Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Йорданка Кривошиева, от Регионален исторически музей в Пловдив, за историята на пловдивските евреи. Било е време на страх, на унижения и гонения. У нас политици, общественици, интелектуалци и обикновени граждани заедно написват една от най-светлите страници в историята ни. Тук, в Пловдив, митрополит Кирил застава пред влаковете и казва: "Ако ги вземете, ще тръгна с тях или ще легна на линията.“ Тази история не бива да се забравя. 

Доколкото знам, Вие имате издадена книга "Евреите на Пловдив" и по-точно за живота им от 1900 до 1949 година. Какво можете да ни разкажете, как са живеели евреите в Пловдив през този период? 

Въпросът е доста обширен. Тази книга има своя предистория. Предисторията на книгата включва работата ни по време на тази изложба, свързана със 70 години от спасяването на пловдивските евреи, антиеврейското законодателство и изобщо годините от 1941 до 1944 година. Това са най-страшните години за тях. А може да се каже същото и за цялата пловдивска общественост, защото това е една общност от евреи, българи, арменци, турци, които живеят при едни и същи условия на взаимопомощ,  солидарност между населението. Те се учат едни от други, те си помагат едни на други.

Така че тези събития, като следствие от антиеврейското законодателство, се преживяват от цялата градска общност, не само от евреите. Защото, точно в трудни моменти солидарността е най-голяма. Във връзка с тези събития, на 7 март 2013 година, това е вече доста далечна година от нас,  беше открита изложбата " И влаковете заминаха празни". Много е интересна подготовката за тази изложба.

Най-голяма заслуга за нея има директора на Регионалния исторически музей тогава, господин Стефан Шивачев и началника на отдел "Нова история", доктор Видин Сукарев. Но така или иначе, в подготовката, която се изразяваше в събиране на материали, участваха всички колеги музейни специалисти. Това бяха историци, художник, фотограф, имаше и консултанти. Тя беше и във взаимодействие с други институции като Държавен архив-Пловдив, Народната библиотека "Иван Вазов".

Ползвахте ли архиви от самите наследници на евреите? 

Да. Без тях просто нямаше как да се случи тази изложба. И аз мога да ви кажа моя опит какъв беше в тази изложба. Тъй като директора на музея включи всички нас специалистите от музея, като постави конкретни задачи, но същевременно от нас се очакваше да проявим и лична инициатива. В този смисъл един ден, когато отивах на работа и се движех по улицата, в която имаше много жилищни сгради, които са паметници на културата и в които и до днес живеят наследници на тогавашните евреи, на фасадата на една от тези къщи аз забелязах една табела, която до тогава не я бях забелязвала. Текстът върху табелата беше "д-р Елиезер Калев,  лекар-хирург". И съответно имаше неговия телефон. Аз веднага свързах неговото име с името на големия пловдивски благодетел Елиезер Калев, който е живял някъде в средата на XIX век. Бил е много богат търговец, помагал е на градската общност. И когато, след Априлското въстание, много българи са били съдени, заплашени със смърт, именно той използва своето влияние, за да ходатайства пред турските власти за тяхното помилване и освобождаване. И веднага си казах, че доктор Елиезер Калев трябва да бъде някакъв родственик на тази голяма личност в пловдивската история. И разбира се, реших, че непременно трябва да се свържа с него.

Уведомих моите колеги, лично доктор Видин Сукарев и с нашия фотограф и една групичка от музея решихме да го посетим. Той ни прие. Каза ни, че с каквото може, ще ни помогне. Но най-добре ще ни бъде от полза неговата леля Ивет Анави.

За първи път чух това име. И направихме първата среща с тази жена. Тя се оказа забележителна жена.

Тогава, когато се срещнахме с нея за първи път, тя беше на 94 години, в 2013 година. С други думи, тя беше преживяла много. Родена е през 1919 година.

От там нататък те ни съдействаха. Влязохме във връзка с други представители на пловдивската еврейска общност. И така получихме много материали,  които свидетелстваха за живота, за бита на пловдивските евреи - снимки, документи, художествени произведения, ръчни изделия. Също така използвахме и материали от пловдивската синагога. Използвахме материали, които ни предоставиха читалище Шалом и еврейската организация Шалом в Пловдив.

