Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Грозделина Георгиева, уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив.

От кога се провежда Седмицата на традиционните занаяти в годишния календар на музея и на града?

От 2007 година. За 17 път вече, като само двете години по време на COVID сме пропуснали.

И какво да очакваме тази година? Около 40 майстори разбрах, че вече са пристигнали?

Тази година са много майсторите. Наистина са 40, даже и 42-ма. От най-различни занаяти има майстори медникари, на чеканка, ножари, ковачи, кожари. Пласти са застъпени, тъкане на вертикален стан. Бижутерите са най-различни видове, като се започне сребро, кост, седеф, мъниста, съответно и скъпоценни и полускъпоценни камъни, всички видове застъпени. Грънчарите са двама, но тази година ще очакваме и присъствие към средата на седмицата на сестри, наследствени грънчарки - троянска керамика. Освен за точене на глината, ще има и изписване и традициите в изписванията по райони. И всичко е свързано с работилници, работа с деца и големи хора. И всеки ще може според способностите да седне и да опита занаята и да се наслади на това да работиш нещо с ръце и от душа да го направиш.

То всъщност това е и вашата идея, за това го правите, нали?

Нашата идея - осигуряваме този форум за занаятчиите, за да покажем човека зад този занаят, да разберем защо се задържа още толкова време и през какви трудности минават. И във връзка с това нещо ще е посещението на патентните ведомства от Европа, които ще дойдат утре, на 2-ри и цял ден ще разговарят с занаятчиите за новите изменения в законите, които са полезни за тях. Как нашите занаятчии могат да са конкурентоспособни на европейския пазар, и в същото време тяхната продукция, правена ръчно, ще бъде защитена. И как няма да има кражба на авторски труд. Което е изключително важно, особено за хората, които си изкарват с това хляба. А другото ново нещо, което правим тази година –  едни книжки, които сме направили – избрали сме 10 майстора, които тази година ще бъдат представени. Защото темата на тазгодишното издание е знакът или символният език във всеки занаят. Там влизат и грънчарите, защото знаците и в грънчарството, и в резбарството, и в пластените килими, и в тъкачеството, това са едни и същи символи и едни и същи знаци. Това е този невербален език, който ще присъства върху изделията от древността та до днес.

Как продължава той да говори, хората не е нужно да обясняваш нещо, когато видиш знакът върху изделието или върху костюма или върху тъканта, ти знаеш какво ти е нарекло и какво ти е пожелало.

Какъв пример можем да дадем, за да може да си го представим, за какво става дума?

Ако вземем сватбените престилки, със знаците на маказата, с елбетицата вплетените символа на безкрайността и с пожеланието за дълголетие на новото семейство. Ако вземем килимите, които се подаряват специално за сватба, за благоденствието на дома със звездата или със слънчевия символ. Ако сложиш плъстите в средата на стаята със слънцето, което да огрява този дом и да привлича само светлина, топлина и благоденствие за новото семейство – това са все символи, познати наистина от праисторическо време.

Голяма е символиката всъщност във всяко едно ръчно произведение!

И точно това ще се опитваме да покажем - как в различните занаяти символът, независимо как е стилизиран, присъства и говори.

И затова са ценни и затова трябва да се запазят тези занаяти.

Затова са ценни и трябва да пазим това знание. То ни е предавано дотук и ние сме длъжни да успеем да го предадем напред. Това е типично българското, знакът роден по нашите земи, който дотук е оцелял, който трябва да премине в бъдещето.

Има ли приет закон вече за това, за признаване на авторството на занаятчиите в Европа?

Ами те ще ни съобщят всичко, защото не е случайно, заради тях тази година Седмицата е изместена в началото на юли, защото ние винаги я правим края на юни. Но те от март месец още ни молят да се съобразим, защото те искат да присъстват на нашата Седмица, избрали са ни като събитие, и ние изместихме началото на юли. И мисля, че и времето е с нас, както се казва, добре ще се справят, защото предната седмица бяха изключително тежки горещини. Но сега мисля, че е по-добре. А и откриваме с един прекрасен празник – св. Козма и Дамян – лечители и безсребърници.

Имаме представяне и на голямото дарение на Румяна Герчева с кукли – 55 кукли от всички региони на страната, които сме изложили вече в музея, и което дарение ще си намери в последствие собствена зала в новия ни музей, дето го правим на "Съборна“ 20..

В едната от залите на единия етаж ще бъдат те. Единият етаж е целият Музеят на ютията, а на другия етаж ще има зала, специално за традиционните костюми, носии. И смятам, че и студенти, и малки, и големи трябва да идват и да се учат. Защото ние се оказваме хора, които не си знаем богатството. А няма по-лесно и по-бързо научаване от това, когато визуално ти е представено пред очите с всичките накити, конструкции, облекло и обувки даже.