PR експертът Диана Дамянова в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"

Събитията ще изместят спомена от транспортната стачка и кризата със заплатите в столичния наземен транспорт, но софиянци ще забравят ли

Вижте, софиянци, благодарение на това, че някак си българските профсъюзи тръгнаха още от самото начало по два пътя, особено единият беше да бъде изграден само като преговарящи, по-скоро не като стачкуващи, и от друга стана фактът, че в годините така се сложи, че българското профсъюзно движение не излезе от държавния сектор, всичко това доведе до това, ние да не сме склонни да търпим и да нямаме висока търпимост към стачките, които са едно абсолютно обективно съществуване, част от либералната демокрация, част от съвременната демокрация. Но в дадения случай конкретния, стачката не беше точно стачка, беше нещо, което как да кажа, повече прилича на нерегламентирано. И това по някакъв начин изнерви софиянци още повече. От там нататък безпомощността на властите от общинската до държавната си даде думата и 6 дни походихме пеша.

Кметът и съветниците, партиите зад кмета и управляващите взаимно се обвиняват в некадърност и схемаджийство. И сега, докъде е политическата реалност и откъде започват пиар ходовете?

То е много ясно и даже не виждам какво има да се разсъждава по този въпрос. Когато сега, последният път, Борисов спечели изборите, демократичната общност, наричаща себе си "добрите сили, повтори може би около няколко милиона пъти в рамките на две седмици, че негова работа е да си създаде мнозинство. Той си създаде мнозинство. Дали това мнозинство ни харесва или не е съвсем друг въпрос. По същия начин стои въпросът с кмета. Кметът не си създава мнозинство, защото не се опитва да пуска мостове. Политическата неадекватност на поведението "аз съм прав, морален коректив и с вас не искам да имам нищо общо“, води до това, че всички страдат. В този смисъл проблема е главно политически, даже бих казала по-скоро на неразбиране на политическата сила, която стои за кметът. Затова, че трябва да се търсят някакви механизми, за да може този град да бъде управляван, защото този град е 1/3 от България, всъщност в криза е около 1/3 от България. От там нататък идват пиар ходовете, които са вторични, но са изключително глупави. Не можеш да кажеш в продължение на месец и половина: "Аз няма да преговарям с теб, защото няма к'во да ти дам“, защото това е абсолютно противоречащо на логиката на съществуването на демокрацията. Не можеш всички говорители на "добрите сили“ да се изпружат по телевизорите и да обясняват как това били синдикати в кавички, защото тези хора, които членуват и симпатизират на синдикатите, започват да мразят тези, които ги поставят в кавички. И в този смисъл, от пиар гледна точка, не се прави нищо за потушаване на кризата. Сега, от друга страна решението на Борисов, който той винаги това е правил, той от 2009 година това прави, той като види хора на улицата, сякаш не може да се справи по друг начин, освен да почне да раздава пари, решението на Борисов да даде, след като веднъж финансовият министър беше отказал да даде тези пари, е много спорно и от икономическа, и от политическа, и най-вече от социална гледна точка, защото сега много други хора ще поискат Борисов да им даде.

Кой какви изводи трябва да си направи от транспортния протест?

Трябва да се направят изводи с транспортните работници, както и всеки, който се кани в България да осъществява протест, че трябва да е по закона. Този протест не беше по Закона за стачните конфликти, който между другото в България един доста добър закон, изграден още преди 30 години, и много стабилен. Тогава го правихме с помощта на всички западни профсъюзи, целият техен опит беше вкаран в това. Но обикновено невъзможното да се включиш в рамките на закона е за това, че нямаш необходимото мнозинство от работници, които подкрепят стачката. А когато нямаш такова мнозинство, окупацията на входовете е нещо, което хората мразят. Всички го мразим и го намираме за неприемливо. Така че там трябва да се сложи един голям урок. Оттам нататък урокът на управляващите, в конкретния случай на тези от общината е, че трябва да се преговаря, трябва да се преговаря и трябва да се преговаря. И знаете ли, винаги в стачката това е пазарлък. Едните поставят високи условия, другите поставят ниски възможности, и се срещат някъде по средата, така щото да бъдат удовлетворени и интересите на работещите. Защото трудовите хора имат право на защита и е безумно да твърдим, че трудовите хора са политически мотивирани при положение, че те наистина в дадения момент се борят за собствените си заплати. Друг е въпросът, че исканията им бяха, така да се каже, малко над очакванията, които обективно имаме. Но те бяха такива, защото никой не преговаря с тях. Ако беше преговаряно с тях, вероятно тези искания щяха да бъдат свалени наполовина. И накрая държавата трябва да си знае мястото. Значи, когато стачкуват срещу държавата в държавния сектор, доходи държавата да се оправя. Когато се стачкува на друго ниво, трябва да се оправя местният работодател. Ние не разбрахме кой е работодателят тук – кметът, Общинският съвет, директорите на тези предприятия. Но общото заключение от всичко това е, че трябва да се направи реформа. Тази реформа трябва да бъде направена от силен човек, какъвто беше навремето Иван Костов, който посмя да приватизира огромна част от икономиката на България. Градският транспорт на София, вероятно и на другите големи градове, трябва да мине през някаква трансформация, вероятно отивайки към частния сектор. Не че там, където има частен сектор, е по-добре в дадения момент, но във всички случаи там поне има ясна представа кои са работодателите, от кого се искат пари, как са заслужени тези пари, правят се сметки и така.

