Красимир Линков, ГХГ- Пловдив: Всички музеи изпитваме нужда от съвременни хранилища

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Красимир Линков, директор на ГХГ - Пловдив, за постоянните експозиции на Галерията.

Кога в действителност започва събирането на фонда на Галерията и с какъв експонат? Нещо любопитно като факт от този момент, ако можете да ни кажете?

Всъщност историята на създаването на няколко културни институции в Пловдив е свързана. Нейното начало е още през 1881 г. – в Народната библиотека и музей постъпват четири копия на ктиторски портрети от Боянската църква. Изработени са от тревненския зограф Симеон Симеонов и можем да считаме, че всъщност това са първите значими, макар и копия, произведения, които са постъпили в бъдещия фонд на галерията. В 1911 г. към музея се обособява вече художествен отдел с наличните 25 художествени произведения. Така че в началото можем да кажем, че фондът е съдържал 25 художествени произведения. И това става по времето на Николай Райнов, който е бил главен библиотекар и който допълнително прибавя много гравюри, щампи, литографии, включително графични и живописни творби на Николай Павлович.

Разширяването на началния фонд на галерията дължим на Николай Райнов. Така че можем да кажем, че галерията вече, или по-скоро фондът вече е в наличност и се появява нуждата да се отдели от Народната библиотека и музей. И в 1950 г. към отдел "Наука, изкуства и култура" при тогавашния Градски народен съвет се създава отдел, служба "Градска художествена галерия". Две години по-късно, в 1952 г., се създава и Градската художествена галерия. Тогава тя е наречена "Държавна художествена галерия" и неин първи директор е Георги Чайковски. Помещава се в една от сградите на главната улица, която е бивша "дрехарница", след това е била собственост на Пловдивското мюфтийство, но общината я купува и тя става вече официална сграда на постоянната експозиция на Градската художествена галерия в Пловдив.

Това е първата сграда, която и в момента ние управляваме, само че тя цялата сега е изложбена зала, т.е. зала за временни изложби. А постоянната експозиция се премества в Стария град, в сграда на бившето девическо училище, проектирано от архитект Йосиф Шнитер през 1881 г. В тази сграда може да се покаже по-голямата част от фондовете на галерията. Ремонтирана е специално преди това. Всъщност ние я наследихме като сграда, в която беше център "Знаме на мира".

Тя беше ремонтирана и се превърна в постоянна експозиция на Градската художествена галерия с идеята, че там могат да се покажат повече произведения от фондовете на галерията. През 2022 г. – съвсем скоро, ние направихме един основен ремонт на сградата, като галерията се превърна изцяло в един съвременен художествен музей, отговарящ на всички изисквания за съхраняване и показване на произведения на изобразителното изкуство - с климатизация, с достъп за хора с увреждания, със специално осветление. Така че в момента галерията наистина представлява един съвременен, от всяка гледна точка, Музей на изобразителното изкуство.

Това е всъщност и най-представителната сграда на галерията, нали така?

Аз мисля, че даже е и най-представителната сграда на архитект Йосиф Шнитер, който е свързан с Пловдив в много голяма степен. Първият градоустройствен план на Пловдив е проектиран от него, някои от най-значимите сгради в града са проектирани от него. Така че ние имаме наистина щастието да се помещаваме в една от най-красивите сгради на града.

А колко произведения се съхраняват там, в тази сграда, във вашия основен музей?

В момента в този музей се намират над 300 художествени произведения, които са експонирани - основно живопис и скулптура. И имаме едно графично ателие. Начинът, по който се показва графиката, е в това графично ателие, защото тя изисква по-специално съхранение – тя не може да стои на светлина дълго време, защото се увреждат носителят, хартията, мастилата, с които са правени. Така че целият ни фонд от Възраждането до наши дни всъщност се помещава в постоянната експозиция.

