Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

 

61 441 882 избиратели в над 206 000 секции гласуваха за кандидатите от 34 политически партии за кметове и съветници на 81 града в Турция. Президентът на страната Реджеп Таип Ердоган нарече изборите исторически и последни за него, преди да предаде властта на следващото поколение. Ако Ердоган обаче си върне властта над Истанбул и като бонус над някой от петте големи града Анкара, Измир, Бурса и Анталия, ще използва това като трамплин да измени Конституцията, за да удължи управлението си. Прогнозата направи в наш предишен разговор бившият генерален консул в Одрин Георги Димов, и сега той е наш гост. Въпросът, който безспорно стои след тези избори в неделя, е: пред четвърти президентски мандат ли е Ердоган? Очакваме вече да чуем анализът и на Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин. Добре дошъл в Аудикаста на “Фокус" “Това е България", г-н Димов.

Добре заварил, благодаря за поканата.

Получи ли своя реванш Реджеп Таип Ердоган? По първоначални данни снощи, неговата Партия на справедливостта и развитието печели местните избори. Каква е картината към този час?

Засега разбира се, резултатите нормално е да са предварителни, неофициални и неокончателни. Но общата картина е, общото представяне е, че всъщност на тези избори победи опозицията “Народно републиканската партия". Тя получава 37,5% от гласовете, а партията на Ердоган, това е “Партията на справедливостта и развитието" – 35%. Вероятно тази разлика може би ще се запази, а може и да се увеличи. Освен това е много показателно, че в сравнение с предните местни избори, те бяха пак на 31 март 2019 г. опозицията прибавя 7% към своята електорална подкрепа, тогава имаше 30%, сега са 37, даже над 37%. Също така трябва и това да отчитаме, че при едни местни избори има най-различни конфигурации. Например, управляващата “Партия на справедливостта и развитието", която е заедно с националистите “Партията на Националистическото движение" в някои райони се явяват заедно, на други места те са конкурентни. Това, което искам да кажа като цяло е, че партията на Ердоган и кюрдите никъде не играят заедно, няма как това да бъде другояче. Следователно, макар и кметски вот, все пак общите резултати дават картина за електоралните нагласи, за мнението и фактически това е директен практически сондаж на тези показатели. Разбира се, че най-важното за местни избори и лично за турския президент Реджеп Таибп Ердоган бяха резултатите в най-големите турски градове и преди всичко в Истанбул, където той има и лични сантименти. Понеже точно от Истанбул стартира неговата кариера в голямата политика като кмет на мегаполиса от 1993 до 1998 г.

Г-н Димов, най-важен безспорно е резултатът в Истанбул, който представлява 18% от населението на Турция и една трета от нейната икономика. Самият Ердоган казва: “Който спечели Истанбул, печели Турция". Сега обаче какво се получи? 49 кандидати се състезаваха за кметския стол в турския мегаполис.

