Исторически разказ за мостовете на Пловдив

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с д-р Методи Крумов, уредник в Регионален исторически музей Пловдив за Железния мост.

Каква е историята на Железния мост при стадион "Марица"? 

След Съединението през 1885 година на Източна Румелия с Княжество България българската държава решава да не използва Източната железница, а да построи паралелна на нея жп линия Пловдив-Пазарджик. Източната железницата е част от железопътната компания, създадена през XIX век от австрийския финансист барон Мориц Хирш. Тя получава концесия от Османската империя да строи и управлява железопътни линии на Балканите, включително в днешните български земи. Основната причина за решението на България за изграждането на паралелна линия е, че Източната железница блокира износа с високите си такси, като фактически контролира износа и на българските продукти. Проектът за новата линия предвижда тя да минава през град Съединение и затова през 1889 година са направени основите на Железния мост в Пловдив. Барон Хирш обаче успява да спре заемите на българското правителство от чуждестранните банки и проектът пропада.

След обявяването на независимостта на България през 1908 година железопътните линии вече преминават в български държавни ръце. Мостът е довършен чак през 1909 година. През октомври 1910 година влиза в действие жп линията Пловдив-Чирпан, а мостът е официално открит на 1 ноември 1910 година като част от тази линия.

А защо казват, че този мост е построен от германците. Така ли е наистина?

Не, не е построен от германците. Най-вероятно е известен като германския мост поради произхода на част от конструкцията и инженерната технология. В края на XIX век и началото на XX век много железопътни мостове и конструкции в България са доставяни от Германия. Защото германските фирми се водещи в металостроенето по това време. И този мост може би затова е известен като "германския", заради произхода на материала и технологията.

Да продължим, какво още може да се каже за него? Фактически този мост е бил построен заради железопътната линия?

Да, заради паралелната линия, която българската държава решава да построи след Съединението, както обясних, заради високите такси, които са налагани от Източните железници. Затова нашите решават да построят тази паралелна линия.

И каква е по-нататъшната история на моста? И защо се твърди, че когато германци, англичани и американци бомбардират Пловдив, този мост е бил запазен от унищожение, тъй като е имало батарея зенитчици там, които са успели да го предпазят. Има ли такива интересни моменти за него?

Това е известен факт, който циркулира в интернет, което най-вероятно е истина. И това е общо взето точно така, както го обяснихте. Да, това е историята.

Нещо по-важно за него може ли да се каже?

По време на Чирпанското земетресение мостът е изместен с 28 см, но бързо е бил ремонтиран и отново пуснат в експлоатация. Използвани са около 80 вагона баластра и сгурия, за да може да бъде оправен. Той де факто е оправен и на 19-20 април вече отново е пуснат в експлоатация –  земетресението е било на 18 април.

Т.е. не е бил разрушен изцяло, само се е поизместил?

Не, не е бил разрушен.

И сега ще се прави нов мост там, на това място?

Да, чувал съм за такива идеи, но не съм много запознат с тази тема.

А защо с такова умиление кореняци пловдивчани говорят за този мост? Как мислите вие?

Защото тези пловдивчани, които са раждани и са расли тук, детството им е минало в този квартал "Захарната фабрика" и те го свързват с детството си.

Това е един от няколкото моста, които минават над река Марица в Пловдив. Какво можем да кажем за останалите?

През 1928 година, но след земетресението, от Фонда за подпомагане на пострадалите са отпуснати пари за построяването на новия мост на бул. "Освободител", днес "Руски" в "Кършияка". В началото мостът се нарича "Царски мост", но името "Новият мост"“ се налага, за да го различават от стария мост. Т.е. мостът, който е известен като Моста на Герджика. Казва се така заради това, че през 1934 година Стою Герджиков построява кръчма там и остава известен на пловдивчани и до ден-днешен като "Моста на Герджика".

Той е построен след Руско-турската война, заради нуждата, защото по това време е съществувал само "Старият мост". Той е построен там, където е бил пешеходният мост. Съществува до 70-те години на миналия век, когато реката приижда и е почти разрушен. След това се прави временна конструкция и днешният пешеходен мост е построен през 1982-1986 година.

Тъй като правих проучване за Железния мост, ми изскочи и историята за друг мост, на който също се казва Германския мост. Мисля че той вече е демонтиран. Той се е намирал до "Ландос“ и е построен 1942-1943 година. Първоначално е направен със сглобяеми конструкции, демонтирани веднага след войната. Мостът е построен наново, вече с метални конструкции, през 1961-1962 година. С него се установява връзката с гара "Скутаре“. Това пак е такъв железен мост, като този до стадион "Марица". Доколкото разбрах, този мост вече не съществува. Демонтиран е преди няколко години.

А Железният мост бил ли е същевременно и пешеходен? Защото хората казват, че са минавали там, че са се движили по този мост.

Не, нито един от тези мостове, и Железният покрай "Захарната фабрика" не е пешеходен мост. По принцип е забранено да се минава по този мост.

Кой всъщност е първият мост в Пловдив? Нека да кажем по малко и за другите? 

Мостът на Герджика е построен през 1930-1931 година. Сегашният Пешеходен мост е строен 1982- 1986-та година. На Мостът на ВИХВП е от 80-те години. Мостът на Адата също е строен през 70-те години. Всъщност на Адата, на "Ландос“ мостът е бил построен в края на 30-те години, но по време на наводнението в 1957 година е разрушен. И след това през 70-те години е вдигнат нов мост.

Можем да кажем, че Пловдив е и град на мостовете, нали така? Благодаря Ви много!

"Фокус" припомня и друга една история за първия мост в града. След османското завоевание, Пловдив доста се разраства, като турското население  предпочита да се заселва в равнинните части, а християнското население остава на Трихълмието, което е основната част от града. В последствие градът се разраства основно в посока към река Марица, където е построен и първият мост, в близост до Имарет джамия. Този мост е съществувал реално по времето на Лала Шахин паша -османски военачалник и първи бейлербей на Румелия, от края на XIV век до времето, когато рухва окончателно през 1971 г. от наводнение. Тъй като мостът е бил дървен се вижда, че конструктивно не може да бъде укрепен. На практика горе-долу по неговото трасе е построен Пешеходният мост.

Няма друг мост в града до построяването на Моста на  Герджика.

Има сведения, че може би още в римско време е имало някакъв мост в близост, но той изобщо не е бил в града, бил е в района на остров Адата, където е сегашният мост, по-скоро малко по на Изток някъде. 

При прокопаването на тунела в Пловдив през 1950-те години изгребаните камъни и чакъл от него са предназначени за поставяне на основите на нов мост - Моста на Панаира, който да свърже формиращия се от тунела булевард с панаирните палати, установени на север от река Марица. Строителството започва през 1949 г. и след това е изоставено, но бива спряно. Подновено е през 1959 г.  Съоръжението е пуснато в експлоатация 127 дни предсрочно – на 25 август 1960 г..