Главен инспектор Александър Дамянов от ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" в сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус"

Тема на фокус в последните малко повече от 24 часа е опустошителното земетресение в Турция, последвано от още едно, от много вторични трусове, което сякаш повдигна и въпроса какво трябва да правим по време на земетресение, след него, преди него, изобщо как да се справим с нанесените щети. По темата вече на пряката ни телефонна линия е главен инспектор Александър Дамянов от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН). Главен инспектор Дамянов, служители на ГДПБЗН заминаха за Турция във вчерашния ден. Каква е ситуацията, с какви щети се наложи да се справят? 

Mодул за издирване и спасяване на ГДПБЗН замина вчера за Република Турция. 58 пожарникари и спасители ще оказват помощ на колегите си там за справяне с тежките последици от земетресението. В състава на модула влизат 17 единици техника, както и необходимото спасително оборудване. Модулът е част от европейския капацитет за реагиране при извънредни ситуации. Той е сертифициран за издирване и спасяване на хора в градска среда. Колегите са изключително добре обучени, така че там те главно това ще правят. Основна наша задача и основна наша мисия е незабавно да се предприемат действия по издирване на хора под сградите. От Столична община също е заминал спасителен екип с транспорт на Военновъздушните сили. Снощи замина екип на Планинската спасителна служба при Българския червен кръст (БЧК), като действията им на място също ще бъдат координирани от нашата Главна дирекция. Така че това са основните задачи, за които отиваме ние.   

Въпреки многото, наистина многото загинали хора, се надяваме от другата страна пък да има и наистина много успешни акции и всичко, което може да се предотврати, да бъде предотвратено. Как трябва да действат гражданите преди и по време на земетресение? Какви са опасностите, за които трябва да внимават? 

Земетресението няма как да бъде предвидено, но все пак има какво да направим предварително. На първо място, може да започнем от нашия дом, да проверим дали има конструктивни нарушения и да ги отстраним, да обезопасим тежки мебели и предмети от падане. Хубаво е предварително да имаме подготвена т.нар. раница за бедствия, в която да сложим храна и вода за няколко дни, документи, лекарства, дрехи, други принадлежности от първа необходимост, които може да използваме не само при земетресение, а въобще при всякакъв вид бедствия. Важно е да запазим самообладание и да не се поддаваме на паниката, когато усетим първия трус, и да не тръгнем веднага да напускаме сградата. Трябва да заемем безопасно място близо до вътрешна масивна стена или колона, далече от прозорци, или пък да се прикрием под стабилна маса или легло. След приключване на труса трябва да спрем газа и електричеството, да напуснем сградата, като вземем със себе си неща от първа необходимост, или както казах, ако имаме предварително подготвена раница за бедствия. Да не използваме асансьор в никакъв случай, само по стълбите. Напускаме сградата, заставаме на открито, далече от сгради, стълбове и далекопроводи. Основно това са действията, които трябва да предприемем преди и по време на земетресение.  

Това е много важно, което казахте, особено за запазването на самообладание, тъй като знаем, че много хора, което може би е нормално, се поддават на паниката. Но пък знаейки тези съвети, може би да бъдат по-редки тези случаи. Наистина, ако попаднем в такава ситуация, просто да запазим самообладание и наистина да не се паникьосваме. Какви мерки обаче трябва да бъдат предприети след по-силните земетресения, защото както казахте вие, няма как да го предвидим всъщност, но можем да предотвратим по-големи щети.

Да, след като е преминало земетресението, напуснали сме сградата и сме застанали на безопасно място, в суматохата може да сме получили някакви наранявания, хубаво е да се проверим за такива или да проверим нашите близки, да окажем първа помощ, ако естествено сме подготвени и се чувстваме готови. Ако земетресението е било по-тежко, най-вероятно ще има и разрушена инфраструктура, питейната вода може да е замърсена, така че трябва да спазваме висок риск на хигиена и да не пием вода от непроверени източници. От труса може да има и конструктивни нарушения по сградите, така че връщането у дома, без да е направена предварителна проверка, може да е изключително опасно. Важно е да следим за актуална информация и новини от компетентните органи, за да знаем при нужда накъде да се насочим или как да помогнем. Всички тези правила, както и още друга полезна информация, може да намерим на интернет страницата на ГДПБЗН, както и на нашия информационен сайт https://pojarna.com/. Там има изключително много материали, брошури, листовки, въобще всякакъв тип информация, свързана с бедствията, как да се подготвим за бедствия, как да действаме преди, по време и след бедствия.  