Отделно имаме една експозиция "Икони", която се намира в двора на църквата "Св. св. Константин и Елена". В тази експозиция едни от най-интересните неща са няколко великолепни несебърски икони, които са открити и зачислени във фондовете на галерията от Никола Мавродинов. А пак в постоянната ни експозиция е най-старата ни картина, която е създадена на прехода между Българското възраждане и се счита като начало на светското изкуство в България, това е един портрет на Софроний Врачански, който е изпълнен в иконописна техника и който в 1930 г. е подарен от цар Борис III на Народната библиотека и музей. Наистина този портрет е изключително впечатляващ. Не се знае конкретният му автор, но се предполага, че е от Тревненската живописна школа.

Кое налага създаване на мексиканската колекция?

Това е един много любопитен момент. Всъщност българското изкуство по време на социализма допуска много малко чуждестранни автори, въобще чуждестранно изкуство и най-вече такова, което е свързано с идеологията на социализма и на комунизма. Тогава имаше изложби на италианския художник Ренато Гутузо, например. И разбира се, мексиканските художници бяха на мода – Сикейрос, Ороско, Ривера. Защото всъщност, както всички знаем и сме свидетели, монументалното изкуство, което се създава на обществени места, всъщност се ползва идеологически, пропагандно и това кореспондира с творчеството на тези трима големи художници, а и въобще с творчеството на голяма част от мексиканските художници тогава. Идеята е всъщност да се въздейства на публиката именно на такива обществени места.

Освен това, другото, което е характерно, е, че всъщност другият вид изобразително изкуство - графиката, която има възможност да се тиражира, и един графичен лист, отпечатан в 100 екземпляра, на практика ще достигне на 100 места. И може да се отпечатва във вестниците, в средствата за масова информация. Така че графичното и монументалното изкуство са на мода тогава. Това е видно и най-известните пловдивски художници от 60-те и 70-те години са монументалисти. Освен това вижда се в Пловдив колко много монументални творби има на всякакъв вид обществени места, включително училища и казарми.

Така че тази връзка с Мексико идва по един съвсем организиран път, като един източник, като една възможност да бъде видяно изкуството извън границите на България. И така се стига до идеята в чест на 130-годишната на българската държава да бъде създадена тази колекция. Тогава Людмила Живкова посещава Мексико и се стига до договореност, в която мексиканските художници или въобще мексиканското правителство събира 1300 графики, които са изпратени в България. По едно стечение на обстоятелствата именно Пловдив е избран да се основе такава постоянна експозиция на графичното изкуство на Мексико. Една част от тази пратка остава в София, в Галерията на чуждестранно изкуство, но по-голямата част идва тук, в Пловдив, и се организира тази експозиция в една от къщите в Стария град, на ул. "Артин Гедиков" №11.

В последствие се добавят и други дарения от страна на Мексико. Това са копия на доколумбова керамика и пластика, също така и копия на традиционни музикални инструменти, традиционни носии, които в момента са показани в тази къща.

80-те години тази къща беше и един доста активен културен център, свързан с мексиканските студенти. Тук, в Аграрния университет, имаше доста мексикански и въобще латиноамерикански студенти и те ползваха тази къща като една своя база за осъществяване на мероприятия, на събития и тя беше доста активно ползвана от Мексиканското посолство в София. Но след голямото земетресение, което се случи в Мексико, закриха това посолство, студенти от Латинска Америка вече почти нямаме – може и да имаме, но я няма тази активна връзка между Мексико и Пловдив. И така музеят остава като една възможност да се види тук качествено графично и традиционно изкуство на Мексико.

Имате ли намерение да създавате още постоянни експозиции? Или може би проблемът със градите съществува? Освен тези на Цанко Лавренов и Слона, и Енчо Пиронков имате ли намерения да създавате още, и на други известни пловдивски художници?

Това е един типичен феномен и интересен феномен за Пловдив, защото има доста къщи в Стария град, което позволява на посетителите да влизат от експозиция в експозиция, от къща в къща. Също така има и музеи тук, като Етнографския музей и Историческия музей. Има частни галерии и всъщност Трихълмието се превръща в една културна дестинация, свързана с различен вид култура и изкуство. Там се провеждат и много съвременни форми на фестивали, свързани с различен вид изкуства. Така че наистина се получава един интересен феномен и можем да бъдем свидетели на различен вид изкуство в различни сгради и събития, които да се случват, свързани с изобразителното изкуство.

