Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Франц Кадири, от ОФ "Пловдив 2019" за доброволческата програма на Фондацията.

Какво можем да разкажем за доброволческата програма на Фондация 2019? Доколко важна е тази програма за всичко, което се случва благодарение на вас в Пловдив?

Първо искам да кажа, че доброволческата програма "Пловдив 2019" започна през далечната 2012 г. Това са вече повече от 13 години. Говоря малко в момента в ретроспекция. Започнахме с един доброволец и пикът беше през 2019 г., където за цялата година над 2000 активни доброволци се включиха, като над 400 бяха за откриващата церемония и 1000 на сцената, ако си спомняте, на самата откриваща. И смея да твърдя, че това беше най-мащабната доброволческа инициатива може би през последните 25 години, да не кажа и по-назад във времето.

Не може без доброволците – това е повече от ясно. А има ли интерес към програмата и какъв е профилът на един доброволец при вас?

Интерес – пикът на интереса беше през 2019 г. Като цяло след COVID нещата тръгнаха стремглаво надолу. Това го твърдя не само аз, а и колегите ми от другите Европейски столици на културата и колегите, които се занимават с доброволците. Говорим си с тях доста често, защото "Пловдив 2019" е един от основателите на една неофициална международна организация. Всъщност ние сме събрали там координатори на доброволци от европейски столици на културата. Аз бях един от инициаторите и поддържаме връзка с тези хора. Обменяме опит, добри практики. Динамиката и подходът в работа с доброволци се промени от 2019 г., даже смея да твърдя от 2012 г. Вече има нови подходи, нови технологии. Но да се върна на въпроса дали има интерес. Да, интерес има, но не е толкова силен, колкото беше през 2019 г. Това е напълно обяснимо.

Въпреки че културният календар на Пловдив смея да твърдя, е най-добрият в България. Но въпреки това отлив има. Някак си самите младежи вече не са толкова активни. Това е ново поколение, имат нови нужди. А може би ние пък не знаем как да достигнем до тях – това също е тема, която коментираме с колегите ми от другите европейски столици на културата. Че за всяко поколение си има подход, за да бъде достигнато до него. Но факторите са най-различни.

Основно профилът на доброволеца е 14-25 години, които се интересуват от културни събития, искат да присъстват, искат да се докоснат до магията на това да могат да видят любимия си актьор, любимия си певец, да видят какво е зад сцената. Защото няма да се лъжем, че когато си в публиката, нещата изглеждат много романтично, всичко е много красиво, като в приказките, но действителността не винаги е такава. Но основният профил е такъв – 14-25 години, основно момичета - 70%.  Това е от статистиката, която имаме и отпреди години, 30% момчета. 

Сега се сещам, че ваш колега - организаторът на "Улица Станционна", съвсем наскоро ми каза, че бил невиждан интересът от доброволци чужденци, които се намират в Пловдив за фестивала. Което значи, че може би интересът си продължава. Най-вероятно организаторите на събития трябва да бъдат някак си по-активни, да ги насочват, да ги привличат по по-интерактивен начин, чрез платформи и т.н.?

Да, абсолютно съм съгласен. През годините в разговори с колегите достигнахме до едно-две заключения – че всъщност инициативи като "Европейска столица на културата" задават темпото. Т.е. ние подадохме ръка на културния сектор в това отношение. Поради опита от 2019, от Европейска столица на културата, те вече сами могат и знаят как да достигат до доброволците. Т.е. не сме им необходими ние чак толкова много, за да могат да достигнат до доброволците.

Аз много ще се радвам, ако някои от тях вече са си създали доброволчески програми и сами набират, както Hills of Rock. Продължаваме да си помагаме с колегите от Hills of Rock – страхотни са. Там интересът на доброволците е невероятен. Още от януари месец започват да ме питат: "Франц, какво става с Hills of Rock, ще има ли тази година?". И аз се обаждам на колегите от Hills of Rock, и те са винаги много отзивчиви. И тази година също си съдействахме. Изобщо, колаборацията с тях е невероятна.

С другите организации, които се обаждат, също имаме добри отношения, но всъщност интересът към техните събития не е от такъв мащаб, както към Hills of Rock. Изключваме "Улица Станционна", които вече самостоятелно са си намерили пътя в това отношение.

