Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Екатерина Илиева, експерт "Изложби и събития" към РАМ Пловдив за изложбата с най-интересните археологическите находки през сезон 2024.

Кои са по-интересните археологически находки през 2024 година? Разбира се, очакваме с интерес и тези от 2025-ата година, но това ще го видим чак догодина. И можем ли да кажем защо вашата изложба е озаглавена "Археологията и законът"?

Изложбите-открития са наши редовни изложби, които ние правим всяка година. Откриваме ги в близост до Международният ден на музеите, който е 18 май, и в тях представяме най-представителните находки от проучванията, проведени през предходната година. Всяка година тази изложба, освен своето редовно заглавие, носи и подзаглавие, което пък задава темата на тази изложба. Целта ни, когато дойдохме с тази концепция, беше да можем да предложим не само най-интересните находки от предходния археологически сезон, но също така година след година да можем да запознаваме широката общественост и с различни аспекти на археологията, защото малко или много нашата наука си остава чужда за повечето хора, особено когато става въпрос за нейните специфики.

Така например, първата изложба, която открихме, беше посветена именно на терминологията в археологията. Разгледахме много от термините, които затрудняват гражданите, когато се сблъскват с експозиционните текстове. А тази година, която е четвъртото издание на тази изложба, темата е "Археологията и законът". От какво беше продиктувана темата? Ами, на нас това ни е болна тема в общи линии, тъй като знаете, когато говорим за археология, задължително някак си в разговора намесва се и темата за иманярството.

Това е една от причините, поради които избрахме това заглавие. Другата причина е това, че в контакта си с публиката доста често срещаме мнението, че ние като археолози проучваме където си преценим – решаваме си, че тук ни харесва да копаем, тук ще копаем, което не е вярно, разбира се.

И другото заблуждение е, че всеки, който е археолог, може да извършва археологически проучвания. Това също не е вярно, колкото и парадоксално да звучи.

Ами, нека да обясним на хората. Всъщност, вие това го обяснявате по време на разходката из изложбената зала, нали така?

Ами да, обясняваме го и когато организираме беседи, но и на самите табла на изложбата се съсредоточаваме върху тази законова част на археологията, като се започва от това кой може да копае, после какви са условията това да се случи и какви са наказанията.

Обикновено хората казват: ето, пак започват да копаят, какво копаят, какво толкова има в тая дупка, че ровят. Така е, когато бързат нещо да се приключи, да се отвори някакъв път, както беше случат с Брезовско шосе. Просто много се дразнят и говорят чисто лаишки, че едва ли не това е някаква ваша приумица и се прави, защото така ви е приятно. Та, в такива случаи какво трябва да им се обясни?

Има го този момент. Ние се опитваме да влизаме в положение на гражданите. Специално ситуацията за Брезовско шосе е доста тежка не само за хората, но и за нас. Действително, ние не можем просто така да си изберем къде ще копаем. Съществува едно нещо, което се нарича Археологическа карта на България, в която са картирани всички регистрирани обекти до момента.

Един такъв регистриран обект е и селищната могила с названието "Плоската могила", като една част от нея съвпада с трасето на днешната улица "Брезовско шосе". Този обект е регистриран още през 70-те години. В този случай говорим за т.нар. спасителни разкопки. Вие ще ме чуете, че в нашия разговор аз много пъти ще кажа археологически проучвания. Археологическите проучвания са няколко вида.

Първо, имаме археологически обходи, с които регистрираме обектите, за да се впишат в тази карта. Имаме археологически наблюдения. Това се извършва в места, където има съмнение, че може да има археологически обекти, но по-вероятно да няма. В такъв случай археологът наблюдава изкопните дейности и ако забележи наличие на архитектурни или археологически паметници, спира работата. Следващото нещо, което се прави, са вече археологическите разкопки, за които хората най-много знаят. Тези разкопки могат да бъдат два вида: редовни разкопки, които се извършват, например в Плиска, където е известно, че има този обект. Там се извършват редовни разкопки. Те не пречат на никого, не са спасителни. А когато е застрашен археологическият обект от разрушение, от иманярски дейности, тогава се предприемат спасителни разкопки. И ние в Пловдив правим предимно спасителни разкопки, най-вече свързани със строителните дейности в града.

А когато инвеститори започнат да строят върху частен имот, под който има археология, как стига сигналът до вас? Кой ви информира?

