close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Всички
Политика
Общество
Спорт
Други
Георги Кадиев: Равно отдалечено програмно правителство на "Български възход", ГЕРБ, ДПС и БСП изглежда като най-малкото зло
22:48 / 24.11.2022
3389
©
Георги Кадиев, лидер на партия "Нормална държава" и бивш заместник-министър на финансите, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус" "Това е България".  

От известно време се говори, че е наложително да се формира ново ляво обединение. Тезата от години насам отстояват от партия АБВ. Преди почти всеки парламентарен избор лявото обединение уж излиза на преден план, но желанията подобно на фойерверк избухват и се разпиляват, залязвайки в поредната коалиция "БСП за България“, която е много различна от предварително заявените любопитни анонси. Сега новините около поредните напъни за ляво обединения изглеждат по-конкретни, особено след информацията, че на 29 ноември, вторник,  инициаторите на новия ляв блок се събират в зала №7 на НДК. Сред поканените е Георги Кадиев – лидер на партия "Нормална държава" и бивш заместник-министър на финансите. Георги Кадиев е наш гост. Г-н Кадиев, ще се сформира ли ново ляво обединение?

Предстои да видим. Това е първа крачка, хубава крачка. Отдавна е време за това нещо, тъй като лявото очевидно е в криза в България, и това го показват всички резултати на избори през последните 2 години. Постоянно движение надолу, постоянно намаляващ брой на народни представители от левицата, постоянно свиваща се коалиция. Така че това, което сега започва, е прекрасно начало, има нужда от него. Разбира се, предстои да видим, как ще се развие. Аз имам едно единствено условие, което го дадох и на организаторите, тъй като аз не съм сред тях, и то е, че ако правим обединение, трябва да се държим като партньори, като държавите в Европейския съюз, където всяка държава има равна тежест с другите, независимо от големината на икономиката си и големината на населението си. Ако ще правим някакъв съюз, където една партия ще има водеща роля, като Съветския съюз едно време, а останалите ще сме като някакви членки на Варшавския договор, няма никакъв смисъл. Или ще бъдем партньори, или ще го караме по досегашния начин. По досегашния начин очевидно не става, така че се надявам да успея да убедя колегите, че има смисъл да бъдем партньори.

Тъй като участвахте в ляво обединение около една партия  точно на принципа Съветския съюз и Варшавския договор, вие със сигурност имате основание за впечатления.

Точно затова го казвам. Да, аз видях, какво е, разбрах, че така не става, че няма смисъл. И общо взето прекратих участието си там и поради други причини – известни различия в политиката, която се предлагаше, но най-важна беше тази причина – липсата на партньорство. И това е нещо, което е стара слабост, донякъде разбираема. Когато имате една партия мастодонт и около нея по-малки партии и движения, естественото желание на тази партия е да налага мнението си. Аз го разбирам, но не го приемам. И считам, че слабостта на лявото е до голяма степен именно поради това. Някак си преди примерно след 1997 година, когато лявото отново беше в голяма криза, тогава Иван Костов и СДС бяха победили с абсолютно мнозинство, тогава левите  успяха да намерят сили и да поставят началото на обединение на партньорски принцип, и после малко по малко в годините от партньорски се премина към този принцип, за който ви казах. Сега просто трябва да се върнем назад към него.

Поканена ли е на срещата БСП?

Пак казвам, аз не съм организатор, нито каня. Доколкото разбирам, хората от БСП, които го организират, са по-скоро т.нар. "вътрешна опозиция“, макар че те не считат себе си за такива. Попитах ти, те казаха, че те разбира се, ще поканят и ръководството на БСП, което наистина звучи малко странно, защото би трябвало ръководството да е това, което кани, а не него да го канят. Има решение на Националния съвет на БСП, че трябва да се прави ляво обединение, което е от преди може би месец. Нищо не се прави оттогава досега, и предполагам, че това е една и от причините тези хора, имам предвид Костадин Паскалев, Светлана Шаренкова, още няколко човека около тях, да започнат това, което всъщност ръководството на БСП не е започнало.

