Милен Керемедчиев, бивш заместни-министър на външните работи, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

От срещата на страните от БРИКС, посланието на Путин, смъртта на Пригожин и успеха на Индия, която стана първата държава, стъпила на Южния полюс на Луната. Г-н Керемедчиев, какъв е коментарът Ви, ако може да обобщим седмицата с вас в нашето публицистично предаване?

Много интересна седмица с много неочакван край. Ако започнем от БРИКС, аз лично очаквах повече новини да излязат. Явно разногласията между страните-членки, продължават да бъдат прекалено дълбоки и вижданията, които имат Китай и Индия, по какъв начин да се развива БРИКС са прекалено дълбоки. Китай по-скоро иска да види БРИКС като една организация, която се противопоставя...

На Г-7.

На Г-7 не само политически, но и икономически. Докато Индия по-скоро търси икономическия ефект и ползи от това БРИКС да продължи да съществува и да се разраства.

Ключово от срещата на БРИКС беше посланието на руския президент Владимир Путин, който не успя да присъства на самата среща, а беше пуснат чрез видеовръзка. Как разчитате вие, неговото послание и думите, които отправи той? Защото имаше интересни коментари във връзка с речта му.

Путин много усилено иска да използва БРИКС за връщане на Русия на световната дипломатическа сцена и пробиването на изолацията, в която е поставена Русия от западноевропейските държави. Голямо желание на Русия също е и разширяването на БРИКС и то със страни като Беларус, като Венецуела, Иран - все държави, които се противопоставят на хегемонията на Съединените щати. Също негово желание и цел е намаляване доминацията на американския долар и осъществяване на повече транзакции във валути, които използват страните-членки на БРИКС. Тук интересно е, че има съвпадение в по-голямата част от тезите на президента Путин, с тезите, които защитава Русия и неговия партньор и приятел Си Дзинпин.

Така че Русия и Китай в момента гледат в една посока, що се касае разширяването на БРИКС и изобщо ролята им на световната сцена. Но погледнато реално, БРИКС има да извърви много дълъг път, все още, тъй като, ако погледнем страните-членки в момента, то те съставляват едва 24% от брутния вътрешен продукт на света.

Нека да кажем кои са те, това са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.

Докато страните от Г-7 представляват 42% от световния брутен вътрешен продукт. Освен това, основната война, която са подели Китай и най-вече Русия, за намаляване доминацията на американския долар, също е доста напред във времето поставена, тъй като в момента 80% от световните вложения са в евро и долари, като за доларите е 58% дела и 18% е в евро. Тоест, все още тази огромна доминация, която има американската валута много трудно може да бъде преборена.

Основното различие е желанието на Русия и Китай за приемане на членове, които по-скоро биха се конфронтирали със западния свят политически, а желанието на Индия е да бъдат привлечени по-скоро икономически партньори в БРИКС като Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, които имат доста по-улегнала или мека позиция относно войната в Украйна и конфронтацията със Съединените щати.

И как тогава може да съпоставим думите на Путин, че “организацията БРИКС трябва да се превърне в търговски блок, представляващ световното мнозинство"?

Това е доста визионерско виждане, той начертава един път, който БРИКС трябва да поеме. И тук има в момента съгласие от всички страни-членки, но те не могат да го постигнат сами, а отварянето на БРИКС и приемането на нови членове - има доста такива желаещи, всъщност ще даде възможност за повдигане на брутния вътрешен продукт, произвеждан от всяка една от страните. Основна цел е и развитието на Банката за развитие, която е базирана в Хонг Конг и се подкрепя от страните от БРИКС, която тепърва трябва да извършва операции за подпомагане на компаниите, които търгуват помежду си в региона на БРИКС.

Но както се видя, разговорите за единна валута, също бяха оставени на заден план, това е поради все пак трудната конвертируемост на която и да е от валутите, които са представени от страните-членки на БРИКС и невъзможността им те да търгуват свободно. Давам само един пример, Русия в момента има блокирани над 48 милиарда долара в Индия, тъй като те са продали своите петрол и газ на Индия в индийски рупии, които са неконвертируеми и в момента имат огромен проблем с възвръщаемостта в нормална валута обратно. Така че тези трудности пред БРИКС стоят, но по-скоро изказването на Путин беше визионерско, т.е., може би как вижда БРИКС в следващите 10-15-20 години.

