10:22 / 08.10.2026
172
Много са видните пловдивски родове, значими за българската история, които са изиграли ключова роля в развитието на българското обществото през Възраждането. Едни от тях са родът на Йоаким Груев, на Христо Данов - видни просветители, книгоиздатели, като особено рода на Христо Данов, дошли от Клисура. Такъв е и родът Гешови. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с историка Видин Сукарев, от Регионален исторически музей Пловдив.
"Аз като човек, който повече от две десетилетия работи в Регионалния исторически музей в Пловдив и съм учил в училището на Христо Данов, имам отношение, още повече, че това е един от родовете, който и до ден днешен има сериозно количество наследници. За съжаление те също не са в Пловдив, основно са в София и във Варна. Къщата им е реституирана през 90-те години, но вместо да си я вземат и да лишат музея и Пловдивското българско общество от една толкова ценна недвижима културна собственост, собствениците я предоставят на музея, като периодически се преподписват договори", каза Сукарев.
Заслугите на Христо Данов и издателството му, което е управлявано от неговите потомци, са също много съществени. Христо Данов е бил и кмет на Пловдив. През 90-те години полага началото на залесяването на тепетата.
"За неговия род може да се говори много. Неслучайно един от Пловдивските хълмове носи неговото име. Отдадена му е сериозна чест още приживе.
Христо Данов е бащата на българското книгоиздаване. В културно, образователно и в технологично отношение, той е човекът, или един от хората, които вкарват и развиват модерното книгопечатане в България. И то не само в Пловдив, а изобщо по българските земи", посочи още историкът.
Друг основен представител на пловдивските родове е Хаджи Калчо Дренски, който идва от Троянския Балкан.
"Той е замесен в една почти криминална история, бяга от родното си място и от семейството си, идва в Пловдив и става абаджийски чирак. Това е през първата половина на 19 век. Благодарение на своя труд и усърдие, става един от най-богатите хора в Пловдив. И покрай него се развива една много могъща пловдивска фамилия, наследена от неговия най-голям син Константин Хаджи Калчев, който е и интелектуалец, и политик, и дипломат. Той е един от най-богатите хора както в Пловдив, така и в България. За съжаление, той също се изселва впоследствие в София", разказа още Видин Сукарев.
Твърди се, че Хаджи Калчо Дренски е бил първият банкер на Пловдив.
"Има нещо такова. Той се е занимавал с лихварски финансови операции и инвестиции. Впоследствие, неговите потомци са известни като Хаджи Калчови.
Иначе, фамилията Дренски произхожда по-точно от една махала, която се нарича Баба Стана. Оттам в Пловдив идват и двете негови племенници. Така че, родът му тук в Пловдив се разширява. Това са Спас Дренски, Стефан Дренски. Рода излъчва офицери, лекари, интелигенция и между другото това е един от родовете, чиято история е доста добре позната на нас специалистите, защото има запазено много родово проучване на две починали, преди 10-15 години, сестри лекарки - Иванка и Славянка Дренски. Проучването е ръкопис, но е изключително ценно, обхваща един огромен труд, цялата фамилия с всички нейни разклонения. За един от малките братя на Константин Хаджи Калчо е женена дъщерята на майор Райчо Николов, единствената жертва на Българското съединение", каза още Видин Сукарев.
Според него, задача на местните историци трябва да е да проследят всички тези почти династични връзки. Защото през Възраждането и годините след това между тези пловдивски фамилии, въпреки че по-голямата част не произхождат като история и корен от града, са се изградили много интересни роднински връзки.
Още Захари Стоянов отбелязва, че в Пловдив, като столица на Източна Румелия, се е оформила една улегнала висша прослойка, нещо като шуробаджанащина, точно на основата на роднински връзки между такива видни представители на големите родове.
Родът Дренски стабилизира сериозно финансите на общината и изобщо управлението на града в тези доста сложни времена на миналия век.
Спас и Стефан Дренски участват в организациите, в различни дейности в на национално освободителното движение преди Освобождението и затова родът е доста значим.
Друг много съществен род, който може да се открои в Пловдив по онова време е родът Гешови. Един от най-успешно реализираните представители на рода, на национално ниво, става министър-председател на България. Това е Иван Евстратиев Гешов.
"Няма много пловдивчани, които са ставали министър-председател на България. И от пловдивските стари възрожденски родове това са Иван Стратиев Гешов и доктор Константин Стоилов. Те са на върха на тази своеобразна йерархична пирамида", посочи историкът.
Гешови са също голям род. По-голямата част от наследниците на рода вече не са в Пловдив. Те са четирима братя, които живеят в града през първата половина до средата на 20-ти век. След Освобождението новата генерация са братовчедите, които се казват Иван Евстратиев Гешов и Иван Стефанов Гешов. Разбира се, има и други представители на фамилията. Четиримата братя имат кантори. Те са търговска фамилия. В крайна сметка само едно семейство остава в Пловдив, но къщата им през 50-те години е била съборена. Голяма част от архива на фамилията се намира в Историческия музей в Пловдив.
"Доколкото знам, къщата се е намирала някъде на Таксим тепе, или в началото на Небет тепе, в района на църквата "Света Богородица".
Гешови произхождат от Карлово. Те са търговска фамилия, имат кантори още и в Истанбул, в Манчестър, и въобще по света. Това са хора, които са се занимавали с търговско-консултантска дейност.
Благодарение на тези възможности, Иван Евстратиев Гешов учи в Манчестър и се превръща в един от най-успелите, най-богатите, най-забележителните българи в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Той е бил академик и дългогодишен председател на Българската академия на науките. Също така и председател на Българския червен кръст, управител на капиталите, оставени от братята Евлоги и Христо Георгиеви.
Става и министър-председател, преди това няколко пъти и министър. Въобще той е бил интелигент, ерудит, много крупна фигура. За съжаление се реализира извън Пловдив след Освобождението", посочи още историкът Видин Сукарев.
