и повече. Всички знаем срещу какво сме, какво ни искаме да се случи в държавата, но когато говорим за алтернативност, когато говорим за ново мнозинство, за ново правителство, ние трябва за хората, за широката общественост да кажем какви са политиките, които провеждаме и в това трябва да има конкретика.
Какво предлагаме точно.
Какво предлагаме. Примерно да вземем темата с правосъдието и с правосъдие за всеки. Даже аз, не бидейки юрист, ще си позволя да кажа за мене най-важното е да има законност, защото правосъдие всеки избира по различен начин. Един иска да въздава правосъдие директно, друг иска да въздава правосъдие през институциите. Ние сме демократична държава и смятам, че ПП-ДБ като политически сили, които са превърнали тази тема в своя кауза, в своя верую, трябва наистина да излязат с конкретни предложения за стъпки, които трябва да бъдат направени в момента, в който те имат възможност наистина да управляват и с кого ще ги направят тези стъпки.
В годината на президентските избори отново ли демократичната общност ще се яви разбита в насипно състояние?
Има все още време това нещо да не се случи. Аз тук искам да кажа, че тези президентски избори, така по памет ще кажа, винаги като има президентски избори ние казваме, че са исторически. Не искам да изглеждам така лековато от това твърдение, но аз смятам, че повече от всякога геополитическият момент е много сложен. И веднага ще се аргументирам защо. Преди малко споменах, че в Европейския съюз се обмисля идеята да се взимат важни решения с квалифицирано мнозинство. Ако България няма президент и правителство, които наистина да бъдат партньори в Европейския съюз, и съответно в НАТО, на случая говорим за Европейски съюз, те постепенно ще бъдат изолирани, България ще потъне в т.нар. сива зона, т.е. решенията ще се взимат без тях. Вижте какво се случва с Орбан, вижте какво се случва с Фицо. Аз знам, че има гласове в България, които се възхищават на Орбан и на Фицо. Сигурно, ако излезем по улиците и този градски бабаитлък да покажем характер за мнозина ще бъде примамлив, но винаги трябва да се тегли чертата и да се види какъв е плюсът.
Какво е резултатът, какво идва от това.
Какво произтича от тях като плюс и от хората, които живеят в тези държави. Аз смятам, че доброто управление в България би дало на всички хора, независимо от техните политически пристрастия, много по-добри условия за живот. И хората трябва това нещо да го осмислят. Ние имаме нужда от добро управление в различните сфери, което ще даде възможност най-после това прословуто членство – в Шенген, в Европа, в НАТО и така нататък, да се усети от хората, а не да остане въпрос само на чиста политика.
Въпросът е да постигнем това доброто управление, което на този етап все още ни изглежда далеч на хоризонта.
Вижте, а политиците затова са избрани от хората, да намерят онова сцепление.... И тук, знаете ли какво се спомних тези дни? През 1996 година дясната опозиция в България беше – има паралел между това, което е сега, и тогава. Всички се мразиха, не си говорихме, имаше СДС, партията на г-жа Мозер, Демократическа партия, други политически формации, никой с никой не си говореше. И си спомням, че тогава НП се превърна в посредник на диалог между политическите партии. И СДС направи тогава един голям жест в посока на това, че имаше възможност да управлява сам, но беше съставено ОДС, което спечели, направи се правителство на ОДС и направихме най-сериозните реформи в България. Мисля си колкото и да, аз винаги съм била за това, че не трябва да се изпитва носталгия по миналото и да се гледа напред, още повече, че историята не се повтаря, или ако се повтаря, се повтаря като фарс, и въпреки това, трябва да си взимаме поуки, и да се види, че трябва да се води диалог между партиите център-дясно и да се намерят онези моменти в политиката и в ценностите, които ще ги направят консолидирани и сериозни в заявката си за властта.
Имате предвид ПП-ДБ, ГЕРБ, АПС?
