20:27 / 16.10.2026
220
Митко Кърнев, идеолог, основател и китарист на групата D2, в интервю за съвместната рубрика на Радио "ФОКУС“ и Български спортен тотализатор
Г-н Кърнев, поводът да ви потърсим е предстоящото турне на Д2 под надслов "100 години“. Защо "100 години“?
Нарича се "100 години“, като едноименната ни песен, а и така искахме да подчертаем факта, че повече от 25 години не спираме своята дейност. През 2024 г. обявихме този юбилей, направихме го с много хубав концерт в зала 1 на НДК. Преди две години в групата се завърна и оригиналният ни фронтмен Дичо Христов, и решихме направо от числото 25 да преминем към числото 100.
Добра идея, пожелавам да се сбъдне. Връщате ме към далечната 1999, когато се оказва, че аз съм бил гост на едно от първите ви участия в бившето кино "Севастопол“. Сякаш всичко тогава беше много романтично и идеалистично. Как се промени D2 през годините?
Помня тези хубави дни, всеки петък свирихме в това място, всяка събота в "Библиотеката“ и това продължи няколко години. Бяха романтични времена, но общо взето, за добро или за лошо, нямам представа, но почти не сме се променили като идеология със сигурност. В много отношения не сме се променили. Това е факт.
Как се промени музиката на D2 или пък начина, по който я създавате?
Наскоро покрай това турне имах повод да си припомня наистина и смятам, че по отношение на писането на музика няма абсолютно никакви промени. Имам някакво усещане, вдъхновение или просто, както правя всеки ден, хващам китарата и чрез работата идва впоследствие вдъхновението и се ражда някакво музикално произведение или част от него.
В онзи период имаше концертен живот и много участия на живо. За четвърт век сякаш се смени начинът на слушане на музика. На какво го отдавате? Смяна на поколенията, дигитализацията, модерността на времето?
На първо място, поради техническия прогрес и техническите промени. Аз съм от поколението, което е израснало с аудиокасетка и това винаги ще остане моят любим звуков носител. Поколението пък преди мене израсна с плочата, която е изключително важна за тях. След това, когато дойде CD-то, всички бяхме много щастливи поради качеството, което предоставяше, а пък в момента дискът е безнадеждно остарял.
Как се промени през годините вашата публика? Бихте ли направили сравнение между тогава и сега?
Не знам дали ще бъде коректен, защото със смяната на поколенията хората, разбира се, са други. Обаче на нашите концерти се получава следното: младите хора, деца, тийнейджъри, по незнайна за мен причина, но всъщност, след като се замислих, си го обясних, знаят всичките ни песни наизуст. Като обяснението ми е, че това се дължи на факта, че техните родители са ги закърмили с тази музика. На нашите концерти, има представители на всички поколения, което е изключително затрогващо и съм много благодарен за това.
Именно тази приемственост между поколенията ли е първата предпоставка за това да станете легенди, защото и "Бийтълс“ отдавна не свирят, но музиката им се слуша?
Думата "легенди“ е изключително силна и не държа да ни асоциират непременно с нея. Но фактът, че 15-годишни и дори по-малки деца знаят нашите песни и ни харесват, е многозначителен и ни радва доста.
Усещате ли концертите на D2 като едно бягство от пошлостта на чалга реалността, която ни заобикаля и залива съзнанието и морала на българите?
Винаги е било така и сега повече от всякога. Имам това усещане, да.
Как се промени конкуренцията през годините?
Думата "конкуренция“ е колкото вярна, толкова и не е. Например, след няколко дни ние отиваме на европейско турне и помолих моя скъп колега и приятел от "БТР“ Славчо Николов да ми услужи с резервен усилвател и той го направи. Преди конкуренцията има приятелство и взаимоуважение, и в този смисъл бих отличил група "БТР“, наши събратя по съдба, които през всичките тези години не спряха да правят чудесна музика. Те са 4-5 години по-големи от нас, но все пак сме горе-долу едно поколение. Те са група на повече години, от самото начало на 90-те, ако не се лъжа. Вървим напред с приятелство, взаимопомощ и незавиждане на успехите на другите.
Още повече, че напоследък наблюдаваме колаборации и смесване на хора от различни групи, като например "Фондацията“, "Обичаните заподозрени“.
Това също е една много интересна тенденция. Пропускате и супергрупата "Легендите“, на която имах честта да бъда член в продължение на няколко години, в която бяхме събрани хора от различни поколения – Косьо Цеков от ФСБ, покойният Константин Марков от "Тангра“, Данчо Караджов от "Сигнал“, Любо Киров, невероятният ни фронтмен. Това е нещо, което го намирам за доста готино, когато е направено по идеалистични подбуди, както казваше Данчо Караджов.
Как се ражда една такава идея за събиране на звезди от различни групи? На маса ли става, на концерти ли? На кого му хрумва такава идея?
В нашия случай ми се обади покойният Косьо Марков. И така, на маса става, да. На маса се събират петима човека, които са се харесали, обмислят какво да правят, обсъжда се репертоарът и в нашия случай нещата се получиха. Няколко години свирихме пред абсолютно пълни зали в България.
Напоследък дори още по-сериозни ветерани, концертират и имат пълни зали, говоря за група "Спринт“, те са вече над 70-годишни, да са живи и здрави. Това показва ли, че рок музиката е вечна?