Да кажем на тези, които сега може би ни слушат, какво трябва да направят, ако решат да се присъединят към вашата доброволческа програма?

Ами, в сайта ни има телефони, има имейли, във Фейсбук, в социалните мрежи могат да се свържат с мен. Аз принципно поддържам един голям общ чат на доброволците, все още комуникираме и когато изскочи някоя доброволческа възможност, публикувам – имате ли интерес, такива и такива са условията, и който има интерес се включва. Сега наскоро "С деца на тепе" имаха нужда от няколко души. Като цяло горе-долу така вървят нещата.

По всички събития имат нужда най-вероятно от доброволци, събитията, които и вие подкрепяте.

Имат, но някак си самите организатори – не говоря за всички, може би не отделят достатъчно ресурси за това нещо. Под ресурси имам предвид не финансов, а по-скоро човешки ресурс, защото за да организираш една доброволческа група, ти е необходим човек, който да звъни, да говори с тях, да ги координира. Работата не е лесна.

Като казахме финансов ресурс, по принцип "доброволец" означава човек, който не очаква финансова някаква облага.

Да, но има една криворазбрана позиция спрямо доброволците. Да, финансово те няма да бъдат облагодетелствани, но когато един доброволец се съгласи да участва в някое събитие, той трябва да бъде обгрижен. Под "обгрижен" имам предвид елементарни неща – вода, един сандвич, отношение. Най-вече това, което като обратна връзка имах през годините от доброволците, е отношението към тях. Т.е. то беше двустранен процес. От една страна, как организаторите се държат с доброволците, от друга страна – доброволците как се държат към събитието, в което са се включили. Защото и двете страни имат отговорности да се държат подобаващо и уважително към другата страна. Мога да дам примери много.

Защото те са лицето на това, което се случва в момента, те са хората, които контактуват с масата, нали така?

Абсолютно, абсолютно. И когато един доброволец не си изпълнява задълженията, това се вижда и това пречи в организацията на събитието, защото организаторът Х си е дал сметка, че има нужда да кажем от 10 доброволци за събитието. Когато нещо във веригата се скъса, това се отразява в организацията на събитието.

А какви умения трябва да притежават доброволците? 

За да бъдеш доброволец, трябва да имаш преди всичко желание. Аз това винаги съм го казвал. Ако имаш желание, винаги можеш да се научиш, винаги можеш да се включиш във всяка една инициатива. Езикът е предимство, когато комуникираш с международни партньори, но в крайна сметка, най-важното е желанието и стремежът да участваш.

Интересите на доброволеца може би също са важни.

Ами, в повечето случаи доброволците искат да се докоснат до любимите групи и изпълнители  Пак давам Hills of Rock като пример. Там, знаете, дойдоха мега, супер известни групи и в крайна сметка всеки иска да се докосне до тях. И повечето доброволци си избират да бъдат доброволци на събития, които ги интересуват, които съвпадат с техния интерес. Дали ще е Hills of Rock, дали ще е One Dance Week, дали ще е "Улица Станционна", дали ще е "С деца на тепе" – най-различни. Но най-основната мотивация на хората да бъдат доброволци е желанието им да общуват с други хора. Не толкова любимата група или якото събитие – това е на второ място. На първо място е желанието да общуват.

Може би трябва да имат и умения да могат да работят в екип, защото ако тръгне всеки сам да прави каквото си иска, не се получава, нали така?

Абсолютно съм съгласен. Да, затова във всяка доброволческа инициатива има координатор, самите организатори имат координатор. Този координатор разпределя кой какво трябва да прави, в какви часове. Това си е мениджърска работа, в интерес на истината.

И човек трябва да е и психолог, защото доста често ти ги срещаш тези хора за първи път – идват на събитието и ти трябва да прецениш доколко можеш да разчиташ на този човек. Те минават първа цедка през мен, но в крайна сметка едно е, когато си говориш с някой в интервю, друго е, когато вече трябва да се свърши някаква конкретна работа.

Талант необходимо ли е да има доброволецът, така също и опит?

