Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" със Зоя Дюбоа, потомка на Яне Сандански, писател и преводач.

Тя пристигна в Пловдив от Франция за юбилея на ОУ"Яне Сандански", което празнува 75-годишен юбилей. На 19 май Дюбоа ще представи за първи път последната си книга, която е написала за Яне Сандански. Честването съвпада и със 110-годишнината от гибелта на Старика. Книгата ще бъде представена още и в НЧ "Алеко Константинов" в Пловдив за Алековите дни, на 28 май. 

Госпожо Дюбоа, вие сте българка, която живее във Франция. Разкажете ни повече за себе си и съответно кажете какви са вашите родствени връзки с този велик българин - Яне Сандански?

Ами аз излизам от България в един момент на "турбулентност“, в епохата, когато пада Берлинската стена. В този период излизам от България. И да, българка съм. Днес имам за задача да представя нашата страна в Париж, където съм член на структура, която се казва на френски ATLF, т.е. Сдружение на франкофонските преводачи със седалище там, в която сме 800 члена от света. От България съм аз. Първоначално бях преводач и след това добавих писателската дейност към своята преводаческа дейност, като винаги съм целяла да включа в нея България. Моята главна цел е България и моята главна задача или кауза, ако искате го наречете. Но винаги каквото пиша или превеждам, или с каквото и да се занимавам, в моите ръкописи се пише за България – за нейната история, за всичко. Просто това е.

Вие кога всъщност разбрахте, че сте потомък на този човек, на Яне Сандански?

Ами, за да се върна към Яне Сандански – късно в живота си аз разбрах, че съм негова потомка. Може би в моя динамичен живот така се е стигнало дотам, че късно разбрах. Разбрах почти чак когато се омъжих, майка ми ми го каза един ден. Бях доста учудена, че чак тогава го научавам, преди 15-20 години.

Каза ми: "Знаеш ли, всеки е залутан в ежедневието си. Ами да, просто ето сега, нали го научаваш?“ Да, научавам го. Аз първоначално съм учила за Яне Сандански като за революционер, като за историческа фигура и в един момент научавам, че какво – чакай сега, аз съм негова потомка. Какво става тук? И разбира се така, както пишех детски приказки, те се превърнаха в историческа книга. И да, започнах да търся информация за Яне Сандански.

И за историята на България, сигурно?

Историята на България, това ми е любим предмет от едно време, така че едно време по история имах "6“. Да, да, мога да се върна още в бележника си от едно време – по история имах "6“, по литература имах "6“ и учителите бяха доволни от мен поне в тези два предмета. Историята между другото винаги ми е била любим предмет, не само на България. Това е една материя, която аз обожавам, не знам защо, но всеки си има нещо, което харесва. Случи се така, че това е една област, която аз много харесвам и може би и това ми помогна в търсенето на информация за Яне Сандански. И след това се оказа, че в тази точна материя започнах да търся и други документи, факти. Не винаги е леко да се намери информацията, която търсиш, но това е друг въпрос.

Той всъщност е ваш роднина. Но по майчина, или по бащина линия?

По майчина.

И може би това ви е провокирало да почнете да ровите и да разберете какви са ви корените, макар и по-късно вече, в осъзната възраст?

Корените, мисля че са доста дълбоки. Мисля, че човек ако се интересува от тях, винаги има какво да търси. Защото открих и други роднини, за които не знаех. Човек винаги има какво да търси като информация, като документи. Ако се интересува, много далеч може да стигне в своето родословно дърво и т.н.

Все пак любопитно е да ни разкажете повече за този род, рода на Яне Сандански.

Това е просто един сой. Това не е род, той надминава някакви обикновени контури. Доста голям род, с доста голяма история, с доста големи познания, които не са безизвестни. Иван Харизанов не е безизвестен. Спас Харизанов - на Яне Сандански дядо му, е съвместявал две функции в началото. Той е бил едновременно и отец, и кмет на Влахи. За да съвместяваш двете функции, какъв трябва да си? 

И сега, какво да кажем на нашите съседи, които твърдят, че коренът на Яне Сандански не е български?