ГЕРБ в момент е в управлението, така че ПП-ДБ е опозиция на ГЕРБ. По отношение на президентските избори, в крайна сметка, това е бих казала от вътрешнополитическа гледна точка най-мекият дебат. Защото парламентарните избори или местните избори, там има листи, има битки, кой ще е пръв, кой ще е втори. Президентските избори е в много голяма степен мажоритарен и там се търси геополитическо сцепление. Дали те ще намерят с другите партии от ЕНП такова геополитическо сцепление или не, на каква цена, кой кого ще подкрепи, аз не мога да им давам акъл, просто защото не съм в тази позиция. Все се надявам, че ще се намери разум така, че България да има евроатлантически, демократичен президент. Защото вижте какво изпитание имаше на последните президентски избори в Румъния, в съседна Румъния, и каква беше голямата заплаха. България мина през подобно, вие си спомняте, когато бяха се изправили един срещу друг тогава Георги Първанов и Волен Сидеров. Т.е. не са ни чужди подобни ситуации. И в такива ситуации е много трудно да бъда направен избор и много се надявам България никога повече да не се изправя пред такъв избор. Защото сегашната геополитическа ситуация е по-опасна и от тогавашната.
Г-жо Нейнски, последните дни минаха под знака на годишната речна председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и влизането на руските дронове в небето над Полша. Виждате ли връзка между символиката в двете събития?
Символиката винаги може да бъде търсена, бих казала и винаги може да бъде открита. Но това, което виждам, е много сериозна заплаха и провокация, която беше навлизането на дронове. Защото тук те били влезли случайно. Може да влезе един, два…
Но не 20.
… но толкова дрона случайно няма как да влязат.
И с полски GPS-и.
Така че очевидно се търсят провокации. Тезите на Путин са ясни, както и самата Фон дер Лайен каза, неговите тези не са се променили от началото на войната, той иска капитулация на Украйна, иска нови зони на влияние. Разбирайте Източна Европа.
Въпросът е как отговаря Европа, а тя трябва да отговори единно. Защото не отговаряйки единно, това е и неговата цел – да разбие отвътре Европа. И това пак препраща към предишният ни разговор, това препраща и към идеята решения, свързани със сигурността на Европа, да се взимат с квалифицирано мнозинство. Аз смятам, че най-голямата заплаха спрямо Европа е преодоляна. Европа съкрати драстично доставките на газ. Много е критикувана Фон дер Лайен за търговското споразумение със САЩ. Аз съм съгласна, че то е можело да бъде и по-добро, но тя каза нещо, в което аз съм убедена, че е изключително важно в тази геополитическа ситуация да се запазят отношенията, добрите отношения със САЩ. Още повече, аз смятам, че независимо от променливите тези на Тръмп и променливи действия бих казала, не само тези, за съжаление, все пак това, което се случи в Китай, напомни по един доста драматичен начин и на самата Америка и на Тръмп, че Америка се нуждае от съюзници. А кой би могъл да бъде по-стабилен съюзник от Европа? Колкото до самия Европейски съюз, най-големият актив на Европейския съюз е единият пазар – към него се стремят всички, и Китай, и Америка, и Русия. Така че Европа разполага с инструменти. Проблемът на Европа е скоростта на взимането на решенията. Европа е проект на мира и европейският проект беше създаден като проект на мира, което предполагаше по-сложни механизми за взимане на решения, по-бавни. В момента сме в ситуация на криза, на война на границите на Европа и трябва цялата тази тромава система да бъде преформатирана и да бъде много по-ефективна. Колкото по-бързо се случи това нещо, толкова по-бързо Европа ще се превърне в сериозен геополитически играч. И аз съм отчаян оптимист в това отношение. Смятам, че това ще се случи, независимо от това, че много гласове погребват Европа през последните години. Аз смятам, че Европа бързо се окопитва и ще намери начините да се защити, както и ги намира. А колкото до дроновете, аз тук ще кажа, че за мен беше много важно как НАТО отговори. А НАТО отговори единно, като НАТО, и свали всички дронове. Те бяха свалени не от Полша, бяха свалени от НАТО като мултинационални сили. И това е още един знак за това, колко е важно да бъдем в система на сигурност.
А как разчитате призива на Фон дер Лайен: "Време е да се издигне нова Европа“. Как тази Европа ще бъде издигната, от кого, след като в момента се наблюдават сериозни кризи в някои от ключовите държави членки – Франция, Германия?
