Георги Димов, бивш генерален консул на България в Одрин, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

На 14 май в Турция ще се проведат президентски и парламентарни избори. По последна информация кандидатът на опозицията Кемал Кълъчдароглу води пред Реджеп Ердоган с 10% в предизборните нагласи. Категоричната преднина обаче не е трайна, защото социологическите агенции в Турция, в зависимост дали оповестяват в проправителствени или в опозиционни медии подкрепата за кандидати и партии, дават и различни проценти в полза на едната или на другата страна. Може ли да се прогнозира, как ще се развие кампанията до изборите и какъв ще е резултатът след тях? Гост в студиото е бившият генерален консул на България в Одрин Георги Димов. На 14 май един срещу друг застават опозиционният блок от 6 партии - Националния алианс и Партията на справедливостта и развитието на Ердоган и нейните съюзници. На чия страна ще застане третата по големина партия в страната прокюрдската Демократична партия на народите, която само преди 3 дни бе допусната да участва в изборите?

Много хубав въпрос, и сложен. Едно уточнение да направим: говорим не за прокюрдска, а направо за кюрдска. Значи, това е легалната кюрдска Демократична партия на народите. И понеже вие започнахте със социологическите проучвания, винаги този терен в югоизточната ни съседка е доста хлъзгав и има редица неизвестности, и включително особено след трагичното земетресение от 6 февруари. Така че всеки малък детайл, щрих може да обърне картината. И за да стане по-ясно и по-разбираемо, аз ще си позволя да направя паралел с предните президентски избори – те бяха на 24 юни 2018 година, на които тогава се явиха 6-а кандидати. И аз ще кажа и какви бяха резултатите, което разбира се няма да се повтори в същата степен, но все пак е добра отправна точка. Там сегашният президент Реджеп Тайип Ердоган спечели 52%, малко даже над 52%, и всъщност изборите бяха решени на първия тур. На следващо място кандидатът на опозицията тогава беше Мухарем Индже. Той спечели над 30%, близо 31%. Третият в класацията по получени резултати беше лидерката на една от тези 6-е партии от шесторната коалиция, Добрата партия на Мерал Акшенер, всъщност тя беше 4-а, тя получи някъде около 7.5%, а  3-ти беше именно кандидатът на легалната кюрдска партия Демократична партия на народите, това е бившият съпредседател Селахатин Демирташ, който излежава присъда в Одринския затвор. Неговият случай е много специфичен – имаше много силни критики от Европа заради тази наложена присъда и все пак турските магистрати се съгласиха да я отменят, но го подведоха под друго обвинение, аз нарочно говоря по-подробно, защото е възможно в изборния процес да се пристъпи и към такава тактика – за обида на президента. И сега в момента той е в затвора заради обида на президента. И другите двама участници, които бяха, единият е на Партията на щастието, тя е проислямистка, всъщност тя е продължение на Партията на благоденствието, от която произтича и Ердоган, и благодарение на която той стана кмет на Истанбул 1994 година, Темел Карамоллаоглу се казва – той получи някъде около 1%. И 6-ият кандидат беше на Патриотичната партия, това е бившата Работническа партия Догу Перинчек. И сега ако ги сумираме, пак казвам това е съвсем условно, значи, към тези 31% на Народнорепубликанска партия на Мухарем Индже, като сложим процентите на Акшенер – 7.5, и този 1%, който е на Партията на щастието, става някъде около 40%. И задължително трябва да добавим и още 2 партии, които влизат в тази коалиция, най-малкото защото техни лидери са харизматични лица.

Имате предвид тази нова коалиция от 6 партии?

Точно така. Шесторната маса – даже както се казва.

И те пак не могат да балансират над 50%, така ли?

Сега ще ви обясня, да. Като прибавим, че все пак на едната партия, това е Партията на бъдещето, това е на бившия външен министър, министър-председател и автор на стратегическия труд, на фундаменталния труд "Стратегическата дълбочина“, той между другото е преведен и на български, където се говори там за меката и за твърдата сила на Турция и т.н., все пак той -  Ахмет Давутоглу, той има харизма. И той би могъл да донесе 1-2% или 3, не знам. Следващият, това е бившият икономически министър, вицепремиер по икономически въпроси и първият главен преговарящ на Турция с Европейския съюз Али Бабаджан. Партията му е DEVA – това значи Демокрация и напредък. И той примерно може да донесе 1-2%, и стават някъде около 45. Не стига. Това е, ако се базираме на предишните резултати. И единственото решение, вие го загатнахте в началото – това са кюрдите. И те ще решат изборите. Те са ключовият фактор.

