15:00 / 29.08.2025
3912
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Милка Толедова, диригент на Хор на пловдивските момчета "Стефка Благоева". Хорът празнува 50-годишен юбилей тази година.
Поводът всъщност да ви потърся е 50-годишният юбилей, който ще празнува Хорът на пловдивските момчета. 50 години си е един доста дълъг период, в който тази формация непрекъснато се доказва. Вече имате и мъжки хор, нали така? Как през годините се развива хорът? Има ли голям интерес към тази формация?
Наистина 50 години е доста дълъг период, особено за нашия жанр, момчешко хорово пеене, тъй като този вид певчески състав не е типичен за България така, както смесените хорове. Те са възникнали доста по-рано, масово в средата и в края на XIX век още, свързано с църковната традиция. По-късно се обособяват от тях и еднородни женски или мъжки, докато момчешкият хор е доста чужд за нашите традиции тук, на Балканите, в Източна Европа. Докато тъкмо обратното, в Западна Европа пак е много широко разпространен, и то с вековни традиции, и то говорим за сериозни вековни традиции, още от средновековието, тъй като момчешкият хор е пряко свързан с католическата служба, с църковните традиции там. Например един Йохан Себастиян Бах в Томаскирхе е бил диригент точно на такъв момчешки хор и повечето от кантатите му са създадени за такива гласове.
В Европа е много характерен, много обичан звукът на момчешкия хор, защото той се различава от този на момиченцата, по-тембрист е, по-красив е, макар че пък другата пречка е ранната мутация на момчетата.
Точно така. За това е по-специфична работата с момчетата.
Но това е може би тема за друг разговор. В България през 70-те години, в началото на 70-те, се създават последователно в София и във Варна два момчешки хора и нашият създател Стефка Благоева, чието име след нейната смърт хорът носи, е беше вдъхновена както от колегите си тук, в България, така и от полските хорови традиции. Аз имах дългогодишен творчески контакт с нея, тя е била на специализация в Познан. Там също е изключително много развито момчешкото хорово пеене. И така се наема да го направи. Това за времето си е било революционно явление. Да хванеш момчета, да ги мотивираш да дойдат да пеят. Дори сега съм чувала понякога подмятания от родители на нови деца относно сексуалната ориентация. Няма страшно! Аз винаги им показвам мъжете и казвам: "Ако искате децата ви да станат такива красиви мъже, да са интелигентни, да имат стабилни близки приятели около себе си, които споделят техните интереси, дайте ги в Хора на момчетата".
Та така започва Стефка Благоева през есента на 1975 година, преди 50 години. Събира група момчета, започва да репетира. Същевременно за много кратко време, както нашия, така и останалите два момчешки хора започват да стават много интересни за публиката, нещо необичайно. Вместо да ритат топка, пеят песни, и хорът набира свои почитатели, своя публика. И така, мога да кажа, до днес.
Още през първата година под ръководството на Стефка Благоева, през пролетта, те печелят една награда, в Копривщица мисля че беше, на фестивал за патриотични песни. Аз не съм свидетел на това, но знам, че с парите от тази награда са закупили пиано за хора. И така аз започнах работа в хора през 1979 година, присъствах на 5-годишния юбилей, бях още студентка.
И така до днес. Пътят ми мина в две посоки - педагогическа и творческа, макар че те и двете се преплитат, тъй като аз съм дългогодишен първо учител по музика, след това преподавател около 40 години в Академията за музикално и танцово изкуство, и паралелно с това хорът хем ми е бил хоби, хем ми е била една много важна част, мисия в живота ми. Защото възпитанието на децата, тук тази възпитателна цел, която съм обучавала и моите студенти, как, че е много важно за бъдещето на младите хора, на обществото, и всичко това съм пренасяла в работата си с хора, и обратно, в творческите моменти, в педагогическата дейност, и така всичко е вървяло ръка за ръка. И така, за 50 години можем да кажем, че нашият хор се утвърди най-напред в Пловдив, в страната и в чужбина. Имаме много сериозни позиции и сме познати на нашите събратя, многократни размени сме имали, гостувания, участия във фестивали, конкурси.