В интерес на истината, г-н Кадиев, от БСП анонсират разговори за ляво обединение преди всеки избори, дори понякога тези анонси са по-гръмки отколкото реалистични, но в крайна сметка почти до нищо не се стига. Както се казва: "Искахме по-добре, стана както винаги“.

Ами ако и този път се случи същото нещо, просто аз единственото, което мога да направя, е да прекратя нашето участие там, защото в безсмислени упражнения не ми се участва. Достатъчно друга работа имам, пък има и световно първенство по футбол, да ходя по някакви срещи, които накрая пак да се получи "както си знаем“, няма смисъл. И затова ще го поставя като въпрос още на първата среща – ако има разбиране, има, ако няма, няма смисъл и да продължават нататък без мен.

Какво показват процесите в лявото пространство?

Показват, че е в криза. Числата не лъжат. Когато започнеш април 2021 година с 460 000 избиратели, и после на всеки следващ избор през 3-4 месеца слизаш с по 20-на процента надолу, и накрая стигаш до 200 000 колко са, 230 000 мисля, че бяха на последните избори, и народните представители паднат от 44 на 25, това няма как да се скрие. Очевидно е криза. И мисля, че ако не се вземат някакви мерки, ще стане още по-тежко. Причините са много. Едната е чисто демографска, просто електората на БСП е във възраст, в която си отива. Втората е разочарованието, липсата на млади попълнения отдолу, неатрактивност на лявото. И виждате, че хора, които са гласували с десетилетия в ляво, ако не за БСП, за някои от другите партии, сега или не гласуват, или отиват към някакъв тип патриотични-националистически формации, някои от които наричат себе си "дясно консервативни“, например партията на Стефан Янев, която нарича себе си дясно консервативна. Аз съм убеден, че огромна част от нейните избиратели са бивши леви избиратели, които нямат никаква логика да гласуват за дясно консервативна партия, но го правят, защото виждат в г-н Янев някакъв солиден бивш военен, който си държи на думата, най-просто казано. Хората не мислят в категории толкова: дясно консервативни, патриотични ценности и т.н., по-скоро гледат да харесат личността.

Ако вървим по тази логика, вие каква личност ще извадите напред? Нещо от типа Ален Делон или какво?

Е…

Шегувам се, разбира се.

Да, разбирам, че се шегувате, пък и аз няма как да отговоря на този въпрос, защото нямам отговор. Не знам, кой ще бъде изваден напред, нито знам дори, аз кого бих извадил, пък да не говорим всички заедно. Все ми иска да се върнем някак си към колективизма, защото единият от големите проблеми на БСП, и не би трябвало аз да съм човекът, който го казва, защото не съм в БСП, и някак си да коментирам чужди партии не е моя работа, но за БСП като бивш неин член, дългогодишен, все пак искам да кажа: БСП винаги е била силна с различността на мненията си, с това, че тя не е била създадена от своя председател, както е ДПС да речем или ГЕРБ, и много други партии, съответно нейният председател никога не се е държал като човека, който е всичко вътре в партията. Последните години това се позагуби. Последните години тя започна да се превръща в еднолична партия като всички останали. И парадоксално беше най-демократичната партия до преди няколко години. Аз съм искал оставката на Сергей Станишев, когато той беше премиер, аз бях някакъв зам.-министър на ниско ниво, и въпреки всичко нищо не ми се случваше. А сега не мисля, че е така. Сега това разнообразие изчезна, това наличие на много различни мнения, хора, които буквално не се понасят едни с други, но стоят заедно в една партия, също изчезна, и хората в БСП станаха все по-дружни, но все по-малко. И резултатът е очевиден – 25 народни представители. Трябва да станем по-разнообразни, ако трябва да бъда кратък, и отново да се опитаме да съберем тези, които в личностен план не се понасят, но в партиен план са на една страна.

Може би трябва да потърсите точно варианта на многообразието на една картина с много цветове, много комбинации, всеки квадратен сантиметър буквално пращи от нюанси, въпреки всичко картината е прекрасна, особено ако е картина на стар майстор.

