Мариана Китипова, ГХГ - Пловдив: Почти е запълнен вече изложбеният ни календар за 2026

Втора част на интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Мариана Китипова, координатор на изложбен график в ГХГ-Пловдив и експерт "Връзки с обществеността".

Какви са плановете за изложбена дейност на Градска художествена галерия - Пловдив за 2026 г.? Календарът сигурно вече е запълнен?

Ами, за съжаление на онези, които няма да успеят да представят творбите си догодина при нас, графикът е запълнен почти на 90 %.

Въпреки че имате много зали.

Да, имаме много зали. В четири пространства могат да се организират художествени изложби, но желаещите са много, а и нашите зали са хубави. Двете от тях са доста големи и предполагат изложби – или колективни, или най-вече юбилейни. И при нас много голямо желание да правят изложби имат артисти на 60-, 70-, 80-, че и 90-годишна възраст. Или ние ги каним, или те са инициатори.

Те могат да се разгърнат и да представят по-голяма част от творчеството си.

Но за голямо съжаление, в Пловдив частните галерии разполагат с малки салони, защото е трудно да издържаш място, което трябва да продава изкуство.

Вече има и много донорски организации. Особено голям приток на финанси идва от страна на културния календар на общината. За финансиране пред общината могат да кандидатстват голям брой артисти, организации, културни оператори, също. Други донори са Министерството на културата, Национален фонд "Култура“ и други организации и това много увеличи възможностите на сдружения и културни оператори да правят големи изложби с тяхна помощ.

Те трябва още към датата на кандидатстване да представят писмо от изложбена зала, че ще ги приеме. Това е задължително изискване вече. И всичко това малко ни претоварва – хем графикът, хем предварително, за да не спънем кандидатстването, малко по-предварително сме длъжни да дадем писмо за съгласие, за да не препятстваме артисти или сдружения да опитат да спечелят финансиране.

От това пък вашата инициатива намалява, вашите планове се спъват.

Да, защото ние не можем да дадем писмо, че е ангажирана залата, без наистина да блокираме датите за това. Ако не бъде спечелено финансиране, разбира се, тя се освобождава, но това е рядкост. И затова вече е пълно при нас.

Да започнем от по-значимите изложби, може би годишнини, които ще се отбелязват през идната година,?

Да, много са, както винаги. Може би е по-добре да започна с годишнини на именити автори, които не са между живите вече, а са знакови пловдивски имена. И ще започна с Анастас Константинов. Догодина се навършват 70 години от  рождението му. Той е роден през 1956 г., за съжаление си отиде преждевременно – 2017 г. По инициатива на сина му и на съпругата му - Емилия, ще се направи такава изложба в залите за временни експозиции – това е галерията на Главната улица - "Княз Александър І“ №15, през март. Откриването е планирано за 17 март.

Но правя уговорката, че всички дати, които сега ще казвам, са в някаква степен условни, могат да варират ден, два, три.

Любопитното е, че веднага след края на тази изложба на Анастас Константинов – големия наш пловдивски живописец, ще се покаже изложба и на сина му, Константин Константинов. Той не за първи път ще прави изложба в това пространство, в галерията. Той не рисува като баща си. Но той също е живописец. Онова, което може би ги свързва двамата – естествено, темпераментът, силната експресия и една такава, особено при Константин е по-изявено, сатирична или саркастична линия, която минава - силен критичен заряд към действителността.

Но те имат и собствена галерия.

Да, но тя по-скоро представлява музейна експозиция на творбите на Анастас Константинов.

Другият голям автор, който ще представим и който също много рано си отиде, за съжаление – през октомври, също в залите за временни експозиции на Главната улица, по инициатива на съпругата на Недко Итинов, Мариана Итинова, ще се представи негова ретроспекция. Тя е планирана за октомври. Той пък е различен от Анастас, с тънко лирично, носталгично чувство.

Там каква годишнина ще се отбележи?

Също 70 години от рождението, но той си отиде също много млад, през 2021 г., доста преди да навърши 70 години. През 1956 г. е роден всъщност.

