Фондация "Вярвай“ създава пространство, в което надеждата има лице - деца помагат на онкоболни деца.

Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Габриела Чолакова, организатор.

Какво точно ще се случи в парк "Рибница", Габриела?

Събитието ще се състои на 4 юни, сряда, в парк "Рибница“, в партньорство с Община Пловдив, в Район Северен. Ще има много красиви елементи, ще имаме специална фея, която ще раздава любов в сърчица, балони сърца и ще рисува по личицата на всички деца.

Отделно ще имаме нещо много емблематично – на живо всички деца ще могат да месят хляб и това ще го направим като символ на едно ново начало и на обединение. Това може би ще бъде най-важното действие, което ще се случи в това събитие. Всички са поканени, и малки и големи, всеки може да пипне с ръце, всеки може да участва в това обединение и да се забавлява, разбира се.

Самата идея е много благородна. Разкажете малко повече за вашата дейност! Вие имате и фондация?

Но преди това нещо много важно също искам да кажа за това събитие – ще бъде поканен специално един от нашите талантливи герои. Това е едно момченце на 15 години, казва се Николас, заедно с неговата майка. Той е художник, невероятен художник. Преборил е диагноза като моята – лимфом, като мъничък, само че вече 12 години е в стабилна ремисия. И в момента създава невероятни картини, на които всеки един, който посети събитието, ще може да се наслади. И ако реши да закупи от тях – каузата на Николас е такава, че той събира парички от неговите картини, за да помага и да храни бездомни кученца и котенца.

Браво, чудесно, наистина благородно! Кажете сега, каква е вашата фондация, с какво се занимава, какво ви провокира да я направите?

Моята фондация се казва фондация "Вярвай“. Избрала съм това име, защото аз самата минах по пътя на рака, моята диагноза е лимфом на Ходжкин, минавам през нея два пъти. За първи път я минах, когато бях на 22 години, излекувах се успешно, получих пълна ремисия, след което обаче болестта се върна след още 3 години, регистриран бе рецидив. Тогава, за съжаление ми се наложи да премина през възможно най-тежката химиотерапия и трансплантация на стволови клетки. Фондацията е вдъхновена от това, че аз видях какво е да си на дъното, да нямаш надежда, да изгубиш абсолютно всичко – здравето, красотата си, мотивацията си, включително и моето изкуство - фотографията, също пострада тежко.

Но в един момент аз се събрах и се изправих, и в момента съм по-позитивна, по-осъзната и по-щастлива от всякога. Та, идеята на моята фондация е да покаже на всички тези хора, които са като мен, че след всяка буря изгрява слънце.

Искам просто да вярвам, че ракът не е присъда, а това е едно временно състояние, което в доста от случаите всъщност се оказва един урок, и след като го преборим, ние дори сме много по-щастливи и много по-осъзнати.

И сте се насочила към децата най-вече?

Да, всъщност фондацията се занимава с всякакви пациенти, които страдат от тези диагнози. Но първата кауза на фондацията това е Академия за талантливи герои.

Т.е. ние искаме да създадем център за деца, които са се преборили с тези заболявания, или които в момента се борят, и да ги подкрепим в три направления. Първата е образование. Всички деца, които са на химиотерапия и на други лечения, за тях да бъде осигурено място, където те да могат да участват в индивидуална форма на обучение, понеже техният имунитет, за съжаление, е много ослабен и те нямат възможност да ходят с техните връстници. Та, искаме да осигурим учители за тях и тяхното образование да не страда в този център.

Успявате ли?

Засега още това е проект и това ни е едва второто събитие на фондацията. Сега започваме. Всичко сега дебютира. 

Второто нещо, това е изкуството. Ще ги стимулираме чрез изкуство. Аз самата, като човек, който се занимава с изкуство, съм пример как изкуството наистина лекува. Защо? Защото ти позволява да се изразяваш, да изкарваш негативната емоция навън и така много по-лесно преминаваш през тази травма. Така че ние ще стимулираме тези деца с всякакви изкуства – с музика, с изобразителни изкуства. Аз се заемам лично с преподаването на фотография, вече имам две такива ученички герои. И да, като цяло изкуства, образование и разбира се психологическа подкрепа, която ще бъде оказана не само на децата, а и на техните семейства. Защото аз самата съм свидетел как семействата страдат едновременно толкова, колкото техните деца. И майките, и бащите, и едновременно техните братчета и сестричета. Аз работя винаги успоредно както с детенцето, което е засегнато от болестта, така и със сестричката или братчето.

Вие ще набирате учители, които по желание ще дават уроци на такива деца.

Точно така, различни хора на изкуството.

Много благородно е, и наистина само човек, който е преминал по този път, е способен на такова нещо. Но вие през цялото време говорихте "ние, ние“. Кой е с вас? Помага ли ви някой?

Ами да, ние в тази фондация сме двама основатели. Аз и човекът до мен, който беше човекът, който всъщност повярва в мен. И точно след болестта ми даде стимула да говоря за тази диагноза. Защото аз много дълги години криех диагнозата си тъй като повечето хора изпитват съжаление и като чуят думата "рак“, първото нещо е съжаление. Аз години наред работих, докато се лекувах, криех се с перука разбира се, но никой не знаеше през какво преминавам. И едва когато аз срещнах този човек, той ми каза: "Кажи на обществото през какво си преминала, защото много други хора ще се припознаят. И едно е някой роднина да ти казва: "Ще се справиш, ще се справиш“, съвсем различно е да видиш човек, който е минал през този път и който в момента се развива и отново е лъчезарен, и отново вдъхва някакъв позитивизъм. Именно с тази цел аз разкрих своята диагноза пред обществото и много често сама ходя пред млади жени в нашата Онкология и се запознаваме, говорим си. И когато те са на терапия и излизат в дворчето, говорим си, аз разказвам без никаква цензура пълната си история - как е започнало всичко, как е свършило всичко. И така те виждат наистина... 

Лъч надежда. Така трябва да бъде. Да.

Точно така. И сега идеята ми е да се обединим всички такива хора, които сме преминали през това, и да подадем ръка чрез примера си.

Морална подкрепа, която е много важна за тази болест и за всички. Ще помагаме и ние, с каквото можем.

Благодаря!

Да се върнем на събитието на 4 юни, имате ли програма?

Имаме програма. Стартираме със замесването на хляб. Така слагаме началото. 

Защо започвате точно с месенето на хляб?

Защото това е символ на новото начало и на обединението, както казах в началото. Това си е един древнобългарски символ още от нашия фолклор. Също така по тази тема, понеже аз винаги съм защитавала българското и много съм почитала всички традиции, всички български ритуали, ще имаме разбира се и фолклорна музика. Наш гост ще бъде Илиян Йорданов, който е дуетната половинка на Янка Рупкина. Той ще пее абсолютно благотворително за децата. Също така ще имаме още една певица, една друга прекрасна млада дама на 18 години, която е също от нашите талантливи герои,  Камелия. Тя ще изпее също няколко изпълнения.

Вече ви споменах, ще имаме изложба на Николас, който е невероятен художник. И той също е част от талантливите герои. Ще имаме работилничка, в която ще могат да се изработват бижута и картички от децата, които могат да изпратят на дечица, които в момента се лекуват.