Затова се връщам към вашия въпрос: каква личност ще извадим, какъв Ален Делон – по-скоро ми се ще да е някаква група от личности, а не една личност. Не мисля, че ще успеем да намерим тази една имагинерна, страхотна личност, която ще ни хване за ушите всичките и ще ни издърпа от блатото. Няма да стане така.

Между другото, като се върнем към корените на БСП, виждаме, че партията е започнала с хора около Димитър Благоев, и той е бил един от тях.

Мисля, че много партии, повечето партии всъщност започват така, и после в един момент бавно и малко по малко започват, честа практика е някой да взема властта така да се каже и да се отървава от другите. Включително ако погледнете и КПСС в Русия, и други големи партии.

И да се върви към култа към личността?

И да, малко по малко се върви към култа към личността. При нас сега трябва да се случи обратният процес – от затваряне, капсулиране, никаква критичност, всички решения само в един човек, трябва да се тръгне към процеса на колективни решения от всички, с право… Затова казах, че трябва да се държим като държавите в Европейския съюз, защото аз прекрасно съзнавам, че БСП е най-голямата партия от всички, но ако това не го разберат в ръководството й, че не могат да продължат така, и че трябва да приемат всички останали като партньори, всеки от които да има право на вето, решенията да се взимат общо с мнозинство, всяка партия и движение да имат по един глас, равен, независимо колко са големи – това би дало шанс на разнообразие. Всичко останало ще бъде повторение на старото.

Ще си позволя тук една по-критична мисъл, че обикновено съюзите в партиите свършват до подреждането на листите, и тогава се разбира кой е малък, кой е голям. Така ли е?

Обикновено е така, да видим този път как ще е. Няма как да предскажа бъдещето.

А какви са вашите виждания да извадите лявото от кризата, освен разбира се, плурализма, многото мнения, общия стремеж? Върху какво друго конкретно ще стъпите, какво ще предложите? Ето, Нинова предлага социална политика от години насам. Вие какво ще предложите?

Аз съм от хората, които считат, че най-важното в политиката е личният пример. А когато личното поведение не съвпада с политиката, която изповядваш, хората просто не ти вярват. Не може да проповядваш социална политика и да се возиш в розов кадилак, примерно. Това, което ми се иска да предложим, е повече личен пример от водещите личности, повече морал. Предполагам, че много слушатели ще се отнесат с насмешка и ще кажат: "Много морални се извъдихте“, но без това не става. Хората това искат, те искат да видят, че неслучайно ние сме се кръстили "Нормална държава“, те искат да видят, че нормални хора ги управляват, които са образовани, не са глупави, не са влезли в политиката, защото това е най-добрият бизнес в България, а защото имат някаква мисия, и които мислят за общото. Знам, че звучи малко приповдигнато, но така мисля. Аз наистина считам, че ако човек иска да прави бизнес, неговото място не е в политиката. За съжаление, в България политиката до голяма степен е най-успешният бизнес, затова и толкова много народ, който не става за тази работа, влезе в нея, и затова хората мразят всички политици, вместо да ги харесват, защото те би трябвало да се грижат за тях.

В духа на това, което казвате, ще си позволя да ви дам пример от Швейцария. Бях много изумена, познавайки българския опит, че там депутатите ходят почти без изключение на работа с влак. Те си пътуват от кантоните и много рядко в първа класа, пътуват втора класа, четат си документи, говорят си с хората около тях и т.н. Тоест, с нищо не можеш да ги разпознаеш, че това са тези, които коват законите на държавата. Мисля, че това е вариант на пример.  Това не е сиромахомилство.