Как да си обясним, че много от ключовите играчи, които би трябвало да излязат пред камерите и пред хората да обясняват, се оказаха абсолютно анонимни? Не знаем кой е председателят на Общинския съвет на София, не чухме и не видяхме председателите на дружествата на градският транспорт. В крайна сметка, ние не чухме и министъра на транспорта, ако трябва да сме точни. На какво се дължи това?

Държавната собственост ежедневно, ежеминутно и ежесекундно поражда корупция, поражда разпиляване, поражда неефективно управление. И в един момент, в който в действителност на така наречения трудов човек вътре му писне и започне да си защитава правата, той се изправя пред един мастодонт, който наистина не е ясен кой е. Но пак казвам, че драматургията на демокрацията, демократичната драматургия изиска взаимно уважение – трудовите хора да уважават работодателя си, който и да е той. Ние наистина не разбрахме кой е той. Вероятно формално това е шефът на предприятието, но той пък работи на бюджет, така че когато работи на бюджет, вероятно това е Общината и така нататък. Но липсата на уважение от двете страни, най-вече от страна на управата на София, която поставя синдикатите в кавички, е това, който изнервяше работните и ще ги изнервя от тук нататък още повече.

Засили се внушението, че Борисов стой в дъното на протеста и се е уплашили, когато настроенията се насочват срещу него. Откъде и въз основа на какво стъпиха тези сношения, освен разбира се, черен политически пиар?

Това беше опорката, която демократичните сили създадоха и почнаха да я повтарят достатъчно дълго, тази доста смешна фраза: "Той сам си създаде проблем и сам го реши“. Първо тази постановка не върши работа на демократичните сили, защото ако той има силата да създава проблеми и да ги решава, то той е силният, а те са просто наблюдатели. Но истината е, че политически когато имаш някакво събитие, което трябва да разгледаш и да видиш кой е в основата му, трябва да видиш кой има интерес. Единственият човек, който няма интерес от хората на улицата, всъщност двамата човека, които нямат интерес от хората на улицата, са Борисов и Желязков. Те желаят мирно, тихо да си карат мандата и така нареченото "правителство на малцинството“, опряно на Делян Пеевски, да продължава да работи напред безконфликтно. В този смисъл да ме убедите, че Борисов е извадил хората на улицата и оставил 2,5 милиона хора в България, в София без транспорт, за да постигне какво, защото то, когато някой прави нещо, трябва да има и някаква причина да го направи…

За отмъщение говорят противниците, опонентите на Борисов.

