Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Пламен Пейков, внук на Пейко Вълчев, чието име се свързва с българската гайда. За занаята на семейството и кой продължава традицията.
Разкажете ни повече за семейния занаят. Как е започнало всичко и кога?
От 40-те години дядо ми Пейко Вълков е започнал занаята, а ние с татко го наследихме. Татко също беше голям майстор на гайди и голям конструктор. И в последствие аз продължих нещата като се надявам, след мен също някой да го продължи. Макар че не виждам кой. Моите деца няма да са - синът ми завърши електроинженерство в Англия, там работи, а дъщеря ми е компютърен инженер. Но все пак се надявам, че все някой ще го продължи. Ако няма кой, жалко, защото на 38 години е това, което в момента правим. Но такъв е животът, образоваме си децата и за съжаление остават тези дни назад.
Може ли да разкажете как е започнало всичко при вас? Имате любопитни истории?
Дядо ми е самоук. Той е свирил на три инструмента. Като е ходил да пасат животните на село си е свирил и си е правил разни свирки от дърво. По този начин се е научил да свири. Свирил е страхотно на различни глинени инструменти.
Когато е дошъл от селото в Пловдив не е имало къде да започне друга работа, като необразован човек от село. Започнал към Жп-то, бил е стрелочник на Сточна гара.
Откъде произхожда родът ви?
Ами от село Свирково, това е на 10 км след Симеоновград. Дядо ми, освен на свирка, е свирил и на кларинет. Ходили са да свирят по сватбите в селата, в района, в събота, неделя, когато може. Тогава сватбите са били доста пищни. Дядо ми е свирел на няколко инструмента. И понеже, по време на войната, от тук са минавали много влакови композиции с паднали самолети, заплатата не му е стигала, още повече той е трябвало да издържа и баща ми, който е единствен син. Баща ми е започнал да следва в София и е трябвало да го издържа като студент.
Дядо ми е бил доста находчив и започнал да прави свирки, да прави показалки за учителите, да прави химикалки от разни тръбички. Какво ли не му е идвало на акъла, само за да си докара допълнително някакви доходи. И така, малко по малко, е започнал да прави първите си кавали от тръби, които ги е снаждал една в друга. Правил е и дудуци, овчарски свирки. Отделно, на колегите си стрелочници, е правил рогови свирки, с които те са известявали, когато влаковите композиции се сглобяват. И в последствие, когато се организират с още и други майстори, създават Задругата на майсторите на народни художествени занаяти в България.
Татко, който беше електроинженер и работеше в Енергото, голям конструктор и голям акъл, започна да помага на дядо ми и взе от него занаята. Тогава не се взима занаята просто така, а се явяваш на изпит пред комисия, която го одобрява.
Взел си е занаята в ръцете и е започнал да механизира, защото първият струг на дядо ми е бил дървен. Баба ми върти струга, пък той работи на този струг. След това, като е дошъл баща ми в занаята, той е механизирал, започнал да прави нови метални стругове, нови приспособления. И така, малко, по малко го развива занаята.
Бяхме най-големите производители на гайди, на кавали в това време в България. По 300-400 кавала на година сме продавали чрез Задругата, отделно може би и 200-300 гайди. Аз още от малък, от дете, също съм в този занаят, нямахме работници още. Всички работихме. Дядо ми, баба ми, майка ми, семейно. Аз, като по-големият внук, още от малък ме хващаха да правим разни неща долу. Ние живеехме в кв.Смирненски, на първия етаж. И до приземния етаж имахме две стаи, в които ни беше работилница. И отзад, в двора, имахме гараж, в който също направихме работилница. Дори така стана, че дядо ми, когато почина, ние трябваше да вържем 40 гайди, защото бяха обработени вече със по-специална технология, да могат кожите да бъдат по-меки. И нямаше как. Просто с татко връзвахме 40 гайди.
Впоследствие, когато нашият първи космонавт трябваше да излети, попитали кой може да направи три гайди. Едната подарък за командира на полета, едната за Музея на космонавтиката в Москва и третата, която Александров показва заедно с на Валя Балканска песента "Излел е Дельо хайдутин" като български инструмент, традиционен. Нещо като визитка за България.
Така че, това е историята. Те ни доведоха телевизия и имам на видеокасета записа, когато татко подарява тези гайди като дарение.
А за тази група "Стоте гайди" разбирам, че 70 от тях също са изработени от вас, така ли е?
Ами, по нова време нямаше чак толкова много майстори на гайди и на кавали.
Единият от малкото беше татко и дядо ми. В Пловдив имаше още един ученик на дядо ми. На едната ми ръка се брояха майсторите, които правеха гайди в България, И по онова време ти нямаш право да упражняваш такъв занаят, ако не си член на Задругата на майсторите. Държавата, чрез нея ти продаваш нещата. Имаше магазини на Задругата, отделно и други музикални магазини. Но не можеше да ги продаваш директно на крайните клиенти, а ги продаваш чрез Задругата. И така държавата ти взима 50% от сумата, някакъв процент взима Задругата да се издържат, и останалото го дават на майсторите.
А иначе, в какво се състои майсторлъкът да направиш добър инструмент?
Ами, аз не мога да свиря на нищо, но съм участвал в изработката и на кавалите, и на гайдите. Ние работихме всички в работилницата, няма значение възрастовата група. Татко през деня беше на работа, майка също, тя е детска учителка, и като се прибере от работа, сядахме долу в работилницата и произвеждахме музикалните инструменти. Моето детство е минало по-скоро в работилницата, отколкото да играя на улицата, защото трябваше да се помага в занаята. Инструментите бяха доста украсени, доста интересни, просто баща ми беше създал такива машинки, с които можеш по-лесно да изработиш дървената част, и след това да украсиш.
Дори в момента имам тук запазени една гайда,изцяло направена от рогове. Те купуваха такива рогове от едно предприятие. От рогата на биволите и на кравите се ползва само предната част, плътната част, в другата част е куха. Тези рогчета са режеха откъм предната част, слепяха се един в друг и така се правеше, да кажем, дървената част, ручилото.



16:34 / 19.11.2026
249