Сигналът до нас достига по няколко начина. Първо, регламентирано е и  строителите би трябвало да знаят, че се намират в защитена зона. А ние имаме такава защитена зона в Пловдив. Това между другото е нещо, което доста хора не знаят. Но историческата зона Филипопол - Тримонциум - Пловдив, която също така съвпада със Стария град и с неговите околности, е мястото, където задължително се предприемат разкопки, тъй като ние знаем, че там е бил античният град. Неговите структури са там долу, ние знаем това със сигурност и там задължително се предприемат разкопки. Строителите са длъжни да предприемат археологическите разкопки по  наредба, по закон. Ако това не се е случило поради една или друга причина, ние, от музея, съблюдаваме дейността, колегите от Националния институт за недвижимо културно наследство, които са регионалните представители, също наблюдават тази дейност. И нерядко се опитваме да насърчаваме и гражданите да подават сигнали към нашата институция.

И всичко това може да се види обяснено на самите постери на изложбата, така че хората да са информирани. И друго нещо ме интересува. Понеже говорихме за важните археологически открития, направени през 2024-та, кое е най-важното, кое е най-значимото като артефакт? Това мраморната глава на градската богиня на Филипопол ли е?

Ние хич не обичаме този въпрос, вие знаете, неведнъж сме го казвали това.

Ами да, имаше доста сложна и заплетена ситуация покрай тази глава.

Да. Най-важни са тези находки, които ни дават повече информация за миналото, аз така обичам да казвам. Но тази година, специално за 2024, наистина не можем да пренебрегнем тази изключително сериозна находка, именно главата на градската богиня, която е много важна за нашия град. Ние, като пловдивчани, дори тези от нас, които се чувстват пловдивчани разбира се, също могат да припознаят в това откритие, важността му за нашия град. Но самата глава вече не е част от изложбата "Открития 2024 година".

Така ли? А защо не е?

В момента е в реставрация, тъй като нещо, което правим в тази изложба е, че представяме находките непосредствено след тяхното откриване. Понякога те дори не са почистени от пръста, с която са намерени. Т.е. искаме с изложбата да скъсим дистанцията между посетителите и археологията. Затова в тази изложба ще видите много фрагменти от керамика, които не са реставрирани, не са направени на съдове например. Същата беше ситуацията и с главата на градската богиня, която сега се намира в реставрация. И разбира се, планираме нейното представяне по-късно отново, в пълния и блясък.

В рамките на тази изложба ли, или за следващата година? Или не може да се каже все още?

Не може да се каже засега.

Наистина това беше много интересна находка и любопитна също така. Какви бяха другите по-големи открития? Какво друго може да се види в изложбата?

Макар и доста мънички, но доста интересни открития имаше миналата година на няколко от обектите. При спасителните разкопки, извършвани при строителни дейности, бяха открити две заготовки за злато, подготвено за производство на някакви дребни златни предмети. Те са в експозицията. Те са много интересни, защото представят един момент от работния процес на дребните занаятчии. 

Това е от подножието на Стария град, нали?

Разбира се, множество монети се откриват на обектите, интересни керамични съдове, сред които имахме един фрагмент от тухла, върху който древните майстори, които са правили тези строителни материали, са нарисували като храмова сграда.

Лично мен ме впечатли добре запазена част от череп на един вид праисторическо говедо, т.нар. тур, който вече е изчезнал вид, който се откри на "Брезовско шосе". От самия обект на "Брезовско шосе" има и много интересни, ние им викаме антропоморфни фигурки. Тази сложна дума означава фигурки с форма на хора, сред които най-голямо впечатление прави една фигурка на жена, която кърми дете, което е нещо, което не сме виждали преди това.

От кое време е това, от какъв период?

Периода на халколита.

Колко общо са находките в тази изложба и от колко обекта са те?

Ох, този въпрос много често ми го задават, но аз никога не съм подготвена. Голямо количество са находките. Между другото, хубаво е да кажа, че въпреки че в залите ще видите стотина, може би и 150 находки, имайте предвид и вие, и вашите слушатели, че предметите, които ние откриваме всяка година са хиляди, буквално хиляди. Някои от тях са съвсем малки, като монети, други са големи, като мраморни надписи. Но нашата изложба "Открития" показва само подбран набор от находките на нашите археолози, работни през предходната година. 

Но все пак би трябвало да се знаят колко бяха поне обектите за годината, които бяха проучвани?

Обектите за годината се знаят, разбира се. Те са си по списък. Тези, които са включени с археологически разкопки са 13 обекта.

И все пак, за да обобщим, въпреки, че може би това е много субективно, кой е най-значимият от всичките обекти?

Аз ще завъртя този въпрос, тъй като няма да избера обект, който е най-значим, за да нямам проблеми с колегите си.

Но темата, която е най-значима в тази изложба, е темата за иманярството. До голяма степен идеята за тази изложба, аз с това започнах, беше именно темата за иманярството и вредата, която то нанася на нашето всеобщо културно-историческо наследство и на нашето минало. Ние се водим от три основни закона. Първият е Закона за културното наследство. Следващият закон, който ни интересува, то всъщност е наредба, е Наредбата за извършване на теренни и археологически проучвания. И за наше огромно съжаление, Наказателният кодекс е третият голям закон, който регламентира работата на археолозите. И именно тази дейност, която продължава да бъде невероятен проблем в цялата страна, а не е проблем само на Пловдивски регион - предметите, които изчезват най-вероятно ежедневно, които биват изтръгнати от нашето минало и захвърлени на някой търг, за да бъдат притежание на колекционерите, са десетки.

Много хора ще кажат: предметите все пак са запазени, това е важно. Но не е точно така. Изтръгвайки предмета от неговата среда, иманярят нарушава пластовете, които го заобикалят. Т.е. това е все едно да имате една книга, да откъснете една страница от нея и да смятате, че се запазва нещо. Точно така, връзката не може да се направи. И реално погледнато, след иманярска намеса никой вече не може да разбере цялата история на това място.

Няма втори шанс, няма как да възстановим тази информация, дори когато в последствие се организират спасителни разкопки и се проучи този обект така, както трябва да бъде проучен. Но информацията просто изчезва завинаги. Не го казвам, за да създам драматичен момент, това е абсолютната реалност. И нещо, което хората трябва да знаят, е, че иманярската дейност е престъпление. Това е престъпление. Независимо дали те я извършват съзнателно или не. Между другото знаете, законът не прави разлика в този случай.

Нека да каже още, че тя се наказва. Какви са наказанията за иманярството? 

Лишаване от свобода за период до 6 години с глоби, това са финансови глоби, което може би не е достатъчно строго. Но имайте предвид, че под този закон попадат и хора, които не са наясно с това. Все още съществуват хора, които въобще не са наясно, че да търсиш артефакти в земята е незаконно. И просто така, от някаква авантюристична нагласа, се заемат с нещо подобно, много често по примера на свои близки. И после млади момчета влизат в затвора и унищожават живота си завинаги.

За 2024-та година, доколкото си спомням, в Голямата могила имаше разкрити иманярски набези. За други обекти тук някак си не се сещам. Дали са толкова чести набезите тук в Пловдив и околността? За други райони в страната като че ли повече съм чувала. Или, може би, тук не се тръби толкова много за това?

Да, има го и този момент. Не се тръби толкова много. Ние от години, да не кажа десетилетия, работим изключително добре с органите. Отговаряме на сигнали непрекъснато, тъй като при регистриране на такава дейност трябва да присъства  и археолог, за да консултираме при процесите и т.н. Така че уверявам ви, иманярската дейност си върви с пълна сила.

Това, което вие споменахте за Голямата могила, ще направя уточнението, че за обектите в Пловдив става по-трудно. Специално в града е по-трудно да се извършва иманярска дейност, тъй като те се намират под сградите.

Затова при строителство трябва да се намесим. А за Голямата могила - да, там имаше един прекрасен пример за иманярска дейност отреди няколкостотин години. Имало е иманяри и в миналото, има и сега.

Това, което казахме, дано да го чуят повече хора! И ако това им е някакво хоби, да внимават, защото да се занимаваш с иманярство е незаконно. Имате ли да добавите още нещо?

Да, нека вашите слушатели да имат предвид, че през целия месец октомври Регионален археологически музей в Пловдив ще бъде частично затворен. Т.е. имаме няколко зали, които ще бъдат реновирани. И очаквайте нови допълнения към нашата експозиция в следващия месец. Във връзка с това частично затваряне, хубаво е да се знае, че и входният билет е намален наполовина за този период, така че в момента билетът е само 4 лева до края на октомври. В тази сума влиза и посещението на изложбата "Открития 2024 година. Археологията и законът".