Аз смятам, че нова Европа съществува. Доколко тя ще се превърне в ефективна, пак зависи от способността й да провежда бързи консултации, да взима бързи решения. Факторът време по отношение на решенията, които се взимат в Европейския съюз, от тук нататък ще бъде ключов. Да не бъдем догонващи, а да бъдем навремени, дори изпреварващи – това ще даде на Европа много по-голяма динамика, ще действа изключително дисциплиниращо, включително на държави, които се опитват да играят своя игра в рамките на Европа. Аз очаквам, ако Европа успее да проведе реформата и се дисциплинира, дори и лидери като Фицо и Орбан, следвайки интереса си, да се върнат обратно в лоното, така да го наречем. Защото смятам, че центробежните сили винаги се появяват, когато се усеща слабост, когато се усеща сила, никой не бяга от силния. И затова Русия се стреми като стратегия да разклати Европа, да представи образа на Европа като слаба. А следя и социалните мрежи, които непрекъснато представят европейците, включително и хибридни снимки за това, как били послушници, как следвали американците и т.н. Ама няма такова нещо. Аз смятам, че наистина в Европа има нещо, което е отключило значение, и това е традицията. Традицията създава винаги една много стабилна база.
Другото нещо, това са принципите, които идват от историческите корени на европейските държави. Т.е. ние в Европа сме се сплотили по много показатели, но не само онези, които се виждат на повърхността, ние имаме реакции на добро и зло много по-сходни, отколкото на новосъздадените държави. Т.е. Европа има едно здраво ядро. Онова, което създаде усещането за липса на сигурност, това е, пак казвам, начинът, по който Европа през последните години взимаше решение, чудеше си как да го преодолее. Самият елемент на консултациите, които трябва да се провеждат между отделните държави, изисква повече време. При авторитарните, да кажем при една Русия или при централизираните държави, решенията се взима много лесно – просто се казва кое е решението и останалите следват. Демокрацията винаги създава това усещане за ауфтакт, но в дългосрочен план това е много, много по-стабилно от това, което изглежда на пръв поглед.
Как България стои в Европейския съюз и в НАТО? Убедителни ли сме за нашите съюзници?
Сигурно ще ви изненадам, ако ви кажа, че България като цяло стои убедително. Онова, което я правено неубедителна, са противоречивите сигнали, които произтичат. Говоря за геополитиката в случая. По отношение на вътрешните проблеми, те съществуват, по никакъв начин не ги омаловажавам, и проблемите с правосъдието, и със свободата на словото, и с начина, по който функционират различните държавни институции, защото аз, като гражданин на моята страна, за мене е от значение да знам, че имам демократични институции, които могат да ми защитят правата. Защото включително и целият вътрешен дебат по случките, които станаха в България, и побоя, и злополуките по шосетата, усещането е, че държава няма или ако е има, тя не действа адекватно, а това е ужасно чувство и обикновено тласкаха хората към саморазправа. Но аз смятам, че това също се нагнетява по определен начин и това е част от желанието да се създаде хаос в държавата.
И затова тук отговорността на продемократичните европейски сили е изключително голяма, защото те са онези, които са гарант за демокрацията, за законността, за това, че нещата ще се случват по правилния начин. Ако те изглеждат разбити, неориентирани, озлобени, неспособни да създадат помежду си достатъчно силни мостове, тогава хората наистина започват да се лутат и да взимат грешни решения. А колкото за геополитиката, за мен е изключително важно България да излъчва еднакви сигнали. Не президентът да казва, че Крим е руски, а правителството да заявява, че е евроатлантическо, а вицепремиерът да заминава за срещата в Китай, или пък примерно демократичните сили да казват, че президентските избори не били чак толкова важни, защото най-важно е вътрешният дебат. Да, но вътрешният дебат е функция на това, което се решава в геополитиката, защото кой повече корумпира и кои са по-силно корумпиращите механизми от тези, които идват от Русия и нейните стари структури, които действат в България през различните институции? Т.е. не можеш да отделиш едното от другото и е много важно тук преценката, опитът, анализът на ситуацията, решенията, които се взимат, за да можем наистина да се поздравим с успех.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.
Благодаря ви и аз и на вашите слушатели.