Зависи какво разбират под "не е български“. Аз съм разговаряла по този въпрос с Мерсия МакДермот, която на мен ми разказала нещо такова, когато тя е писала книгата за Яне Сандански, която от нейните книги е най-дебеличката мога да кажа, без да заобикалям нищо, и без да преувеличавам. Тя е написала няколко, но за Яне Сандански книгата е най-дебела. Тя ми каза така: "Докато пишех книгата за Яне Сандански, при мен идваха различни хора. Между всички, които идваха по различни поводи, някои ми носеха информация, други идваха да разговарят с мен, имаше и други, имаше трети. Някои от тях дойдоха, за да ми кажат, че трябва да спра това, защото не е вярно, други дойдоха, за да ме заплашват, трети дойдоха, за да ми кажат, че трябва да напиша вътре, че Яне Сандански е сърбин, други дойдоха, за да ме накарат да напиша, че е албанец. Т.е. аз Яне Сандански не знам къде са му корените, но всички искаха да напиша вътре, че е от еди-къде си. Така че всъщност доста народ иска Яне Сандански да е от еди-къде си. А тя на мен ми каза: "Каквото и да ти казват за Яне Сандански, ще кажеш, че Яне Сандански е българин. Точка.“ Това е на Мерсия МакДермот мнението, аз друго какво мога да кажа?

Вашата майка също ви е казала, че имате родствена връзка, което също значи, че е българин. Но те пък може да са били преселници, така че пак е малко сложно.

Майка ми е от махалата Бешика в Дупница, днешно наименуване, защото този град и той е бил Марек, Станке Димитров. Днес е Дупница. Тя е от махалата Бешика там. Там е осеяно с къщите на рода Харизановия, Сандански.

Този род го има и в Петричко, доколкото знам аз.

Има го в цяла България. Той и градът е осеян с тази фамилия. Това е един от градовете, които са били зад него.

А друг, близък град пък носи неговото име – град Сандански? Може би и там има някакви близки родственици?

Не, но то навсякъде има. Даже Мерсия МакДермот се учудва, че точно Сандански носи неговото име, а не Мелник примерно.

А защо Мелник?

Ами защото, според нея, той много по-често е бил в Мелник и е много по-свързан с Мелник, отколкото със Сандански. В Дупница е била къщата на родителите му, но в Мелник, примерно, е Кордопуловата къща, където е била една от яташките къщи. 

На Мелник Яне Сандански е бил и кмет, а в Сандански не е бил.

Може да ви прозвучи шаблонен въпросът ми, сигурно на много места ви го задават, но кое Ви удивлява най-много в Яне Сандански, в неговата личност?

Значи, Яне Сандански има много черти, с които може да удивлява. Просто той всява не  удивление, то е някакво уважение и респект. Има един негов потомък, който доста му прилича, едва ли не на сто процента. Има един негов правнук, който може би даже и физически донякъде прилича на него.

Удивлява ме още това негово нетърпение към несправедливостта, към всичко, което е непоносимо, отрицателното и което някой иска да наложи при положение, че няма нищо добро в него. Не знам как да го квалифицирам. Несправедливост може би е най-точната дума. Нещо такова, да. Борбата срещу нещо такова.

За правдата?

Да. Борбата за правдата и за всичко свято. И понеже сме в училище "Яне Сандански“, говорих с директорката преди малко и точно това й казвах, че Яне Сандански винаги е искал в което и да е селище, няма значение дали е град, градче, селце, задължително най-напред да бъде построено едно училище. Няма ли училище, друго не може да има. След училището, даже и черквата е строял след това. Не защото не трябва да има религия, не, а защото даже и за изповядването на религията, първо човек трябва да знае да чете, за да я разбере. Иначе как ще я разбере? И след като е имало училище и децата са можели да четат, е била построявана черквата, за да разберат какво става. 

Така е било през нашия Възрожденски период. Даже когато е нямало институция - държава, са строели училища.

Именно. Да, всичко.

Вие сте автор на книги за Яне Сандански. Какво разказвате в тези книги?

