Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Ваня Атанасова, диригент на дамски хор "Тримонциум", който чества 60-годишен юбилей. 

Какво подготвяте за юбилея и какво ще представлява празничният концерт?

Във връзка с 60-годишнината на хора цялата година за нас е празнична. Ние подготвяме четири концерта в Пловдив, които ще бъдат свързани или посветени на 60-годишнината, като разбира се, най-бляскавият концерт ще бъде празничният концерт, който ще се състои на 31 май в Епископската базилика от 18.30 часа.

В този концерт акцентът, разбира се, ще падне върху изпълненията на хор "Тримонциум“. В нашия репертоар ще имаме песни от български композитори, от чужди композитори, от пловдивски композитори. Ще се постараем да направим една празнична програма, която да достави удоволствие на нашата публика, преди всичко, и да допринесе за доброто й настроение. Освен това много важен момент в концерта ще бъде поздравът, който ще отправят към нас световноизвестният цигулар Мичо Димитров и голямата пловдивска пианиста Ирен Капеловска, които ще поздравят хора с индивидуални музикални изпълнения.

Освен това, разбира се, в концерта ще бъде включен и един малък документален филм за историята на хора и съвременното му развитие, който ще бъде подготвен, изработен и поднесен пред публиката от журналиста Владислав Севов.

Това е общо взето за празничния концерт. Освен него, ще имаме концерти също така на 5 юли съвместно с американски хор от град Сиатъл в Зала "Съединение“. След това ще имаме концерт по случай 1 октомври – Световния ден на музиката, в кметството на жилищен район "Тракия“. И разбира се, годината ще завърши с нашия традиционен коледен концерт, който ще се проведе в залата на Областната управа.

Можете ли да кажете през тези години колко диригента е сменил хорът? Изобщо за историята на хора да ни разкажете.

Хорът е създаден през 1965 г. от доц. Кръстю Михайлов – преподавател, педагог и диригент в Музикалната академия в Пловдив, като Хор на пловдивските учителки. Много дълги години този хор така се именуваше – Представителен хор на пловдивските учителки. С него са работили много диригенти. След Кръстю Михайлов – Милчо Петров, Цветана Василкова, Боянка Бахнева и най-много от всички, най-дълго време е Гено Желязков, след който поех аз. С Гено Желязков заедно ние бяхме творчески тандем – аз бях пианист и хор-майстор на хора, той беше диригент в продължение на 20 години Внезапно почина, неочаквано, и тогава се наложи вече аз да поема хора.

Така че много пловдивски диригенти са дали своя принос за развитието на този състав.

А защо хорът се преименува на "Тримонциум" и кога се случва това?

Хорът се преименува на "Тримонциум“ през 2000 г. Това беше провокирано от едно наше участие в международен хоров конкурс в Испания, където ние трябваше да участваме и те ни казаха "Дайте ни име на хора“. Ние казваме: това е Представителен хор на пловдивските учителки. Те казват: "Да, разбира се, но кажете ни името на хора. Всеки хор има име“.

И по повод този фестивал ние тогава съвсем спонтанно решихме да му дадем име на хора. Това беше общо решение, 2000 г. беше. Но пък после много ни харесва да си останем хор "Тримонциум“. И така, до ден днешен, ние сме хор "Тримонциум“.

А откога сте представителен хор?

Не мога да ви кажа точната година. Хорът е станал представителен под диригентството на Боянка Бахнева. Това е било преди 1985 г. Аз постъпих в 1985 г. в хора, но точната година – може би 2-3 години преди това, хорът е получил званието "Представителен хор“. В онези години това ставаше чрез изпит в Дирекция "Музика“. Никак не беше лесно. И много малко хорове получаваха това звание. Не всеки хор имаше тази възможност. И това е голяма заслуга на Боянка Бахнева, аз много държа да се знае, и това ще бъде споменато и във филма, защото когато човек е дал от себе си и е направил нещо, това трябва да се знае. Сега вече тези звания "народен артист“, "заслужил артист“, "представителен хор“ отдавна вече не се споменават. Други времена са вече, просто са други времена.

Може би имате много отличия за цялото това време – 60 години, със сигурност постиженията са ви били много. Но все пак кажете някои от по-значимите, за да чуят нашите слушатели?

Да, разбира се. Хорът е участвал в много концерти в страната, в чужбина, национални музикални хорови фестивали в България, международни хорови фестивали в чужбина, също така и в конкурси. Носител е на два златни медала от републиканските фестивали за художествена самодейност. Носител е на трета награда и бронзов медал от Международния хоров конкурс в град Варна на името на проф. Георги Димитров. Това е един от най-тежките конкурси, между другото, в Европа. Носител е на първа награда в категория "Еднородни хорове“ от конкурс в град Катерини, Гърция. Имаме сребрен медал от много популярния хоров конкурс в град Превеза, Гърция. Носител е на Специална награда за най-добро представяне на автентичен фолклор в Международния фестивал град Крагуевац, Сърбия. И още много други награди. Хорът е получил заслуженото си признание на национално и международно ниво.

Да, още един въпрос имам – задържат ли се за дълъг период хористите при вас или има текучество? Колко е най-младата хористка, най-възрастната, ако може такова нещо да кажете?

Във всеки хор има текучество, то е неизбежно. И това е от определени чисто житейски обстоятелства. Младите жени раждат и излизат в майчинство. По-възрастните жени се пенсионират и се оттеглят. Така че винаги има текучество, но винаги има едно голямо, здраво ядро, което задържа местата, и около него се  присъединяват нови хористи. Не мога да се оплача от липса на хористи. Хорът в момента наброява около 36 жени – това е един много голям състав. Най-възрастната ни хористка, която аз заварих, когато дойдох е над 70 години, остана от Представителния хор на пловдивските учителки. И все още продължава да пее, и все още й давам даже солистични моменти. Най-младата ни хористка все още не е навършила 30. Така че диапазонът е голям. Момичетата са прекрасни и за мен е чест и радост да работя с тях.

Всъщност, важно е желанието и те го правят с желание – личи си по начина, по който музицират през цялото време. И желанието за изява е важно. Може би всичко това и във филма ще се види, документалния филм?

Разбира се, всичко това ще бъде показано. Аз мисля, че твърде обстойно разказах за нашия хор в интервю.

Но на финала имам един призив: ако от това интервю го чуят бивши наши хористки, които са пели, които са минали през редовете на Представителния хор на пловдивските учителки и хор "Тримонциум“, нека да заповядат, защото този празник ще бъде и среща на поколенията. И за нас е много трудно да ги издирим, да ги намерим, да ги поканим персонално.

Така че използвам възможността да кажа на всички: заповядайте! Ще бъде голяма радост да се съберем на сцената и да си изпеем "Родна песен нас навек ни свързва“.

Репертоарът ви – няма да питам, сигурно е много голям, нали така?

Ами, в годините то се натрупва, разбира се. Както във всеки хор, така и при нас. Различни жанрове. Така че има.