16:31 / 22.10.2026
291
Пловдив се подготвя да отбележи 100 години от началото на организираното журналистическо движение в града. Юбилеят ще бъде отбелязан с поредица от събития, които ще се проведат на 30 и 31 октомври.
В програмата е включено откриване на площад "Журналист", връчване на наградите на пловдивските журналисти и провеждането на годишните награди на Съюз на българските журналисти (СБЖ), като за първи път в историята на Съюза връчването на призовете ще се проведе извън столицата, именно в нашия град. Това съобщи в интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" Екатерина Кючукова, журналист и член на УС на СБЖ.
Доколкото разбирам в Пловдив ще има поредица от събития, посветени на 100 години организирано журналистическо движение в града. Може ли да поразкажеш малко какви ще бъдат тези събития?
Точно така! Пловдив се подготвя да отбележи 100 години от началото на организираното журналистическо движение в града. Юбилеят ще бъде отбелязан с поредица от събития, които съчетават признанието към съвременните журналисти, паметта на техните предшественици и стремежа, в свободното слово, да има място в обществения живот. Събитията ще се проведат на 30 и 31 октомври, когато в Пловдив ще гостуват представители на журналистическата общност от страната и те ще се присъединят към тържествата, като в програмата на 30-ти е включено откриване на инсталация, посветена на журналистическата професия, връчване на наградите на пловдивските журналисти и провеждането на годишните награди на Съюз на българските журналисти. За първи път в историята на СБЖ призовете на най-старата и авторитетна журналистическа общност в страната ще се проведат извън столицата, именно в нашия град.
Инициатори за юбилейната програма са пловдивските дружества към Съюз на българските журналисти Глас, Европрез, Марица и Филипопол, които обединиха усилията си около 100-годишния юбилей.
На 30-ти октомври ще бъде официално открит площад "Журналист", решението за който знаете, че Общински съвет единодушно прие и гласува на 6 ноември миналата година. Официално ще го открием, като на него ще бъде поставена инсталация в чест на журналистите и тяхната мисия да съхраняват истината, паметта и духа на времето. Неин автор е популярният скулптор Атанас Карадечев, а проектът е изработен от известните архитекти Илко Николов и Кирил Мавров, които прегърнаха нашата идея.
Тази инсталация най-вероятно трябва да се финансира по някакъв начин? Точно така. Именно затова ние стартирахме с една благотворителна изложба, в която повече от 20 автори от страната и чужбина се присъединиха със своите творби. Ние продължаваме с благотворителните инициативи и се надяваме бизнеса и отделни общественици да подкрепят тази наша идея за поставянето на този знак, символ на признанието към нашите предшественици. А знаете, че именно от Пловдив стартира журналистиката в страната, поставя се фундамента на родната журналистика. Тук говорим за имена като д-р Иван Богоров, Христо Г. Данов, Йоаким Груев, Найден Геров, Константин Величков, Лука Говедаров, Недко Каблешков, Иван Вазов, Захари Стоянов и десетки други видни българи, които остават свой отпечатък не само в пловдивската история, а в историята на България.
Ние се обединихме около тези чествания на вековния юбилей, защото преди сто години в нашия град се провежда събор на Съюза на българските журналисти. В него участват представители на повече от 70 медии и пловдивските журналисти тогава се обединяват в организация. На тази конференция, преди сто години, която се е провела от 3 до 5 октомври 1926 година, е избрано ново управително тяло. Тогава Конгресът решава Централното управление на Съюза да бъде в Пловдив. За почетен председател е избран Петър Драгулев от Варна, а за председател на Управителния съвет Стоян Никифоров. За подпредседатели избират Лука Говедаров, който всъщност е издател на един от всекидневниците в Пловдив, както и Иван Писковски, а за секретар е бил избран Пешо Попов, също от Пловдив. На тази конференция, преди сто години, през октомври,присъстват представители на медии от Варна, Плевен, Русе, Враца, Хасково, Бургас, Търново, Ловеч, Видин, Стара Загора и много-много други градове, в които са се издавали тези 70 медии. И понеже журналистиката тръгва от вестниците, ние решихме, че нашата инсталация трябва да представлява един отворен вестник, с който да отдадем заслужена почет на тези наши предшественици.
