Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с д-р Теодора Георгиева, уредник в РИМ-Пловдив и преподавател в ПУ.  

Знаем, че Пловдив има хилядолетна история, но все пак кога започва историята на Пловдив като български град, т.е. кога той бива присъединен към България? 

С категоричност можем да кажем, че това се случва при хан Маламир, управлявал в 831-836 г. българската държава. В по-старата историография, пък даже и в някои учебници доминира погрешната представа, че това се случва при хан Крум. Но всъщност имаме сведения, че това се случва през 836 г., т.е. при Маламир.

Добре, да кажем все пак – Пловдив е бил част от Византийската империя, от Римската империя, от Османската империя, а знаем, че Маламир управлява сравнително малко, какво се случва с града ни след него?

Всъщност може би трябва да започнем с една предистория, именно какво се случва в областта Тракия след 811 г., т.е. при управлението на Крум – от там възниква и тази грешка, че при него е присъединен градът. Знаем за Крум и неговите военни походи спрямо Византия. Събитията ни отвеждат след 811 година, след поражението над император Никифор. Всъщност Крум прави набези в Тракия, съпроводени с депортация на население, т.е. води една политика за прочистване на Тракия от ромейско население. Имаме разрушени селища, което се потвърждава и по археологически път.

Един византийски автор – Теофан Изповедник, ни разказва за тази политика на Крум, за неговите военни походи в Тракия. Той ни разказва, че християните от областта, от различни крепости в Тракия избягали и споменава, че християните от Филипопол направили същото. И от тук, от това сведение на Теофан Изповедник, произтича и тази интерпретация, че за първи път градът влиза в пределите на българската държава по времето на Крум. Само че Филипопол и районът му са си останали византийски и за това съдим от т.нар. 30-годишен мирен договор по времето на Омуртаг и византийския император Лъв V. В този договор от 816 г. са посочени границите на двете държави и от тук ние правим заключението, че Филипопол си остава византийски град, защото западните части на Тракия са посочени като византийски, заобиколени от трите страни с българска територия. Това показва, че областта на Филипопол е трудно контролирана от византийската власт, тъй като достъпът до тази област е бил посредством българските земи или през Родопите. Но юридически погледнато, Пловдив и областта си остават византийски и това се запазва до 836 г., когато този мир е нарушен, имаме нова война между България и Византия и съответно до поредната промяна на границата. И за тези събития черпим сведения от т.нар. Маламирова летопис, когато хан Маламир, заедно с кавхан Избул, идва във Филипопол. В Маламировата летопис се казва, че двамата направили среща с филипополското население и всъщност от 836 г. говорим за трайно включване на Филипопол в пределите на българската държава. Всъщност Византийската империя е новата Римска империя.

Така че от 836 г. Филипопол е византийски град или ромейски град.

А вие можете ли да ни разкажете малко повече за онзи момент, в който един украински княз избива, набучва на кол, 20 000 жители на Пловдив?

Да, киевският княз Светослав І. Лъв Дякон – друг византийски автор, ни разказва за тези събития. Тук се поражда една дискусия в историографията – дали е бил български или византийски Филипопол, когато се случва това събитие. Като че ли доминира схващането, че е български, тъй като не знаем какви са границите съгласно мирния договор от 927 г., сключен при управлението на цар Петър. Точното трасе на границата между двете държави не е изяснено и това поражда и дискусията дали градът е византийски или български, когато се случва това нашествие на киевския княз Светослав. Възможно е посочената цифра обаче да е една хипербола, тъй като средновековните автори доста преувеличават, когато говорим за брой население или броя на армиите. Но със сигурност имаме такова събитие. Дали са били наистина 20 000 души е много спорно.

А имаме ли сведения колко жители е наброявал градът тогава?

Не. За съжаление подобни изчисления трудно се правят, говорейки за средновековната епоха.

Това, доколкото знам, се случва на територията на римския стадион, нали така?

Нямаме точни сведения. Знаем от Лъв Дякон, че киевският княз Светослав набил на кол 20 000 души, но както казах, най-вероятно тази цифра е преувеличена. Вече говорим със сигурност, че от 970-971 г. нататък градът става част от Византийската империя. И знаем, че 971 г. император Йоан Цимисхи завладява и столицата Преслав. Така че оттук насетне вече разглеждаме византийския Филипопол. И между другото, именно периодът ХІ-ХІІ век е изключително благоприятен за развитието на Филипопол. Това се потвърждава и от писмените, и от археологическите свидетелства.

