14:37 / 16.07.2025
6396
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с д-р Тихомира Георева, гастроентеролог и диетолог, за опасната мода за отслабване с инжекции.
Поводът да ви търсим са така нашумелите в последно време инжекции за бързо отслабване, а и поради факта, че е и лятно време и хората искат да се покажат с бански костюми и да изглеждат добре. Какво ще кажете за тези инжекции за отслабване, дали са препоръчителни? Тези препарати много бързо набират популярност, но трябва ли да се прибягва до тях?
Аз искам да тръгна малко по-отдалеч, тъй като ние живеем във време, в което има изобилие от храна. Рекламите постоянно ни облъчват и несъзнателно ни внушават кое е полезно и кое е вкусно. Те променят нашите възприятия за удоволствие и ни внушават, че чипсът, който рекламират, или "здравословната“ храна и "здравословната“ "Кока-Кола“ може да бъде, дори с ниско съдържание на захар и подсладители, полезна и ни карат ние неволно да посягаме към тези продукти, да преяждаме с тях. Същевременно създаваме една патологична връзка с храната и с емоциите – връзката болка и удоволствие. В абстрактен смисъл, затлъстяването се превръща в едно полиорганно заболяване. А какво всъщност значи "полиорганно“?
Затлъстяването е социален проблем. Той може да доведе до различни заболявания – захарен диабет, подагрозен артрит, нефропатия, увреждане на бъбреците, омазняване на черния дроб, а в последствие проблеми със ставите, като артроза на ставите, болки в ставите; сърдечните заболявания – може да предизвика риск от инфаркт. Затова това е един комплексен метаболитен и възпалителен процес, който влошава качеството на живот и повишава смъртността.
И искам една малка препратка да внеса. Бях на един медицински конгрес в Словения и ми направи впечатление една реклама, която беше на самото заведение, много известно, за пицата. И лозунгът на заведението беше: "Пицата е като секса – когато е добър, е още по-добър, когато е лоша, пак е хубава“. Т.е. тези малки реклами неволно създават сигнали в нашия мозък и връзки, че пицата е хубава храна, защото самите въглехидрати действат и на централно мозъчен механизъм, увеличават чувството ни за щастие, повишават допамина, но всъщност това не се отразява добре на нашата кръвна захар и на нашето тегло. И затова аз мога да внеса една лека отметка и да перифразирам тази фраза, която прочетох – че храненето е като секса: когато е добро, то ни вдъхновява, дава ни енергия и ни носи радост, храни нашето тяло и нашата душа. А обратно, когато пък е лошо, оставя празнота и ни напомня, че не всичко, което ни засища, ни прави да се чувстваме добре.
И тук за инжекционните препарати, които все повече навлизат на пазара искам да кажа - те са много, няма да споменавам имена, но основната цел на тези препарати на първо място е за лечение на захарен диабет Тип 2, тъй като те подобряват инсулиновата чувствителност. Но в последствие се установява, че тези препарати, тъй като те имитират действието на хормони, имат и централно мозъчен механизъм, чрез определени рецептори, които се намират в различни зони, свързани с апетита, енергийния баланс и хранителното поведение.
В последствие хората установяват, че тези препарати може да намалят техния глад, чувството за ситост, т.е. започва да се злоупотребява с тези препарати. те започват да се използват все повече от здрави хора, без да имат реално проблем с теглото и инсулинова резистентност, само с цел отслабване и да изглеждат като някакво чудо в последствие, тъй като намаляват глада, намаляват килограмите, апетитът изчезва.
Но при хора без сериозни медицински показания това решение крие сериозни последствия.Те могат да си нарушат метаболизма, да загубят значителна мускулна маса, да отключат сериозни храносмилателни проблеми, които за жалост не са проучвани в дългосрочен етап, като гадене, повръщане, запек. Все още няма такива дългосрочни клинични проучвания за тези препарати, тъй като те са много отскоро на пазара. Има проучвания, но те не са достатъчно категорични, че в бъдеще самите препарати няма да доведат до отключване на определени проблеми, тъй като те въздействат на множество рецептори в целия храносмилателен тракт, включително и върху мозъка. И могат да доведат до хормонален дисбаланс и риск от хранителни разстройства и зависимост към медикамента.