И това показва. Познавам лидера на "Спринт“, Пейо Пеев – човек, който цял живот прави едно и също и не се уморява да го прави.
Споменахте за вашето турне "100 години“, бихте ли казали датите до края на 2026-а, както и локациите?
Към момента на нашия разговор по-голямата част от това турне вече премина през градовете Бургас, Стара Загора, Пловдив, Варна. Предстои ни дата в Русе, на 25 ноември, както и дата в София на 22 октомври, която обаче от около месец е вече разпродадена.
Билети само на "черно"?
Да, добре казано. Билети само на "черно". Предстои ни и европейско турне и тук е моментът да благодаря на нашите партньори и приятели от Българския спортен тотализатор, които застанаха в наша подкрепа. Благодарен съм за това, защото не е лесно в днешно време да се подпомага културата. И го оценявам.
Защото в крайна сметка мисията на тотото е не само да помага на спорта, но и на културата, както е във вашия случай. Знаят ли се датите на европейското турне?
Публикувани са на нашата официална Фейсбук страница. 13 дати, като започваме сега на 16.10 в Мюнхен и след това 13 концерта, като по средата на това турне ще се върнем до България, за да участваме на 22 октомври в София.
В Европа само на българска публика ли разчитате, емигранти, или забелязвате, че и местни фенове на музиката се включват към тези концерти?
В крайна сметка турнето е изцяло фокусирано и насочено към българските общности в чужбина. Никой, който е там и е местен, няма да го спрем на вратата, но фокусът и публиката ни са българите в чужбина.
Как гледате на музикалните формати в България? Реален кастинг ли са те за млади изпълнители, или просто всичко се прави в името на шоуто, телевизията, опаковката и после всеки ги забравя?
И двете неща, които казахте, са верни. В крайна сметка, към този момент това е една от формите определен млад вокален изпълнител да получи възможност за изява на сцена. Но след като всичко свърши, като угаснат светлините, всеки си тръгва. По-скоро проблемът е, че всичко става много бързо и някак си се прескачат нормалните житейски и професионални етапи от развитието на един млад изпълнител. Това се случват на забързан кадър и това според мен не е добре. На времето минаваха години, докато се изградим като групи и музиканти.
Вашият съвет към младите музиканти, групари, рокаджии – как да подходят в началото? Дали да търсят издаване на албум, издаване на песен, ако нямат лейбъл зад себе си?
На първо място – да правят добри песни. Да се научат да правят добри песни. Тогава всичко друго ще се нареди като следствие, това е моят съвет.
Какво означава за вас победата на Дара на "Евровизия“?
Разбира се, изключително съм радостен от факта, че това момиче спечели първо място. Тя и нейния екип от "Вирджиния Рекърдс“ успяха да постигнат нещо забележително. А какво ще стане, ще видим. Предстои окото на Саурон да се насочи към България за доста време. Нека да видим какво ще произлезе.
Една от големите заплахи за истинската, автентична музика и за творци като Вас и като много други, е изкуственият интелект. Как гледате на него? Плашите ли се?
Не, не се плаша. Не го използвам и възнамерявам и за в бъдеще да не го използвам.
Ако младите сега прохождащи музиканти се изкушават да го ползват, какво бихте им рекли?
Че някой ден ще си платят за това.
Да се върнем пак към D2. Как се променихте след напускането на Дичо и идването на Дидо, и после обратно?
Чисто фактологически ние втвърдихме звука си още, докато Дичо беше в групата, и малко след това се случи така, че той напусна. И когато Дидо дойде, това беше вече факт, но разбира се за страничната аудитория и публикат изглеждаше, че тази промяна е станала с идването на Дидо. Истината е, че още преди тенденцията беше започнала. Втвърдявайки звученето на групата, ние се върнахме към своите корени на рок музиканти, каквито сме от малки и с каквато музика сме израснали.
Мислили сте за отделна песен, в която да поканите певица? Как бихте звучали с женски вокал?
Имаме през годините някои песни, в които като беквокал присъства и момиче, женски вокал. В предстоящия нов албум, живот и здраве, има и една такава песен. Звучи страхотно. Гласът на Дичо заедно с женски глас е страхотна колаборация.
Какво стана с инициативата "Голямото рок междучасие“?
Това е страхотен наш бранд, който ние изградихме. Идеята се зароди през 2007 година и по същество е конкурс за най-добра млада и училищна рок група. Десет години го правихме в градовете с концерти в градовете, гласуване в сайт, на конкурсен принцип. И през 2016 бяхме поканени от БНТ да направим този проект като оригинален телевизионен формат. Нещо като "Х Фактор“, но за групи. Осъществихме го, беше много успешно. След това няколко години продължихме пак да го правим на терен. И се надявам, че в много скоро време ще го върнем в ефир.
Какво иска да каже сегашния Митко Кърнев на 25-годишния Митко Кърнев, който стартира D2 през 1999-а, какво бихте го посъветвали? Какво да прави, какво да не прави? Къде да не сбърка?
Прави същото, което си правил – това бих му казал.
На финал – вашето пожелание към слушателите на ФОКУС.
Да бъдем здрави и да бъдем по-добри. Това е моето пожелание.