Има още една годишнина, която се навърши тази година, но ще я отбележим догодина с една интересна изложба по проект на Градска художествена галерия – Пловдив.

Тази година се навършиха 120 години от рождението на Анастас Стайков – смолянски художник с национална известност. Проектът, който Градската галерия ще представи, е "Родопска сватба". Това е възстановка на обща художествена изложба, която се е състояла през 1958 година - окръжна тематична изложба, както тогава са я наричали. Той е представил една своя много голяма картина – мисля, че размерът е 4 х 3 метра. Огромна картина, която днес е в Художествена галерия – Смолян и представлява много интересна, много колоритна родопска сватба между християнин и мюсюлманка.За 1957-1958 г. е било супер скандано да се женян така, но художникът е представил такава сватба . Картината е била забранена, така да се каже. Изложбата, доколкото знам, е била прекратена. Той изпада в немилост, тъй като това въобще не съвпада с идеологическите норми на времето.

Много интересна история!

Да. Куратор е изкуствоведът и директор на галерията Красимир Линков. Мисля, че ще бъде много любопитно, в партньорство с Художествената галерия в Смолян.

Ще се покаже ли тази картина?

Ще опитат да я покажат, защото имам една информация, без да съм на 100% официална, че тя трудно може да бъде изнесена физически през вратите там. След някакъв ремонт се правят малко промени в размерите на изходи, врати и така, но ще се намери начин да бъде представена или с модерна технология, или като репродукция. Но по-важната история е, че ще се покажат и картини, до голяма степен възстановяващи онази някогашна изложба, която е видяна тогава от невероятното количество хора. Това мисля, че е рекорд за българска изложба и до ден-днешен – 35 000 души. Така поне твърдят историците на изкуството.

Художникът Васил Стоев догодина също ще направи своя изложба в Галерия "2019". Тя ще бъде през октомври, от 6 октомври, по повод вече навършената му тази година 75-та годишнина.

Освен това има и няколко институционални годишнини през 2026, които ще бъдат ознаменувани, естествено, с изложби, защото те са свързани с училищата по изкуствата.

Догодина Националната художествена гимназия "Цанко Лавренов" прави 50 години и тази годишнина ще бъде представена с достойна, вярвам, изложба от 17 до 26 октомври в Галерия "Капана".

В Зала "2019", голямата ни зала, ще има изложба, посветена на 130-годишнината от основаването на Националната художествена академия. Ще гостуват преподаватели, предполагам с бивши студенти. По традиция имаме изложби, които представят съвременно изкуство. В терминологичния му смисъл ще го кажа, защото това е термин от изкуствознанието.

Обикновено всяка година, по традиция, Сдружение "Изкуство днес", представлявано от Емил Миразчиев, представя такива изложби. През пролетта, през април, от началото на април – около месец е "Арт позитив", традиционна изява на художници, занимаващи се със съвременно изкуство. Темата определя Сдружението, те се явяват на конкурс, има комисия, която ги подбира. Тази изложба става в Галерия "Капана". А есента, от началото на септември, пак в залите на Главната, на "Княз Александър", се открива Седмицата на съвременното изкуство, както всяка година напоследък. Тъй като обичайното място за тези изложби беше Баня "Старинна" за тези прояви, но както вече знаете все още е в ремонт и реставрация, така че догодина няма да е все още готова.

Имаме и много фотографски изложби. Фотографията е изкуство, което разширява и география, и обхват, да не говорим за стилове и техники. Става вече една своеобразна традиция Националното сдружение Фотографска академия "Янка Кюркчиева“ да представя селекцията на фотографски серии, в случая догодина – от 27-я национален преглед на българската фотография "Фото Академика 2026". Това ще се случи този път на Главната улица, поради голямото желание на автори за изява.

