16:06 / 01.09.2025
2978
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Александра Иванова - артист-музикант, който твори и изпълнява собствена музика и Мирослав Трифонов - режисьор на късометражно кино - Втора част.
Не е ли по-добре човек да няма много избори в живота и вместо това да преследва съсредоточено и да работа за осъществяването на една, или две цели, най-много?
Мирослав Трифонов: Зависи какво си готов да жертваш. Всички, които се отказаха рано, живяха смислен живот.
Аз имам примери пред себе си, в които един човек може да преследва цял живот една цел и да се бори за нея, без изобщо да поглежда встрани. Един съвременен човек как гледа на това?
Мирослав Трифонов: Животът е пъстър. Преживяванията са пъстри и трябва да бъдат преживуне по начин, по който, когато си в зенита на силите си и по-голямата част от житейския ти път е зад гърба, да можеш да се обърнеш, да видиш всички пъстри преживявания и те да намерят смисъл помежду си. Тогава ще си спокоен за това, което ти предстои. За неизбежното.
Кажи нещо за твоя екип, с който работиш, когато правиш късометражно кино? "Следи от хора" не е единственият ти филм, който си направил. Може ли да кажеш и за другите твои филми?
Мирослав Трифонов: Всичко започна съвсем на шега преди малко повече от 10 години. С един приятел, много добър мой приятел, Никола Гайдов, започнахме да работим по първото филмче, което беше по покана на Васко Керезиев от Медия Кафе. Този човек, ако го видя, ще го поздравя, защото не съм го виждал от много дълго време, а всъщност без да знае, това беше спусъкът, след който се впуснах в това свое хоби, занимание. Те тогава, в 2014-та година, организираха един конкурс за късометражно кино по поставена тема и той ме беше поканил да участвам – нещо, с което аз не се захванах, защото вече имах работа. Трябваше да се занимавам с ежедневни неща и нямах време, и реално нищо не ме привличаше натам. Но след няколко последователни покани аз казах: Окей, ще направим нещо. Седнахме с Никола, започвахме да пишем една история, снимахме за два часа. Монтаж, цветови корекции, Тихомир каза: "Ей, много готино, ще направя музика" и направи музиката. Като видях крайния резултат, всъщност се оказа, че аз съм визуализирал идея, която имам в главата си на екран и съм я показвал на някакви хора. Това е все едно да разкажеш много подробно свой сън така, както ти си го видял, ако си удовлетворен от крайния резултат.
И все пак имаш ли световно изместен филм, който да ти е служел за образец? Да си се повлиял от него?
Александра Иванова: Или режисьор?
Мирослав Трифонов: Не, защото тогава аз не гледах на киното по начина, по който гледам сега. Не познавах режисьори, не познавах заглавия, които биха могли да повлияят, освен мейнстрийма. Нямах този поглед. Той се изгради в последствие. И се случи така, че ти припознаваш нещо свое в някой, който вече е работил по подобен начин, и си казваш: Да, това ми харесва, осъзнавайки, че всъщност то много съответства на това, което ти разбираш, което ти искаш да правиш. И тогава всъщност се раждат симпатиите в това на кой си подражавал, на кой си подражавал, без да го осъзнаваш.
Но това си е късометражно кино, нали?
Мирослав Трифонов: Късометражно кино е да, но в един фестивал беше определено като бавно кино. Не знаех, че съществува такъв жанр. Може би заради темпото на действието и на ситуациите вътре би могло да се определи като бавно кино. Но като цяло е късометражен филм.
Има и някаква терапевтична стойност да гледаш бавно кино, като това. Ти имаш и още филми. Колко? И имаш ли покани за участие някъде отново?
Мирослав Трифонов: Този беше пети късометражен филм. Но аз го наричах опит до този момент, тъй като при предишните опити за късометражно кино нямах начин да получа валидация за тях. Или по-скоро не знаех за това какви са начините за валидация. И "Следи от хора" беше първият, който реших да опитам да изпратя на различни международни фестивали за късометражно кино, каквито се провеждат много в Европа, особено много в Европа, в САЩ, за да видя къде се позиционирам с това, което правя аз като абсолютно самоук, непрофесионално занимаващ се режисьор.
