В следващите минути ще говорим за войните, за локалните военни конфликти и изобщо за променената среда за сигурност. Наш гост е Йордан Божилов от Софийски форум за сигурност. Здравейте, г-н Божилов, и добре дошли в студиото на Радио "Фокус“.

Здравейте.

Г-н Божилов, живеем в изключително променена среда за сигурност, поне за нас, обикновените хора, изглежда така. След избухването на войната в Украйна сякаш цялата ситуация се промени. Тя започва да отпушва обаче и други регионални конфликти, които тлееха преди това. Имам предвид вечния конфликт за Нагорни Карабах, който пак се разгоря в последните дни. Да започнем обаче първо с Украйна. Получаваме сведения, информации за това, че руските войски се изтеглят от Харковски регион. Всъщност това стратегически прегрупирано ли е от страна на руските военни сили или става въпрос за това, че украинските части са успели все пак да ги изтласкат?

Това, което имаме като информация, показва, че руснаците отстъпват поради военни действия от страна на Украйна. Украинските сили напредват в Харковска област – втората по големина и брой население област в Украйна. Все още не може да говорим за стратегически пробив, за мен това е важен, знаков пробив на Украинската армия. Най-малкото, тя показва жизнеспособност, желание за продължаване на военните действия за защита на собствената си територия. От друга страна, ние виждаме, че Руската армия до известна степен е отслабена на територията на Украйна, най-вече поради, да кажем така – умора, недостатъчно логистично снабдяване на войските. Но отново ще подчертая – за съжаление, ние сме далеч от края на тази война, война, която има не само измерение на територията на Украйна, но също така регионално и глобално измерение, както посочихте.

Какво всъщност се случи? В началото на войната, както и самият президент Путин смяташе – че това ще бъде една много бърза, буквално светкавична операция, която ще приключи за месец, месец и нещо, да не кажа дори и по-малко по първоначалните планове. Какво обърка плановете му? Има експерти, които казват, че причината е това, че натовските държави изпращат въоръжение и техника за Украйна. Само това ли е?

Ние, впрочем, все още не знаем точно какви са плановете на Русия в Украйна. Заявленията за денацификация и демилитаризация на Украйна са само лозунги, които общо взето служат във вътрешен план за Русия, за руското население. Това, което си мисля аз, гледайки от първите моменти на войната, е, че Русия все пак е имала желанието много бързо да завладее цяла Украйна, да завладее естествено столицата Киев и да сложи свое марионетно правителство. Това не стана. Не стана по няколко причини според мен. Първо, не беше дооценена волята на Украйна и на Украинската армия за защита, не беше оценено така да кажем единството на украинския народ. Имаме сведения, че разузнаването на Русия е считало, че щом руските войски навлязат в украинска територия, самата Украйна ще се разпадне на отделни съставни части и украинското население ще приветства руските войски като освободителни. Това не стана. Но естествено, за събитията, които виждаме, голямо значение имат и санкциите срещу Русия. Русия не получава високотехнологични продукти най-вече за своето военно производство, но също така и военната подкрепа – високоточни оръжия, прецизни оръжия с голяма далекобойност. Всичко това естествено е фактор в тази война.

Сега в началото имаше опити за прогнози колко бързо ще приключи войната. Сега обаче като че ли никой не се наема вече да даде такава прогноза.

Не само руското управление е считало, че войната ще приключи много бързо. Много анализатори на запад, включително и някои политици считаха, че Украйна общо взето бързо ще бъде завладяна. Явно това не е така. Моите анализи показват, че това ще бъде една дълга война, война на изтощение, за съжаление, с много сериозни и цивилни жертви. Ние вече имаме стотици хиляди жертви на терен, разрушаване на инфраструктурата. Но трябва да се има предвид, че тази война, освен разрушенията и жертвите, които носи на Украйна, ще има много сериозни последици за самата Русия, най-вече от гледна точка на санкциите.

Икономически?