Можем ли да посочим имената на първите журналисти в Пловдив за хората, които може би не са се интересували до този момент?
Да. Знаете, че сред първите е д-р Иван Богоров, който тук издава икономическо издание и го редактира, още преди Освобождението.
Тук, преди близо 150 години, Христо Г. Данов създава вестник "Марица". Тук полага основите на журналистиката Йоаким Груев. От тук започва своята просветителска дейност Найден Геров. От тук започва своето дело и Драган Манчов, Захари Стоянов, който знаете, че издава вестник "Борба", който излиза ден преди Съединението на България и вдъхновява всички българи да се объедини Източна Румелия с Княжество България. От тук започва своите журналистически опити Иван Вазов. Тук, освен това, твори и Никола Краверов, издава вестниците "Съединение", "Правда", "Стара планина". Тук работи издателят на "Балканска зора" Харитон Генаджиев. Тук работи Григор Начович, Иван Гешов, Георги Груев, братовчедът на Тодор Каблешков, Недко Каблешков, който всъщност обединява журналистите преди 100 години в Пловдив, като създава първото пловдивско сдружение към Съюза на журналистите в България. Той издава и "Пловдивски вестник", в който е разглеждал темите на българската журналистика и това в продължение на 10 години.
Тук са работили, освен това и Лука Говедаров, Георги Говедаров, Димитър Хранов, Стоян Михайловски и десетки още видни българи. Интересен факт е, че допреди те да обединят журналистите извън столицата, Съюзът се е наричал Съюз на провинциалните журналисти. Само че нашите предшественици в Пловдив смятат, че тази дума "провинциален" не е коректна. Тогава повече от 90% от журналистите са били с юридическо и икономическо образование, завършили в чужбина. Те са въвели европейския стил на писане на вестници, европейския стил на медиите в България и са имали самочувствие, абсолютно със основание, че правят нещо смислено. Именно затова в този период са съществували 32 вестника на различна тематика. Те са обогатявали обществено-политическия културен облик на нашия град.
За първи път ли наистина се прави тази церемония за националните журналистически награди извън столицата?
Да. За първи път извън София ще се проведат на 31-ви октомври, в 11 часа, в Дома на културата "Борис Христов" годишните награди на Съюза на българските журналисти. Трябва да ви кажа, че на церемонията ще присъстват повече от 100 колеги от страната. Събитията на 30-ти и 31-ви октомври се провеждат в навечерято на Деня на народните будители - 1 ноември. Първото събитие е на площад "Журналист". Откриваме официално площад "Журналист".
След това, в Епископската базилика ще се проведат наградите на пловдивските журналисти. След това, на следващия ден, на 31-ви ще се проведат и годишните награди на СБЖ в Дома на културата. Бих искала да кажа, че всичките тези тържества се осъществяват с изключителното съдействие и подкрепа на кмета на Община Пловдив, г-н Димитров, както и кмета на район "Централен" Георги Стаменов и експертите от администрацията. Изразяваме нашата благодарност към тях за подкрепата при подготовката на нашата юбилейна подкрепа. Изключително сме благодарни и на архитект Илко Николов, архитект Кирил Марков, които представят визията на проекта, както и към директора на Народна библиотека "Иван Вазов" Димитър Минев и екипа му за грижата към документалното наследство и за възможността старите периодични издания да бъдат съхранявани и достъпни за нас. Благодарение на тази подкрепа ние стигнахме до много интересна информация за нашите предшественици, която в серия от публикации ще направим достояние на пловдивчани и на всички българи, които се интересуват от журналистическото движение в страната. Защото е малко познато какво точно се е случвало в нашия град, пък и в страната преди повече от 100 години.
