12:18 / 23.07.2025
2638
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с художника Греди Асса, който гостува по покана на Градска художествена галерия – Пловдив с голяма изложба в Зала "2019“.
Известният български художник Греди Асса е носител на Национална награда за живопис “Захарий Зограф" за 2023 г.
Каква е концепцията на тази изложба? Какво точно ще видим?
Изложбата се казва "Диалог с живописта“ и по-скоро "Разговор за живописта“, защото има един оксиморон – когато се гледа живопис винаги се мълчи, но мълчанието всъщност е диалогът между този, който наблюдава живописта и този, който харесва живописта. Така че се получава и диалог, и същевременно мълчане. И в тази обратна връзка невинаги можеш да разбереш къде преминава диалогът и къде остава тишината между живописта и зрителя. Това е на първа крачка. На втора крачка, за мен това беше много важно, тъй като обикновено повечето в "Есенните изложби" съм участвал, дали с рисунка, или с живопис, но никога така самостоятелно и с повече картини.
Около 60 картини са в тази изложба. Ще бъдат показани големи формати, 2 х 2. Но ми се искаше да се надявам, че до някъде съм успял, това да са един цикъл рисунки, живописни картини, повечето безсюжетни, но в основата на картината има един сюжет, който аз прикривам във времето - да не бъде сюжетна картината, да може да има различни гледни точки и различни финали накрая, когато се разделяш с нея и преминаваш към друга картина.
Но като цяло това е рисувано някъде от 2000-та година, 2005, 2010 до 2025-та. Не мога конкретно да кажа, тъй като много често работя една и съща картина в различни периоди на времето и на годината. Най-важното е така, както ми се иска, скоростта и времето да бъде отбелязано като някаква документална снимка за това какви точно преживявания съм имал. И това винаги после се връща, за да мога да разкажа какво съм чувствал и какво съм имал предвид.
Сещам се за една картина, която е за 11 септември. Живях точно до близнаците близо една година и за мен това беше много съдбоносен момент. Вече бях в България, когато разбрах какво се е случило.
Имам естествено и картини екологични много, с настроение, защото ние трябва да отделяме наистина много важно значение на екологията и да пазим тази планета, тази земя, защото няма по-голям рай от Земята. И голяма част от картините са посветени на глобалното затопляне, на екологията, на съхранението, на всичко това, което по някакъв начин ни се отразява и ние би трябвало да отдаваме по-голямо значение на това.
А смятате ли, че един любител на Вашето творчество, когато наблюдава Ваша картина може да улови този цял отрязък от време, който Вие се стараете да покажете, този сюжет, който разказвате?
Аз съм отворил вратата и прозореца, така че можете да влезете. Но това, което чета от критиците и изкуствоведите е, че много от моите неща отначало са приемани солидно и после само в един детайл разбираш, че съм ти дал камък, на който можеш да стъпиш в реката и да отидеш до другата страна. Има винаги някакви помощни репери, за да разбереш какво съм мислил.
Имам и една поредица от морета, без да казвам точен адрес, но това е примерно нашето Черно море, което е прекрасно, динамично, силно, да не кажа леко стресиращо. Но Черно море, това е такава красота, както и едни птици, които са над него, и едни риби. Занимавам се с екологията по различен начин. Там ще намерите и това, че отдолу под земята ври и кипи, тези залежи, тази Менделеева таблица, която съществува, та тя в целия ни живот ни съпътства, но ние трябва да сме достатъчно разумни и най-вече интелигентни, за да я използваме, да подобряваме своя живот. И да има онази дума "благоденствие“, един народ да се радва на това изобилие, на природата си, на планините си, на всичко това, което го заобикаля. Не напразно е този израз "да онемяваваш от красотата, която виждаш".
Това ли е причината именно живопис да представяте и защо смятате, че тя вълнува повече? Вие сте завършил стенопис, доколкото знам.
Да. Знаете ли, оказа се, че когато направиш един стенопис, той остава във времето и някак си не можеш да се отричаш от него. Докато кавалетната живопис, тя има този положителен знак, че можеш да я преправиш във времето. Докато стенописа винаги има повече грешки. Минава време и искаш нещо да поправиш или да нанесеш наново. И това винаги ме е притеснявало – да не сгреша за дълго време.
А и в живописта като че ли можеш по-силно да изразиш себе си. Така ли е?
