Кардиологът д-р Маринов: Ако искаме да сме в добро здраве, профилактичните прегледи трябва да са рутина
©
Д-р Маринов, здравейте. Представям ви на нашите слушатели като кардиолог с голям опит. Искам да обърнем внимание на една наболяла тема каквато са сърдечните заболявания. Колко важен е органът "сърце" в човешката система, в човешкия организъм, да започнем от там.
Трудно е да се отдели важността на отделните органи, да се степенуват по някакъв начин. Всеки орган е абсолютно важен и не може да се отделят по този начин. Всеки орган си има специфични функции. Сърцето просто е част от целия организъм, който е съвкупност от органи и системи, които си изпълняват своите функции. Естествено всеки орган и системи си имат специфичности във функцията и съответно пък и в заболяванията, в тяхната изява във времето, начинът на протичане, усложнения, подхода в лечението и профилактиката, много е различен. При сърдечно-съдовите заболявания, има до голяна степен,поради начина на функциониране на сърцето, голяма част от патологията е свързана и със спешности, когато трябва да се реагира буквално на момента. В други случаи пък се цели постигане на ефекти във времето, което понякога ти отнема месеци, години. Така че сърцето участва в целия организъм и не може да бъде отделено по принцип като нещо изолирано и отделно, и си има своите особености.
Какви са най-интересните особености на сърцето и кои са най-честите заболявания, които се срещат при него?
Сърдечно-съдовите заболявания, може да се каже в световен мащаб са били и са все още водеща причина за болестност и смъртност и всъщност те са част от т.нар. социално значими заболявания, тъй като повлияват на огромна част от отделните общества, популацията. Отнемат голяма част от здравните ресурси, затова се определят като социално значими, водят до голяма болестност, съответно смъртност. Особеностите на сърдечно-съдовите заболявания са, че са много разпространени и по този начин повлияват на много хора и в частност целите здравни системи се натоварват, което определя важността да има изградена политика на здравните системи, насочени към намаляването. Всъщност, целта е да намалее този товар, който е наистина голям, засяга голям ресурс от обществото. Целта е да се намали товара от сърдечно-съдовите заболявания, тъй като те, както казахме са много разпространени и засягат много хора. Особеното е, че са много разпространени.
Има ли някаква рецепта за дълголетие?
Това, което казахме, че срещаните заболявания, характерното за тях е, че са много разпространени и това определя тяхната значимост. Има през последните десетилетия са се натрупали много данни каква е причината за това. А причините всъщност се дължат най-вече на наличието на много разпространени рискови фактори, които водят до изявата на сърдечно-съдови заболявания, фактори, които са много разпространени сред хората.
Казахте рискови фактори, кои са те?
Ще кажем, да. Ако в определени общества са постигнати добри резултати в намаляване на заболяванията сърдечно-съдовите, това е постигнато най-вече, не толкова чрез лечението на изявената сърдечно-съдова болест, а по-скоро чрез превенция, чрез профилактика, която има доста дълготрайно трябва да се провежда, за много периоди от време, върху голяма група от хора, за да се постигне такъв добър резултат, какъвто има в някои развити западни общества постигнат. Това, което целим с тези методи е да намалим този товар, който има в обществото тези заболявания. Това се постига най-вече чрез профилактика на тези сърдечно-съдови рискови фактори, както ние ги наричаме. Те са широко известни на много хора, тъй като се говори за това много, макар, че е трудно постижимо, тъй като изисква усилия за много дълго време върху голяма група от хора. Това са най-вече фактори, свързани с начина на живот, физическа активност, хранене, поддържане нормално телесно тегло. Големи рискови фактори са артериалната хипертония, захарния диабет, тютюнопушенето, някои придружаващи заболявания други, като бъбречни заболявания, като някои наследствени заболявания. Целта е всъщност да се повлияят тези рискови фактори и това носи голямата полза за намаляване на сърдечно-съдовата болестност и смъртност. Това изисква много целенасочени действия на индивидуално ниво, т.е. насочено към пациента и на обществено ниво към голяма група хора.
Д-р Маринов, вие наблегнахте на профилактиката, а именно колко важна е тя. В днешно време идват ли хора, ваши пациенти, на профилактични прегледи, а не само когато почувстват, че имат проблем? Идват ли на профилактика, за да проверят здравето си?
Факт е, че идват хора, сега даже бих казал, моят опит показва, че все повече, а и се насочват от личните лекари, някои по самоинициатива. Има такива хора, и всъщност това е едно обещание, ако такава тенденция наистина съществува в обществото ни, това е едно обещание за по-добро въвеждане на тези профилактични мерки, които биха довели до намаляване на товара от сърдечно-съдовите заболявания. Това зависи до голяма степен и от здравната система, обществото, медиите, въобще да се създаде насоченост в мисленето и на хората, и на участниците в здравната система за нуждата от такъв тип профилактика, целенасочено обхващаща много хора, тъй като наистина проблемът сърдечно-съдова заболяемост и смъртност е много сериозен.
Относно жегите и лятото, което е почти към своя край, но знаем, че понякога и септември има доста високи температури, какви храни трябва да се избягват, особено при хора, които имат сърдечно-съдови заболявания?