И още един интересен случай искам да споделя:

В един момент, когато нещата около изложбата бяха задвижени, при нас дойде един пловдивски архитект,  известен пловдивски архитект - Цветан Бояджиев. И той каза, аз мога да ви съдействам за тази изложба, защото моят дядо, на който съм кръстен, полковник Цветан Бояджиев, във времето, когато евреите са били гонени, преследвани, е имал много отговорни функции. Натоварен е бил с една отговорна длъжност, а именно началник отдел "Временна трудова повинност" към Министерство на строежите, пътищата и благоустройството. Като такъв, на негово подчинение са били много ръководители на тези трудови групи, в които мнозинството са били евреи, но не само евреи, имало е и от други етнически групи в тези трудови лагери. И в една статия от 2001 година във вестник "Демокрация" тогава, с автор Кристин Юрукова, се казва, че това е българският Шиндлер, защото той с тези трудови групи е спасил много български евреи от новопридобитите български земи, а именно от Беломорието. Това е Западна Тракия, която е била в пределите на Гърция, но е отстъпена на България. И другата Източна Тракия, или известната Одринска тракия.

Тези неща се разказват и в книгата, която се появи доста години по-късно, но има детайли, има подробности, които се разказват в книгата, свързани със спасяването на тези евреи.

И накрая да завърша по темата за изложбата - тя беше събитие в града и предизвика много голям интерес. Беше посетена от много граждани, почти цялата съществуваща еврейска общност в града. И най-радостното беше, че тя предизвика интерес в пловдивските училища. И тогава, за да поемем големия брой посетители, трябваше да работим по график. Всеки ден трябваше да има дежурен колега, който да изнася беседи пред ученици, пред групи, екскурзианти и така нататък.

Тази изложба, специално при мен, остави една много голяма следа. Защото в мен също се събуди много голям интерес. Още повече пък, че имах създадени вече приятелства сред пловдивските евреи. Така аз реших да разширя моите познания за живота на евреите в Пловдив. 

Имаше вече направени публикации, но те бяха относно социалната структура, демографските промени през вековете, занятията на евреите, по-специално ангажираността им в сферата на занаятите.

И разбира се, най-много изследване имаше около анти - еврейското законодателство и последствията от него за тази общност.

Това засили моят интерес.Аз исках да разширя познанията си за тях и започнах да изучавам въпроси, до които изобщо до този момент никой не се беше докосвал. А истината е, че в Държавен архив Пловдив се съхраняват голямо количество архивни документи за стопанската дейност, за националното движение на евреите, за културно-просветните им институции и за еврейската община. Пълен комплект, голяма колекция има в Държавен архив и сега. Тя се пази там. Между другото, това е една от най-непроучените сфери из организирания живот на евреите и за това трябваше да проуча всички тези запазени книги на еврейската община от 1900-та до 1949-та година. Това е едно от големите достойнства на тази книга, която аз успях да завърша тази година и вече е предадена за печат.

Еврейската община е съставена от училищното настоятелство и от синагогалното настоятелство. До тези книги никой не се беше докосвал. И знаете ли, че когато аз затварях страниците на последната книга от 1949-та година, изпитах едно чувство на болка - толкова интересни неща има в тях. Попитах се кой ли ще е този, който след мен отново ще отгърне страниците на тази книга.

Доколкото знам, евреите са се заселвали масово в Пловдив около 15-ти век, нали така?

Точно така, но имаме и други евреи, които са руманьоти и които са пристигнали още през Античността. В трети век ние имаме един прекрасен архитектурен художествен паметник запазен от тази реална еврейска общност, това е Пловдивската синагога. Знае се, че тя е художествен паметник, който е уникален, това е най-уникалния паметник, най-уникалната синагога на Балканите, на Балканския полуостров.  Има изключително красиви, интересни мозайки, проучени от археолога Елена Кесякова.Това само е загатнато в моята книга, защото хронологически тя обхваща 1900-те, един много по-късен период, това са много векове след Античността, това е новото време, новата история.

