На 18 август парламентът на Република Северна Македония започна ключови дебати за промени в Конституцията на страната, с които българите да бъдат включени в нея. Дискусията обаче не продължи дълго и не е ясно кога и дали изобщо може да се стигне до положително решение. България и Европейският съюз да покажат, че наистина искат Република Северна Македония, призова председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Темата коментираме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Коста Филипов – дългогодишен кореспондент на български медии в Скопие

Как възприемате призива, който дойде от Християн Мицкоски, България и Европейският съюз да покажат, че наистина искат Република Северна Македония?

Християн Мицкоски може да си говори каквото си иска, той отдавна се намира в предизборна кампания в Република Северна Македония. Ляга и става с призива да се отиде на предсрочни парламентарни избори в Република Северна Македония, защото си мисли, че може да спечели евентуално изборите и да оглави новото правителство на Република Северна Македония. В тази риторика, която той използва, няма нищо ново. Това, което е казал вчера или снощи, когато е било това, мисля че е в едно телевизионно интервю го е казал.

Да, пред ТВ "Сител“.

Точно така, в една от местните телевизии, е негова платформа да се противопостави на гласуването в парламента в Скопие на конституционните промени, които както вие много добре знаете и сигурно сте информирани, без тях няма да има втора междуправителствена среща между Европейския съюз и правителството на Република Северна Македония, и фактически няма да бъде отворените главите по преговорния процес за членство в Европейския съюз. Така че нищо ново от Християн Мицкоски като претенция към Републиката България и към Европейския съюз за това да дадели някакви нови знаци, че искат Република Северна Македония да стане член на Европейския съюз.

В такива случай винаги да се питаме: Коя държава е кандидатът за членство - Република България или Република Северна Македония, та трябва да дава някакви новите доказателства, да прави някакви нови отстъпки. Просто не мога да  разбера тази тяхната логика толкова години вече.

И знаете, всичко това подклажда сякаш една омраза към нас, българите, защото подобен тип говорене сякаш от България се очаква да направи много повече, отколкото прави в момента.

Точно така. Все съм си мислил: По принцип когато има някакъв диалог или се правят компромиси се гледа, за да се намери решение, да се направят компромиси и от двете страни. Сега ми се струва, че ние достатъчно време, достатъчно много компромиси направи България от своята позиция, и се получава една неравностойна позиция в този диалог, който се води. В крайна сметка сега сме увлечени в изборната кампания за местните избори, гледам, че и темата много-много не се върти в, слава Богу, в предизборната кампания на кандидатите, с някой изключения, смешни изключения, но какво толкова? В крайна сметка Република Северна Македония има подписано споразумение с Европейския съюз, друг е въпросът дали това на нас ни е приятно или не, но ние го гласувахме в Народното събрание, и в крайна сметка да се оправя Република Северна Македония с Европейския съюз, ако иска да става членка.

Друг е въпросът, че вие сте права, че с тази реторика на Християн Мицкоски, той публично налага отношение на омраза към своя източен съсед, и поставя въпроса: Абе, тоя човек ако е политик, дава ли си сметка, че това пък увеличава неотстъпчивостта на българската политическа класа по отношение на Република Северна Македония.

Г-н Филипов, важен за България въпрос може би е гарантирането на правата на българите в Република Северна Македония, включително чрез реализиране на тяхното легитимно искане за включването им в Конституцията наравно с останалите народи в страната. Как вие гледате на това искане и смятате ли, че ще бъдат вписани в Конституцията българите Република Северна Македония?

Вие много правилно казахте, че от 18 август тази година, когато в парламента в Скопие беше направено първото обсъждане на предложението на правителството за промяна в Конституцията и включването на шест етнически общности, записани в Основния закон на държавата, до този момент няма никакво развитие. Още тогава председателят на парламента Талат Джафери каза: "Прекратяваме, ясна е картината“, след като се проведе гласува и стана ясно, че няма мнозинство от 2/3, които да подкрепят конституционните промени, и каза: "Когато се постигне това от мнозинство от 2/3, конституционно за промените,тогава ще ги направим“, въпреки че според протокола, правилникът на техния парламент, това трябваше да стане рамките на едни 10 дни. Но в крайна сметка да се изчака да се свърши някаква политическа работа, да се даде възможност на правителството да агитира, да дава примери, да изразява политическа воля, да показва перспективите за Република Северна Македония от нейното членство в Европейския съюз, пък и самият Европейския съюз и неговата администрация да го окажат, няма какво да се крием.

Някакъв натиск евентуално върху тези 44 опозиционни депутати от ВМРО-ДПМНЕ, които засега поне както Мицкоски декларира непрекъснато, имат едно монолитно единство и никой от тях няма намерение да се отклони от тази линия на неприемане на гласуването на това. А че българската общност в Република Северна Македония има право да бъде включено в Конституцията, защото просто така е устроена обществената система в Република Северна Македония, че ако не си вписан като държавотворен елемент в Основния закон на държавата, каквато е Конституцията, ти нямаш следващите права, които следват от това, които произтичат от това.

Разбира се, когато те няма в Основния закон, какъв си изобщо?

Точно така. А това да си призная, първо е универсално право, човешко право достъпът до властта, до всичките тези привилегии, които имат останалите етнически общности, записани в Конституцията. От друга страна са аргумент в българската външна политика да бъде разбрана позицията на Република България от нейните европейски партньори. Всички сме  увлечени в историята, всички знаем каква е историческата истина за българския характер на днешна Република Северна Македония, поне до 1944 година, хайде да кажем, че дотогава.

