Случаят "Христо Грозев" не може да се сравнява с отравянето на Скрипал и Гебрев, отбеляза дипломатът

Милен Керемедчиев, бивш зам.-министър на външните работи, в интервю за предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“    



За реакцията на българските и европейските институции ще говорим в следващите минути с дипломата Милен Керемедчиев – бивш заместник-министър на външните работи. Ако трябва с няколко изречения да започнем, как бихте определили случая "Христо Грозев“? Това прецедент ли е, за първи път ли се случва или не е нещо, което може да ни изненада предвид обтегнатите отношения между Русия, Европейския съюз, в това число и нашата държава?  


Прецедент е това, че има български журналист, включен в такъв списък. Но не е прецедент агресивната реторика и действия на Руската федерация спрямо България през последните години. След като България беше включена в списъка на неприятелски страни, вие си спомняте за многобройните обвинения за износ на оръжие от руска страна, т.е. от руска страна обвиненията за това, че България изнася оръжие към Украйна. Да не говорим за обвиненията за този прословут камион, който уж е тръгнал от България, стигна и взриви Керченския мост до Крим. Така че това са наистина бих казал каскада или водопад от обвинения, които се сипят към страната ни, които в крайна сметка се оказват без покритие. Отново се връщам на обвиненията за взривения Керченски мост и българската връзка, която така и не се доказа, но беше много силно тиражирана в руските медии – това, че натовска България е предоставила, т.е. дала път на този камион. Същата е ситуацията и в момента. Отново България се използва от руските медии, от руските служби за хибридна атака за пореден път срещу държавата ни. И аз честно казано съм учуден от много пасивната реакция на нашите институции спрямо този скандал. 

Защо "пасивна“? И от президентството излязоха с позиция, че са взети всички мерки за сигурността на Христо Грозев. Самият Грозев е обявен за персона нон грата в Руската федерация още през 2016 г. С какво обаче той е разгневил Путин, тъй като четох някъде, че самият Путин му бил много гневен, ако разбира се това не са жълти писания? 

Определено явно с работата си. Той все пак е разследващ журналист. При всички положения има достъп до информация, която той публикува постоянно, която в това число и разобличава определени действия, в това число и корупционни, на руския режим, който не е единственият журналист, между другото, който го прави. Но в извънредната ситуация и военното положение, което има в Русия, всеки един инакомислещ – дали е журналист, или защитник на човешки права, инакомислещ гражданин просто бива подложен под ударите на закона. Така че аз смятам, че в крайна сметка това по-скоро е буря в чаша вода. Т.е. да, това е поредният жест на Русия, агресивен, спрямо България, но в крайна сметка едва ли ще стигне до реална заплаха за живота на журналиста Грозев.  

Смятате, че неговият живот не е застрашен, въпреки че той самият изрази опасения, притеснения. Изглеждаше притеснен в интерес на истината.  

Нормално е, след като си обявен за издирване от една от най-големите държави с една от най-развитите мрежи. Но по принцип не действат така и няма такава практика в специалните служби на Руското външно разузнаване – ако те наистина набележат някой, както беше случаят "Гебрев“ или "Скрипал“, или да не изброявам всички случаи, които се случваха извън границите на Русия, не е имало предварителна информация и не е бил предупреждавана целта, която ще бъде в един момент атакувана. Така че за мен по-скоро това е разширяване на натиска спрямо такива журналисти или изобщо такива свободомислещи хора с цел сплашване, но не смятам, че в момента можем да говорим за реална заплаха за неговата сигурност и живот, защото в крайна сметка този списък, който е обявен от Руската федерация, е изцяло в полза на руските власти. Няма сътрудничество с "Интерпол“, с "Европол“, червена бюлетина за международно издирване. Така че многобройни са случаите на такива лица, които са обявени за неприятелски в Руската федерация. Просто явно няма да посещава Русия много дълго време. 

Чухме лидера на "Възраждане“ Костадин Костадинов, който нарече Христо Грозев "агент на Ми-6“. 

 

Наистина не мога да коментирам спекулации. Нормална е тази реторика на г-н Костадинов, той ще извади от девет кладенеца вода, само и само да защити страната, към която е обвързан, явно не само морално. Но в крайна сметка не смятам, че това в момента има някакво значение, дали е истина или не е истина. По-скоро е важното, че един журналист, който е признат журналист, който е акредитиран журналист, в крайна сметка бива обявен за враг на руската държава, което отново казвам е първият български журналист такъв, обявен точно по този начин, което буди учудване. Да, тревога, защото едва ли това ще е първият случай. Много е вероятно Русия да продължава да разширява списъка с такива лица въз основа на това, че България ще продължава и ще усилва своята помощ за Украйна, след като има вече решение и на българския парламент.  

Т.е. вие свързвате до някаква степен решението за изпращане на оръжие на Украйна с този случай?  