Нашите предшественици заслужават да бъдат почетени, заслужават нашето признание, заслужават да има паметен знак, символ на признателността от нашето поколение към тях.
Това движение се е породило и е започнало с една единствена цел, ти го каза още в началото – свобода на словото. Може ли да кажем, че словото на българските журналисти е свободно днес?
Малко забиваме тук.Труден въпрос и всъщност нашата идея е и такава. Надяваме се този знак да напомня не само за историята на професията, но и за нейната отговорност към обществото. Във време, когато информацията достига до нас непрекъснато, а доверието и достоверността са изключително важни, свободната и независима, отговорна журналистика има нужда от обществено признание и подкрепа. Искаме, освен това, да оставим един пример за това как една професионална общност може да излезе извън собствените си рамки и да привлече самишленици от различни сфери.
Надяваме се тази инициатива да насърчи и други подобни партньорства, при които културата, дарителството се превръщат в двигател за една положителна промяна в обществото. За нас най-големият успех би бил след години хората да минат през площад "Журналист" и да се интересуват защо носи това име. Да си спомнят, че зад него стоят поколения журналисти, творци, самишленици, обединени от любовта към Пловдив и уважението към словото. Защото истинската стойност на един юбилей не е само в неговото отбелязване, а в следата, която оставя след себе си.
А може ли да кажем, че журналистиката днес е грамотна и за съжаление какво правят социалните медии с рейтинга на нашата професия?
Много е трудно последните години да се говори за коректност и професионализъм във всички медийни платформи. За голямо съжаление това е една тенденция не само в България, а и в Европа, и по света. По линия на Съюза на българските журналисти имам възможност да се срещам с колеги от Европа, от Азия и те споделят, че този проблем не е просто регионален, този проблем е световен. И е много трудно да намериш истината в днешно време, но все пак можеш да я откриеш.
Между другото, по този повод, преди месец българската колегия проведоха регионална среща на медиите и поставиха въпроси към институциите за промени в законодателството. Защото последните години има и така наречените "медии бухалки", които всъщност защитават интереси - политически, или икономически. И това донякъде отблъсква хората да четат медии, да се доверяват на медии, отблъскват ги от телевизии, от радиа, въобще от информация и започват да не се интересуват от обществено-политическия живот за огромно съжаление. И мисля, че ние, по време на тези чествания, обединени от тази кауза, ще покажем и ще бъдем един добър пример на обществото, за да разбере то, че ние сме обединени около една идея - да запазим истината.
Мисля, че в Пловдив има чудесни журналисти, на които хората могат да се доверят, особено на тези, които са се доказали през годините. Особено колегите, които повече от 10 години работят в нашата среда, въпреки трудностите.
Но така е било и преди, именно затова те са се обединили в Пловдив, за да могат да защитат най-вече интересите на обществото.
Имаме ли статистика колко са пловдивските журналисти в момента?
Ами, при нас са близо 100 колеги, работещи в различни издания, разбира се. Ние имаме и радиостанции, имаме и телевизия, и вестници, и онлайн издания.
По-голямата част от тях започват своят път от основните медии и след това се разклоняват в различните други медии. Но като цяло, пловдивската гилдия е обединена, пловдивската гилдия отстоява каузи. И искам да благодаря на всички колеги, които миналата година се обединиха около идеята да създадем площад "Журналист" и Общинският съвет единодушно одобри нашето предложение.
Ние дадохме много добър пример на Търново. Те го направиха за кратки срокове и откриха също площад "Журналист" през месец май тази година. Но ние поставихме едно добро начало за колегите от страната за това обединение.
За тържествата очакваме гости от цялата страна. Най-вече колеги, приятели и самишленици. И сме приготвили изненада за нашите гости.