И лошото е, че след спиране на препарата често следва резкият апетит, отново покачване на килограми, дори повече отпреди, и така се отваря кутията на Пандора, както аз обичам да се изразявам, и попадаме в един порочен кръг на гладуване и връщане на тегло. И тъй като тези препарати, както казах, много рязко намаляват апетита, на нас не ни се яде, ние не можем да си набавяме напълно необходимите макронутриенти и те водят до един много рестриктивен хранителен режим, нисковъглехидратен, нискомазнинен, с неясни последици в дългосрочен план, както казах, за нашия организъм.
Всички сме чували "Яж малко, движи се много, престани да се тъпчеш толкова много“, но всъщност какво значи цялото това нещо. Колко сме слаби, дебели, някъде по средата донякъде това е свързано с количеството на храната, с физическото натоварване. Но това е свръхопростяване на процеса, защото комплексни сили определят нашето оцеляване и контролират нашето тегло и метаболизма. Това е като да кажеш на някого с наднормено тегло, че за да отслабне, трябва да яде по-малко и да се движи повече. Все едно да кажем на някой беден, че трябва да изкарва повече и да харчи по-малко.
Подобно опростяване изключва прекалено много фактори. И пак казвам, че тук, при тези инжекции, не е изключен този синдром на гладуването. Тъй като прегръщайки идеята, че ако ядем по-малко, ще отслабнем, ние трябва да ограничим калориите, както са повечето популярни диети. Те ни съветват точно това. Проблемът е, че това е бомба със закъснител и в последствие пак възстановяваме. Целта е това да стане начин на живот и ние отново да не връщаме тези свалени килограми.
Само да повторим сега, че тези инжекциите не са създадени за здрави хора, те са създадени за болни хора, нали така?
Тези инжекциите са създадени за болни хора, за пациенти, които са с много висок body mass индекс, който е над 35-40. Хора, които са обездвижени и имат множество здравословни проблеми. Т.е. те не могат да се движат. Те са затворени вкъщи и по никакъв начин не могат да излязат, не могат да се раздвижат, защото килограмите влияят на ставната система, на мускулатурата. Целта е да се свалят определени килограми и в последствие те да могат да се възвърнат към един нормален начин на живот, с правилния хранителен режим и вече да отидат в залата и да тренират.
А има ли случаи, в които лекари предписват такива инжекции на здрави хора, как мислите? Защото наистина съм попадала на хора, които се хвалят, че са използвали такава инжекция и са постигнали промяна, без да съм сигурна дали те са били болни или здрави преди това.
Ами аз лично нямам такива наблюдения за колегите. Аз съм твърдо против подобни инжекционни препарати поради дисбаланса, който настъпва, поради гладуването, поради нисковъглехидратния режим, който се опитва да се насажда, тъй като организмът с тези инжекции няма желание да приема храна. Той остава дълго в период на гладуване и със своите последици, както казах – стомашно-чревни проблеми, гадене, понякога доста рязко понижаване на кръвната захар. Аз лично съм против такива препарати. За мен един правилен хранителен режим трябва да се състои от макронутриенти.
Добре тогава, а как да постигнем наистина промяна, без да използваме тези инжекции? Нека пак да го кажем, макар, че ние сме си говорили много пъти за това.
Подходът трябва да е индивидуален спрямо всеки пациент. На първо място трябва да потърсим какви са му заболяванията и трябва да атакуваме причината, която е довела до тях. На второ място, изписване на правилен диетичен режим, в никакъв случай да не е рестриктивен. Аз съм против такива режими, защото целта на режима е да стане начин на живот. Когато нещо е с временен ефект, то рано или късно има своя rebound феномен, т.е. възвръща се наново, и то със сериозни последици. Балансирано присъствие на всички макронутриенти и витамини в храната, физическата активност също е много важна. Поне 150 минути седмично аеробна гимнастика, плюс силови тренировки. Вече хората, които имат зависимост към храната, там трябва да има поведенческа и психологическа подкрепа. При хора с много тежък body mass индекс, които са обездвижени и със съпътстващи заболявания, които не предразполагат физическо натоварване и които само с хранителен режим, без движение, не могат да свалят тези килограми, тогава има резон да се включи подобен препарат, но с ниска доза, строго определяне на дозата и съвместно с един правилен хранителен режим. Но само при строги медицински показания, пак казвам.