Да не пропусна да спомена две големи изложби, продуцирани от Община Пловдив и Отдел "Култура". Както знаете, във връзка с календара на културните събития, те проведоха миналата година конкурс за избор на куратор и концепция за организиране на изложби в Галерия "Капана". Искам да припомня фокуса на този конкурс – "Представяне на творчеството на пловдивски художници, оставили ярка следа в българското изобразително изкуство и в духовния живот на Пловдив". Доколкото знам са се явили три кураторски екипа и трите са били одобрени. Първата изложба вече стартира. Това е "Монументалните", с куратор Светлана Куюмджиева. Проектът е на Народна библиотека "Иван Вазов"и ще продължи до 11 януари. В нея ще се представи монументалното изкуство, т.е. стенописи, сграфито, мозайки, правено от големите пловдивски художници, които няма да изреждам, защото смятам, че всеки пловдивчанин трябва да ги знае.

Догодина, веднага след тази изложба, броени дни след нея, ще се подреди и ще започне вторият проект с кураторски екип Моника Роменска и изкуствоведката Пламена Рачева. Проектът се казва "ТрадАРТ – живописта преди и сега", от "традиция и артистизъм", на Сдружение "Общество арт графос". През януари ще се подрежда. Датите на откриването не са фиксирани, вероятно или в самия край на януари, или в самото начало на февруари. Ще продължи до втората половина на март – това са изложби, които продължават по два месеца почти. В тази концепция се доразвива сякаш онова, което ще започне сега, но в посока прибавяне на автори, като Станимир Видев, Николай Кучков, Атанас Хранов, Васил Стоев, Румен Жеков, Недко Итинов съвременници наши, които в момента ми е трудно даже да ги посоча – всъщност, които надграждат Пловдивската живописна школа, ако може да си послужим с това клише, което пък третият проект се опитва да разбие.

Третият проект ще бъде през ноември-декември 2026 г. Негов кураторски екип е Емил Миразчиев и скулпторът Иван Тотев. Те имат амбицията с повече съвременни технологии да вкарат автори, за които по-рядко се говори. Впрочем, един от тях е Атанас Пацев. Догодина, мисля си, се навършват 100 години от рождението му. Но не са само те.

Това са художници, които не са се утвърдили за времето си, така ли?

Напротив, те са се утвърдили, но както те самите казват в концепцията си, клишетата са силно нещо.

Вие, медиите, ние, публиката, много обичаме да се опираме на нещо познато.

И лансираме тези имена.

Да. И започваме лека-полека да преповтаряме безспорните имена и безспорните заслуги към българското изобразително изкуство, но всъщност има страшно много художници, които в различни посоки, стилове, направления, или в бунтарски линии са доразвивали нашето изкуство. И Миразчиев, и Тотев искат да покажат точно тази тенденция. Изразните средства ще са близки до днешния ХХІ век. Интересно ще бъде да се види това развитие на представянето на знакови пловдивски имена в изкуството.

Да не пропусна също така, че през 2026 г. ще ни гостуват група австрийски художници. Това ще е през месец юли. Галерията поддържа контакти с австрийски галерии, с австрийски артисти, с дружество във Виена и през година тук гостуват виенски артисти. Много често това гостуване е последвано от заминаване на пловдивски артисти в Австрия. 

Към годишнината на Художествената гимназия в Пловдив има нещо също любопитно. Това е тяхна инициатива, но е подкрепена от Община Пловдив, с финансиране, и в културния календар.

45 години ще отбележи първият випуск на гимназията. Това са доста интересни личности. И между другото, с тази изложба ще се отговори на въпроса, с който започна ти – изоставят ли изобразителното изкуство някъде по пътя хора, които имат такова образование.

Оказва се, че някои са го изоставили, други са го трансформирали. Много са минали в сферата на графичен дизайн, въобще на дизайн, на анимация, на други жанрове или пък видове изкуства. И ще бъде любопитно. Това е Випуск 1981. Някои са действащи художници и днес в Пловдив. Например Васил Тенев, Николай Рогачев, Чавдар Бозуков, който има фирма за дизайн и печат, Мариана Китипова – сестрата на моя съпруг. Тя е от първия випуск на гимназията, макар че тя се занимава с рисуване, но доста спорадично, бих казала, не постоянно. Това също може да се каже, че е пример как творческият импулс не угасва никога. И понякога се иска повече кураж просто. Има и други имена, които аз не познавам, те живеят в чужбина и ще дойдат, или ще изпратят свои творби специално за изложбата. Ще бъде любопитно.