Те са ключовият фактор за евентуалната победа на бъдещия президент?

Ще докарат 10-на процента най-малко. А между другото те бяха ключовият фактор за победата на Имамоглу за кмет в Истанбул.

А ще подкрепят ли сега на 14 май опозиционния кандидат Кълъчдароглу или ще се люшнат към Ердоган?

Още не се знае, и не се знаят 2 неща. Първото е, че в тази шесторна коалиция една от партиите, аз я казах – Добрата партия на  Мерал Акшенер – тя е определена като турската желязна лейди, тя всъщност има много богата политическа история. Тя два пъти е била депутат от десноцентристка партия, Партията на верния път, след това три пъти от Партията на националистическото движение, които в момента са ортаци с Ердоган, на четвъртия път, това са предсрочните избори 2015 година, не я включват в листите и тя си създава собствена партия. Между другото е била министър на вътрешните работи.

В правителството на Тансу Чилер?

Точно така, в правителството на Тансу Чилер, и след това вече в Националистическата партия втората жена в Турция зам.-шеф на парламента, което за Турция рядко се случва. Та, тя понеже има националистически нагласи, категорично отказва да преговаря с кюрдите. И там има такива търкания в коалицията, но признава правото на определения вече кандидат-президент, ако той сам пожелае тяхната подкрепа. Вижте, подкрепа се иска и се очаква той да отиде в централата на партията и да поиска тази подкрепа. Това е едното. И другото, което все още не е известно, и то е много важно – дали тази партия ще издигне кандидат на тези избори.

Имате предвид кюрдската?

Кюрдската, да. Значи, със сигурност няма да бъде пак Селахатин Демирташ, който е в затвора в Одрин, и аз така предполагам, така понадушвам, че е възможно все пак да издигнат кандидат, най-малкото за самочувствие, и за да запазят своето присъствие в политиката.

И да изтеглят гласове за парламента?

И за парламента, точно така, защото са 2 в 1 изборите. Точно така.

И вече на втория тур ще тъгуват?

Да. И ето тук е другият ключов въпрос на тези избори – дали Ердоган ще успее да спечели още на първия тур. Защото ако не спечели, идва тежкото оръжие – кюрдите, най-малкото, пък и много други недоволни гласове заради земетресението, най-малко.

Г-н Димов, Ердоган управлява Турция от 20 години насам. Логично е да се допусне, че той лесно няма да се даде.

Със сигурност.

Кои са неговите скрити козове?

Значи, скритите козове са много и не трябва да изключваме нито един от тях. Значи единият, и той всъщност беше използван: още от средата на декември миналата година има съдебно решение срещу кмета на Истанбул Екрем Имамоглу, и той всъщност е осъден, но на първа инстанция, на 2 години и 7 месеца затвор. И също така му е забранено да развива политическа дейност през този период. Присъдата обаче все още не е минала през Апелативния съд, и аз също така това допускам, че може би една от причините той да не бъде лидерът и кандидатът на опозицията за президент е именно тази, защото това е Дамоклев меч – той виси. Самата вие казахте за Ердоган – 20 години, ами че той всичко е усвоил. Правосъдната система, всичко е в него ръце – каквото каже той, това става.

И рисково е за такъв кандидат – в последния момент може да му излезе съдебното решение и той да бъде отстранен от надпреварата.

Точно така. Това е едното. Другото, което е, което пак не го изключвам, и пак по опита, аз не си ги измислям нещата, от предните избори, в деня преди изборите тогавашният кандидат на опозицията Мухарем Индже в деня преди изборите някак си се изгуби за 7-8 часа. Преди това каза: "Чакайте моето указание“ и след това го нямаше. И след това той дори на неговия шеф, на лидера на партията, същият, който е сега Кемал Кълъчдароглу, който е кандидат за президент, не му каза къде е бил. Аз знам къде е бил.

Къде е бил?

Досещам се.

Досещате се къде е бил? Някъде при хората на Ердоган, ако не и при самия Ердоган?

