Грозделина Георгиева, за Музея на ютията в Пловдив: Това е музей, в който да се връщаш

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Грозделина Георгиева, уредник в РЕМ-Пловдив, за напредъка на работата по експозицията на Музея на ютията на ул. "Съборна" в Стария град.

Напредва ли работата по музейната сбирка с ютиите в Музея на ютиите? Кога да очакваме отварянето на вратите на музея?

Работата напредва, защото ние отдавна психически сме се подготвили, че градът ни трябва да се сдобие с един нов музей. И сме още по-горди, че отново ще бъдем първи в нещо, защото такъв музей в страната ни няма и се надяваме да оправдаем очакванията на всички посетители. Защото много е сложно да успееш от един така обикновен наглед предмет или уред, който всеки вече има в домакинството си, да го разгледаш по този начин, че да разкажеш история.

И това сме се опитали да направим в този музей. Защото, когато започнахме да се занимаваме въобще с идеята за музей, още беше жив и дарителят на колекцията Димитър Добрев, и подтикът за цялото това нещо. Тогава  му казах, че подобните музеи в света - дали във Франция, в Германия, в Чехия, имат една голяма частна музейна колекция, но при всичките тези колекции предметът се разглежда просто като многообразие в производството му. Наредено е като множество, една до друга, както се казва, да се видят какви видове са произвеждани на различни места и как се е развивал уредът.

Ние решихме, че ще направим разказа. Човек може да види историята на предмета откакто се е зародил и е решил, че трябва да изглади намачканата тъкан, която е произвел. Защото ютията е един уред, който е неизменно свързан с тъкачеството, и съответно в последствие и с шивашката индустрия. Защото всичко, което се произвежда, накрая трябва да придобие един завършен, перфектен вид. И от време оно има различни гладачни уреди, даже и да не са били наричани "ютия". Та, ще разгледаме историята на този интересен уред - докъде е стигнал и че днес вече дори няма нужда да го докосваме до тъканта и гладим отдалеч.

А от кога всъщност датира историята на този уред? 

От праисторическо време, откакто започват да се тъкат платове.

Какви са били първите екземпляри ютии?

Първите екземпляри са, ако щете, гладък камък, който се затопля в огъня и след това му се слага дървена или с рогова дръжка, както при всички първи оръдия на труда. Това си е едно оръдие на труда.

Вие в музея ще покажете ли такова? 

В разказа е едно, човек ще прочете и ще разбере. Но ние имаме един закачлив екземпляр. Имаме такова нещо. И това е личен подарък и представлява направено копие от приятеля на художника Димитър Добрев. Подарено му е да знае от кога е началото. Ние ще оставим това начало отделно, за да може човек да знае, че откъдето е тръгнал светът, оттам е тръгнал и уредът.

В колко експозиционни зали ще бъдат разположени тези интересни уреди?

Музеят се състои от шест зали. Мога да кажа, че освен цялата хронология, история и етимология на този предмет, всичко това е изпълнено – във всяка зала имаме интеракция, прожекции, видея, които ще обживяват преживяването на всеки посетител и ще допълват картината му, защото всеки човек е различен. Значи, едни се интересуват от техническата спецификация на уредите, как са се развивали във времето – имаме и зала за това. Други се интересуват от декорациите. И искам да кажа, че тази зала с декорации и символи е много важна за нас, защото това е причината художникът Димитър Добрев да започне да събира този наглед прост предмет.

Защото нашите въглищни ютии и всички типове, произвеждани в България и в западните страни, имат невероятни пластични украси по себе си, които са изработвани, специално са давани на скулптури да ги изработват. И там може да видите какви символи са избирани и в нашата колекция какво притежаваме. И това ще ви посрещне на голяма видеостена, за да може и да научите нещо – защо точно тези символи. И може би човек ще си задава след това въпрос, излизайки от залата, защо точно това?

Като казахме етимология включително, кое е най-интересното наименование на ютията във времето?

Ами те са различни корените. нашият произход на думата "ютия" е през тюркски език. Докато в западните държави са на основата на желязо, iron. Японските езици също ползват корена на желязото, за да могат да се назовават. Но уредът винаги се съобразява или с глагола "гладя", защото нашият произход е от глагола "гладя", а пък другият е материалът, от който се произвежда уредът.

През римско време например пък са ползвани дървени рамки за опъване. Скандинавците ползват вулканичния материал, като гъба издялан и направен, който да минава върху тъканта.

Но във времето, когато ние сме в края на класическата и на ръба на елинистическата епоха, или времето на Александър Велики, в Китай вече съществуват ютиите, които можете да видите в нашата експозиция, които се използват до първата половина на ХХ век.

Няма по-дълговечен уред, който да е запазил тази форма. Просто е установено, че това не само е функционално, но и няма защо да се променя във времето. Затова само се дообогатява, доукрасява и продължава да се ползва за коприната.