Можем да говорим за един стопански и културен разцвет в областта. Настъпва търговско оживление, появяват се нови селища в цяла Тракия. Достатъчно е да посочим пример за културни паметници от този период – Бачковският манастир, църквата "Свети Йоан Кръстител" в Асеновград, "Свети Димитър" в Баткун, Пазарджишко. Като тази тенденция се променя с въстанието на Петър и Асен, т.е. след 1186 г., с нашествията на българи и кумани, след това Третия кръстоносен поход.

През 1189-1190 г. Тракия отново е подложена на грабежи от страна на кръстоносците. Следва политиката на Калоян, която е съпроводена и с депортация на население от Тракия в т.нар. Мизия или изобщо българската държава.

Пак се връщам на Маламир - по негово време в града има ли някакво строителство, някакъв възход, така да се каже?

Всъщност ІХ век е неблагоприятен за областта Тракия, защото Тракия е буферна зона между България и Византия, подложена е на непрекъснати нашествия и това се отразява крайно негативно за развитието и на Филипопол.

Ако можем да обобщим, до 811 г. Тракия е византийска, имаме депортации на население от Мала Азия. Тази политика на византийските императори е с цел да се засилят военно-отбранителните способности на Тракия. Промяната настъпва след неуспешния поход на Никифор І. Договорът от 816 г. носи известно спокойствие на областта Тракия, но като цяло областта тогава е обезлюдена. Крум, Омуртаг – те водят политика на колонизиране на Тракия със славянобългарско население. Идеята е да депортират население от Тракия в отвъд Дунавска България, да заменят ромейското население със славянобългарско. Но като цяло някакъв подем можем да търсим най-вече в периода ХІ-ХІІ век. Пак казвам, тогава се установява едно спокойствие за областта и имаме икономически подем, така че благоприятният период е ХІ-ХІІ век. Всъщност тогава сме част от Византийската империя. Както казах, 836 г. градът за първи път влиза в пределите на България.

Градът тогава си се казва Филипопол, нали така?

Да. Както и Филибе, т.е. османското име, също е от Филипопол.

А името Пловдив – от коя година съществува това наименование?

Нямаме точни сведения кога за първи път се появява. Знаем, че Найден Геров го поляризира през ХІХ век. Аз съм попадала на Дубровнишките документи, особено тези от ХІV-ХV век. Там дубровнишката управа назовава града с името Пловдив, паралелно с името Филипопол. Ако четем по-ранни документи, например Византийските наративи, те си използват името Филипопол, но Дубровнишките документи по-често назовават града под името Пловдив или Пловдин.

Най-вероятно градът е назован така от славяните – поне такава хипотеза съм разглеждала, но от документите, Дубровнишките търговски документи, там съм попадала на името Пловдив и Пловдин.

Какво е по-характерното за историята след този период вече, откакто градът става български, откакто влиза в пределите на България?

Пловдив винаги е бил важен административен, военен и търговски център. През него преминава ключовата пътна артерия Виа Диагоналис или Виа Милитарис, така че именно това значение на Пловдив го поставя да има стратегическо значение за която и да е държава, в чийто предели е.

Така че и за българи, и за византийци Пловдив е бил важно стратегическо място и от военно-политическа гледна точка, и от стопанска гледна точка. Разбира се, това придава на града и едно етнорелигиозно разнообразие, тази етническа пъстрота.

Която съществува и до днес.

Да. В града, дори когато е български, не трябва да очакваме, че само българи са живеели във Филипопол. Ние имаме и еретическо население, павликяни. Те се появяват в града в следствие на тази депортационна политика, която провеждат византийските императори. Виждаме ги и през ХІ и ХІІ век, във Второто българско царство също, около политиката на българския владетел Калоян отново имаме споменаване на тези павликяни. Имаме арменско население още през Средновековието. Всичко това придава облика на Пловдив. Тази пъстрота, с която е известен и през Средновековието, се запазва и през Османския период, та до ден днешен.