Д-р Георева, а какво означава "емоционален глад“? Защото много хора ядат просто заради самото ядене, без да изпитват глад, да кажем.
Емоционалният глад, той е много често срещан сред подрастващите, сред младите хора, дори сред хората, които са в постменопауза. Той се дължи на няколко фактора. Един от факторите е метаболитен и хормонален дисбаланс в организма. Това е, когато свързваме удоволствието с храната, когато нямаме удоволствие от други фактори – от нашата работа, от нашия емоционален партньор, когато сме сами, когато се чувстваме изоставени. Тук винаги има психологически дисбаланс и трябва да се потърси психологическа подкрепа, защото емоционалният глад е равен на тежък психологически проблем.
При жените, които навлизат в менопауза, също има доста хормонални вариации – желанието за сладко се засилва, както и ефектът от удоволствието от него, и така се създава, за жалост, един порочен кръг.
Тогава, просто трябва да преместим в нашето съзнание тези центрове на удоволствието и болката. Трябва да ги преструктурираме. Това всичко е възможно чрез промяна в начина на живот - да се опитаме да си намерим ново хоби, да не мислим толкова за храната, да я оставим на втори план.
Малко трудно се получава понякога, но може би това е начинът, да.
Променяме приоритетите на първо място.
Добре, а от какво зависи всъщност самото пълнеене? Вие вече изброихте доста от причините, но все пак много е нечестно. Защо някои ядат много, пък не пълнеят, а пък други с мъничко ядене продължават да пълнеят. Някак си нечестно е всичко това да се случва в природата.
Да, защо някои хора пълнеят, а други не пълнеят. Всички сме виждали слаби хора, които изяждат много храна, а други, които не ядат толкова и качват килограми. Това зависи от няколко фактори, но няма единна теория. Според проучвания, това е комбинация от фактори, като генетични фактори, различията в генетиката в нивото на някои хормони - лептин, грелин. Лептинът е хормона, който отговаря за ситостта, грелинът е за апетита. Когато имаме повече от единия хормон, това оказва влияние върху количеството храна, която искаме да изядем. И в различния случай фактор е и нашият базален метаболизъм. Базалният метаболизъм представлява 75% от количеството калории, които тялото изразходва в пълен покой, за да подържа основните жизнени функции. Това са дишане, работата на сърцето, кръвообращение. При някои хора този базален метаболизъм просто е по-засилен.
Друга причина е съставът на микробиома. Аз много обичам да казвам, че нашата чревна флора, нашият микробиом е от основно значение за регулацията на нашата система, тъй като някои хора извличат повече калории от същата храна заради дисбаланс в чревния микробиом. И тъй като храната, която е около нас, която е супер некачествена, дори и полезната храна е пълна с пестициди, обработвана е препарати, нашият микробиом, за жалост, е много беден. И ние трябва да населим нашия микробиом с полезни бактерии, за да може правилно да усвояваме тази храна. Защото храната остава неусвоена, тя се натрупва под формата на токсини, и затова една от теориите е, че в мастната тъкан се натрупват възпалителни вещества, които са в основата на хроничните заболявания. Това е една друга теория.
Другото, според най-новите проучвания, е нивото на Non-Exercise Activity Thermogenesis. Това в превод ще рече всички несъзнателни движения, които всеки прави, без да се замисли. Примерно някои хора повече си движат крака докато стоят на едно място, изразходват повече калории. Когато са по-неспокойни също изгарят повече калории от други хора. Това са неща, които не се забелязват, но реално е доказано, че влияят върху обмяната. И да спомена и за хормоналните състояния, които играят огромно значение, особено при жените, като предменструалният синдром, хипотиреоидизма, кистозните яйчници и инсулиновата резистентност. Но всичко това ние можем да го обърнем по някакъв начин, като положим усилия. Просто има хора, които полагат малко повече усилия отколкото други хора. Това не е невъзможно. Защото само от 3 до 5% редукция на теглото намалява наполовина риска от инсулинова резистентност. А при хора с диабет до 10% редукция може да изчезне и да подобри нивата на инсулина.
Но този чревен микробиомен профил, за който вие говорихте, това е нещо, което е даденост в организма. Това може ли да се повлияе отвън и как?