Точно така е. Сега, за да стане по-ясно, аз ще си позволя да направя един паралел с предните местни избори, които бяха, както казах, през 2019 г. И конкретно за Истанбул, защото наистина това е най-важното. Искам само да ви напомня, че тогава турският президент Ердоган и неговата партия отчитаха, че най-слабото тяхно място са кюрдите. И направиха всичко възможно, за да ги неутрализират. Включително имаше посещение при лидера на ПКК Абдула Йоджалан, който излежава доживотна присъда за държавна измяна и тероризъм на остров Имларъ в Мраморно море. На тази среща те успяха да го убедят и той призова кюрдите да не гласуват. Понеже то е ясно, че няма как да ги накара насила да гласуват, но поне да не отидат до секциите. Само че те не го послушаха и гласуваха и благодарение на техните гласове, всъщност беше избран досегашният и бъдещ кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, това първо. Второ, тогава обаче Ердоган и неговата партия бяха в много по-изгодна позиция. Тогава Ердоган управляваше еднолично. Той имаше тази тежест и тази сила. В момента той е заедно с националистите и на последните общи избори, те бяха и президентски заедно на 14 май м.г., всъщност неговата партия получи някъде около 36%, даже имаха спад с 22 депутати по-малко от предния Меджлис. И задържаха властта благодарение на националистите, които се представиха добре и получиха около 10%.  И понеже системата за преразпределение, тя е всъщност на Виктор Донт системата. През 2019 г. Ердоган управляваше еднолично, имаше абсолютно мнозинство в Меджлиса, докато в момента той е принуден да бъде с националистите и всъщност те са в коалиция.  А пък неговата партия на последните общи избори спечели някъде 35-36%. И действието, по-внимателното отношение към кюрдите се изразява в това, че миналата седмица преди вота той направи голям митинг в столицата на турски Кюрдистан - Диарбекир. И там се очакваше да прави някакви опити да ги привлича на своя страна, да действа малко по-грубо, ако мога така да се изразя. Но тъй като той знаеше, какво е неговото положение там – политическо, електорално и т.н., направи точно обратното: направи много по-меки и разбираеми за кюрдите позиции и анонси. И аз тук искам да обърна по-специално внимание точно на кюрдската връзка. Защото заради тази кюрдска връзка, специално в Истанбул опозицията за втори път успя да победи. А тази кюрдска връзка е факторът: т.е. на легалните кюрди в политическия и в изборен процес на югоизточната ни съседка. И всъщност историята и интригата с тях са от преди 100 години, още от създаването на съвременната Република Турция от Мустафа Кемал Ататюрк, от тогава датира именно борбата срещу двете основни заплахи за държавата. На първо място това е радикален ислямизъм. Но второто е турският сепаратизъм. И всъщност векторите на Ататюрк, това са всъщност постулатите и принципите въз основа на които е изградена и неговата “Народорепубликанска партия". Един от тях е национализъм, а другият е единен народ, който произтича от национализма. И това нека да напомня, до 80-те години на миналия век Турция беше разтърсвана от левичарски движения, имаше ежедневно терористични атентати, десетки убити и т.н. Това беше една от причините да бъде извършен последният класически военен преврат на 12 септември 1980 г. От една срещу лявата или ултралявата вълна, ерго срещу стоящия зад тази вълна тогава бивш  Съветски съюз. Но второто, което беше, това са кюрдите. И не случайно и сега се разкриват масови гробове, екзекуции без съд и присъда и т.н. и т.н.  И след като хунтата управлява страната в продължение на 2 години, през 1982 г. беше приета нова  Конституция, на която  после може би ще се спрем. Ердоган има намерение да я промени отново, понеже казва, че тя е остаряла и неадекватна. Но тази Конституция има поне 5-6 поправки и почти нищо не е останало от нея. В тази Конституция, аз това искам да подчертая, беше определен висок избирателен праг от 10% за влизане в Меджлиса, като целта е именно да не се позволи на кюрдите да имат нужното политическо представителство. И това нещо продължи дълги години и дълги години те все пак имаха свои депутати, но те се явяваха като независими. И след това вече формираха парламентарна група, но разбира се с много по-слабо присъствие. И през август 2014 г. Ердоган стана президент. Но по тогавашната Конституция – с орязани правомощия. И му беше необходимо конституционно мнозинство и на следващата 2015 г. година се проведоха избори, на които обаче кюрдите за пръв път успяха да прескочат този висок избирателен праг от 10%, влязоха в Меджлиса и лишиха Ердоган не само от квалифицирано, но и от обикновено мнозинство. И последваха два военни атентата, имаше сплашване на населението. И на 1 октомври същата година бяха проведени повторни предсрочни избори. Ердоган ги спечели, но кюрдите пак успяха да влязат в Меджлиса директно, получиха над 10%. И от тогава, ето го това, което всъщност настройва кюрдите срещу Ердоган и неговата партия. И следващото, което е, аз се връщам сега по-наскоро към последните общи избори, те бяха на 14 май  м.г. и понеже имаше опасение, че националистите, които са ортаци на Ердоган, е възможно да не прескочат този висок избирателен бараж от 10%, предната година депутатите му го намалиха на 7%, само заради националистите. А същевременно националистите и партията на Ердоган всъщност внесоха предложение и започна процес за забрана  на легалната тогава “Кюрдска демократична партия на народите". И на тези избори, тя се принуди да се яви от листата на “Зелената лява партия" и, разбира се, получи много по-малко гласове. И ето от това идват тези отношения, които наблюдаваме и които решиха резултатите от изборите в неделя.

