Арх. Румяна Пройкова, съратница и част от екипа на покойната вече арх. Вера Коларова, сътворил от руините Античния театър на Филипопол, разказва в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" как Римският театър възкръсна за нов живот.

Знае се, че археологическата наука, чрез археологическите проучвания на пловдивските археолози, разкри безброй богатства в Пловдив. Разкри в цялост схемата на Античния град, с неговата улична система, с най-богатите му сгради, неговия център – Форума и веднага след него Театъра, Античния стадион, Одеона, базиликите и т.н., разказа арх. Румяна Пройкова. 

Античният театър на Пловдив е разкрит от археолози на Регионалния археологически музей в Пловдив в периода от 1969 до 1978 година. Още от сондажните проучвания е имало податки, че на това място има градеж на особено значима сграда, минава и част от стена. От разкритите зидове, от тяхната дебелина, се е предполагало, че става дума за нещо голямо, за голяма обществена сграда. Това пробужда любопитството на археолозите и започва постепенното разкопаване от юг на север към ската, до разкриването на крепостната стена.

Когато се стъпва на този зид около сценичната сграда, се разкриват и основите на колоните. Става ясно, че това вероятно е зрителна зала. Постепенно се разкрива орхестрата, с входовете отстрани, наречени парадоси, зидани засводени пространства, с които е ставало захранване към орхестрата. Тя е полукръглата част, между сцената и публиката. Сцената или т.нар. скене принадлежи на сценичната сграда. Характерна особеност на Античния театър е, че двата елемента на сградата, откритата зрителна сграда, наречена театрон, със седалките и постройката за артистите, наречена скене, не са свързани с единен обем, не са покрити, а се свързват чрез засводени проходи, двете части са отделени от парадосите, или двата странични входа.

Целта на реставрацията е била да се достигне максимална изява и най-добра социализация и функционално използване на паметника, като се опира на научно доказана идейна реконструкция.

Какво заварили археолозите на това място преди да започнат разкопките?

Голяма част от сценичната част на сградата е била на земята, имало е срутвания, и това е представлявало един пъзел, който изисква богата научна подготовка. Такава подготовка не е липсвала в екипа на археолога Вера Коларова – ръководителят и вдъхновител на този обект. Още в началото се изключва възможността реставрацията на Античния театър да се третира като мъртъв музеен експонат, т.е. само като археологически образец. В крайна сметка е постигнато интегрирането му в съвременния живот, като се съживява първичната функция на театъра, разказа още арх. Пройкова.

Съживяването на обекта продължава дълго. Той е открит през 1981 година, като един от националните юбилейни обекти за честване на 1300-годишнината на българската държава.

Екипът на Вера Коларова отстоява принципа на реставрацията за обстойно проучване на античните градежи, които се намират на място, на наличието на архитектурния материал от една изключително богата архитектурна декорация. Всичко, което сега виждаме - колони, капитали, бази, архитрави, сложни корнизи и т.н., всичко това е било на земята, във вид на срутване. Било е въпрос на една много прецизна, много отговорна и специализирана инвентаризация на този материал.

Като истински диригент арх. Коларова ръководи процеса. За всички е било важно,  една толкова сложна задача да бъде доведена до край, въпреки сложността за възстановяването на сценичната сграда. Подходът е бил различен за театрона. Театрон се нарича цялата кавея, чашата със седалките. Там археолозите се стараят да не допускат нови редове седалки над оригинално запазените ин ситу, т.е. на място. 

Много по-късно, години след това, при допълнителни проучвания започна реконструкция на тунела, на северния вход, който сега е главният за захранване на театъра, дотам завършва театърът. После, при въвличане към тунела, се разбила,  че е имало и трети ред вероятно, но може би частично. 

Сценичната част, която е съставено от крехки елементи, се нуждае винаги от поддържаща консервация. Нашето съвремие е наситено с многобройни събития, които често са с неподходящ характер за един археологически обект от тази класа, каквато е Античният театър. Иновативните технически изпълнения понякога са и опасни, затова е има правилник за ползването на археологическия обект. Приоритет е той да се ползва като археологически обект, с идеята да се съхрани паметника в неговата цялост и в автентичната му пространствена изява. Насищането му с тежки кори, в които почти не остава нищо видимо от неговата декоративна стойност като един античен декор, крие опасности за обекта, смята арх. Румяна Пройкова.