16:40 / 25.08.2025
3175
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Елена Дигбоюшка, председател на Българско иконографско сдружение за Иконографски събор и годишна иконна изложба в Бачковския манастир.
Разкажете повече за този събор и иконна изложба, г-жо Дигбоюшка!
На 26-и от 11.00 часа ще е откриването на изложбата в Бачковския манастир в изложбените зали. Участниците са членове на Българско иконографско сдружение от цяла България - иконографи, дърворезбари, имаме колеги, които се занимават с мозайка, с абсолютно всичко, което е свързано с Православната църква, стенопис, абсолютно всичко. Съборът се организира всяка година. Нашето сдружение е официално регистрирано през 2005 година, а от 1993-1994 година се събират колеги. А инициативата за създаването на това сдружение е на едно семейство - Димчо и Тони Димчовски, които имат изключително голяма заслуга за това ние да сме заедно, да бъдем в една общност събрани колеги от цяла България. Имаме колеги, които живеят и работят в Санкт Петербург, имаме колеги, които са от Сърбия, идват на съборите и става едно много добро общение между хора, които се занимават в една и съща сфера. По време на съборите имаме задължително демонстрации. Имаме лекции на богословска тема. И мисля, че наистина би било интересно да се види.
За коя поредна година правите този събор?
О, сега като години надали мога да ви каза точно. Горе-долу повече от 15 години.
А каква е ползата от тези събори, които правите? Обменяте практики, опит ли? Какво точно целят тези събори?
Ами, най-важната цел на този събор е, първо, да бъдем заедно, защото когато сме заедно, всеки един от нас, който е добил някакъв опит в определена сфера, просто представя своите познания и своя натрупан опит на останалите колеги. И най-важно е, че демонстрации се правят от колеги, които са с по-добър опит от останалите. Защото това може да се види само на иконографските ни събори.
Т.е. това е нещо като занаят, той се предава от по-опитните на по-неопитните?
Ами то беше занаят, който за съжаление, преди няколко години беше изхвърлен от листата с българските занаяти. Разбирате ли?
Защо? Остава в изкуствата ли?
Ами, не знам дали изобщо някъде е поставен.
На мен винаги ми е било интересно и дори се чудя изучава ли се все още някъде по тези специални училища?
Да, разбира се и в Пловдив имаме, в Академията, църковна живопис, във Велико Търново също така, в богословските факултети като допълнителна специалност за колеги, които са завършили вече иконопис. А, разбира се и в Пловдивската художествена гимназия има такава специалност иконопис, и в Трявна също така.
Но всъщност има много тънкости, които трябва да се покажат на живо от някой, нали така?
Повечето от нас работим много дълго време в иконописта, стенописа и дърворезбата, но въпреки това във всеки един момент нещата се променят, техниките се променят, те се надграждат и винаги е добре да се съберем, за да може тези, които са постигнали някакви резултати да ги покажат. Имаме например постоянно едни тресения в позлатата. Има много колеги, които наблягат на полираната позлата, която е изключително трудна за изпълнение, защото е много дълъг и изключително отговорен процес. А вие много добре знаете, че всъщност на всяка една икона задължително светците са със златни ореоли…
Това е един от символите, който е задължителен.
В Гърция съм виждала работилници такива, където тази позлата се прави от някакво специално фолио.
Ние работим с истинско злато, което може да бъде различни карати и различни дебелини, но по принцип мисля, че дори от нашите колеги почти няма някой, който да не работи с истинско злато.
В процеса на обучение, когато става въпрос все още за училище, там се слага шлак метал, който е една изкуствена позлата. В смисъл, че то не е злато, то е заместител на истинското злато. Но използвайки тази изкуствена позлата, много често, ако тя не е завършена както трябва, се получава едно окисляване върху златото, което е изключително неприятно.
А иначе, самата стойност на една икона, от какво се определя? От използваното в нея истинско злато ли? Може ли да се каже така?
Не мисля, че това е най-важният фактор в себестойността, в образуването на цената на една икона. Много са нещата, които се включват: размер, материал. Има колеги, които работят с яйчна темпера, с пигмента яйце по стара технология. Това е доста по-дълъг процес, отколкото колеги, които работят с акрилни бои, примерно като времеви процес. Отделно материала злато, който може да бъде 18 карата, може да бъде и 23 карата. Може да бъде единична дебелина, може да бъде двойна дебелина. Може да има гравировка, може да има обков, може да има скъпоценни, полускъпоценни камъни, инкрустирани върху обкова. Всеки един детайл, който колегата е добавил в своята икона, вече повишава цената на самата икона.
А и самото изображение, може би? В какво се състои истинската трудност да направиш стойностна икона?
Всеки един от нас в повечето случаи подбира образеца, който иска да използва. Но разбира се, никога не се стремим да направим едно точно копие, защото всъщност това не е копие на икона. Копие като копие, както в "Сценични кадри" има такъв предмет, в който се прави точно копие на картина, която е на стар автор или пък на икона. Но това е вече за музейни цели. Те са с тясна насоченост.
Ние когато изберем образец, без значение дали ще бъде на св. Богородица или на друг светия, на Исус Христос, образецът, който ние избираме, правим един препис на този образец всъщност. Защото този образец може да бъде византийска икона, той може да бъде възрожденска икона, може да бъде руска икона. Всички тези икони са православни икони, източноправославни, и ние имаме свобода на действие. Ние можем да изберем образеца, който нас най-много ни е докоснал.
И така да го предложим всъщност на останалите хора, които имат желание да видят какво ние сме нарисували.
А вече самата технология и техниката, която използвате, е също по ваш избор, или се придържате към образеца?