Да, имате и много награди, включително и награда "Пловдив“.
Много награди, да. Имаме организирани и проведени повече от 20 концертни турнета за по един месец в Европа. Така мога да кажа, че хорът винаги е седял достойно до своите събратя. Давала съм и такъв пример, за който сега се сещам, един Kreuzchor в Дрезден например, е създаден през VII век, когато е създадена и българската държава. Представяте ли си какви са традициите в една Германия, и в една България на 20-30 години, сега дори 50 години.
На този фон 50 години не е толкова много. Но за нашите условия е много, защото не само, че това е един изминат път, но това са вече едни създадени традиции и един художествен продукт, който е доказал своите качества, доказал се е като художествена формация и като един възпитателен център за момчета и за млади хора. Мисля че можем да сме горди с нашите възпитаници. Някои от тях поемат пътя на професионалната музикална кариера.
Но веднага искам да кажа, че това не е целта – ние дете не връщаме от хора. Всяко момче може да се научи да пее. Ако има качество на гласа като за солово изпълнение, за сцена, или за оперен театър, то може да се научи да пее прилично и съответно да добие една култура и отношение към околния свят, една емоционална интелигентност и един съвсем различен поглед. Наистина нашите момчета се отличават, много хора го казват.
Ние се върнахме скоро от Детски хоров фестивал в Ниш, където никога не бяхме ходили, най-близко ни е Сърбия, но все е транзит на път за Европа. Този път решихме да се отзовем на тяхната покана и не съжаляваме, много сме доволни. И дори там казваха: "Вашите момчета се отличават със своята дисциплина, организация и художеството интерпретиране на репертоара на сцена".
Като сложим настрана мутацията на момчешките гласове, което е сериозен проблем при тези подрастващи момчета, какви други трудности срещате в работата с момчешките гласове?
Всъщност, трудностите са първите две-три години, докато детето се убеди, че за да постигне един резултат, което е страшно хубаво за самата личност, защото то разбира още в съвсем ранна възраст, трябва да се потрудиш. Не става от небето. Талантът е само една предпоставка. Дори винаги казвам: колкото си по-талантлив, толкова повече и по-усърдно трябва да работиш, длъжен си да работиш, за да развиваш таланта си. Защото това е просто една даденост, която ти дава възможност да се развиваш в една или друга посока. Но, ако ти не положиш усилия, няма да се получи.
Кое е нещото, което ги привлича тези деца? Все пак техните връстници стоят пред компютрите, пред телефоните, с игрите, а те пеят в хора.
Те нашите също стоят пред компютрите. Аз пак казвам, ние вече сме традиция. И не се налага, както преди 50 години, да убеждаваме, че това е полезно. Аз мисля, че вече родителите са убедени, те го виждат. Ако детето посещава една година репетиции и започне да се развива, те се уверяват, че това наистина е полезно. Още повече, това е една различна дейност, която много успешно редуцира стреса от занимание по математика, по български език, да речем. Ние сме форма на извънучилищно обучение и възпитание, и то сериозна форма. Ние работим толкова сериозно, дори бих казала още по-сериозно, отколкото ако сме в училище.
При нас нещата са поставени много сериозно. Ние не просто се събираме да попеем. Ето, това също сега направи впечатление в Сърбия. Детските хорове там основно пеят детски песнички и забавни такива. То няма лошо и това също е хубаво, също възпитава. Но ние много държим на разнообразието на репертоара, за да може по този начин да възпитаваме чрез музиката. Това за нас е много важно.
Отделно, задължително имаме всяка година творчески лагер, отделяне от семейството. И това възпитава на една самостоятелност, една лична отговорност, не само групова – всички останали са отговорни, пък аз мога около тях да мина. Много ценни качества. Въобще, колективните дейности, каквото е хоровото музициране, възпитават серия от качества, които са необходими в съвременността: екипност, работа по групи, координация, ансамбъл. Това са все неща, които във всяка една друга дейност са ти нужни като личност да ги имаш. Да можеш да общуваш с различни хора, такива, които са различни от теб, но да намериш обща цел, в случая музиката, която ги събира.