Разбира се, в "Следи от хора" участваха професионални актьори и музиканти, което вдига стойността неминуемо, но до преди това не беше такъв опитът, който имахме. Правил съм и един документален филм, който беше съвсем freestyle.
Това беше един филм, който снимахме с един приятел, който е ски алпинист. Снимахме го през зимата на 2020-а, когато всичко беше затворено. Той се обади и каза: "Миро, ти нали имаш дрон?" И аз вече знаех какво иска да правим. И ходихме в Рила по едни заснежени улеи, където той беше открил един улей, по който според него никой не се е пускал. Трябваше да изкачим улея и той да се спусне оттам и да направим снимки с дрона. И тогава направихме цял късометражен филм, "Улей № 3", се казва. И мисля, че с това се изчерпват моите филми.
Никак не са малко.
Мирослав Трифонов: Разбира се, снимам и реклами.
А какво е образованието ти?
Мирослав Трифонов: Аз съм завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, специалност "църковна живопис", бакалавър и "стенопис" магистър, през далечната вече 2011 година.
Да, това е съвсем различно от кинорежисурата.
Мирослав Трифонов: Не бих казал. Макар че съм се занимавал с изписване и реставрация на храмови обекти в продължение на няколко години, това не е нещо, което продължавам да правя, или това, което съм учил в Академията, в гимназията като живопис, скулптура. Това не е нещо, което прилагам на практика, но всъщност е нещо, което изгражда усещане за естетика, за дълбочина.
Може би за дълбочина, най-вече, да.
Мирослав Трифонов: Изгражда някакъв вид характер на човек, който да, има познания по естетически, визуални изкуства в някаква степен, колкото и широко да звучи това.
А с Алекс как се намерихте? Нека малко жълтичко да вкараме.
Александра Иванова: Сега, след неговите дълбоки размисли за изкуства, ще прозвучи леко. Ами, запознахме се във фитнеса.
Но се усетиха двете сродни души?
Мирослав Трифонов: Мисля, че да.
Александра Иванова: Мислим, но не сме още сигурни. Но да. По принцип Мирослав не говори много. Тук даже съм изненадана как се отприщи. Малко поле за изява и аз, по-многословната, да му оставя. Но той е доста тих човек, който може би и вече за малкото време, през което комуникираме, си забелязала. Той не говори излишно, няма брътвежи.
Да, усещах как спасително му подаваш реплики от време навреме.
Александра Иванова: Да, няма брътвежи, няма случайни неща. Доста дълго време във фитнеса се засичахме, но нито единият е тръгнал да към другия да се запознаваме. Случайно се засякохме, след като се познавахме по физиономии от фитнеса, на едно мое участие в Капана. След като приключи, аз го погледнах, минаваше с някакви приятели, понеже ние след участие, артистите, сме много комуникативни. Така завързваме контакти, обръщаме внимание на публиката и някак си сме в едно такова приповдигнато настроение, адреналинът ни държи.
Аз изключително първосигнално, след като го видях помахах и му казах: Ела да ти кажа здрасти, или нещо от този сорт беше. То, какво да прави момчето?
Но ето, че сега се е получила тази симбиоза, за която казахме в началото и ви се получава общият продукта наистина добре и дано да продължавате така.
И въпреки, че хората творци не обичат този въпрос, ще питам Алекс какво ви предстои.
Александра Иванова: Близкото нещо, което предстои, освен нова авторска музика и видеа от мен и Миро, е едно мое участие в юбилейния концерт на Биг Бенд Пловдив – 25 години вече съществува. Ще бъде на Античен театър Пловдив, на 6 септември, в 19.30 часа. Входът е свободен, така че да дойдат хората да гледат.
Алекс, забелязах, че работиш с много знакови пловдивски музиканти и от Биг Бенда, включително.
Александра Иванова: Най-добрите, най-любими мои близки приятели - Господинов, Николай Карагеоргиев, Александър Леков, Росен Иванов и още много има в Пловдив, които са ме подкрепяли. Мирослав Турийски също е много ценен човек за мен. И съм благодарна, че ни подават ръка на нас, по-младите и винаги са ни поощрявали да действаме напред и смело. И им благодаря, защото те правят пък всички аранжименти на моите идеи, глас и мелодия. С няколко акорда, лек акомпанимент тези момчета обличат песните по този начин, по който всички вие ги чувате.