Знаем какво е самоопределянето на основните герои в национално-освободителната борба, довела до създаването на днешна Република Северна Македония, за които имаме спор и които те считат за основа на своята национална идентичност. Но от друга страна, когато много добре си спомняте, когато говориха българските политици със своите европейски партньори точно за тези недоразумения и това недоразбиране на историята като обща история от двете страни на границата, сега вече имаме един много ясен, много разбираем, много цивилизован, много европейски мотив, а това е грижата за правата на човека на българите.

В това въпросно интервю, което е предизвикало вашето внимание, на Християн Мицкоски, той говори, че не си заслужава за някакви си 762 или 672 македонски граждани, които са декларирали, че говорят български, да се прави промяна в Конституцията между впрочем, и пак фалшифицира, и пак манипулира Мицкоски своите избиратели и обществото в Република Северна Македония. На преброяването, което беше миналата година, там бяха записани 3 504 човека като българско самосъзнание, макар че ние сме убедени и хайде да не превеждам други примери, че тази цифра е умишлено занижена, манипулирана и фалшифицирана.

Реално са много повече, да.

Разбира се, няма какво да си кривим душата. Аз лично познавам механизмите на всички преброявания или други административни сондажи, които са били правени в Република Северна Македония, още преди да бъде Северна, на Република Македония, та им знам технологиите на фалшификациите и на манипулациите. Недейте се съмнява, че ги има, и че са майстори, са се изпедепцали в това отношение. Но че българите в  Република Северна Македония, колкото и малко да са имат своите права. И тези права, които те искат да употребяват, които произтичат от Конституцията, са тъмно това, което дразни Християн Мицкоски, и особено пък неговият парламентарен партньор от малката партия "Левица“. Защото ако българите бъдат записани в Конституцията, ще трябва да имат един ден в годината неработен, който да празнуват като свой празник,  дали ще е 22 септември, 6 септември, 3 март, 24 март или който там се реши, този ден трябва да бъде неработен за тях.

Ще имат право на преподаване на майчин език, на български език, ще имат право на свое участие в програмата на Македонската държавна телевизия, Втора програма, която е посветено на всички етнически общности  и така нататък и така нататък. Да не говорим, че ще имат право да кандидатстват за всяка длъжност в администрацията на държавата по етническия ключ, така наречения "балансьор“, който преценява кой да бъда назначен от етническите общности и т.н., има си там изработена цяла една система.

Да ви разбирам, че за македонците няма да бъде много изгодно да бъдат вписани българите в Конституцията им, защото ще трябва да имат по този начин повече права, вие ги казахте какви са току-що и изисквания.

Точно така. Извинете, защо не вземат да реагират против албанците, които бяха толкова, които с демографски прираст и с растежа процентно в общия брой на населението придобиват повече възможности за разположение в администрацията и в управлението на държавата? А пък една страна, като Република Северна Македония, която има около 30% безработица, това е крайно важно. Важното е все пак българите да бъдат вписани в Конституцията, въпреки че това създава някакви неудобства нас, за нашата пропагандна теза, която твърдяхме преди време, че защо само тези да бъдат писани, като българите са били и са до известен период в развитието на държавата на запад от нас, са били основният етнически елемента там.

В обозримо бъдеще вие можете ли да направите така едно предположение какво ще се случи с този дебат за Конституцията и промяната, която беше обявена, че искат да направят, но както коментирахме, засега не виждаме да се коментира подобно нещо да се случва?

Знаете ли, вече се появиха, и то не е днес и не вчера, някъде в началото на месец септември, се появиха неформални прогнози от техни политици, че в крайна сметка до редовните парламентарни избори през следващата година в Република Северна Македония срокът за евентуален дебат по въпроса за вписването на българите и промяната в Конституцията може да бъде продължен. Т.е. те удължиха във времето давайки си сметка, че може би в точно в този удължен период ще може да бъде указан някакъв натиск върху позицията на опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ.

Между впрочем в момента много се обсъжда един проект за Закон за амнистия в Република Северна Македония, част от тяхната правосъдна реформата. За никого в Република Северна Македония не е ясно, че управляващите внасят този закон за амнистията, евентуално той да послужи като инструмент да бъде снета отговорността от някой депутати от опозицията от ВМРО-ДПМНЕ, които бяха замесени в събитието от 27 април - "Нощта на кървавите глави", ако си спомняте. Така че този закон за амнистия по някакъв начин, деликатен, не толкова директен, но да бъде използван като опит да се отнемат няколко гласа от тези депутати на ВМРО-ДПМНЕ.

Както знаете, до мнозинството 2/3 не достигат 8 депутати. Така че може би сме в началото на един дебат по този въпрос, колкото и това да е не толкова морално, не толкова, но пък е политически с оглед на това наистина да има, да се постигне това постигне това мнозинство от 2/3.

За Република Северна Македония е крайно важно да започне своя преговорен процес за членство в Европейския съюз, защото Жозеп Борел каза: "Ние слагаме граница лимит 2030 година“. Та за седем години ще успее ли Република Северна Македония да направи всички онези реформи, които са необходими, за да стане наистина пълноправен член? Вярно е, че сега геополитическата ситуация е друга, и май темпове да са други, и може би ще има едно затваряне на очите от администрацията на Брюксел, но да сме живи и здрави, ще бъдем свидетели на тия процеси.