Така че аз мисля, че във всеки случай мотиватор не е само пътуването в чужбина, както беше преди 30 години да речем. Защото сега всеки пътува свободно в чужбина. Според мен, мотиватор е самият състав, колектив, приятелствата, социалният ефект, който е също много важен. Възпитателният ефект на музиката.
Колко момчета са преминали през хора през годините? Имате ли някаква статистика такава?
Имаме една груба статистика, но ако кажа, че над 2000 или 3000, вече за 50 години, няма да е преувеличено. Наистина страшно много, разбира се. Има момчета, които вече са към 60-те и още пеят. Представете ли си какъв контакт, какви приятелства и какви общи интереси са това, за да ги запазиш до 55-60-годишна възраст, някои от тях вече имат внуци. Те са от първите момчета.
Всъщност този мъжки хор, който вие създадохте след това, това е от необходимостта да останат, защото те имат желание?
По тяхно желание. Мисля че беше на 35-ата ни годишнина, защото нашите концерти по повод годишнините се посещават буквално от цял свят. Имаме възпитаници в целия свят. И ние от сега сме насрочили дата за концерта по повод 50-годишнината на хора, тя е и юбилейна годишнина. Ще бъде на 2 май през 2026 година и вече чрез социалните мрежи много от нашите възпитаници, които не са в България, са информирани и си организират времето така, че да дойдат. Винаги на края изпълняваме общи наши емблематични песни. А след една такава годишнина, ако не греша, мисля че беше или 35-ата, или 40-ата, събирайки се по този повод, самите те пожелаха да се събират и да започнат да пеят. Разбира се, това са хора с най-различни професии, нямаме професионални музиканти в мъжкия хор, но имаме професионални музиканти и оперни певци, и то изтъкнати, излезли от хора. Но те се събират, те пожелаха. Тогава колегата ни Теодосия Панкова ги пое, за съжаление мир и светлина на душата й, вече не е между живите.
Аз работя с тях от 3 години, но това наистина е една истинска приемственост. Те не само пеят в хора, ами страшно много ни помагат и на нас. Ние имаме сдружение Хорова школа "Стефка Благоева", и председателят на сдружението е пак наш възпитаник, който пее и в мъжкия хор. Те са с най-различни, някои от тях много сериозни професии и бизнес, но намират време да изват. Дори са споделили с мен – това е начин на живот. Един може да отиде да от тежкото ежедневие на чалга, а те идват на хор да пеят. Това е техният начин, наистина, емоционално да се видиш с приятели, да споделиш. Много често търсят помощ един от друг при съответни казуси. Но може да е добре накратко за вашите слушатели да опиша какво представлява днес Хорът на пловдивските момчета, защото ние сме наистина една извънучилищна, много сериозна образователна и възпитателна художествена институция, може да се каже.
Първо, основният състав на Хора на пловдивските момчета, който се състои от три концертни формации, работим в Центъра за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс Пловдив. Ние институционално там работим, иначе сме създадени преди 50 години в някогашния Профсъюзен дом. И до ремонта, до превръщането му в Културен дом "Борис Христов“, ние там работехме, докато не започне ремонтът. След което ни приеха с отворени обятия и в момента институционално ние вече принадлежим към Общински детски комплекс Пловдив и имаме, мога да кажа, много хубави условия за работа.