В най-дълбоките недра на дълбоката държава, това е ясно, за да му се посочи с пръст. Друг случай, аз неслучайно ги казвам тези неща, няколко дни преди да приключи срокът за внасяне на кандидатурите бившият президент Абдуллах Гюл, който беше пак близък на Ердоган, заедно бяха в партията и т.н., беше външен министър преди това, в двора на неговата къща, лична къща, с военен хеликоптер кацна началникът на генералния щаб армейски генерал Хулуси Акар. Просто представяте ли си го това? Понеже били съученици, те са от Кайсери провинция, което е вярно, че са съученици в гимназията, но все пак толкоз… И в крайна сметка знаете ли, какво стана? Гюл не се кандидатира. Прояви благоразумие бившият президент.

Т.е. Ердоган разполага с механизмите да откаже потенциалните си съперници.

И в тази връзка, за да стане още по-ясно, сега нещата вече са известни, изборите са на 14 май. Подписан е указът, обнародван е и т.н., дадени са указания на Висшата избирателна комисия, и тя между другото оповести, че кампанията започва сега, на 18 март. Но преди да се стигне до тази ситуация имаше 3 варианта. И аз ще ги кажа, за да обясня за какво става въпрос. Ще започна с този, който не се реализира. Изборите трябваше по принцип да се проведат по Конституция веднъж на 5 години, общо президентски и парламентарни, и това става първата неделя преди да изтекат тези 5 години, в случая предните бяха на 24 юни, сега трябваше да бъдат на 18 юни. Нали, така е записано в Конституцията. След това обаче в края на миналата година Ердоган започна да лансира тази дата, за да бъдат предсрочни. А защо да бъдат предсрочни? Понеже в Конституцията има член 101, който го имаше и в старата Конституция, има го и в новата, в която е записано, че всяко лице, независимо дали е Ердоган или някой друг, може да заема този пост последователно най-много два пъти, т.е. не може да има трети мандат.

Т.е. по този начин като изтегли изборите като предсрочни, вторият мандат се губи?

Като ги изтегли предсрочно, там услужливо е включен в новата Конституция член 116, в който се казва, че ако обаче Меджлисът реши да поднови изборите, не се казва предсрочни, да поднови изборите, и по време на втория мандат, то тогава действащият президент може да се яви трети път. Но това решение трябва да го вземе Меджлисът. А за да бъде взето това решение му е необходимо квалифицирано конституционно мнозинство от 3/5, което в момента той го няма – дори заедно с националистите. Те заедно Ердоган има 189, националистите 48, значи стават общо 337, а са необходими 360 от всичките 600 депутати.

И как е решен този ребус?

Този ребус щяха да бъдат правени опити да бъде решаван, обаче ако го нямаше земетресението. И там щеше да се приложи принципът на моркова и на тоягата. А между другото в Меджлиса има внесено предложение проектозакон, и то от националистите естествено, за забрана на тази легалната кюрдската партия, той виси на трупчета, разбирате ли? Така, другото, което е, за светските партии се правят такива намеци, че евентуално може Турция да се върне към Конституцията още от 1921 година. Тя е временна Конституция, в която Конституция в преамбюла липсват текстовете за задължителния светски характер на турската държава. Разбирате ли? И щеше да се направи опит за пазарлък на тези 23 депутати. Само че земетресението провали тези планове. И сега в момента се отива пак на предсрочни избори, защото според някои тълкуватели на Конституцията, понеже имаше референдум, тя беше променена 2017 година на 16 април, всъщност това нещо не се отнасяло сега за Ердоган, понеже била нова, но той членът е един и същи.

И ще се отнася за следващия президент тогава, когато го изберат?

Да. И ще бъде направено всичко, и аз предполагам, че ще бъдат натиснати магистратите да си затворят очите, както и Висшата избирателна комисия и т.н., и т.н. И третият вариант само да кажа имаше заиграване да се отложат изборите заради земетресението, което също противоречи на Конституцията – избори могат да се отлагат само при война, при военно положение. Така че това, което сега го имаме, то е решено, датата е оповестена – 14 май, изборният процес започва на 18 март. И също така и това да кажа: в своето решение Висшата избирателна комисия допусна до изборите 36 партии, които трябва да отговарят на следното – в Турция има две условия: първото е най-малко 6 месеца преди датата на изборите да са изградили партийни структури в най-малко половината от провинциите, и също така да са провели вече своя редовен, голям конгрес на партията.

Сложна комбинаторика играят в нашата югоизточна съседка?