Борисов даде основание с изречението, че "софиянци трябва да си платят за промяната“, което беше едно непремерено изречение, но вижте, в политиката такъв тип отмъщения трябва да не ти навреждат на самия тебе. Това, което се случи в София, наврежда много повече, ако може да се каже, обстановката, на която разчитате. Защото тези хора, наречени Борисов, Желязков, Пеевски и т.н., в момента се опитват да ни убедят, че са постигнали някакво успокояване в страната, че са постигнали някаква основа, за да може България да се развива по-напред, да отиде в еврозоната и да извърши там някакви героични неща. Това, което се случи в София през няколко дни, не помага за това успокояване, и в този смисъл Борисов трябва да има много, много, много ограничен човек, за да се причини това сам на себе си. И затова аз не вярвам той да го е направил. И освен това, вижте, когато слагате синдикатите в кавички, вие наистина не знаете, че тези хора съществуват, синдикатите, за да могат да изразяват интересите на трудовите хора. Трудовите хора могат да си изразяват интересите само в големи групи. За това светът, демокрацията е създала синдикатите, за да могат хората на труда да могат да намират изражения на своите искания и да ги поставят по някакъв по-ултимативен начин. Да наричаш това политическо, просто, как да кажа, то не е политически издържано, историческо издържано не е. Но когато са заврени до стената, "добрите сили“ в България винаги избират две опорки, които да звучат сравнително, как да кажа, да палят техния – те говорят само на собствения си електорати, и в този смисъл електоратът им става все по-малък и по-малък, и те него лесно го убеждават. За останалите хора нямаш как да ме убедиш в мен, че Борисов е направил стачката при положение е, че Борисов иска точно обратното – иска всички да се усмихват и той да изглежда благороден.

Г-жо Дамянова, според народната мъдрост, "когато се обърне колата, пътища много“. Колко са пътищата пред столичния кмет за решаване на проблемите на София, защото как ще стане, след като за Васил Терзиев да изгради мостове към Общинския съвет, означава да прави безпринципни сделки?  

Вижте, той е прав в това, че в продължение на много години Общинският съвет на София в голяма степен правеше сделки помежду си тъкмо само в своя собствена полза, да не е толкова в полза на партиите, които го... Така накратко раздаваха си възможности, различни бизнес възможности на членове на Общинския съвет, срещу което те даваха своята подкрепа за кмета, дори когато са от други партии. И аз напълно го разбирам и напълно го подкрепям в това, че той не бива да прави това. Но когато се намираш в ситуация и зад тебе да е стена, от която нататък няма да имаш връщане, защото той де факто не е в състояние да изпълнява кметските си задължения без да постигне някакъв консенсус, той трябва да направи онова, което се прави в голямата политика – да създаде четири приоритета, тези четири приоритета да бъдат приети от някаква голяма група, която да застане зад него, на базата на това да бъде приет един бюджет, който да може да се изпълнява, и София да има кмет, защото другото означава, че той отказва да бъде кмет, но продължава да стои на работното си място, което не е окей.

И при това положение, какви са вероятностите за избори в София, и те какви трябва да бъдат – частични за кмет или изобщо частични мастни и за съветници, тъй като съветниците се противопоставят се, не искат?

Да, но ако кметът подаде оставка, мандатът на съветниците не изтича. И в този смисъл, дори да приемат хипотетично, че Терзиев спечели със 100%, той отново ще бъде изправен пред същите съветници. Това е един от въпросите, по които също може да бъде постигнат консенсус. Политическите сили сядат, казват: София е зациклила, не може да се работи тогава. Така подават всички едновременно оставка и отиват едновременно на избори. Защото оставката, както казва Борисов, на Терзиев сам по себе си не решава въпроса – след това ще бъде избран някакъв нов кмет, който ще трябва да работи със същото мнозинство. И ако той е от, както Борисов си мечтае, от средите на ГЕРБ, окей, но ако е от средите на демократичната общност, отново е същото. Така че трудна е ситуацията, но няма, както се казва, в историята на човечеството огромни кратки са правени по пътя на преговорите. Най-фаталното е да не преговаряш –  това прави Терзиев.

Защо се сгъстяват облаците над "Продължаваме промяната“? До онзи ден с проблеми беше Васил Терзиев, от тези дни палмата на първенството за понесени политически кахъри понесе Никола Минчев. Изобщо, безхаберието заразно ли е?