Но ето какви са групите: Имаме една група деца, момчета от 5-6 до 9-10-годишна възраст, които са в така наречения от нас подготвителен хор. При тях се създават първоначални навици. Все пак при нас не може от първата репетиция да се справиш с всички изисквания. Художествената част на нашата работа е много сериозна, изисква една предварителна сериозна подготовка, която не може да бъде осъществена дори за няколко репетиции. Нужни са няколко години, за да могат да се създадат тези навици за вокално музициране, певческо музициране, което да бъде наистина на едно добро художествено ниво. Иначе всеки може да си пее както иска, но ние търсим и художествен ефект. Така че първата част от Хора на пловдивските момчета това е подготвителният хор. Те също имат концертни изяви и работят върху репертоар, достъпен за по-малки деца. Но пак повтарям, при нас репертоарът не е съставен само от детски песни. Децата, които са работили вече в подготвителния хор, на 9-10-годишна възраст преминават в концертната формация, в това, което наричаме днес Хор на пловдивските момчета "Стефка Благоева“. В концертната формация след мутацията имаме младежка формация. Мутацията е много разтегливо понятие, защото при някои настъпва около 11-12-годишна възраст. Самите ние сме вече много опитни, и тъй като нашите момчета имат добра вокална култура, те съумяват да контролират гласа си, и дори в процес на мутация да са в състояние да пеят. Това вече се осъществи през тези 50 години. В началото, още когато е бил създаден хорът, мутацията беше много голям проблем, веднага трябваше да ги освободим. Сега те продължават по-леко, имаме си облекчен режим, но не излизат от хора, а мутацията преминава спокойно, дори при някои незабележимо в детския хор.
И след това, които желаят остават, защото вече отиват в гимназиална възраст, и знаете, там някои отиват да учат другаде, не в Пловдив, или пък ангажиментите им нарастват. Имаме отделни деца, които се насочват към музикална кариера, отиват да учат в музикалното училище. Но така или иначе, следващата формация, която е от младежи от 16-17 до 20-22-годишна възраст, е младежкият ни хор. И последното звено е мъжкият хор.
Кажете каква музика изпълнявате, какъв е репертоарът ви?
Всичко това ни дава възможност да изпълняваме репертоар както за еднороден хор, така и за смесен хор, т.е. ние сме в състояние да изпълним всяко хорово произведение, всякакъв вид. Затова и творческите ни изяви са толкова различни и разнообразни, както хорови концерти, които ежегодно организираме тук, в Пловдив, или участваме в международни форуми. Момчетата от концертната формация често участват и в оперни спектакли, където има детски хор. Също така, ето сега се сещам, участват и в много по-интересни мултикултурни проекти, модерни, които съчетават различни жанрове и изкуства. Например, така беше преди две години прожекцията на "Властелинът на пръстените“ с музика на живо с диригент швейцарец, който го е направил. Това беше голям оркестър от повече от 200 души, хор от също още толкова. Много беше вълнуващо, защото на Античния театър върви проекцията на филма, а саундтракът се изпълнява на живо в момента. Много беше интересно. Ето, в такива интересни проекти сме участвали. Сега се сещам и друго, например с поп операта на Краси Аврамов преди две години. Нашите момчета също участваха в неговия концерт на Античния театър. Пет песни, специално той държеше двете от тях да изпълнят нашите деца, бяха аранжирани. Също беше предизвикателство.
Искам да кажа, че децата страшно много се обогатяват. Не е просто пеене само на песни. Независимо, че и песенният ни репертоар обхваща почти всички периоди от създаването на музикалното изкуство до днес - и класическа музика, и българска детска песен, и църковна музика. Така, стараем се да обхванем всички жанрове, за да можем и да възпитаваме чрез музиката, и да създаваме, да даваме и знания за епохите от развитието на музикалното изкуство. Ето тези различни жанрове, различни формации, в които участваме и музикални проекти, също страшно много обогатяват.
Това задържа и техният интерес?
И друго. Аз, като кажа: "Лагерът е от еди коя си дата“, нямам случай някой да каже: "Аз не искам да дойда на лагер.“ Защото ние на лагер се подготвяме за следващия сезон. Те го знаят. Там сме всички заедно в продължение на 10 дни, или на 14 дни, и няма как да отсъстват по различни причини, защото сме събрани на едно место. И там си подготвяме това, което ни предстои през следващия творчески сезон. Това, което знаем. А това, което дойде инцидентно, в крачка се справяме.
С една дума, не хабите нито един от хористите, от малък до голям, няма мутация, няма оправдания да ги загубите?