Сложни са, процесите са много сложни и всъщност залогът очевидно е много голям.

Супервластта – това е залогът?

Да, супервластта.

Искам да ви обърна внимание, че на откриване на нова метролиния в Истанбул миналата седмица рамо до рамо с Ердоган се появи първата и единствена досега жена турски министър-председател на страната 1993…

Г-жа Тансу Чилер.

Да, Тансу Чилер. Такъв тип подкрепа ще натежи ли на везните в полза на сегашния президент?

Вижте сега, аз ще ви отговоря по този начин: очевидно е, че тук става въпрос наистина за една много голяма борба, и както казахме в началото за тази шесторна опозиция, коалиция и Шесторна маса, в момента Ердоган се стреми да изравни силите. Как се казваше този петия епизод от "Междузвездни войни“ – "Империята отвръща на удара“. Значи, той в момента имаше тройна коалиция, едната с националистите, Партията на националистическото движение, и също така има една по-малка националистическа партия, тя е Партия Велик съюз. Междувременно обаче привлече две, една дясна и една лява партия, едната е Отечествената партия, създадена от Тургут Йозал – той е бившият министър-председател, и също така Демократичната лява партия, създадена от бившия министър-председател Бюлент Еджевит. Т.е. за да се забие клин в техни аналози, такива подобни в тази шесторна коалиция. И също така последното, което е, привлякъл е и една крайнодясна ислямистка партия – Партията на свободната кауза, която между другото е подразделение на "Хизбула“, на една терористична организация определено. И разбира се тук има и много голям пазарлък – сега, подразбира се, че те са поискали поне в 8 провинции да имат избираемо място.

От терористичната партия?

Да. Да влязат в Меджлиса, разбирате ли? Така че ето го пазарлъка. Третото, което е, това също си направиха анонс онзи ден – бивш депутат на управляващите, и на тази струна също ще се играе много, се изцепи съвсем директно и каза: където що каквито и да има, и къде що да има терористи, където и да са в Турция, в Близкия Изток, в Европа, по целия свят, те подкрепят Националния алианс, опозицията. Разбирате ли? Така че ще се играе и на тази струна. И наистина кюрдите са най-големият проблем и проклятие и на Ердоган, и на сега управляваща негова политическа формация, и на националистите разбира се, най-малкото по 3 причини. Първото е, че това е един народ, който всъщност най-силно е пострадал в исторически план, и колко години има борба за създаване на своя държава, така и не се получава.

Разделен е между 4 държави.

Да, 4 държави, има също много силно присъствие и в САЩ, и в Европа и т.н. Но така или иначе, не се позволява. И това няма как националистите и въобще дълбоката държава няма как да го позволи на Ердоган. Това е едното. Но другото е вече в чисто практически план, стратегически, в лично негов интерес – те всъщност му бъркат сметките. Например по две линии: първата е, че в Турция всъщност има много висок избирателен праг – 10%, който е направен заради кюрдите, за да не могат да влизат в Меджлиса. И до 2015 година те все пак имаха депутати, но те се явяваха като независими,  понеже не могат да прескочат този избирателен бараж, и след това вече създадоха парламентарна група, но тя е при това положение много по-малка. 2015 година обаче, година след 2014 година, след като Ердоган беше станал президент на изборите юни месец, кюрдите успяха да прескочат този 10-процентен праг. И тогава партията на Ердоган загуби и обикновеното си мнозинство. И настъпи невероятен хаос: правителствена, парламентарна криза, наложиха се предсрочни избори, на 1 ноември 2015 година бяха проведени, и кюрдите пак влязоха. А какъв е смисълът на това влизане – всъщност, когато те влязат, понеже в Турция те са възприели тази система за преразпределение на гласовете – на Д’Онт, която между другото до 2017 година и тук, и ние я прилагахме в България, след това вече преминахме към Хеър-Ниймайер, другата система, която пък е по-добра за по-малките партии, но при тази тя облагодетелства големите партии. И например когато той дойде на власт на 3 ноември 2002 година, той получи 34%, но понеже само неговата партия и тази Народнорепубликанската партия, основната опозиционна партия влязоха, реално той имаше над 60%, даже имаше и квалифицирано парламентарно мнозинство. Но когато влязат кюрдите, както сега и националистите са влезли…

Става преразпределение на местата?