Не, особено конкретно в случая с Никола Минчев смятам, че това нито е израз на безхаберие, още по-малко на корупция. Истината е, че тези хора, т.нар. "Промяна“, ако се спомняте пред няколко месеца, може би година, бяха издигнали как щели да правят с таблици, за да могат да изчисляват интегритета на хората. Никола си е избрал съветници по принципа на СВ-ата и на интегритета. Този човек, където Никола си го е взел, е работил от самото създаване на Европейския парламент е чиновник там. И в този смисъл той му е изглеждал, както се казва интегрален, интегритета го е покривал. След това се оказало, че той, сега разбираме, че е един човек, който се е включил най-вероятно в някакви сериозни лобистки сделки. Но този, който прави програмата на евродепутата, той, както се казва, държи ключа към него. И Никола е бил подхлъзнат по най-обикновен начин. Неопитност, глупост, която поне със сигурност мога да кажа, че в случая с Никола, още повече като знаем за каква компания става дома, а той няма хал хабер от тези неща, и че е ставало дума за футболен мач, а по-скоро случаят с Никола е истинска политическа глупост на неумел човек, който не знае, че не се сяда на маса да обядваш с хора, които не познаваш. Не се сгъстяват облаци върху "Промяната“. "Промяната“ си живее в нейните си вероятно 6%, защото другите 6% са вероятно на другите две партии или там 7%, и се затваря в кръга на една партия на хора, които мразят, и това е най-страшното. Когато наричаш своите опоненти "гадове“ по време на официален митинг от официалната трибуна, ти създаваш чувство на омраза. Ти ги мразиш, те също започват да те мразят.  Като че ли затворени в своята омраза, която първоначално беше към Пеевски, след това премина към Тръмп, след това премина към консерватизма като цяло, след това премина към световната конспирация, сега в момента е затворена към омраза към шофьорите. Когато основният ти израз на съществуване и волята ти е свързана с омраза, нямаш какво да направиш градивно и се затваряш все повече в своите си кръгове. Но това е техен свободен избор, който те правят ежедневно.

А с това ли да си обясним, че разликата при последните сондажи в подкрепата, в рейтинга към тях е почти колкото на "Възраждане“? Някакви стотни от процентите ги делят.

Да, като имате предвид, че "Възраждане“ е едно "Възраждане“, а "Продължаваме промяната“-"Демократична в България“ са три партии, бяха четири доскоро. Не си в състояние да правиш политика от позицията на първо, морален стожер – едно право, което ти си присвояваш и никой не ти го е давал, да обявяваш, че хората, които са мутри и пеят чалга, нямат право на политика. И в същото време, аз искам да обява, че жените, които имат леко поведение, също нямат право на политика, никой не ми дава думата, за да го обява. А не можеш да бъдеш морален стожер. Когато се самообявиш за морален стожер, ти около себе си изграждаш огромен ров на хора, които си чувстват гадове, както си ти ги наричаш от собственият си митинг. Аз лично смятам, че трябва да броим "Промяната“ от приблизително 900 хиляди души, колкото беше през 2021 година, 675 на "Продължаваме промяната“, ако не се лъжа, плюс 150 на "Демократична България“, които в момента са сведени до 300. Това е реалната цифра. Сега в проценти, дали това надвишава "Възраждане“ и дали Пеевски им диша във врата, е съвсем друга тема. Те са загубили 2/3 от електората си. Това не са го загубили благодарение на мен, това са го загубили благодарение на собствениците неумели политически действия, които те оправдават с това, че те са единствено моралните хора и само те могат да раздават морал. Не, не са само те единствено моралните хора. И в ГЕРБ има морални хора, и в БСП има морални хора, вероятно и в тези злополучни "Величия“, "Възраждане“и т.н. има морални хора. И когато политическото ти кредо е, че ти си единствен носител на морала, ти се сдаваш врагове между себе си и Кирил Петков се превръща в най-мразения човек в България, най-неодобрявания политик, да не казвам най-мразения.

Говорихме за изводите за политици, за държавници, за институции. А какви са изводите за обществото? За нас, гражданите, хората?

Вижте, толкова много се е случило в България в продължение на колко… значи, 25 и 20 – 45-50 години. Толкова много неща се са променили. Но аз понеже съм историк и гледам от историческа точка, на нас, съвременниците, всичко ни се случва много бавно. Истината е, че демокрацията е дошла. Тя е несъвършена, тя е с много дефекти, тя има изборни дефекти, тя има управленски дефекти, тя има мафиотски дефекти. Тя има дефекти на корупция особено много, и колкото повече продължават да съществуват държавни хранилки, толкова повече расте корупцията. Демокрацията е бавен процес. Ние трябва да разберем, че единственото, което ние като граждани можем да правим, е самите ние да се съобразяваме с това, че има нов демократичен ред. И постепенно нашите деца и нашите внуци ще бъдат родени в една демокрация, която пак няма да е безупречна, защото ще е бедна, но постепенно, особено след еврото, ще понастигне Европейския съюз. Това трябва да правим ние, българите, според мен.

Трябва да си изминем нашите 40 години през пустинята. Благодаря ви много за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.