И само като предистория съм го дала. Но самият проучвател на синагогата има доста публикации, тези, които се интересуват, могат да намерят публикациите на археоложката Елена Кесякова.

А точно зе времето, когато всъщност "И влаковете заминаха празни", както се казва и вашата изложба, какво може да се каже за този период?

Този период е, както казах още в самото начало, един труден, страшен период за целия град, защото познанствата, които съществуват между българи и евреи. ги прави съпричастни. Когато едните страдат, всички страдат.

На 23 януари е приет Закона за защита на нацията. Паралелно с това е приет и Закон за еднократния данък. Евреите са безправени във всяко едно отношение. На тези, които са били индустриалци, са им отнети индустриалните предприятия, а цялата общност задължително е трябвало да декларира имуществата си и банковите си сметки. И когато декларират своите недвижими имоти - това са жилищния сгради, общината ги предоставя за ползване на видни граждани, защото те са били скъпоструващи. Затова са наети от хора, които са доста заможни. Един еврейски апартамент в центъра на Пловдив е бил оценен с месечен наем от 800 лева. Самите евреи, декларирайки имотите си, вече нямат правото да се ползват от тях. Те вече живеят по един, бих казала, унизителен начин. Отделно от това, те са били третирани като общи работници.

Това са били доста издигнати хора, които се упражнявали професии като адвокати, лекари, юристи, учители. Всички те са били длъжни да работят в трудови групи.

Дори част от семействата са били изселвани извън Пловдив, в някои български села. Така че това е било изключително несправедливо спрямо тях. Но пловдивската общественост се надига в тяхна защита още с излизането на тези антиеврейски закони. Професионални групи като учители, общността на пловдивските техници, тютюноработници, във всеки един бранш са излизали в защита с протестни писма до Народното събрание, че не са съгласни по този начин да бъдат третирани техни съграждания. Това прави чест на пловдивското общество. 

Акцента в изложбата ни беше за това, че на 10 март, вечерта, някъде около 800 души евреи  са събрани в Еврейското училище на Пловдив, за да могат да бъдат депортирани. Обаче със застъпничеството на видни пловдивски граждани, тук ще трябва да спомена имената, това са юриста Недко Каблешков, индустриалците Стефан и Обрейко Обрейкови и митрополит Кирил, който казва, известна е тази негова фраза,че ако се посегне на пловдивските евреи, той е първият, който ще тръгне пред тях, такава каквато е участта за тях, такава ще бъде и за него. И е готов да легне върху линията, за да може да спре влаковете  и да не бъдат отведени пловдивските евреи към Аушвиц и другите лагери на смъртта.

Какво подписват всичките тези хора, които са се събрали и къде го изпращат, да кажем? Защото това е наистина един акт, който не бива да забравяме и е гордост за останалото население. Това е наистина много уникален момент от историята.

Те се свързват с депутати в Народното събрание, имало е представители от Пловдив, също така и с министри. Но цялото това застъпничество не би било ефективно без главната роля на цар Борис III. И когато умира цар Борис III, това е същата година, в края на месец август, в сградата на Еврейската община се провежда събрание. Еврейската общност го почита с две минути мълчание. 

Аз, в книгата си разглеждам особеностите на Еврейското национално движение, черпя материали именно от този  централен орган, националистическата организация в България Ашофар. Тук  са представители на голямата фамилия Романо. Това е една много-много голяма, много заслужила фамилия. И това е гордост за нашия Пловдив, защото именно тук се регулира и контролира Еврейския национален фонд.

Когато решават, че трябва да създадат своя собствена държава в Палестина, да се върнат в праотечестеките си земи, тогава се откупува всяко парче земя. И когато някой има празник за отбелязване на пълнолетието на еврейското момче, когато някой извършва годеж или венчавка, вместо подаръци за тези, които имат празник те правят вноска в този фонд,който се нарича Еврейски национален фонд.

Има фонд "Емиграция" също. Изпращат се различни групи по различно време за заселването в Палестина. И един от тези дейци на изпращането на групи е доктор Марко Романо. Той, през 1925 година, пише: "Нашата практическа политика е политиката на справедливост".