Става. И той го няма това. На него му трябваше и винаги му трябва квалифицирано мнозинство, за да може да пипа Конституцията. Понеже тогава, когато стана президент, 2007 година когато Абдуллах Гюл беше избран август месец, беше променена по-късно октомври Конституцията, бяха включени вместо един, два мандата по 5 години, обаче не бяха увеличени правомощията, понеже той не беше президент. И когато той стана президент, на него  просто дрешките му бяха много тесни – той имаше такива протоколно-представителни функции. А на него му трябваше ето тази нова Конституция – властта да дойде, за която кюрдите му попречиха, и му помогна този опит за преврат от юли 2016 година, когато в Турция беше въведено извънредно положение, и в условията на извънредно положение този референдум от 2017 година с подкрепата на националистите все пак беше променена Конституцията, и Ердоган получи още по-силна власт – не парламентарна, а президентска република. Президентът също така трябва да запази партийната си принадлежност. И него след това го избраха и за лидер на партията, освен че е главнокомандващ и т.н. Така че ето ги тези неща.

Концентрацията на власт?

Плюс това и третото, което е за кюрдите, аз го казах, да го повторя пак: му изиграха много лоша шега с подкрепата за Имамоглу в Истанбул, а той е много чувствителен на тази тема. Все пак той е бил кмет на Истанбул. И знаете, там имаше и касиране на изборите и т.н., и т.н. И понеже казах и за съдебното дело, много е интересно: те го осъдиха за това, че той е обидил тези, които решиха да касират изборите. И между другото по този показател Турция категорично влезе в световните хроники. След държава, която в условията на XXI век могат да се правят опити за военни преврати, става и държавата, в която се касират изборите. Все пак, пак казвам, XXI сме. Така че ето ги тези неща.

Ще остане ли единен зад опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароглу блокът от 6 партии Национален алианс, или няма и той да се разпадне услужливо в последния момент?

Твърде е възможно по две причини според мен. Първата е по естествени, такива често различия – идеологически, политически и т.н., включително и както казах, по отношение на кюрдите. Второ, със сигурност загатва се и със сигурност ще има, то и в нашата политика е така, борба за постове – за депутати, за длъжности и т.н. Между другото идеята е, понеже аз споменах за турската желязна лейди г-жа Мерал Акшенер, която беше кандидат на предните избори и имаше въпросителна дали пак ще се кандидатира, но все пак надделя разума опозицията да има единен кандидат, но тя трябва да получи нещо в замяна.

Може би председател на Меджлиса?

Още по-високо – министър-председател. Което обаче може да стане само ако те успеят да привлекат и други, за да имат парламентарно мнозинство да променят Конституцията. В момента държавата е президентска.

Да, защото няма премиер.

И другото, което ми е доста странно, оригинално решение е сега, но те са си преценили, двамата кметове на двата големи града – на Анкара Мансур Яваш, и на Истанбул Екрем Имамоглу, да бъдат изпълнителни вицепрезиденти. Понеже в момента в Конституцията е записано, че президентът има право да назначи един или няколко вицепрезиденти, но те са чиновници, те са назначени, те не са избирани. Докато при този вариант всъщност те се явяват ан блок като един екип заедно с Кемал Кълъчдароглу – кандидатът за президент. И идеята е, сега как ще се реализира, ако бъдат избрани, да си доизкарат мандатите, а през март месец догодина са местните избори, след това вече…

Да преминат на вицепрезидентска вълна?

Да. И то изпълнителна обаче, да не се такива синекурни длъжности, просто наистина да имат власт някаква.

Г-н Димов, какъв парламент може да се получи на тези избори? Какъв Меджлис да чакаме?

Сега, пак казвам, много е хлъзгав теренът предвид и наистина тази ужасяваща трагедия – страшното  земетресение. Даже преди да дойда преди малко, имаше информация за провинция Хатай, която е от другата страна на епицентъра, но пак е близо, между другото тя е сирийска провинция. Едно време французите в навечерието на Втората световна война там е имало Хатайска република, но да не навлизам в подробности. Но са я предали на Турция – 3 500 кв. км, никак не е малко. Та, там има такива палаткови лагери, и на едно място понеже има обилни валежи, те направо ще се удавят. И викат: "Ние от земетресението не умряхме, сега тук от дъждовете водата ще ни удави“. И другото, което е, за изборите наистина е много чувствителна темата. Аз не съм сеизмолог, нали, не съм такъв сеизмичен специалист или как да се изразя, антрополог не знам какъв сеизмичен антрополог, но ми прави впечатление за това земетресение, двата големи труса, то разбира се, то и днес – в сряда пак е имало.