Пловдив се слави с това, че тук най-развито е било гайтанджийството. По някакъв начин това има ли връзка с музея на ютията, нещо по-специфично за Пловдив, което да разказвате?

Това е изненадата ни в четвъртата зала на музея. Но аз лекичко подавам, че ние ще имаме всичките спецификации, всички изненади на този уред ще се опитаме да разгледаме. В четвъртата ни зала сме отделили място на България. И затова казвам, че няма да има музей в света, който да е подобен на нашия, защото никъде нашата страна няма да е присъствала, а ние тук, както се казва, отделяме място на това какво сме дали и ние на света.

Пловдив е наистина възлов, не само затова, че в нашия град ще се открие този музей, но заради това, че ние имаме основен принос. Значи, в Пловдив има много сериозно производство на ютии и ние притежаваме голяма част от колекцията на това производство. До 1953 г. абсолютно продължава това производство , както се казва на "огнените железа", както са ги наричали по документите. Огнените железа, така наречените "ютии на въглища", които се пълнят. Тежки са били. Много хора си мислят, че ютиите, както днес, са основно ползвани от жените. Няма такова нещо.

В големи гладачници, всички предприятия, военноморски флотове, войски, пощи, БДЖ-та, всички те са поръчвали уреди за тях с техен си щемпел, защото това са институции, които са вързани с униформите и съответно това нещо им трябва.

Но за залата за Пловдив, ние започваме наистина от абаджийството, за да разгледаме как предходната на познатите огнени ютии е голямата желязна ютия, наречена "гъска". Тя е много интересна, защото абаджиите, за да смачкат дебелия плат от аба и за да направят добри ръбове - дали на потурите, дали на връхните дрехи, дори на земята са стъпвали върху ютията с едно парче или плат, или върху дърво, защото тя е страшно неудобна за управление само с ръцете. Тя е изключително тежка, нагорещена е до червено в огъня, в жарта, и след това пресоват ли веднъж плата и ушитата дреха, няма нужда повече да се минава.

А кога започва за първи път серийно производство на този уред?

О, в различните страни започва по различно време. Но мога да кажа, че така наречените "въглищни ютии", които също се делят на доста видове и типове, по-популярните от тях, които достигат и са предпочитани и у нас, са така наречения "шведски тип". Тяхното производство започва още в XVII век. А иначе железата за гладене, които са парче метал, независимо дали с по-дълга, или по-къса дръжка, цялостно излято, са още от Средновековието. Развитието на уреда е с изключително много форми и размери. Имаме ютии, които нямат и 100 грама и които се използват за различни маншети, якички, гладене на дантели. Ютията върви и се развива съразмерно с модата. 

Вие сега в този музей показвате ютии и от по-ново време?

Абсолютно. Колекцията на Димитър Добрев съдържа и ютии от по-ново време.

Тя е всичко, което авторът е могъл да види като развитие на уреда. Не случайно той е човек, който е работил в музей 25 години. Той просто има историческото и музейно мислене на разказа. И ние страшно се радваме, че се докоснахме до такъв човек и се запознахме с него, и можахме да беседваме и да общуваме. И мисля че и сега някъде той ни помага, за да осъществим тази прекрасна идея.

Но имаме и още една изненада, защото къщата, която ни се даде от общината, за да можем да нанесем там новия музей - Къщата на Невена Атанасова, се оказа притежание на първата дама, която е завършила шивачество и кроячество в Женева. И тя прави първия курс за момичета, които да се усъвършенстват в това нещо. И съответно, нали знаете, че във всяко шивашко ателие е пълно с асортимент с най-различни модели, тежини и размери ютии, за да може всяка част на дрехата да се мине преди да се сглоби, и да придобие съвършения вид.

Искате да кажете, че и такова нещо ще има в музея? 

И такова нещо има – и възстановка на едно прекрасно старо модистко ателие, за да отдадем почит и на мястото, където сме.

Това е цяла концепция, която сте направили, с този музей!

Абсолютна концепция. Неслучайно казвам, че за всеки ще има по нещо. И последната зала е изцяло интерактивна зала. Това е обобщение на музея и там всеки ще намери нещо или ще разбере дали е разбрал нещо от разходката си из нашия музей и дали има нужда пак да се завърти или да доведе приятели отново.

Нещо като игра може би предлагате?

Нещо като игра, нещо като забавление и за най-малки, но проверка и на нещата, знанията на по-големите. Но има и много любопитни факти, които човек може да седне да прочете и да се посмее.

И сега не казахме най-важното. Кога да очакваме да се отвори този музей за посетители?

За този музей сме избрали една прекрасна дата, защото нашето музейно семейство се увеличава, това е Денят на християнското семейство. Затова казвам нашето музейно семейство се увеличава. Денят е 21 ноември, в който музеят ще бъде открит.

С нетърпение го очакваме. Толкова време говорим за този музей.

Добре дошли на всички! И наистина всеки ще намери нещо за себе си. Това е музей, в който да се връщаш.