Да, по принцип екстремните, крайните температурни условия, дали ще са високи или ниски температури, са по-трудно поносими от хората със сърдечно-съдови заболявания, това води често до влошаване на състоянието им, изява на повече симптоми. Най-важното, специално, ако говорим за високи температури и за жеги, е човек да бъда с една редовна консумация на достатъчно течности, да не се стига до обезводняване. Особено пациенти, които са със сърдечно-съдови заболявания, често са с диуретична терапия, това в по-топлото време създава риск от дехидратация и съответно изява на симптоми. Диетата трябва да е по-скоро лека, базирана повече на растителен произход, на плодове и зеленчуци, естествено, с по-малко количество мазнини, особено произхождащи от животински произход, наситени. И така, една лека и достатъчна диета, осигуряваща добра хидратация.
Какво означава сърцето да ти излезе извън ритъм? И как можем да се справим с това? Как можем да си върнем сърцето в нормалния ритъм?
Смисълът, който влагат много хора в това, това всъщност е най-често срещаната аритмия. Аритмиите са много видове, но най-често срещаната се нарича пристъпно предсърдно мъждене. Смисълът, който влагат хората в този термин “излизане от ритъм" е пристъп от такъв тип аритмия, най-честата сред хората аритмия. Диагнозата не може да се постави само по субективното усещане на пациента, то създава съмнение, че може да има такъв проблем. Диагнозата е само и единствено, чрез установяване с електро-кардиографски запис на тази аритмия. И когато има такова съмнение, възникнало или у пациента, или у лекуващия лекар, винаги трябва да се направи опит да се изясни, защото този тип аритмия, която наричаме “излизане извън ритъм" носи съществени рискове за живота и здравето и има специфично лечение и мерки, които трябва да се вземат.
Аритмията при по-възрастни хора ли се среща или и при по-млади, в днешно време?
Със сигурност възрастта винаги е рисков фактор за изява на всякакви сърдечно-съдови проблеми, включително и аритмията. С възрастта има почти линейна зависимост между възрастта и честотата на изява на аритмия, така, че при възрастните е по-честа, но се среща и при по-млади хора, като има разлики вече в различните видове аритмии, които се изявяват при по-възрастните и при по-млади. За тази най-честа аритмия предсърдно мъждене, за която стана въпрос, определено е по-често срещана при по-възрастни пациенти.
Д-р Маринов, последен въпрос, като завършек на нашия разговор. Сърцето боли ли, може ли човек да усети физическа болка, ако сърцето има проблем? Защото аз съм усещала понякога бодеж при вдишване. И всеки си помислям, че ме боли сърцето. Моите родителите са ми казвали, спокойно, сърцето не боли, но дали наистина е така, дали може човек да усети болка?
Много хора, често в кабинета хора споделящи някакъв гръден дискомфорт, казват, че по принцип знаят, че сърце не боли, което аз не знам откъде идва това нещо. Всъщност, сърцето боли, това е един основен симптом, който се изявява при определени патологични състояния на сърцето, най-вече свързани с т. нар. исхемична болест на сърцето, при която в определени ситуации възниква недостиг на кръвоснабдяване, съответно кислородно снабдяване на мускула на сърцето, това се изявява със симптом, който често е болка и ние го наричаме стенокардия. Така че сърцето нормално боли, но не всяка гръдна болка произхожда от сърцето. Гръдната болка, която произхожда с голяма вероятност от сърцето, има определени характеристики, които могат да ни насочат, че при този пациент може да има проблем кардиологичен, и съответно трябва да се направят допълнителни изследвания, за да се уточни. А в други случаи, като вашия, който споделяте за гръдна болка, влияеща се, провокираща се от дишане, обикновено не произхожда от сърцето, е с друг, често незначителен произход. Но винаги при гръдна болка пациентът трябва да се консултира с личен лекар, ако трябва и последващи изследвания, защото сърце боли.
Много хубав завършек на разговора. И да обобщим към слушателите и читателите, че е най-важно да идват на профилактични прегледи не само при нужда, а по принцип. Както се казва “Здрав дух в здраво тяло".
Категорично е така, защото можем да обобщим, че това, което хората имат към момента дадения, като здраве, включително и сърдечно-съдово здраве, до голяма степен се определя от това, което са правили преди години. А това, което пък ще имат в бъдеще като здраве общо и сърдечно-съдово, пък до голяма степен се определя от това, което правят към момента. Тоест, за да се насочи начинът на живот на пациента, който ще му осигури по-благоприятно бъдеще здравословно, е добре да се правят тези профилактични прегледи и консултации, полза винаги ще има.
Много благодаря за това интервю.
Благодаря и аз.
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | ||||||
2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 |
9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 |
16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 |
23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 |
30 | 31 |
Васил Попов: Насилието над футболните съдии трябва да спре незаба...
14:28 / 04.12.2024
Археологът Жени Танкова: Не сме се надявали да открием артефакт, ...
14:10 / 03.12.2024
Видин Сукарев за историята на Джумая джамия в Пловдив: Има и не м...
11:45 / 03.12.2024
Светлозара Казанджиева, РПНМ-Пловдив: Подготвили сме богата прогр...
09:57 / 03.12.2024
Виртуозен пианист: Да боравиш с тишината в музиката е най-трудно
09:18 / 03.12.2024
Проф. д-р Нина Янчева: Мръсният въздух в градовете води до повече...
12:44 / 02.12.2024
Актуални теми