Г-н Димов, въз основа на тази картина от изборите какво ще предприеме по-нататък Ердоган? Ще задълбочи ли да консолидира своето автократично и ислямско ориентирано управление или ще има някакъв друг алтернативен път?

Наистина въпросът е: а сега накъде? И аз ще кажа нещо конкретно, което е от снощи, след като се разбра, че Ердоган губи както общо за страната, така и в Истанбул и в другите големи градове. Той активизира своята международна дейност. Например, набързо проведе снощи 4 телефонни разговора с президентите на Киргистан и на Узбекистан, забележете. За да им благодари заради поздравленията от тяхна страна по повод “проведените с демократична зрелост местни избори", просто цитирам буквално. Освен това имаше разговор с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, за да го увери, че Анкара очаква именно той да стане следващият генерален секретар на НАТО и да му напомни чувствителността на страната, на югоизточната ни съседка, която не е член на ЕС и спрямо която трябва да се проявява някакво по-специално отношение. И четвъртия му телефонен разговор беше с президента на  Иран Ебраим Раиси, като там, разбира се, тематиката е била ситуацията в Близкия изток и по-специално ивицата Газа и войната, която се води между Палестина   и Израел. Това е първото. На второ място, според мен е неизбежна ревизия на кабинета и смяна, рокади в цялата партия на турския президент. Понеже втората голяма причина, нека да я кажем, това е икономиката. Икономиката, за която вие си спомняте крилатата фраза на бившия американски президент Бил Клинтън от 1992 г. към неговия опонент Джордж Буш-старши, благодарение на която реплика, той успя да спечели изборите тогава. А репликата е: “Икономиката, глупако!". И на първо място от проблемите й идва инфлацията. Само ще ви кажа, това са официални данни на техния Статистически институт: на годишна база през януари т.г. тя е 65%, през февруари се увеличава с още 2% и става 67%, а през март още не са окончателни данните, но може би ще бъде 69%. И ако се направи екстраполация на тренда, към края на годината със сигурност ще стане не двуцифрена, а трицифрена. На следващо място е хронично болната турска лира, тежко болна е. Пак справка, през май месец м.г., когато бяха общите и президентски избори, курсът на турската лира спрямо щатския долар беше 1 щатски долар за 20 турски лири. Сега 10 месеца по-късно курсът е над 32, отива към 33 турски лири за щатски долар.   Тоест това е девалвация над 50%. На следващо място идва много силният негативен фактор, предизвикан от Ердоган,  за да спечели вота – така наречената предизборна икономика. Имаше повсеместно вдигане на заплати, на пенсии, на социални плащания, които ще трябва да се плащат след това. Борчовете някой трябва да ги покрива. И не случайно известен турски професор макроикономист предупреждава, че в югоизточната ни съседка се задава голяма икономическа криза. И специално предупреждава държателите на кредитни карти за скок на лихвите по тях, както и свиване, намаляване на кредитните лимити. И също така, което е не само икономически, но и социален фактор, това е голямото разслоение, неравенството между обществото. Пак по официални данни на известни макроикономисти 1% от населението на Турция, притежава над 40% от националното богатство. И не случайно след като станаха известни резултатите на Ердоган, Тимъти Аш, той е известен макроикономист, политик,  стратег и т.н. от Оксфорд, директно алармира, че става въпрос за голямо поражение за Ердоган, а всичкото това е именно заради инфлацията. И го съветва да си смени целия икономически екип и разбира се да вземе нужните мерки за справяне с проблема. И следващата причина за лошия резултат на Ердоган са откровените и радикални ислямисти, включително взетите на хранилка симпатизанти на терористична организация “Хизбула". Това е “Партията на свободната кауза" с лидер Мехмет Явуз, които са силно недоволни от нерешителните действия на Ердоган по отношение на израелско-арабския конфликт, конфликтът между “Хамас" и Израел. И може би те имат някакво основание, защото като реторика по време на изказвания, на митинги и т.н. Ердоган застава твърдо зад палестинците, но на практика корабите със стоки, които пътуват за Израел въобще не намаляват. Даже имаше и данни изнесени от турски депутат един месец след 7 октомври – денят на терористичния акт на “Хамас". Всеки ден най-малко 6 военни товарни турски отплават от турско пристанище и отиват в Израел. Та ето ги тези неща, които оказаха влияние върху загубата на Ердоган. И нека да кажем въз основа на опита от предните избори, когато имаше оспорване и даже касиране на изборите, специално за Истанбул, в момента това е доста по-трудно и шокиращо специално за Истанбул и Анкара, но не бих го напълно изключил като някаква вероятност. Не трябва да се пренебрегва и използването на съда и прокуратурата за разправа със старите и новоизбрани кметове, не само на Истанбул и на Анкара, може и в по-малки градове. Понеже прокуратурата и съда са напълно овладени, спор по това няма как да има. И последното, което е възможно и то е анонсирано от Ердоган още от преди една година, че той е против Конституцията от 1982 г., приета от военните, именно защото те са я приели. Макар че тя е вече толкова редактирана, че няма нищо общо с предишната. И е твърде възможно да отиде и да направи опити за приемане на напълно нова Конституция.