Ами опитвам се да разкажа други неща, които ги няма в книгите, които не са публикувани досега. Защото мисля, че има едни елементи, които не са предадени от някой друг от рода. Естествено, в нашия род има и друг автор, който много е писал на тази тема. Това е Борис Сандански. Това не означава, че той не е написал хубави творби и т.н., но аз се старая да напиша нещо допълнително, което той може би до момента не е писал.

Вие разказвате лични Ваши спомени, доколкото виждам, спомени от вашия живот в България, като дете?

Да, опитвала съм да предам нещо, защото доста често ми се задават въпроси на тази тема. Аз няма да седна да напиша автобиография на Зоя Дюбоа. Първо, то е доста претенциозно, и второ, не виждам смисъл. За това съм се възползвала и съм сложила два-три реда, за да може да се даде отговор на някои въпроси, които често ми се задават.

Виждам, че Вие имате и друга дарба – да рисувате. И сте нарисували дори портрет на Яне Сандански. Разкажете повече за този портрет! Много любопитни неща ми казахте в предварителния разговор.

Този портрет участва в една изложба в Париж. Аз бях член на един кръжок, който се водеше от един маестро в Париж. Редовно, 2-3 пъти в годината, той прави изложби в Париж, свои собствени. Та той водеше нашия кръжок в Париж, в който аз имах честта да участвам. И накрая на всяка година правеха изложби с подбрани картини от кръжока. Този портрет беше избран за изложбата и накрая на изложбата искаха да го вземат за някъде, но аз не го дадох. Казах им, че трябва да отиде на друго място. И го запазих за тук, след като миналата година госпожа Дзанева, която е тук от това училище, ме покани да присъствам на техния юбилей тази година. И го подготвих за тук.

Това е подарък от Вас за юбилея на училището?

Подарък от мен, да. От мен, с участието на съпруга ми, на който Яне Сандански му е любим герой.

О, разкажете ни за вашия съпруг! Четох някъде, че той също е много запален по България.

Да. Той от 15 години насам, откакто сме женени и сме заедно, доста често идваше в България. Много харесва България, много обича България и Яне Сандански му е любимият герой на него. Даже тук, в последната ми творба, съм сложила една негова снимка – това са му любимите книги на него. Всичко, каквото може, всичките ми книги ги финансира той.

Той е французин, нали?

Да, французин е. Дежурният въпрос му е: "Следващата книга коя е, какво пишеш сега? Какво ще публикуваш? Къде са ти срещите за представяне на книгите?

Т.е. той е нещо като Вашият мотор, двигател?

Да, и вдъхновител.

Много голям късмет имате, че сте попаднала на такъв човек.

Вярно е, да, вярно е. Аз в началото пишех приказки за деца, той беше навсякъде с мен. Трябваше илюстрации, правеше илюстрациите за тях.

А той в коя сфера работи?

Архитект е, творец.

Значи, много сте го зарибили и запалили по България? Много може да си говорим с Вас, интересно е. Ако трябва за финал нещо да кажете на българския народ, какво ще е то?

Да живееш, значи да се бориш. Да не забравят, че България е най-мъдрата страна.

И една от най-старите европейски държави.

Именно.

И няма място за срам?

Нито за съмнение в каквото и да е. Най-мъдрите неща тръгват от тук, най-мъдрите.

Защо тогава толкова българи напускат страната?

Може би те я напускат, когато са млади. Излизат, отиват, разглеждат света и един ден ще се върнат.

Говорих един ден с мой колега, споделих това с него и той ми каза: "Виж, човешката душа е като птица – тя отива, полита и един ден се връща. Отива, оглежда и като цвете поема това, което ще я опраши. И един ден се връща с всичко, което е обиколила, видяла, научила. И ще се върне тук с това, което е полезно за тук. Но там няма да остане, защото корените и са тук.“

Слушайте цялото интервю в предаването "Цветовете на Пловдив" по радио "Фокус" , на честота 89.9 MHz /честотата на "Фокус" Пловдив/, във вторник - 13 май 2025, от 14.00 до 15.00 часа.