Но на вашия въпрос – да, наистина имаме идея и желание да се открият и други постоянни експозиции на други художници. На Йоан Левиев например няма. За да може отделните възрожденски къщи да бъдат наситени с дейност и това ще допринесе още повече за обогатяване на събитията, които се случват в Стария град.

Разбира се, това си има и по-трудната страна. Всичко това иска финансиране, иска поддръжка, и то много тежка поддръжка. Това са сгради, които най-напред трябва да бъдат реставрирани много добре и след това трябва да бъдат поддържани, за да бъде запазена архитектурата, от една страна, но да бъдат и адаптирани към изискванията на съвременното експониране на художествени произведения, да бъдат създадени хранилища. Всички тези неща, разбира се, са преодолими, но не могат да станат бързо. А има и други интереси, не само от страна на изобразителното изкуство, но и от други видове изкуства за ползване на този сграден фонд, който е характерен за Стария Пловдив.

Така е, да. А в какво състояние е материалната база на всичките сега съществуващи постоянни експозиции на ГХГ? Дали някъде има нужда от спешни ремонти, например? Също така и за Баня Старинна пак да кажете - докъде стигнахте с ремонта?

Мога да кажа, че в общи линии нямаме генерални проблеми с материалната база и това е благодарение на факта, че Община Пловдив се грижи и финансира ремонтите и поддръжката на тези обекти. Второ, и държавата също дава пари за тяхната поддръжка. Ремонтът на последната експозиция на "Съборна“ 14А например беше извършен със средства от държавата и със средства от общината, комбинирано. В последните години мога да кажа, че нямаме сериозни проблеми, освен текущи ремонти, протекъл покрив тук-таме или поддръжка на фасада. Това, което ми се иска и си мисля, че би трябвало да се помисли, е за едни по-съвременни хранилища. Защото тези сгради не са подходящи за съхраняване на фондовете, не само на Градската галерия, но и въобще на музеите. Всички музеи изпитваме нужда от това да се създадат съвременни хранилища, с подходяща климатизация, достъп за транспорт и охрана, разбира се, в града. И се надявам това да бъде един следващ етап в развитието на тази дейност.

А за Баня Старинна – как вървят нещата там?

Моята амбиция е да довърша Баня Старинна като експозиция, в която може да бъде показвано съвременно изкуство. Вече има такава традиция. Може би знаете, че два проекта преди това не са се реализирали. Сега, в момента, този проект, върху който работим, макар и бавно, се развива. На финала е и може би до седмица ще приключи, оправянето на покрива там, където имаше течове. Куполите са в добро състояние, обаче между куполните имаше пукнатини, имаше компрометирани участъци и оттичането на водата не ставаше както трябва. Това вече е завършено, покривът е изцяло реновиран. Също така се прави и хидроизолация на част от основите откъм западната страна, където имаше влага. Там се изкопа и се направи хидроизолацията такава, каквато трябва да бъде. Предстои – в момента дори имаме събиране на оферти, събарянето на няколко допълнителни пристройки, които не са част от паметника на културата, а са били построени когато банята е използвана - в 60-те, 70-те години. Там имаме резервоар за нафта, имаме място за съхранение на въглища, които би трябвало да се премахнат, за да се открие източната фасада на паметника на културата.

Така че напредваме. Имаме одобрен проект от НИНКН за цялостния ремонт и адаптирането на банята като изложбено пространство. Проектът е готов и може би само в тази част, ако излезе нещо непредвидено там, където са тези пристройки,  ще се наложи доработване. Но проектът е готов и се надявам следващата година, при финансиране от страна на Община Пловдив, да започне и основното адаптиране на банята като изложбена площ. Става дума за вътрешното пространство най-вече.

Засега нямаме никакви спънки. Осигурени са средствата както за ремонта на покрива, така и за продължаване на проучването под тези допълнителни пристройки, които са направени там. И за това имаме средства, отпуснати от Община Пловдив. И така ще бъде.