Пак е имало трусове.

Значи, едното е в околия Пазарджик в 04.20 часа 7.7 по скалата на Рихтер, второто е 9 часа по-късно в 13.40 часа в околия Малатия, пак в същата тази провинция. И аз просто разсъждавам на глас: ако е имало власти, които да действат адекватно, ми естествено  е, че самите разрушения – то е ясно, но поне хората е трябвало да ги изведат оттам, да няма толкова пострадали и жертви. Защото по-опасни са вторите земетресения когато са големи, тъй като при първото тя вече сградата в някаква степен е подала, тя се е разлюшкала вече, и при втори такъв трус се получава разпадането. И как не са били изведени хората, аз това не мога да си го представя, но явно някаква паника е била, и наистина бяха много изненадани и учудени, то не че някой може да очаква земетресения, но може би е трябвало по-бързо да се действа, по-компетентно, включително и това, което направи впечатление, че в началните периоди турската армия много слабо се включи, а те  имат огромна армия като численост.

Т.е. тези фактори ще повлияят на композицията на Меджлиса?

Вижте, настроенията на избирателите, те са такива. Така, първо, второ, все пак нека да не забравяме и много големите, значи, най-голямото нещо това са човешките жертви. Човешкият живот не може да се измери, това е ясно. Но много големи загуби ще има и без това за закъсалата турска икономика. Значи, по някои оценки щетите ще бъдат поне между 1 и 2.5% от БВП.

Това в милиарди колко е?

Значи, като милиарди 80 млрд. долара е едното, а другото е 200 милиарда. Смятайте.

300 милиарда близо.

При БВП на Турция около 800, и си представяте за какво става въпрос. Плюс това нещо друго да кажа, това също трябва да се отчита, значи, поне 15 милиона, сигурно ще са повече, фактически са пострадалите от земетресението – без жилища и т.н., и т.н. И в тези райони вие нали си представяте как ще се провеждат избори, как ще стане това нещо? Секциите как ще се съставят? Както при нас, така и при тях, гласува се по местоживеене. Но то вече местоживеенето го няма. Те на друго място са се преместили. Въобще там ще има много силни въпросителни.

А и злоупотреби?

А и злоупотреби със сигурност.Да, да, да.

Исках да ви попитам за външните фактори, които могат да повлияят на тези избори?

Сега, кой има интерес Ердоган да спечели? Със сигурност такъв интерес има Руската федерация, със сигурност това е Иран, със сигурност в Близкия Изток това са движения, които са близки до "Хизбула“ и т.н., със сигурност примерно да кажем един Катар, между другото шейхът на Катар веднага пристигна там, десетина дена след земетресението, и със сигурност да кажем други, да кажем Пакистан и други такива мюсюлмански страни, които имат интерес той да остане на власт. И по-специално искам да кажа за Руската федерация по няколко причини. Едната е, че Република Турция и Руската федерация, те са като един вид скачени съдове, защото взаимно зависят една от друга. Турция зависи примерно да кажем както по отношение на доставките на природен газ и на петрол, двата газопровода по дъното на Черно море "Син поток“ и "Турски поток“, който трябваше да бъде "Южен“, но ни се размина. Също така строителството на първата турска АЕЦ "Аккую“, която е в провинция Мерсин, всъщност тя е относително близко до района на земетресението, и напоследък не се чува много за нея. Казаха, че там земетресението е било усетено като от 4-та степен, и че няма разрушения. Нормално е това да се каже. Но понеже не се говори, ми е много любопитно, тя би трябвало да има 4 блока по 1 200 мегавата, като първият беше предвиден да бъде построен и пуснат в експлоатация през тази година в чест на 100-годишнината от турската република, обаче напоследък по тези теми нищо не чувам – ще се работи ли, ще стане ли. Също така търговията между Турция и Русия – Турция е заинтересована от руския пазар, огромен руски пазар. Също така с туристи, които преди войната и преди пандемията много голям брой има на руски туристи. И имат наистина много голяма зависимост от Москва Анкара. В същото време обаче Руската федерация е зависима от Турция, понеже Турция стои на нейния път за излаз към топлите морета.