И в България има такива. Аз съм срещал в метрото народните представители, които аз ги познавам, но никой друг не ги познава, защото те са относително по-непознати. Аз ги познавам, защото са ми колеги. Това не е сиромахомилство. Да, един политик трябва да има чувствителност към избирателя. Искам да дам пример с Цветанов и неговия апартамент. Той може да на е най-чистият, парите му да са спечелени по най-чистия начин, да е продал един куп имоти, със спечелените пари да е купил апартамента. Но не може като политик да си направиш огромен апартамент и асансьорът да ти влиза в хола. То просто не звучи добре при тази беднотия в страната. Като искаш такъв апартамент, тогава не се занимаваш с политика. То е въпрос на чувствителност донякъде. Колкото да си, Бил Гейтс да си, Илон Мъск да си, когато си в политиката, спазваш някакво приличие, защото ти трябва да приличаш на избирателя си, най-просто казано. Не можеш да си разделен със светлинни години от него. А избирателят ти е такъв – избирателят ти има проблеми, на избирателя не му стига заплатата, в края на месеца избирателят се чуди как да си плати парното, избирателят не знае как да отиде на лекар. И това е чувствителността, която трябва да има всеки политик. Не казвам, че трябва да живее на улицата или да бъде някакъв клошар или нещо такова, но пък не може да бъде и в другата крайност, независимо как е спечелил парите си. Дори не става дума за пари в момента, става въпрос за чувствителност към проблемите на обществото. Не можеш да демонстрираш някакво огромно благополучие, ако искаш хората да те припознаят като един от тях.

На форума във вторник дали ще обсъждате и актуалните политически проблеми: Изборния кодекс и хартиената бюлетина, формирането на правителството, тежките икономически проблеми, "За“ или "Против“ бюджета, затварянето на Маришкия басейн, на маришките централи? Вече да не говорим за другите проблеми, които се задават на хоризонта. Дали за това ще стане дума?

Не знам, е краткият отговор. По-скоро си мисля, че не, защото ще се разпилеем между много теми. изпратиха ми е един проект на декларация, която трябва да бъде приета от форума, която е насочена по-скоро към левия избирател. Предполагам, че тази декларация ще бъде обект на обсъждане, в която се говори основно за справедливост, солидарност, общочовешки ценности, ценности на лявото пространство. Това е едната тема. И другата тема предполагам, само предполагам, защото пак казвам, не знам, ще бъде бъдещето на лявото обединение. Всъщност, темата на това събиране не е Маришкият басейн, който е изключително важен и за мен, като бивш народен представител от Стара Загора, не и социална политика или бюджет, или хартиени бюлетини, а бъдещето – как от няколко счупени парчета да направим едно цяло. Това е темата. И предполагам, че там ще се концентрираме. Има много личностни наслагвания вътре в лявото пространство, и вие виждате, колко много хора бяха изключени от БСП, колко си тръгнаха от БСП. Аз съм един от изключените, и знам как се чувства човек, и знам, колко негативни емоции имах. Това всичко трябва да се преодолее, а за това трябва време. И сега е просто началото. Не знам, дали ще имаме това време, защото като гледам най-вероятно изборите няма да са много далеч. Но така или иначе където сме, там сме.

Нали разбирате, че за да слепите счупените парчета в един голям съд, в който да вместите надеждите на вашия електорат, вие трябва да намерите за лепило тези проблеми, които го вълнуват, да го хванете за гърлото, той да ви слуша, да знае за какво да ви следва, не само по носталгия, не само по традиция, но и заради  бъдещето си?

Съгласен съм, но аз нямам отговор на всички въпроси, не знам как да го направим. Очевидно ще е с проба-грешка. Няма предписана книга, няма написан учебник, няма правила, стъпки, по които като вървиш, всичко става хубаво като учебник. Ние сме малко като, представете си: като разведени родители, които се опитват отново да се съберат. И всеки знае, че това не е лесно, нали така? При някои се случва по-рядко, при повечето не се случва в името на някакво бъдеще на децата, в нашия случай в името на бъдещето на лявото да се опитаме да го направим. Дали ще се получи – не знам.

На финала искам да ви попитам, да ползвам експертизата ви като бивш заместник финансов министър: как гледате на този дебат "За“ и "Против“ нов бюджет, за промени в социалните закони между двете четения на бюджета, който всъщност ще се удължи от тази година? Какви са вашите виждания?