Това може да се повлияе. При самото раждане, когато е вагинално раждане, майката дава на бебето необходимата флора, полезната флора, която засилва неговия имунитет. За жалост, при другите типове раждане е доказано, че тази флора е много намалена и затова инфекциите сред кърмачките и сред бебетата са доста чести.
Можем да подобрим нашата чревна флора чрез употребата на пробиотици, но те трябва да са с доказано ефективност, защото на пазара има много.
Тогава, такива деца, които са родени проблемно, да речем при отлепена плацента на майката, или нещо подобно, при тях това е предразположеност, така или иначе? Нали така?
Те са предразположени, но винаги можем да засилим техния имунитет с коластрата допълнително. Защото коластрата е най-важна. Тя в първите седмици след раждането е най-важна, тя е най-богата на имуноглобулини, които засилват допълнително имунитета на бебето. Даже, според проучвания, коластрата играе съществена роля, т.е. трябва майките да кърмят.
Това още от бабите си го знаем и си е факт неоспорим. И сега за метаболизма пак да кажем, как можем да го ускорим? Все пак, как да направим нещо за себе си?
Тренировките, силовите тренировки – те допринасят за изграждането на мускулите. Те са ключов ускорител. И достатъчно е с прием на протеини. Самият прием на протеини стимулира термогенезата, поддържа мускулите, подобрява усвояването на глюкозата и подобрява инсулиновата чувствителност.
Редовното хранене също е важно.Три са основните хранения, едно-две междинни хранения. При хора, които нямат такава възможност, може три основни хранения, като последното хранене все пак да не бъде по-късно от 20.00 часа, тъй като нивата на кръвната захар след 20.00 часа рязко се покачват, като и нивото на кортизола, и това влияе върху качеството и на съня. И създава един порочен кръг – ние след това се събуждаме, подпухнали и се чудим какво става, коремът ни е защо е подут. А то за всяко нещо си има причина.
Хидратацията също е важна.
Водата, това вече е задължително. А за съня какво да кажем - когато има дефицит на сън, тогава метаболитният баланс се нарушава, нали? Но има много случаи, в които това не зависи от нас, че не можем да спим. Както и стресът, на които сме подложени ежедневно. Това как можем да го коригираме?
Мога да препоръчам какво да правим, ако не ни се спи. Нещо, което аз лично, от собствен опит практикувам от години вече, тъй като имам телевизор в къщи, който стои, но само за красота. Просто трябва да се намали използването на телевизор и на телефони. Светлината трябва да е приглушена, да няма дразнене. Трябва да синтезираме хормона на съня, мелатонин. Ако имаме силна светлина, силен звук, това допълнително намалява секрецията на този хормон. Допълнително ние се чувстваме по-изнервени,това нарушава нашия циркаден ритъм.
Затова, преди лягане ние трябва да сме напълно спокойни. Даже един час или половина, два, преди лягане да си пуснем някаква релаксираща музика, дори можем да прочетем една книга, която е свободна книга, без да ни затормозява. По този начин ще успокоим нашите вътрешни процеси и баланс. Маслото от иглика допълнително допринася, то е естествено. Омега-3 масните киселини действат също благоприятно на нервната система. Вечер пийте един топъл чай на една спокойна музика. Оптималното време за сън е между 22.00-22,30. Нещо, което аз практикувам последните години и лично мога да кажа от своя опит, че това наистина е най-оптималното време.И да не се прекалява. Примерно, да има един хубав 8-часов сън, нито повече, нито по-малко.
Има много хора, които правят следното: не ядат по цял ден и вечер се наяждат хубаво, т.е. гладуват през целия ден и вечер се наядат обилно. Това правилно ли е? Какво да им кажем на тях?
Хората, които искат да живеят по този начин, ще им кажа, че много скоро ще се срещнем в моя кабинет. Да, шегата настрана, това е проблем, който го имат не само българите, имат го по всички страни на света. И на мен лично ми е много дискомфортно, когато трябва да изляза навън за вечеря в 21.00-22.00 часа. Това ми нарушава целия ритъм.
Човек, ако иска наистина да подобри здравето си, да го съхрани, трябва да си има строг режим, на първо място, за да няма никакви проблеми в здравословен аспект. Когато ядем късно, това обикновено е свързано с това, че по цял ден сме на работа.