Да, Босфора и Дарданелите.

И по море, и по суша, и по въздух. И понеже Турция следва една много гъвкава политика – тя не е член и на Европейския съюз, тя не се присъедини към санкциите, това първо, и второ, тя не затвори въздушното си пространство. А пък това второто е в много силна полза на Москва и лично на Путин, понеже през нейното въздушно пространство всъщност се извършват полети на граждански, на военни самолети, които извършват ротацията на руската армия, войските, които са в Сирия, в двете бази, които са: военновъздушна в Латакия, и в Тартус военноморската база. Така че ето я тази зависимост, която я има. И също така има една обща прилика в две направления. Първата е чисто възрастовото измерение: на 7 октомври миналата година Путин стана на 70 години, а сега на 26 февруари Ердоган ще стане на 69 години. Но по-важното е, че те взаимно се учат, вдъхновяват и опияняват: а бе как така успяват да се задържат толкова дълго време на власт. Значи, Путин е от 2000 година, Ердоган от 2002 година.

Т.е. имат паралелни политически кариери?

И взаимно се вдъхновяват и си ръкопляскат един на друг. И разбира се това как могат да се задържат на власт – аз това го казах няколко пъти, пак ще го повторя: като се пипне Конституцията. Преди 2 години в Русия, само да напомня, депутат в руската Дума, и тя е доста известна – Валентина Терешкова – първата жена космонавт, внесе оригиналното предложение да се нулират дотогавашните мандати на Путин. Това е нещо като километражът на колата – да го превъртиш, да го нулираш, на 0 да стане. Той каза, че ще си помисли – не отговори веднага, човекът, евала, и все пак се съгласи. И като се съгласи, пред него се открива пътя да остане на власт до 2036 година – 36 години. Ердоган миналата година направи 20 години, и сега ако бъде за трети път преизбран, въпреки забраните в Конституцията, ще остане на власт 26 години най-малко. Така че ето тези неща не трябва да ги забравяме. Ролята на личността в живота и в политиката.

В заключение смело ли ще бъде да направим прогнозата, че Ердоган ще бъде преизбран?

Затруднявате ме определено, не искам да спекулирам. Но другото, което мога да кажа, че със сигурност ще направи всичко възможно и дори невъзможното и немислимото за нас, най-различни нови ходове могат да се измислят, за да остане на власт. И другото, което е, все пак и това нека да не го забравяме, неговата подкрепа спада и ще продължи да спада и заради земетресение, и заради икономически проблеми, и заради социални и т.н., и т.н., но той има едно много твърдо ядро, което в никакъв случай няма да го напусне. И да кажем: те са поне около 30%, примерно, говоря като население, гласоподаватели. Те каквото и да се случи, те няма как да го напуснат. Това е неговата Преторианската гвардия, и тя ще го брани до последно. И като прибавите и националистите, които са доста силни в Турция традиционно, и другото, което е, и което за нас, имам предвид и като Република България, и като Европейски съюз, и като Запад и западни ценности, когато и това между другото е доказано в досегашния негов политически живот над 20 години, когато неща във вътрешната политика не стават, не се получават, се търси отдушник навън. Примерно както бяха тези военни авантюри в Сирия, трите големи военни операции. Той си направи устата още миналата година да предприеме и четвърта, но категорично му беше отказано и от Вашингтон, и от Брюксел, разбира се, Москва също не е съгласна, Иран също не е съгласен, макар че са в един отбор.

Е, коя ще му бъде авантюрата сега?

Въпреки това може да направи някаква такава операция.

В Сирия?

Примерно Сирия, в Ирак редовно си ги прави. Така. И другото, което е, много са интересни тези отношения по триъгълника Вашингтон-Москва-Анкара. Сега и на фона на това, което стана в Черно море – сваленият американски дрон, безпилотен летателен апарат, очевидно е, че напрежението ескалира. И въпросът е: кой кой е, и кой с кого е. И там трябва да се вземе някаква позиция. А в момента позицията на Анкара е доста така…

Обтекаема?

Обтекаема, точно така е, да. И на едните, и тук, и тук, и тук и т.н. Така че ще ги има тези неща. И разбира се, ще има опити за сплашване на населението: ето вижте ги тук, не ни обичат, всички са против нас, тия европейци и т.н. И това ще бъде, за съжаление. И не на последно място, може да се появят терористични атентати.

Цоня Събчева