Аз съм голям критик на Министерството на финансите в тази ситуация, защото според мен Министерството на финансите се изплаши, скри се от проблемите. Трябваше да внесе бюджет. Те имаха два варианта за внасяне на бюджет: единият беше да внесат бюджет, в който да инкорпорират всички вече приети политики, например швейцарското правило при пенсиите и други повишения на социални плащания. Тогава щяха да внесат бюджет с бюджетен дефицит някъде от порядъка на 7%. Те се уплашиха от това нещо, защото трябваше да обясняват, откъде ще намерят тези 7% и как ще скача външният дълг. Вторият им вариант беше да се опитат да направят политика и да кажат: "Ето тези разходи ще намалим, от другите разходи ще намалим, в приходната част ще направим първо, второ, трето“ и да го докарат до някакъв по-приемлив бюджетен дефицит от порядъка на 3%. Само че тогава пък трябваше да обясняват, защо режат разходи. И от това се уплашиха. И направиха най-лесното – внесоха стария бюджет и казаха на депутатите: "Оправяйте се“. И понеже знам, какво е качеството на депутатите и си представям, как ще се оправят, прогнозата ми е много песимистична. Дори законопроектите, които до момента вече са вкарани, са с огромни разходи. Например, има един законопроект на БСП, който е за въвеждане на необлагаем минимум, който само той е 3-4 милиарда. Плюс всичко останало. И има голям риск, тръгвайки по това нанадолнище, къде ще свършим – никой не знае. Така че за мен, казано накратко, Министерството на финансите трябваше да си свърши работата – да внесе един бюджет консервативен, с нисък бюджетен дефицит и да го защитава. А те сега какво ще защитават? То няма логика при положение, че имаш инфлация 20% тази година, растящи плащания, ти да внесеш същия бюджет като миналата година и да го защитаваш него. Те няма да го защитават, просто ще го хвърлят в парламента и ще кажат: "Оправяйте се“.

Казахте мрачна прогноза. Как звучи тя?

Най-добрата икономическа мярка е наличието на правителство. Това е първото нещо, което би трябвало да се случи, ако искаме да се справим с кризата, а ми се струва, че точно това няма да направим. Оттам нататък всичко останало вече са палиативи мерки, които могат да закърпят положението за месец-два-три, но кризата ще продължава, най-просто казано. Така че моят призив е да търсят начин да направят правителство, ако не могат да го намерят, да не бавят безкрайно. По-добре е да отидем на избори, колкото по-бързо, толкова по-добре, януари, февруари, няма значение, зима, лято, и следващите да се мъчат да правят правителство като тези не могат.

А вие като ляв човек бихте подкрепили, бихте ли се съгласили, бихте ли приели Корнелия Нинова и БСП да влязат с някаква подкрепа в третия мандат с ГЕРБ, ДПС и "Български възход“?

Бих приел, ако бях народен представител днес, в групата на левите, на БСП, бих приел някакво равно отдалечено програмно правителство, което да е с кратък мандат, примерно до местните избори или една година, и с някакви относително ясни граници. То никога не може да бъде с напълно ясни граници, но примерно да му се каже: "Изпълняваш този бюджет, правиш известен дефицит не повече от 3%, теглиш външен дълг не повече от еди колко си, теглиш вътрешен дълг еди колко си, разходи за инвестиции еди колко си“ – има такива основни параметри, които да могат да спазват. Нещо такова бих подкрепил, да, колкото и да изглежда кощунствено, но просто няма друг избор в ситуацията. Изглежда ми като най-малкото зло.

Цоня Събчева
Следете всички новини на агенция "Фокус" и чрез:
facebook
Google Новини
Всичко важно от ефира на радио "Фокус" слушайте и в нашите подкасти в:
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud








Зареждане! Моля, изчакайте ...

ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Световно първенство по футбол 2022 година
Зима 2022/2023 г.
Коледно-новогодишни празници 2022/2023
Влизането на България в Шенген
Международна конференция "Да спрем езика на омразата"
назад 1 2 3 4 5 напред
Виж още

Анкета
Ще успеят ли партиите да съставят правителство?
Не
Да
Не мога да преценя
Все ми е тая

Част от
НОВИНИ
ЗА НАС

За контакти:

тел.: 0882 801 801

focus@focus-news.net

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0885 39 39 42

sales@focus-news.net
©2000 - 2022 Медия груп 24 ООД. focus-news.net - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от focus-news.net, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в focus-news.net е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.