Не само този случай. По принцип казвам, че ще има усилване на агресивната риторика, действия на руската страна към България, в това число  виждате, че ние не сме единствени: спирането на продажба на петрол на държавите, които са поставили лимит на цените, газът, който в момента продължава тази газова война, да не говорим за забраната за влизане на толкова много лица. Отново казвам, това са действия, които ще ескалират и България ще бъде все повече част от тези мерки, защото те ще бъдат все повече всеобхватни и отговарящи от страна на Русия на мерките, които налага Европейския съюз. И просто г-н Грозев е част от тази кампания, която руското правителство предприема като отговор на действията на европейските страни и НАТО.  

Сега, споменахте, че реакциите на българските институции не са били много навременни. Какво още можеше да бъде направено? Ето днес се очаква във Външно министерство да се яви Елеонора Митрофанова – посланикът на Руската федерация у нас.  

Смятам, че закъсняха с реакцията – минаха няколко дни, въпреки че институциите в България официално са в почивка, това не означава, че не може да бъде събрано извънредно заседание и в Министерство на външните работи, и в Министерски съвет по случая. Освен това, в Руската федерация е работен ден, тези два дни бяха работни дни и понеделник, и вторник, и сряда. Така че нямаше никакъв проблем г-жа Митрофанова да бъде извикана веднага в Министерство на външните работи, които показва, че българската страна е много по-силно ангажирана. Всъщност, така смятам, че и българският посланик в Москва също би трябвало да бъде ангажиран и да представи нота на Министерство на външните работи на Русия с искане за допълнителна информация. Не че тя такава ще получи, и не, че г-жа Митрофанова ще каже нещо интересно за медиите или пък за българското Министерство на външните работи, но това е жест, който се предприема по дипломатически път и така е прието в дипломацията.  

Добре, казахте за реакцията на българските институции. Какво обаче можем да кажем за реакцията на европейските институции? Защото ние чухме само български евродепутати да се изказват в подкрепа на Христо Грозев.  



Аз смятам, че европейските институции по принцип не разделят случая "Грозев“ от другите случаи, които има в другите европейски държави, и по-скоро според мен те ще адресират и ще се обърнат към цялостната кампания, която Русия води към страните-членки на Европейския съюз. По-скоро виждам такава да бъде реакцията отколкото да се конкретизира определен случай. Според мен, той ще бъде цитиран в общия доклад, който ще бъде изготвен и от Европейската комисия, и от Европейския парламент, но не смятам, че той ще бъде единственият посочен като такъв. Смятам, че ще бъде просто в списъка на случая, които Европейската комисия ще отбележи като неприятелски акт на Русия към  Европа.  

И да ви върна отново към заплахата за живота на журналиста Христо Грозев. Той изрази своите опасения, сподели, че му е предложена помощ, сигурност в Австрия и Швейцария, ако не ме лъже паметта, или може би Швеция. Но това на практика означава, че той се страхува. Един вид вече върху него е оказан психологически натиск заради това, че той се страхува за живота си. Защо обаче вие така не виждате такава заплаха и не бихте сравнили този случай със случая с въоръжения търговец Емилиян Гебрев?  

Да, повтарям това, че както начинът, по който действат руските специални служби зад граница, които са ангажирани с такъв тип действия, ние успяхме всъщност да научим от вас, медиите, вече за предприета атака срещу личността на г-н Грозев. Спомняте си, отново казвам, отравяне, взривяване на складове и т.н. По-скоро явно наистина обявяването му за враг на руската държава определено е с цел сплашване, и той определено го приема като такъв. Но това, че той самият не се обръща за закрила, защита, прикриване на неговата самоличност и скриването му изобщо от обществен поглед показва, че да, той се притеснява, нормално е когато такава сериозна държава те обявява за свой враг, но от друга страна смятам, че той самият оценява тази заплаха за по-скоро административна отколкото реална заплаха за живота му.  

Да, може би това официално беше обявен за издирване от руската държава на практика по един или друг начин това е застраховка за неговия живот, по този начин афиширано.  

Само да допълня, че ако си спомняте белоруски журналист беше свален от самолет, който прилиташе над територията на Беларус, ако си спомняте, само преди няколко години – опозиционен журналист от Беларус беше на полет, който излетя  беше на път за Варшава, за Полша. Прилитайки над Беларус той беше принудително да кацне, и съответно този журналист беше арестуван. Така че да, отново казвам, има заплаха за това, ако наистина той пътува някъде или има по-свободно движение и достигне до страна, която е приятелска и сътрудници на руските служби, той все пак да има заплаха да бъде арестуван и екстрадиран в Русия. Но това не означава пряка заплаха за неговия живот. Говорим за заплаха той да бъде арестуван някъде в територията на приятелска държава на Русия и екстрадиран в Русия.  

Да, разбрах ви прекрасно. Няма пряка заплаха за живота му. Т.е. не съществува опасност той да бъде отровен или ликвидиран по някакъв начин.  

Руските служби не го предупреждават предварително когато го правят. Поне това е практиката в последните години.