Догодина ще има отново Международни фотографски срещи. Г-н Лаутлиев, който обяви тази година, че се оттегля, ще помага. Той ще представи хърватския фотограф Станко Абаджич в постоянната ни експозиция "Мексиканско изкуство".  Но това го прави като човек, който се интересува и който се занимава с фотография и с кураторство. Ново фотографско средище е фондацията, която вече ще има тази тежка задача да организира Международните фотографски срещи. Неин председател е доц. Мариана Дафова, тя също е фотограф. Те ще бъдат от 16 октомври и този път ще са концентрирани главно в Стария град. Но ще има и наша сграда, в която ще се покажат - в постоянна експозиция "Мексиканско изкуство". Там по традиция всеки юли се дипломират и бакалаврите фотографи от Академията "Проф. Асен Диамандиев".

Академията също ще има своята традиционна изложба на Главната, изложбата на Факултет "Изобразителни изкуства", през юни. И с много голямо любопитство лично аз, а смятам и всички пловдивчани, ще очакваме да видим част от колекцията на бизнесмена Христо Чиплаков, който е заявил желание да я покаже през май. От 14 май би трябвало да се открие. Той е голям колекционер на изкуство и предполагам, че някаква малка част от тази колекция ще бъде показана в залите за временни експозиции на Главната.

Да не забравя и още нещо - 100 години Професионален футболен клуб "Локомотив". Грандиозно нещо са замисля – 10 дни смятат да разтърсят Пловдив с голяма изложба, включително и с творби, включително от Кольо Карамфилов, в Зала "2019", но разбира се изложбата ще е представяща славата на този клуб. Това ще бъде през април, от 16 април 2026 г. в Зала "2019" на ул. "Гладстон". 

Смяташ ли, че Пловдив продължава да е градът на художниците и люпилнята на художниците?

Без всякакво съмнение. При наличие на две училища по изкуствата, свързани с изобразително изкуство или сродни изкуства, визуални изкуства и с Академията, няма как. Има голямо съсредоточие на млади таланти. При условие, че такъв импулс им се даде от нашето домакинство като Европейска столица на културата, интересът и на публика от цяла България, а и от чужбина, е голям и нараства. Ние получаваме страшно много заявления за изложба и от чужбина, на чужди автори. Разбира се, малко по-сложен, особено от финансово естество, е там въпросът. Тази година показахме много голям автор – Хаю, само че тази изложба беше готвена повече от две години. Това остава винаги зад кулисите. 

Пропуснах да спомена и традиционните две много големи изложби на Дружеството на пловдивските художници в Галерия "2019" – "Светове" и пролетната, и декемврийската, с наградите. Те са си също по традиция.

Ти, като човек, който се занимава вече доста години с тази дейност, можеш ли да кажеш дали има българи, които се показват в аукциони, на които картините им са закупени на висока цена? Имаш ли представа за такова нещо?

Ами, честно казано, не съм се интересувала, освен когато те отбелязват в биографиите си тези неща. Много важно е да се каже, че Градската галерия не е комерсиална галерия. И това за нас не е от най-важно естество. В крайна сметка, много автори могат вече да участват, включително се правят и онлайн търгове, но  аз специално не следя този процес.

Питам, защото има доста хора, които казват "Да, да, ние имаме големи художници, ама защо не сме чули за една продадена картина на много висока цена?", да кажем. Това съм го чувала в разговори.

Е, има много продадени картини на много автори през аукциони, но не са на сензационни цели, разбира се. Това е въпрос на много дълъг и сложен разговор и аз няма да мога да го изчерпя. Изключително голяма реклама според мен трябва да се направи, по специфичен начин. Трябва и да попаднеш на добър мениджър в изкуството.