До какво би довело БРИКС да се превърне в геополитически противник на Запада, на какво можем да станем свидетели?

Аз все още мисля, че Съединените щати правят всичко възможно да няма единомислие в БРИКС и то се вижда най-вече по изказванията на Индия. Индия, пак казвам, има съвсем различна визия по какъв начин трябва да се развива БРИКС, предимно икономически, а не конфронтационно-политически. Индия също така, в момента е подмамена от Съединените щати и Великобритания от преместването на големи инвестиции и производства - говоря за американски и британски, които се местят от Китай и се базират в Индия. Това е много необходимо за повишаване на инвестиционния климат в Индия и превръщането й в страна, която произвежда високотехнологично производство. Така че този вид технологии са й нужни на Индия.

Видя се също и че Обединената космическа програма в момента, е доста по-успешна от тази на Русия, която претърпя неуспех съвсем наскоро, с изстрелването на свой спътник. Индия в момента е в централната точка на дразгите или конкуренцията между Съединените щати-западноевропейските страни и Русия и Китай, които искат да я задържат в своя орбита. Тя усеща своята сила и затова в момента показва и мускули и различно мислене от останалите страни-членки на БРИКС.

Засегнахме вече с г-н Керемедчиев темата и фактора Индия, Индия, която показва муслуки, нали така г-н Керемедчиев?

Индия показва мускули и зъби на политическата сцена, но Индия също показва и един сериозен икономически напредък. Тя в момента, така е обгрижвана и приласкавана и от двете враждуващи, икономически сили, която е Китай, и която се явява конкурент на развитието на Индия, Русия, която снабдява индийската икономика в момента, заради войната в Украйна, с евтини природни ресурси и Съединените щати, които биха искали да запазят Индия в своето близко обкръжение, говоря икономически.

Тъй като, ако погледнем от военна гледна точка, сътрудничеството между Индия и Русия е на много дълбока фаза. Индийската армия е оборудвана почти изцяло с въоръжение руско производство или по руски лиценз произведено. Това са едни дълбоки корени, които много трудно могат да бъдат прекъснати. Затова Съединените щати, най-вече се насочват към инвестициите в производствата, в автомобилостроенето, във високи технологии, производството на мобилни телефони, на IT продукти, видимо е, че големите американски компании все по-често решават да инвестират или да преместват свои производства в Индия, отколкото да ги задържат в Китай. Нещо, което явно е политика и на Съединените щати, по този начин да привлекат Индия по-близо в сферата на влияние на Съединените щати. Индия стана четвъртата страна в света, която е изпратила спътник до Луната.

Апарат за изследване - да.

Апарат за изследване, да, което показва, че технологично нивото на Индия се увеличава скокообразно и затова тя заема доста сериозно място в интересите, отново казвам и на Русия, и на Съединените щати и става пряк конкурент в Азия на Китай. Не ежедневно има и военно напрежение между двете държави, но всъщност, това може би е лъжицата катран в кацата с мед, която се нарича БРИКС.

Лъжицата катран в кацата с мед - Индия, така я определихте, интересно.

Ами да, защото иначе, държавите-членки на БРИКС имат почти единодушно становище как би трябвало да се развива тази организация, докато Индия, вече трупайки самочувствие от ухажването от САЩ и евтините енергоизточници от Русия, успява да налага свое мнение, което е противоположно на общите желания за развитие на тази организация, и показва все повече самочувствие, нещо, което не бяхме виждали през последните десетилетия.

Но пък тук е важно да припомним, че все пак Индия е 7-та по големина страна в света и 2-ра по население.

Да, да, така е. Но тя изостава все пак, ако се сравним с Китай, китайската икономика, Индия, въпреки че по население са почти равни с Китай, те изостават икономически, с включване на високи технологии изключително много. Така че Индия развива скокообразно своята икономика и включването на високите технологии е жизнено важно, за да може тя да поддържа това ниво на развитие, в крайна сметка на технологиите, които излизат по-скоро от Китай и най-вече излизат от Русия.