Да. В много редки изключения мутацията протича по-плавно, но това пак си е проблем. За съжаление при нас, точно затова всяка година се започва работата от начало, защото винаги имаме 10 нови деца, които нямат този опит, който вече имат тези, които пеят в концертната формация, независимо че са пели в подготвителния хор. И винаги е нужна една година буквално, за да се адаптира детето към изискванията в концертната формация. И тъкмо като се адаптира, на следващата година вече му се отваря гласът, защото и детският глас има един разцвет, който е до 12-годишна възраст, попее няколко месеца и хоп, мутира. И вече не е така активен. Така че нашата работа е наистина доста трудна, но пък много удовлетворение носи и си заслужава.
Нека сега да кажем малко за хората, с които работите, да ги споменем и тях!
Много съм благодарна на целия екип от колеги, с които ние сме вече почти 40 години, аз работя 45 години в хора. Най-близко до мен е нашият пианист Юлия Петрова, с която буквално от 45 години сме една до друга. Не е нужно да я дирижирам или да й показвам каквото и да е, толкова вече сме уеднаквили мисленето си, схващанията си за музиката, за стила, в който трябва да се изпълнява, че е достатъчно само да се обърна, тя да започне и нещата стават. Много съм й благодарна, толкова години заедно. Имаме страшно много преживени прекрасни мигове, повечето от които на голямо удовлетворение от това, което сме свършили. И участията ни на най-различни форуми в страната и в чужбина, и наградите, които сме получавали, те са били свързани с нея. Така че много съм й благодарна за тези години на сътрудничество, които продължават.
А помощник-диригент нямате ли?
Не, нямам помощник-диригент. При нас се обучава една млада колежка от Украйна. Тя учи дирижиране в Академията за музикално и танцово изкуство, и по собствено желание посещава всичките ни репетиции – Мария се казва, за да трупа практически опит. Тя също помага при даден съпровод нещо, ако трябва да се направи. Но иначе, нямам помощник-диригент. С подготвителния и с младежкия хор работи г-жа Борислава Благоева. Там пианист е много талантливата Зарина Гетоева, която е съпруга на наш възпитаник, оперният певец Крум Гълъбов.
Имаме една приемственост и между нас самите.
И също бих искала да посоча един великолепен пианист, който акомпанира на подготвителния хор, колегата Георги Гаджев, който основно работи в Музикалното училище. Това е един много фин пианист също.
А Зарина Гетоева и тя работи и като хор майстор, и като вокален педагог на младежкия хор.
Може би от време навреме Операта също ангажира вашите момчета?
Да. Ето сега ни престои през октомври "Тоска". А също така и за солистични роли. Нашият солист, който е син на наш възпитаник, миналата година изпя ролята на овчарчето със Соня Йончева, на Античния театър. А сега също мога да ви поканя, но не знам на коя дата точно ще бъде спектакълът на Пловдивската опера "Тоска", който е много интересен, по-модерен е. През октомври, но не знам точната дата, не знам дали е излязла. Аз съм си ги подготвила. Има детски хор в първо действие – група деца от хора ще го изпълнят. И в трето действие ролята на овчарчето, Калоян Георгиев се казва, изключително талантлив. За съжаление, няма да се насочи към професионална музикална кариера, има други интереси, но е великолепен глас. След това предстои премиера, мисля че през ноември, на операта "Вълшебната флейта“ от Моцарт. Там има три наши момчета, които са солисти. Три момчета, които са символ на доброто и на мъдростта, от Замъка на мъдростта. И доста е трудна ролята на тези три момчета, защото три деца пеят тригласно. Но ние положихме много усилия, подготвени са вече. Децата от Академия "Опера“ също готвят солисти. И в последния момент вече диригентът ще реши кои деца ще пеят на премиерата.
С една дума, активно си сътрудничите и с тази институция - Пловдивската опера.
Наистина си сътрудничим. Почти на всички Коледни концерти на Операта участваме и ние, във всички техни проекти. Аз затова казвам,че много разнообразна е концертната ни дейност, но ми е много трудно да изброя всичко, да обхвана абсолютно всичко.
Ето сега и "Тоска", но не знам как ще стане, защото режисурата е мислена за Античния театър, там го играехме, а сега ще е в залата.