А ти държиш ли всичко да бъде записано с живи инструменти? Вкарваш ли и малко изкуствен интелект?
Александра Иванова: Изкуствен интелект на този етап не. Опитвам се да си задържа творческия процес с живи инструменти. Имам няколко парчета с хаус диджей и мои по-електронни, но много държа дори в този тип парчета да има поне няколко истински живи инструменти. Но за моите си, личните авторски-авторски неща, държа задължително да има живи барабани, китари, бас китара, да няма никакви други звуци. Най-много не харесвам някой като сложи китара от програмката директно. Ужасно просто. Има достатъчно много добри музиканти, китаристи и не само, които ще ти го изсвирят наистина да е истинско и да се усети.
А аранжиментите кой ти прави, обичаш ли там да експериментираш?
Александра Иванова: За моите неща обичам да експериментирам, но за последната ми концертна програма с моите девет авторски песни, три издадени имаме вече, основно всичко сме правили с Александър, Николай, Начо и Роско. Той е малко по-млад от тях, но той придобива смелостта да дава идеи. И съм много щастлива и благодарна за тяхната подкрепа и отношение.
А, Миро, ти клипове ли повече обичаш да правиш, или късометражно кино,след като вече беше увлечен и в това?
Мирослав Трифонов: За каквото се отдаде възможност. Всичко, което дава поле за това да реализираш своя идея, е добре дошло. Няма значение.
И как ги обра тези толкова много награди за филма "Следи от хора", сещам се пак?
Мирослав Трифонов: Беше голяма изненада, тъй като пак споделям, че това е първи опит, за да видим къде се позиционираме. Имаше около 25 официални селекции. Наградите са 3-4-5, там има класиране, има второ място, четвърто място. Така че са под 10, със сигурност.
И всичко това зависи и от твоята активност, да предлагаш филма, нали така? Това е много важно да го кажем за хората, които се опитват да правят собствен продукт, но не знаят как да го промотират.
Мирослав Трифонов: Ами до някаква степен е свързано с финанси, със свободно време и със смелост и постоянство. Тъй като, както ти споменах, това беше първи опит изобщо да достигна до някакви фестивали, където и де е. Наградите не са толкова много, селекциите са над 20, 24 или 5. Наградите са 3 първи места, няколко втори, трети и награди на журито.
Малко скромно го казваш, че не са толкова много.
Мирослав Трифонов: На фона на стотината фестивали, които се опитах да достигна, може би е балансирано.
Мисля, че са много. За български късометражен филм са много, според мен. Но исках да кажеш за хората, които правят собствен продукт, какво е важно да знаят? Дали трябва да знаят как да го предлагат?
Мирослав Трифонов: На първо място, това, което аз имам като правило: ако аз имам идея, в която вярвам, че е добра, без значение кой какво мисли, аз се придържам към тази идея, оставам верен на тази идея. Останалото е упоритост и постоянство. Защото, за да направиш нещо, което е извън твоите работни ежедневни задължения, обикновено се изисква да намериш свободно време, да отделиш допълнително енергия, да се фокусираш над този процес, и това изисква постоянство.
Ти сега ми казваш, че това е само твое хоби, нали? Ти си имаш и друга, постоянна работа.
Мирослав Трифонов: Това е хоби, да.
Това наистина е умение - да намериш време за такова нещо.
Александра Иванова: И трябва просто да обичаш това, с което се занимаваш, за да не ти омръзне много бързо.
Да, това е така. Аз наистина ви благодаря много, беше ми много интересно и ви пожелавам да продължавате в този дух. Такива трябва да са хората – пробивни, упорити, да гонят целите си и най-вече - трябва да са кадърни. Защото без талант нищо няма да се получи.
Александра Иванова: Благодарим и ние за поканата и на вашата медия, за вниманието към самопродуциращи се артисти и за това, че търсите различни и интересни хора, които са по-далече от мейнстрийма, и давате поле за изява на творци като нас.