Повечето от хората нямат навик да закусват, да си носят храна и т.н. и те са напрегнати по време на работа. Затова те свързват нощното хранене с удоволствие. Т.е. тогава има препрограмация. Веднага се подава една обратна връзка към мозъка, че те се чувстват щастливи като хапнат сред приятели, сред семейството и то вечер. Т.е. това е пак грешката, при която свързваме болката с удоволствието.
А как да разберем, че не правим нещо правилно от това ,което ни е препоръчал специалист като Вас? Как да разберем, че не го правим правилно? Какво ще почувстваме?
Това, което на първо място може да почувстваме, е, че сме подпухнали. Сутрин ставаме много изморени, подпухнали, нямаме апетит, нямаме енергия, нищо не ни се прави. Имаме тежест в стомаха, чувстваме се твърде подути. Взимаме хапчето, не ни успокоява или ни успокоява временно и след това пак. Вечер хапваме с близките, но пак ни става тежко, почваме да имаме киселини, не се чувстваме комфортно. Депресията също е друг фактор, който значи, че нещо с храната не е добре, защото тази храна е доказано, че при нея има риск от депресия.
И ако примерно забележим, че поддържаме едни и същи килограми, това пък може да ни подсказва, че постъпваме правилно, т.е. спазваме правилен режим и се храним правилно? Нали така?
Да. Целта е да няма вариация в килограмите. Една вариация се отразява на първо място на нашата кръвна захар и на нашата щитовидна жлеза, защото щитовидната жлеза е шеф-диригентът в организма. И при жените тя е с много висока честота на заболеваемост. А при мъжете това са сърдечносъдовите проблемите, проблемите с кръвната захар, ранният риск от инфаркт, който настъпва като следствие на лошия начин на живот. И цялата тази индустрия, която се опитва постоянно да ни рекламира някакви неща и т.н.
Какъв е Вашият съвет?
По-скоро съветвам хората да се хранят по-простичко и по-обикновено.
Това ми е като основен съвет. Така, както са се хранили нашите баби и дядовци.
Трябва ли да броим калориите?
Аз съм напълно против броенето на калории. Разбира се, трябва да има някакъв баланс, да няма свръх консумация на уж полезни храни, защото хората много често смятат, че зърнените храни, например, са много полезни, че ако ядат много ядки, всъщност са полезни. А то трябва да има някаква сепарация, някакъв баланс.
Аз в моите режими много рядко слагам такива храни и то защото пациентът вече иска да знае колко калории са, за да не преяде. Но обикновено гледам трите компонента да са правилно сепарирани - т.е. въглехидрати, белтъчини и мазнини, защото организмът има нужда от трите компонента.
Според най-новите гайдлайни, ние вече не гледаме индекс на телесна маса поради мускулното разпределение, а гледаме обиколката на талията. Така както аз на пациентите винаги я измервам. И обиколката на талията трябва да се редуцира с поне 7-8 см. И тези инжекционни препарати твърдят, че с много ограничен нисковъглехидратен и нискомазнинен режим от типа на 1000 калории, пациентите редуцират 10 см за един месец. Ама те с един правилен хранителен режим също ги редуцират, но без последствия за здравето си. Но това са неща, които не се дискутират. Пък и другото, което е, много от младите хора искат да изглеждат много слаби, защото смятат, че това е много хубаво. Но те не знаят, че това е препарат, който действа на централен механизъм. Всяко нещо, което действа върху мозъка, и върху червата, и върху рецептори, които се намират в целия организъм, естествено, то ще има дългосрочни последствия, но никой не говори за това. Казват си - има гадене, но то отшумява след четвъртата седмица. Ами, то хубаво отшумява, обаче не говорим за тая ниска кръвна захар, за този риск от възпаление на панкреаса, от загубата на мускулна маса.
Аз сега се сещам и за нещо друго, за което трябваше да Ви питам. Доколко са полезни тези промивки на дебелото черво, които се правят сега, и също са много модерни?
Ами какво да ви кажа. Като се храните качествено, това е все едно да си пръскате вода в червото. Според вас има ли някаква полза? Те са пак от типа рекламни трикове, които ни заливат отвсякъде. Сега е лято. Затова яжте диня, таратор, свежи салати, това е храната! През лятото не ни трябва тежка храна.