Да, защото самото изпълнение на образеца, който сме избрали, пак ви казвам, той може да бъде или яйчна темпера, пигменти с жълтък за свързвател, може да бъде акрилна боя. Те са два различни материала.
Акрилната боя е съвременна боя, която е много по-бърза за работа, докато яйчната темпера, тя си иска време. След като е нарисувана иконата си иска време, в което яйцето да узрее, самият жълтък да изсъхне много добре, защото това е мазнина, за да може да бъде запечатана. И пак ви казвам, има различни начини – можеш да направиш полиран шел лак и отгоре да бъде запечатан с един траен лак, може да бъде само лакирана с дамаров или какъвто вече колегата работи, с какъвто лак работи. Докато при акрилната боя, там има много големи интерпретации, които можеш да направиш. Работиш с акрил и си запечатваш с акрилен лак.
При самите символи, самото изпълнение на рисунъка, трябва да бъде абсолютно спазена иконографията на иконата, когато рисуваш. Не може Богородица да я нарисуваш с дрехи, които не са описани в ерминиите за този светец. Това са ръкописни напътствен,и описания на техниката и иконографията на църковното изкуство.
И вече в зависимост от това каква техника използваш, какви материали използваш, зависи продължителността на направата на една икона?
Разбира се. Зависи продължителността на рисуване на иконата, но зависи и какво рисуваш. Защото ако рисуваш един образ, времето ще бъде едно, ако е сцена, ще бъде съвсем различно. Ако рисуваш една икона, която е 15 х 20 или 20 х 30 см, времето е едно, но абсолютно същият образ, рисувайки го примерно във формат 50 х 70 или 1 м х 70 или х 80 см, има разлика. Размерът, всъщност, има огромно значение.
Колко време най-дълго може да бъде използвано за направата на една икона?
Това не мога да го кажа. Може би зависи понякога и от сръчността на самия иконописец.
Но може и с години да продължи?
Абсолютно, и понеже има много малко образци, всъщност иконата на св. патриарх Евтимий Търновски доскоро беше много рядко поръчвана за изписване, за рисуване. И тук, в последно време, и то благодарение на това, че имаше годишнина и като че ли някак си самата църква се отвори, пренесоха се мощите на св. патриарх Евтимий Търновски в Бачковския манастир, дядо Сионий допринесе до голяма степен за провъзгласата на този не забравен, но все пак малко в страни останал наш български светец.
Трябва да ви кажа, че когато тръгнеш да търсиш образа на светеца, е много сложно. Много е сложно, когато имаш много малко образци, на които можеш да се опреш, защото все пак всеки един от нас, четейки житието на даден светец, по някакъв свой начин си представя образа. Не винаги е задължително абсолютно точно да бъде самото излъчване. И това са неща, които лично ние усещаме.
И аз лично, моята борба с този образ вече е повече от една година. Започвам, прибавям, отнемам. Разбирате ли? Слагам едни елементи, които са задължителни при патриаршеското облекло, не ми стоят добре, махам ги. Променям ги, да. И това е върху една икона, разбирате ли?
И всичко това съобразно православните канони, нали?
Абсолютно! Не може да излизаш от тях. Тръгнеш ли да излизаш от православните канони, вече не рисуваш икона.
Има ли български иконописец, който е направил най-много икони, такъв съвременен иконописец, който има вече доста голямо иконно творчество?
Ами, има разбира се. И това е Димчо Димчовски и Антония Димчовска. Те просто имат невероятни постижения в иконописта. Невероятни, невероятни! Защото са изключителен екип, те като семейство са много добри партньори. Но и като екип, като работен екип са изключителни. И заради това, може би, в тяхната работа всяко нещо просто си личи, че е направено с много голямо познание, защото ние постоянно се учим. Но при тях всеки един детайл е наистина много добре обмислен. Защото са и двама, и търсенията тогава вече са много по-сериозни.
Сега, когато станаха пожарите, имаше случай, в който иконите в едно параклис не бяха обхванати. На какво се дължи това? Беше изгоряло всичко, обаче иконите бяха останали непокътнати от огъня.
Ами, за мен лично това си е Божия намеса.
Всички така казаха. Но все пак, има ли нещо в материалите, което възпрепятства горенето?
В съвременните материали, а и не само в съвременните, и в малко по-старите, надали има нещо, което възпрепятства. За мен по-важно е светостта на тези образи и недосегаемостта на всички бедствия.
Особено пък, когато са създадени с чистота и с вяра, то няма как да не бъде така. Силата е много по-голяма.
Колко икони ще бъдат показани по време на тази изложба в Бачковския манастир?
Очакваме и двете зали да бъдат пълни, но просто не мога сега да кажа. Ние започнахве да подреждаме иконите.
А колко са авторите, които са се включили със свои творби?
Авторите, които ще участват, ще бъдат поне 40. Около 37-38, нещо такова, от цялата страна. Някои са в ателиета. Едно ателие от няколко човека.
Заповядайте! Ще бъде много интересно, надявам се, защото наистина има изключителни иконографии, които, благодарение на тези иконографски събори, могат да бъдат видени. Всичко това, все пак да не забравим, се случва с благословията на епископ Сионий, който беше така добър, той беше първият, който ни покани в Троянски манастир. Иконографският събор си провеждаше първоначално в Троянски манастир. След това се прехвърлихме вече в Бачковски манастир. И сме изключително благодарни на него, защото това, което той ни предоставя, за да можем ние да покажем какво можем и за да можем да се срещнем с духовенството в храма, е нещо наистина велико, в днешното бурно време.