Г-н Керемедчиев, как гледате на новината за смъртта на Пригожин?  Новина, която беше коментирана вече по няколко начина, но вашия анализ какъв е?

Това беше една ювелирна акция, като по учебник на Кремъл, която показа как един самозабравил се привърженик от най-близкия кръг на президента Путин, може да бъде издигнат, употребен и след това да бъде захвърлен на бунището на историята. Защо казвам, че е направена като по учебник операция, тъй като след опита за метеж, който беше направен от Пригожин, той бързо беше успокоен, изпратен в Беларус. Самата частна армия “Вагнер" беше разделена на няколко части, една от тях замина за Африка, друга остана в Беларус. Самият Пригожин също замина за Африка, за да подпомага превратите, които се случват един след друг в африканските държави, с помощта, разбира се, на “Вагнер". Тоест, имаше едно успокоение в него, защото пример за това е, че Пригожин и неговата дясна ръка Уткин, никога досега не са пътували заедно в един самолет, тъй като, ако има заплаха за живота им, поне единият от двамата трябва да остане жив, за да продължи ръководството на тази частна армия.

А сега, тъй като и двамата са се качили  на борда, означава, че те са получили явно фалшиви уверения, че техния живот и сигурност са извън опасност. Тоест, те са се предоверили на информацията, която са получили и по този начин са свалили гарда, така да се каже, и са станали много лесна мишена. И като цяло, “Вагнер" изпълни своята задача, за която беше създадена. Тя извърши прекалено много операции и доказа себе си като агресивна, атакуваща формация, в т.ч. и в Украйна.

Но вече войната е различна, Русия се отбранява повече, отколкото напада, африканските държави направиха своите преврати, вече искат директни разговори с руската държава, т.е. “Вагнер" ще влезе в историята като една структура, която беше използвана много умело от руското разузнаване и службите, но приключи чрез самозабравилият се неин лидер, който в крайна сметка, свърши работата, за която беше нает и изчезна от световната история.

И ако направим пак връзка със срещата на страните от БРИКС, чрез видеовръзка Путин се обърна към колегите си от БРИКС на срещата в Южна Африка, но той не обели и дума сякаш за Пригожин, когото преди 2 месеца нарече “предател", заради организирания бунт, за който и вие споменахте.

Да, това са вътрешни работи на Русия, и той така смята самият Путин, но в деня в който беше убит Пригожин, всъщност генерал Суровикин, който също беше един от най-силните генерали, беше наречен генерал “Армагедон", ако си спомняте, във войната в Сирия и след това и в Украйна, се раздели тихомълком с поста си със секретен Указ на президента Путин, без той да бъде обявен официално и изчезна също от полезрението. Тоест, в Русия върви една усилена чистка по високите етажи и на въоръжените сили, които са били по-скоро благосклонно настроени към Пригожин и на самата армия “Вагнер". Убийството на Пригожин е само част от цялостната стратегия за разчистване на висшите етажи на Руската армия.

Тоест, очаквате още?

Аз очаквам още тихомълком доста висши офицери и генерали да се разделят с постовете си, които са показали някаква съпричастност с армията “Вагнер". Също очаквам и тя да спре да съществува като такава, защото това беше единственото формирование, което под ръководството на Пригожин, отказа да подпише това споразумение с Руската армия за влизане под единно ръководство на Генералния щаб на Руската армия. Всички други частни такива военни формирования подписаха такова споразумение, а “Вагнер" отказа.

Според мен, това, което се вижда е, че веднага след обявяването за свалянето на самолета, в който е летял Пригожин и Уткин, казармите, в които са били разположени частите на “Вагнер" в Беларус, са били обкръжени от беларуски части, плюс била е изключена цялата комуникация, за да не могат да се свързват със своите командири. Тоест, определено върви в ход операция, която да унищожи “Вагнер" като основна единица и да прибере основните войскови подразделения под шапката на армията на Русия.