Ами, повечето хора предпочитат опитни доброволци, защото понякога има ситуации, в които човек трябва да е минал през това нещо, за да знае как да реагира. Например в събития, където има страшно много хора, тълпи, ако стане нещо, доброволецът трябва да е достатъчно съобразителен – или да се обади на някой, на координатор, или сам да действа. Искат се едни такива умения, които са свързани с житейския опит.

Опитът е от значение, с една дума.

Да, от значение е, но не е нещо фатално, ако нямат. Талант – също, да. Ако доброволецът е ангажиран да превежда, трябва да знае езика. Ако е ангажиран да разхожда хора из града, тогава да има познания за културата и историята на града. За да раздаваш листовки пък не се иска голям талант.

Принципно през годините от толкова много доброволци, които са минали през нас, бих казал, че може би не повече от трима, четирима не съм ги ангажирал по някакъв начин.

Т.е. не им отказвате. Ако те имат желание и дойдат при вас, няма случаи, в които да откажете? Освен ако няма много голяма причина.

Ами, да. Случвалото ни се е да отказваме в последствие. Например, имат уговорка в 9.00 часа да бъдат някъде, а доброволецът отиде в 10.00 часа. Моментално, това е сигнал, че в крайна сметка този човек няма да свърши работа.

Има случаи, в които доброволци са си тръгвали от събития, защото нещо не ги кефи. От друга страна пък сме имали ситуации, в които доброволци са се оплаквали от организаторите, че ги натоварват страшно много. Да хванеш някой доброволец за 8 часа, това не е доброволчество, това си е вече сериозен труд. Така че има един много тънък баланс. Ние през 2019 г. бяхме направили едни основни правила както за доброволци, така и за организатори.

А сега предстои ли нещо, някакво събитие, за което имате нужда от доброволци? Да ги поканим в ефир, ако има такива. 

Те минаха повечето ни големи събития от програмата на "Пловдив 2019". Така че нека да следят. Аз едно време имах огромното желание по някакъв начин доброволците от "Пловдив 2019" да помагат на събитията от културния календар на общината. Бях срещнал доста положителна подкрепа от г-н Панов за това нещо. Така че има поле за изява.

Имам и друго мое желание и друга моя мечта. Пловдив има страхотен потенциал да кандидатства за Доброволческа столица на Европа, за Младежка столица на Европа. Това са все инициативи, които са много популярни, но дават една добавена стойност не само за града ни, но и за гражданите.

Доброволческа столица на Европа - това би било чудесно!

Да. Барселона например са били Доброволческа столица. Дания бяха доброволческа столица през 2018 г. Аз останах безкрайно очарован – бях на откриващата церемония. Там абсолютно на много високо правителствено ниво хората се бяха включили.

През 2017 г. Варна бяха много успешна Младежка столица. Защо Пловдив да не пробва да е също Младежка столица в близко бъдеще? 

Но трябва и малко по-модерни методи за привличане на доброволци.

Да, ние основно в момента говорим за младите хора. Много хубаво би било в училищата да имат доброволчески клубове. В някои училища имат – няма да казвам кои, за да не им правя реклама, но ние работихме със седем-осем училища на територията на града и бяха винаги много отзивчиви, много готини. Никога не сме имали проблеми. Така че това е един от начините – в училищата. Всяко училище – доброволческа програма, за да могат децата да се научат, че това е норма, а не нещо екстравагантно или нещо по-специално.

И другото – фокусът ни е върху младите хора, но през 2019 г. много голяма подкрепа срещнахме и от пенсионерските клубове. Имаше доста хора, които се включиха. Това е една друга тема, от малко по-социално естество, но всички знаем, че хората в пенсионна възраст са по някакъв начин изолирани в обществото. И доброволчеството е един от начините, по които тези хора могат да бъдат включени в социалния живот. Давам пример със скандинавските държави. Там процесът е обратен. Ако тук 70% от доброволците са млади хора, там 70% от доброволците са хора над 60-годишна възраст, които са вече в пенсионна възраст, и това им поддържа социалния живот. И мога да ви кажа, че видях страхотни хора там, които всъщност бяха толкова полезни за обществото.