Ценни съвети и се надявам повече хора да са ги чули и повече слушатели да се вслушват именно в тях. Всъщност как гражданите могат да окажат подкрепа и да подпомогнат действията на служителите на ГДПБЗН? 

Помощта, която получаваме от доброволците в борбата ни с пожарите и бедствията, е безценна. Ние се стремим максимално да развием, да подобрим тази дейност и сме изключително благодарни на всички хора, които помагат. За да могат гражданите да ни подпомогнат в нашата дейност, задължително обаче те трябва да преминат обучение. Понякога в произшествия се явяват т.нар. спонтанни доброволци. Това са хора, които имат желание и искат да помагат, но тъй като са неекипирани, необучени, това може да се превърне в заплаха за живота и здравето им. Информация как да станете доброволец може да намерите също на интернет страницата на ГДПБЗН, а също и на Национална асоциация на доброволците в Република България, с които сме дългогодишни партньори. С БЧК също работим изключително добре, така че който има желание да помага, може да стане част и от доброволците там.  

Знаем, че начин за превенция на природните бедствия няма, но има ли начин за създаване на по-голяма безопасност и сигурност при земетресение? Говорихме си с вас, става въпрос за институционално ниво и с оглед на намаляване на риска от бедствията. 

Бедствия са възниквали, възникват и отново ще възникват, следователно ние бихме могли да бъдем малко по-добре подготвени предварително. От 2015 г. насам работим по изграждане на такава съвременна и ефективна система за управление на риска от бедствия, като се фокусираме не само върху реагирането, т.е. когато се случи бедствието ние да действаме, а се фокусираме и върху това да сме проактивни, т.е. да не допуснем да възникнат бедствията или последиците от тях да са значително по-малко. В началото на годината беше прието с решение на Министерски съвет Профил на риска от бедствия в България и план за изпълнението му.  Това е ключов документ, на който ще стъпим през следващите години, за да си приоритизираме мерките, по такъв начин да въздействаме върху рисковете, за да намалим тези негативни последици за нашето общество, така да кажа най-общо. Ние като институции трябва да сме по-добре подготвени, да не спираме да полагаме усилия в тази насока. Гражданите пък трябва да знаят, че и преди, и по време, и след бедствие могат да действат така, че да спасят своя живот и живота на близките си. Именно затова нашата Главна дирекция работи изключително много по проекти за подготовка и обучение на населението. Такъв проект, финансиран в рамките на Оперативна програма "Околна среда“ за периода 2014-2020 г., по който изградихме шест учебни центъра на територията на София-град, Пазарджик, Бургас, Шумен, Габрово и Враца, към всеки център бяха осигурени модерни учебни зали, компютърно оборудване. Центровете са за подготовка на населението при наводнения. От там преминаха 90 000 души, почти 92 000 души, като 72 000 от тях бяха деца. Започнали сме работа и по надграждане на тези центрове за обучение на населението и за горски пожари, тъй като и това също е наш голям проблем. Предвиждаме да бъдат обучени около 100 000 души, основно отново деца.  

Безспорно е важно гражданите и подрастващите да са подготвени. За финал ви питам има ли готовност с техника и екипи в случай на подобно като в Турция бедствие и у нас?  

Какво да ви кажа, пожарната служба е в основата на единната спасителна система. Тук работят изключителни професионалисти, преминали добро обучение, имат богат опит. През последните години успяхме да обновим и голям процент от техниката си. Предвид това, също и предвид факта, че сме достоен участник в Механизма за гражданска защита на Европейския съюз, смятам, че ще се справим – дано не се налага. Това обаче не бива да ни успокоява. Трябва да продължим с техническото си и технологично обновление на службата, да надграждаме системите за предупреждение на населението, да работим по-активно по линия на превантивната дейност, както казах, да сме проактивни, да подпомагаме развитието на доброволните формирования и изобщо да работим за подобряване на безопасността като цяло на населението и предоставяне на по-добра услуга на гражданите.  

Дано не се налага, както казахте и вие. Благодаря за отделеното време и за интервюто. 

Благодаря и аз.