Колкото и да е голямо платното, знаете ли, можеш да го обхванеш. Те са много големи, представете си, с много големи усилия съм ги правил, тъй като ателието ми е много малко, но повечето работи леко в диагонал съм правил, за да мога да ги видя. И си представям пък един стенопис колко труд би ми коствал. И винаги го има това качване по стълбите и това, че не можеш да направиш дистанцията. Докато в живописта на много малко платно можеш да разкажеш голяма история или най-малкото да разкажеш нещо за себе си без това да е много важно, но във времето става важно. И всъщност тези картини стават документи.
Ако трябва да дадете някакъв урок на младите художници, които сега започват и се лутат, и не знаят с какво точно да започнат, какво ще им кажете? Какво ще ги посъветвате?
Това, което казват не само художниците, не само хората на изкуството, но и спортистите – ето, толкова се зарадвах за този Иван Иванов, който каза: "По цял ден съм тренировки. Ако искаш да победиш, ти трябва постоянно да бъдеш на корта,“ или постоянно да бъдеш в ателието. И постоянно трябва да се провокираш. Пътят, който трябва да извървиш, е само твой. Аз така много често на моите студенти им показвам тази работа. "Виж как ще я променя, но тя вече почна да става моя, не ваша. Твоето лично име трябва да е важно. Защото в този живот името е знаме. То всъщност ти дава възможност да направиш изложба, да се говори за тебе, а не за твоя преподавател и за този, който ти е бил ментор. Аз съм донякъде, а вие после един ден правите тази изложба. И трябва да правите изложби не само в България, не само в Европа, а в целия свят. Така разширявате и духовната карта на България, България започва да съществува в съзнанието на различни хора по целият свят. Това е много важно". Когато покажеш една своя лична творба, една дактилност към този свят, една чувствителност, която те не познават, за това ще бъдеш оценен.
Вие не напразно имате многобройни участия в биеналета по света.
Да, и мога да ви кажа, че точно този начин на рисуване ми е спечелил и много приятели по света. Можех и на няколко биеналета да участвам - в Китай, после и в Корея и къде ли не – говоря най-вече за Далечния изток, защото правя много тушове и рисунки и те бяха доста изненадани от начина, по който създавам тези творби с туш. И това ме кара да се радвам и да бъда полезен.
Ще разкажа една случка, една история. На едно биенале бяхме в Пекин и ни раздадоха туш. И пред мен имаше трима китайци, зад мен пак трима. Първо тримата китайци рисуват нещо. После и един друг китаец направи с няколко жеста мечка панда, с три удара, която така да ни зашемети с бързината и със скоростта. И аз поисках една четка и с туш нарисувах този, който ми подаде този туш. Ама с такава бързина го направих и може би и с такава сръчност, че китайците се поклониха пред мен и дълго време седяха в тази поза на почит. И аз получих много повече туш от тях. Значи, той го е направил милион пъти, за да покаже мечка панда как се рисува, докато аз на място нарисувах портрет на стария китаец, който е пак художник и дава туш. Но за да го направиш, ти трябва много, много да си рисувал, за да имаш и самочувствието с един жест да направиш всичко - мустаци, очи и плешиво теме. Така се случва.
Доколко е важен личният почерк на художника?
Най-важното е. Това е както при музиката, както при тях избираш една гама и една мелодия и я разработваш с възможностите от горно "до" до долно "до", при нас по същия начин. Те имат 7 ноти, ние имаме повече бои, но е хубаво да се използват по-малко. Тогава не се греши.
Наистина, интересно е да се говори с Вас. Може би някой друг път отново.
Заповядайте на изложбата! Не знам, толкова е топло. За мен ще бъде героизъм да дойдат много хора.
А защо държите да имате изложба в Пловдив? Казвате, че това е първа самостоятелна изложба тук.
Директорът Краси Линков много отдавна ме беше поканил, беше ми дал някакви дати за мен, тъй като имам някакви здравословни препятствия,. Казах му, че е по-добро през лятото да мине, защото все пак е топло и приятно, или есента. Зимата е най-трудният ми период.
Но искахте Пловдив. Защото Пловдив наистина има публика, която си заслужава?
Пловдив си е Пловдив, с очарованието му. Бих казал, че част от моето детство мина в Пловдив, на ул. "Иван Вазов“ и така наречените Тютюневи складове, които продължаваха да миришат на тютюн. И едни приятели, които никога няма да забравя. Беше аромат на смокини и на тютюн. Чудесно беше!