В която да има текстове, които да му разрешат още един мандат, така ли?

Точно така е, и сега аз пак ще ви напомня, ние с вас сме говорили, но пак да го напомня. Знаете, в условията на извънредно положение през 2017 г. след 15 юли 2016 г. беше проведен референдум април месец. И бяха приети 18 поправки на Конституцията, обаче там се запази това положение, че едно и също лице не може да заема този пост последователно повече от два пъти. А Ердоган тогава беше в тази позиция, преизбран и беше втори мандат. Но там имаше една запетайка, че ако Меджлиса вземе решение, или вече като стана вече президентска република, това може да го направи самият той, президентът, президентските избори да се проведат по-рано и то  даже там е записано - да се подновят, не да се проведат, а да се подновят. Тук влизаме в хипотезата, че може още веднъж да бъде президент, тоест да има трети мандат. То точно така и стана. Редовните президентски избори, които по новата Конституция задължително се провеждат заедно с общите, трябваше да бъдат юни месец. Той обаче ги изтегли 1 месец по-рано и бяха на 14 май първия тур и на 28 май втория тур. Така че нищо чудно да се търсят едни такива други начини, за да може да бъде удължен неговия мандат и престой на президентския пост. Защото нека и това да напомня: Ердоган се сравнява с основателя на съвременната Турска република Мустафа Кемал Ататюрк. Всъщност той е президент на Турция от 1923 до смъртта му през 1938 година на 10 ноември. Тогава мандатите са били 4-годишни, и той всъщност има четири мандата, но последния, понеже той умира през 1938 г., тоест, 15 години е на тази позиция. Сега, при тази ситуация, която е, Ердоган понеже проведе 2018 г.предсрочни избори с 1 година. Ако остане, както е избран миналата година до 2028 г., ще му  станат 14  години. А преди това той има три мандата по 4 години - 12 години като министър-председател. Така че тук като президент се изравнява. Ако пък промени още един път Конституцията, значи ще трябва към тези 14 години да прибавим още 5 и да станат 19 години като президент и 12 години като министър-председател, смятайте колко време на власт е.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Аз също ви благодаря. И само едно изречение още да кажа, последно. Най-важното, което снощи стана, е: трябва да очакваме от Ердоган извеждане на преден план на външната политика. След като претърпя поражение, поне в краткосрочен план ще го виждаме все повече и като миротворец, като балансьор, като посредник както за Украйна, така и за Газа. А пък и по отношение на НАТО, понеже там предстоят важни събития.

Отново ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за анализа, който направихте. Гостува ни Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин.