Доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Отпадна притеснението, че служебният премиер не може да намери министри. Излъченият от президента кандидат за служебен министър-председател представи вече проект на състава на своя кабинет. Ще повлияят ли консултациите при президента с парламентарно представените партии върху окончателния състав на правителството? Гост в студиото е доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийския университет. Добре дошла в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", доц. Киселова.

Благодаря за поканата.

Какво си помислихте най-напред, когато чухте проекта за кабинет на Димитър Главчев?

Да кажем две неща. На първо място, най-важни от гледна точка на средно-срочните цели на българската държава  -  влизането пълноценно в Еврозоната, тоест, министърът на финансите и разговори с Австрия, тя да даде своето категорично съгласие за сухоземен Шенген, министърът на външните работи, който има доста солидна кариера като консул във Виена. Което показва, че фокусът е върху Австрия и върху това да се върже бюджетът, за да може да има показатели, които съответстват на влизането в зоната. Така че от тази гледна точка това е търсено и сигурно ще бъде положено сериозно усилие за тези две цели. По отношение обаче на другите, можем да кажем: нещо старо, т.е. четирима министри от старото правителство, което излезе в оставка. Нещо ново, и нещо...

На заем?

И нещо добре познато на заем, имам предвид да кажем министърът на правосъдието, заместник-главният прокурор Мария Павлова и министърът на иновациите, ако се не лъжа, така е коректно да се каже, г-н Росен Карадимов.

 

Да, специално за Росен Карадимов ми беше изненада, между другото. Защото той все пак в доста отношения има различни политически убеждения. Най-малкото различни от ГЕРБ и през годините е известен повече като представител на лявото.

Според мен, стремежът на г-н Главчев правителството да е, той го каза: “Да е политически балансирано, а не политически неутрално".

Което е и по-честно, между другото.

Да, да. Президентът миналата седмица го призова за политически неутрално, но явно е преценил, че по този начин дава, ако мога така да се изразя, мигачи по отношение на почти всички парламентарни групи. Сигурно само “Възраждане" към настоящия момент не могат да припознаят някой като свой близък, като идеи имам предвид, кандидат-министър.

Кои са четиримата министри, за които лидерът на “Възраждане" Костадинов каза, че са на ПП? Те обаче, с изключение на един, останалите не ги припознават.

Предполагам, че четиримата, които преминават от правителството в оставка в служебното са определени от председателя на парламентарната група на “Възраждане" като министри на ПП-ДБ. Това са на земеделието, на транспорта, на образованието, и на вътрешните работи. Ако обаче погледнем така по-дълбоко, ще видим, че само по отношение на министъра на транспорта Гвоздейков имаше категорично веднага заявка, че ще бъде изключен, ако той остане в окончателния състав на правителството. Тъй като президентът даде така някаква надежда, че е възможно да има промени. Тук разбира се, можем да допуснем, но това е по-скоро клоняща към нула вероятност, да има отказ от някои от министрите. Тъй като съм почти сигурна, че г-н Главчев за разлика от г-жа Габриел ги е попитал, дали желаят да бъдат оповестени имената им. Така че по-вероятно е министърът на транспорта да бъде изключен, но да продължи да бъде министър. Изключен, имам предвид от политическа партия ПП.

Има ли сред номинираните министри такива с конфликт на интереси?

Можем разбира се да погадаем по отношение на управителя на Националния осигурителен институт, това е министърът на труда и социалната политика. Но тъй като винаги се казва, че това правителство е за малко, и поради тази причина трудно се намират хора, които да разбират от сферата, в която ще бъдат административни ръководители, предполагам, че почти никой няма да повдигне въпросът за това, че той в момента е в управлението на общественото осигуряване.

Всъщност, най-голям шум ще предизвика министърът на вътрешните работи Калин Стоянов, заради когото не се състоя, поне така твърдят от ПП-ДБ, и ротацията?

Ако проследим изказванията на г-н Борисов от една страна, като така да се каже мандатоносител на потенциалния първи мандат, който трябваше да бъде основа на ротацията и от друга страна на лидерите на ПП-ДБ, те поотделно ни казаха едно и също, че ГЕРБ не са искали да има смяна на министъра на вътрешните работи. А пък другите казаха, че са настоявали за много смени, включително и на този министър. Така че много е възможно заради този министър да е настъпил толкова дълбок разрив, който доведе до предсрочни избори.

Ще повлияят ли консултациите при президента с парламентарно представените партии върху окончателния състав на правителството?

Според мен, ако е имало възражения, те трябваше да бъдат казани веднага. Разбира се, президентът даде прозорец, в който е възможно да се направят възражения. Но ако погледнем, как се наслагват процесите, ще видим, че всъщност законът, който дава възможност на г-н Главчев да заеме пълноценно длъжността министър-председател на служебно правителство, ще настъпи едва в неделя. Защото законът, който допуска тази възможност, беше обнародван в сряда. А пък поради не недоглеждане, поради по-скоро парламентарни процедури на инат, те доведоха до това да се отхвърли предложението законът да влезе в сила в деня на обнародването, тоест, в сряда. И поради тази причина най-рано в неделя може да има Указ за служебно правителство. А пък указът за служебното правителство трябва да е предшестващ указа, с който се определя датата, на която да се проведат предсрочните парламентарни избори. Така че поради тази причина ние в момента сме свидетели на номинации, които ще станат официално министри в началото на следващата календарна седмица.

Доц. Киселова, но какво ще се случи междувременно? В парламента ще бъдат ли обсъждани тези имена?

Не. Не. Преди малко г-н Главчев заяви, че няма сила, която да го разубеди по отношение на кандидатите. Така че според мен той е калкулирал възраженията на част от народните представители и поради тази причина ще очаква от президента този състав да бъде назначен. Разбира се, не изключвам да има и някакви сериозни такива възражения в следващите дни или часове, но по-скоро това ще бъде представено като съпротива от страна на ПП-ДБ, които бяха в обтегнати отношения, хайде така да кажем, с министъра на вътрешните работи от тяхното правителство.

Каква дата за изборите се очертава, освен другата за европейските? Ще може ли, след като кабинета влиза в сила от понеделник, предсрочните да се направят 2 в 1?

Всъщност така бяха водени процедурите, че да не остане съмнение в парламентарните групи, че президентът води процедурите, за да се отложат изборите. Ако той беше ги провел така, че да отидем отвъд 9 юни, тогава цялата предизборна кампания щеше да бъде фокусирана върху този президент, който не изпълнява повелите на Конституцията. А сега той се постара да влезе в рамките на избори 2 в 1, тоест на 9 юни. И поради тази причина от тук насетне вече предизборната кампания ще бъде позиционирана така: ПП колко са искали промени и как другите са им пречили. За “Възраждане" е ясно. БСП сигурно и те ще потърсят някаква ниша: промяната щеше да бъде възможна и беше възможна, докато ние бяхме в управлението. И виждаме, че ...

ГЕРБ май е в най-изгодна позиция?

ГЕРБ и ДПС казаха, че подкрепят усилията на служебното правителство за целите, които са поставени отвъд, разбира се, провеждането на изборите.

Президентът препоръча на финансовия министър, все още номиниран, Людмила Петкова да направи одит на финансите тоест на това, което заварва в  министерството.

Тъй като в последните дни има данни за сериозни разходи, сигурно ще бъде представен някакъв баланс, докъде върви изпълнението на бюджета. И дали разходите, които са направени, са били в предварително зададените от Закона за бюджета параметри. Така че напълно е възможно да има някаква междинна ревизия за изминалото тримесечие, плюс първите дни на април.

Да очакваме ли сътресение от информациите, които ще ни съобщят служебните министри? Защото почти сигурна съм, че новите ще направят преглед на свършеното, не само финансовият министър.

Зависи за кой ресор. Тъй като министърът на външните работи досега беше от ГЕРБ, никой не повдигна въпросът, дали пък вината за непълноценен Шенген не е на г-жа Габриел? Така че по-скоро там не очаквам да има някакви съществени отклонения или да се вадят данни за нещо, което не е по правилата. По-скоро там, където са били по-чувствителни, а именно да кажем в Министерството на правосъдието, там е много възможно да има преоценка или ревизия на дейностите, които досега бяха извършвани. Тъй като това беше не просто чувствително министерство, а министърът беше ключов политически деец на ДБ.

Вие сте юрист, как оценявате номинацията за правосъден министър?

Сигурно до преди убийството на Нотариуса мнението ми щеше да бъде по-различно, защото това убийство извади на показ едни полусенчести мрежи, които не просто правят паралелно правосъдие, а са овладели правосъдието и изразът: “Ако нямаме доказателства ще си донесем" всъщност беше еманация на онова, срещу което от една страна, като аргументация започнаха конституционните и след това съдебните промени. И от друга страна стои стремежът да бъде озаптена прокуратурата. Ако погледнете, в настоящият екип на министъра на правосъдието има само съдии като заместници. Докато в минали мандати е имало и прокурори. Сега, с влизането на заместник-главен прокурор, не просто прокурор, заместник на изпълняващия функциите, за който има съмнение, че е свързан с тези мрежи, които се опитват да разкъсат, ми се струва, че това не е просто хвърлена ръкавица, а много по-сериозна провокация.

Реабилитация на прокуратурата, може би?

Предполагам, че г-жа Павлова ще направи всичко по силите си, за да може прокуратурата да възвърне не само самочувствието си, а и голяма част от ограниченията, които бяха наложени с Конституцията, веднъж. И втори път, ако се върнем малко назад, имаше едно усилие да се върнат правомощия на главния прокурор, въпреки конституционната промяна. Така че следващите два месеца ще бъдат сериозно изпитание. Това е едната възможна хипотеза за развитие. Има и друга версия. Другата версия е всъщност новото мнозинство, ситуативното, което се формира от известно време след оставката на министър-председателя и което да каже всъщност: “Ако не бяхме ние, нямаше да има промени. Ето ние сме същинските носители на промените в правосъдието". Така че е много възможно да има и такъв прочит.

А как ще работи служебният кабинет с парламента? Струва ми се, че няма някакъв конкретен регламент. Не се знае как, на какъв принцип ако те внесат законопроекти, ще се формират мнозинства? Със сигурност те ще са плаващи. Как ще работят?

Има една същностна разлика между правителството, когато е формирано от Народното събрание и когато е назначено от президента. А именно, парламентът не може да събори правителството, тоест да му гласува вот на недоверие или правителството да поиска доверие. Ако се стигне до оставка, не дай си Боже, тя ще бъде пред президента. От там насетне правителството, много често се използва това клише, ще подлежи на парламентарен контрол. Това ще означава да се отправят въпроси и питания и министрите да бъдат така любезни да участват в заседанията на постоянните и евентуални временни комисии.

Те ще трябва ли да се явяват и на парламентарен контрол?

Да, да. Всеки петък или там дните, в които ще бъдат определени. Въпреки че това са, ако погледнем календара – три плюс три, условно 6 петъка са за двата месеца, защото има Великденска ваканция, след това има 24 май, така че това са по-малко дни за контрол. Но това, на което вие обръщате внимание, всъщност е най-същностното. А те не си дадоха сметка, че като има работещ парламент, а няма монолитно мнозинство, първо е възможно да внесат предложение. Няма значение дали ще бъде законопроект за изменение и допълнение или изцяло нов закон, това е въпрос на технология. Като няма мнозинство, което да подкрепя правителството, категорично може да се стигне до отхвърляне на проект на правителството.

Е, тогава какво става? Проектът пада,  ясно е, правителството продължава?

Правителството продължава. Може да префасонират законопроект и да им се налага да изпълняват нещо, което въобще не са предлагали от Министерския съвет. А има и един трети вариант, който според мен е най-лош и той е: сега да започнат едни обещания за реки от мед, масло и тук-там зехтин. А именно да се възлагат на правителството да изпълнява задачи, които то: А - не може да обезпечи финансово. Б - срокът му на дейност да е по-кратък. И тогава вече ще видим, колко е неразумно, когато си дал всевластие на парламента и си го направил не просто постоянно или непрекъснато действащ, а си го направил конвент. Тоест, той се налага като върховен орган над всички останали органи в държавата. И както вие казахте, да, временни ситуативни мнозинства са възможни.

Това ще доведе ли веднага след изборите при сформирането на новото правителство и парламент да се тръгне към поправки на поправките на Конституцията? Даже струва ми се, че “Възраждане" се канеха да събират мнозинство да се отменят тези поправки.

Това е възможно като изход от създалата се ситуация. Сега, нали трябва да направим уточнение, че конституционните промени сами по себе си не са толкова лоши и пагубни. Тоест, те дават изход, да, не най-елегантния. Но дават изход от създала се кризисна ситуация, говоря за тази част на промените, които са в сферата на взаимоотношенията между отделните политически институции. Съдебната власт е друго, там разговорът е отделен. Това е едната възможност, да се отменят. Разбира се, да се възстанови старото положение е следваща последица, ако отменяме. Иначе остават празноти, които трябва да бъдат попълнени. Другата възможност обаче е, и тук се надявам Конституционният съд да не бяга от отговорност, тъй като е сезиран с две искания, обединени в едно дело: да се обявят за противоконституционни – президентът иска част от промените, докато народни представители искат всички промени. Така че другата възможност е, Конституционният съд след като се произнесе, защото има искания за нарушения на процедурата, което би означавало да падне целия закон или по-конкретни разпоредби. Тогава вече ще се появят, така да се каже, отделни дупчици.

Добре де, но ако Конституционният съд отхвърли целия закон, по кой ще се работи?

Тогава отново влизаме в процедура по конституционни промени, тогава ще бъде за допълнение. Защото като са обявени за противоконституционни те не се прилагат. И пак зависи в коя част от променените разпоредби, защото философията на Конституционния модел се промени. При политическа криза до края на декември имаше два органа, които взаимно се уравновесяваха като скачени съдове. И тогава, когато Народното събрание е неспособно да избере правителство и трите опита са били неуспешни, тежестта за отговорност за формиране на правителство и за управление се прехвърляше към президента.

А сега къде е?

Сега тежестта остава предимно изцяло в Народното събрани.  Ако визуално трябва да си представим как изглежда сега Конституционната система, тя изглежда като Народното събрание да е слънцето в Слънчевата система и всички останали институции се съобразяват с поведението на Народното събрание. И когато Народното събрание е в насипно състояние, както е сега, защото ние нямаме категорично мнозинство от 121 депутати, които да знаят посоката, и като взимат решения, те да са следващи тази посока. Сега за всекиго има временна комисия и всеки да си използва временната комисия за предизборна кампания. Е, това не е разумно. И аз, между нас казано, тайно се надявам в тази хелиоцентричност, която се създаде, да е останала доза разум и другата седмица да вземат решение, че излизат в нерегламентирана ваканция до момента, в който се произведат изборите.

Смятате ли, че ще стигнат до това решение при положение, че ще изпуснат парламентарната трибуна с всички репортерски екипи и телевизии за предизборна пропаганда? Това е огромно изкушение?

Аз затова казвам: “ако им е останала доза разум". Иначе регистрацията като кандидати, защото предполагам, че мнозинството ще бъдат кандидати, изисква да бъде спазена традицията и тогава, когато има предизборна кампания, за да не се ползва  трибуната за предизборни цели, да не кажа популизъм, да не работи Народното събрание.

Тук изскача още един казус. Ако излязат народни представители в  отпуск заради кампанията, кой ще ги замести? Защото в залата могат да останат 5 човека.

Не, не, идеята ми е абсолютно цялото Народно събрание да излезе във ваканция.

Но ако това не се приеме?

Тогава, то не вярвам да са 5. Те ще си намерят...

Е, сигурно 10-15?

Не, не, напротив, те ще си намерят достатъчно желаещи, които да откриват заседание и да се ползва трибуната: за  пенсионерите, за децата, за майки с кърмачета, за учениците, за студентите. Всеки си има целева група и ще си говори на нея.

Добре де, но колко човека ще са вътре в пленарната зала?

Е, то, за да се открие заседанието ви трябват 121 минимум. Така че ...

Те толкова, може би и повече даже, ще са кандидати в следващия парламент, в листите?

То няма пречка да бъдат кандидати и да бъдат в заседания.

И да идват на заседания? Законът не ги задължава да си вземат задължителен отпуск?

Не, това се отнася до всички останали, които заемат друга държавна служба, както казва Конституцията. Народните представители не, че не заемат държавна служба, но тя не е друга, по смисъла на Конституцията. Така че от тях зависи дали ще излязат във ваканция и аз тайно се надявам, че ще го направят.

И все пак ако не го направят, какво се случва с регулаторите, с Висшия съдебен съвет, с квотите, които трябваше да се попълнят? Дали няма да се разработят народните представители и да решат да вземат нещата в свои ръце?

В момента има внесени два проекта за решение за процедурни правила за формиране на Комисия за противодействие на корупцията. Всъщност, формирането на тази комисия е предпоставка за изплащане на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост. И тъй като единият проект за решение е внесен от ПП-ДБ, а другия от ГЕРБ-СДС и ДПС, ми се струва, че ще приемат втория. И това ще предопредели посоката на формиране на органите, на които трябва да бъдат подменени съставите им. По отношение обаче на органите в съдебната власт, както вие казахте Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет или Инспекторат, там Конституцията предвиди в 6-месечен срок да бъде приет нов закон. И три месеца, след влизане в сила на закона да бъдат проведени процедури за нов избор за тези три органа. Така че почти до края на юни, защото Конституцията влезе в сила на 26 декември, което означава 26 юни, трябва да е приет Законът за съдебната власт. И от там насетне вече да се отворят процедури за формиране.

Ще бъдат ли честни тези избори?

Първо, трябва да кажа, че ние не чухме днес от г-н Главчев, кой от предложените кандидати за министри персонално ще отговаря за организацията. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че има назначен конкретен министър. Казано по друг начин, наред с другата си работа той да е и контактна точка за общуване с Централната избирателна комисия (ЦИК) и той да следи при издаден указ, респективно приета хронограма, ангажиментите на Министерския съвет и на областните администрации по места. Надявам се, ако това не се случи до момента, в който е издаден указът, то на първото си заседание правителството да определи персонално: кой от тези 19, които ще бъдат министри, персонално ще отговаря за организацията и провеждането на изборите. На следващо място, очаквам, ако остане министър и в новото правителство, министърът на вътрешните работа да излезе с позиция какви мерки ще предприеме МВР превантивно, да се предотврати...

Купуване на гласове?

Усилието за купуване или за контролиране вота на гражданите. И на трето място, очаквам министърът на електронното управление, който досега беше заместник-министър, в сътрудничество с ЦИК да сертифицира машините. Тъй като ще имаме два избора, при които имате специфики. Но така или иначе и двата избора допускат машини. И освен сертифицирането, разбира се, със сътрудничеството на министъра на външните работи да се уреди логистиката. Защото в част от държавите ще има избори само за парламент, имам предвид извън посолствата. В посолствата ще има и за двата избора. В част от държавите извън ЕС ще има избори само за парламент. Така, че това си е сложно.

Това са Турция, Великобритания, Щатите, Норвегия, Швейцария.

Точно така, това са държавите. И трите първи държави, които споменахте, там имаме концентрирани български общности. Така че това също ще бъде сериозно предизвикателство.

И сега, на фона на огромната поредица казуси, които признавам и на мен ми е трудно да селектирам кой е най-важният, да ви попитам: има ли вариант правителството на Димитър Главчев да изкара повече от предвидените 2-3 месеца? В интерес на истината, тук в студиото, в последните дни, двама събеседника, нямащи нищо общо помежду си, по различно време, в различни дни изказаха такава хипотеза, такова предположение, че правителството може да изкара до Нова година. И тогава какво се случва?

Ако хванем границата Нова година, това означава, освен тези избори, които предстоят през юни, да има още едни, да кажем там през октомври или ноември.

Втори, защото не може да се състави кабинет?

Да, през 2021 г., ако се върнем малко назад, ще видим, че имахме два парламента, които бяха доста безплодни. И това удължи живота на правителството повече, отколкото първоначално сме прогнозирали. Така че краткият отговор е: възможно е, ако 50-тото Народно събрание не успее да формира правителство.

Голяма каша процедурна май се е получила?

Не, тя не е каша от гледна точка на нормите. Тя е каша от гледна точка на състоянието на политическия ни пейзаж. Политическите партии са неспособни да намерят онези най-малки общи кратни, около които да се обединят, за да има правителство. Те през цялото време ни казваха: ние имаме общи ценности, общи цели сме си поставили, работим по принципи, които са идентични, обаче има тук нещо, по което не можем да се разберем и всъщност видяхме, че не могат да се разберат по отношение на кадровите назначения.

Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте. Безценен анализ, наистина направихте. Наш гост беше доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в Софийски университет.