Да, прегрупирането на снабдяването най-вече с нефт и газ. Но тази война ще има глобални последици в няколко насоки. Първо, тя ще прегрупира световния ред и европейската архитектура на сигурност, която беше изграждана десетилетия и на базата на която Европа се развиваше мирно след края на Втората световна война. Тази война вече има отражение върху такива фактори като хранителната сигурност в много държави. Украйна е един от най-големите износители на зърно. Очакваме заради тази хранителна криза да се възбудят конфликти и противоречия в различни части на света. И нещо много важно – аз се притеснявам, че самата война и това състояние на несигурност, което се създава, и фокусирането на западните страни около Украйна може да провокира различни регионални конфликти. Вие споменахте един от тях – Армения-Азербайджан. Но има и други тлеещи конфликти и въпроси на несигурност. Примерно не изключвам Иран, Северна Корея да подновят с още по-големи усилия своите ядрени програми. Очаквам да се изостря противоречието между Китай и Тайван. Очаквам терористични организации да възобновят своята дейност отново в резултат на това, че целият свят е приковал погледите наистина върху най-сериозната криза в сигурността.

И на този фон, в тази изключително променена среда за сигурност, бих казала дори критично променена. Мигрантският натиск по нашата граница се засилва, ние сме външна граница на Европейския съюз и имаме проблеми – това е видно за всеки с просто око. В същото време виждаме, че от Афганистан вървят сериозни потоци заради властта, която талибаните взеха преди година. Каква е рецептата за охраната на границата ни към днешна дата – военни ли, "Гранична полиция“, всички заедно ли, техника ли повече? Какво, г-н Божилов – вие бяхте заместник-министър на отбраната?

Вижте, аз, докато бях заместник-министър на отбраната, бяха задействани т.нар. планове за действие при усилен миграционен натиск на южната ни граница. Повече служители на МВР бяха концентрирани, военни също са на границата, като подпомагат своите колеги от полицията. Но трябва да се има предвид нещо важно, свързано с мигрантските потоци, за да се разбере въобще проблема. Ние разглеждаме т.нар. фактори на привличане и на изтласкване. От една страна, създадоха се много общности в Европа, мигрантски общности от сирийци, афганистанци, да не говорим от страните от Африка. Това е притегателната сила. Т.е. тези общности вече са се установили и привличат роднини или въобще хора от държавите, от които те са произлезли. Но най-силният е този фактор на натиск в самите държави, от които произтича миграцията. Ние имаме несигурност, както отбелязахте и вие, в Афганистан, след като се изтеглиха натовските войски и талибаните отново завзеха властта. Имаме сега огромен проблем в Пакистан с наводненията, засегнати са над 30 милиона души. Това ще породи глад, ще породи несигурност, естествено, ще породи желание от пакистанци да търсят по-добър живот. Впрочем, една от по-големите групи, които навлизат в България, са именно от Пакистан. Остава несигурността в Сирия, в Ирак, в Иран. Всичко това ще продължи да тласка мигранти към Европа. Споменахме и за кризата в Украйна и забавения износ на зърно. Проблемите с изхранване на населението също са много сериозни. Да не забравяме климатичните промени – ето още един фактор. Повдигането на нивото на океаните заради затоплянето ще остави много хора наистина без място за живеене. Много от островните държави просто ще потънат. Т.е. това са допълнително мигрантски потоци. И аз си мисля, че освен усилията, които ние полагаме, трябва да търсим повече ангажимент и от страна на европейските държави, включително по укрепването и охраната на нашата граница като външна граница на Европейския съюз.

Ще успее ли Европа в един глас да отговори или оттук нататък всеки ще действа сам за себе си, за да може да се спаси в тази критична ситуация, за която говорим?

Трудно, трудно. Но аз мисля, че кризата в Украйна показа нещо много важно – само и единствено Обединена Европа може да бъде силна. Преди кризата в Украйна ние говорехме че – ето, едва ли не различните държави дърпат Европа в различни посоки, но пък ето това е един положителен факт, че държавите, европейските държави вече гледат на сигурността по-обединени и с готовност за повече общи действия.

Евелина БРАНИМИРОВА