11:08 / 02.10.2025
2582
Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Димитър Минев, директор на НБ "Иван Вазов", за Дигиталния център на библиотеката.
Колко заглавия съдържа вече Дигиталният център на библиотека "Иван Вазов“?
Дигиталната библиотека на Пловдивската народна библиотека е може би най-достъпна и приятелски настроена към потребителите, защото лесно се използва. Но би трябвало първо да кажем каква е философията на тази библиотека.
Тя е разделена на 9 секции, в които има различни ресурси. Това са, можем да ги изброим: периодични издания, книги, архиви, графични издания, картографски издания, ръкописи, редки ценни издания, фотографии, аудиовизуални материали и документи. Те са неравностойно развити, защото в някои раздели има изключително богато присъствие, в други, които са по-малко и по-слабо засегнати и които в момента се работят - по-малко. Но трябва да имаме предвид, че фондът на библиотеката е вече над 2 милиона библиотечни единици, така че да се дигитализира цялото това богатство е немислимо в обозримо бъдеще.
Това, което ние сме възприели като политика по отношение на дигитализацията на библиотеката, е да бъдат дигитализирани, цифровизирани фондове, които са по-търсени, които повече читателите издирват и където могат да намерят различни факти, които ги интересуват. По тази причина най-сериозният и най-силно развитият фонд това е фондът за периодични издания. Става дума за вестници, списания и т.н. Периодични издания, които излизат в определен период от време, ежедневно, седмично, месечно или както там изданията са решили да го направят. Този фонд съдържа в момента огромен брой пълнотекстови и пълногодишни течения на всяко едно заглавие. Заглавията, които са качени в Дигиталната библиотека са 845.
През последната година близо 200 нови заглавия са качени. И ако само тук, в този раздел, трябва да сметнем колко са дигитализираните страници, защото и това не може да го кажем с точност, някои от тези периодични издания са излизали по една година, по няколко месеца, но някои са излизали и по 10 години, и по 30 години, а има и едно издание, което е излизало 47 години и е ежедневно. Това е вестник "Юг", небезизвестният пловдивски вестник "Юг".
Така че, ако сметнем всички дигитализирани страници, те са вероятно около милион, което е огромно количество и човек може би трябва да си го представи на едно място, за да разбере, че това количество, ако го затрупа, сигурно трудно би могъл да излезе от там.
Вие казахте, че приоритетно дигитализирате съдържания в зависимост от интереса. Към периодичния печат ли е най-големият интерес на хората?
Не, не само това. Това е една от причините. Другата причина, която ни ръководи, е Законът за авторското право. Ние бихме желали да дигитализираме всичко ново, което излиза в момента - както новата периодика, така и новата художествена литература. Нали се сещате, че ако ние дигитализираме изданията на Георги Господинов, сигурно ще бъдем най-посещаваната библиотека.
Да, но там има вече правила.
Да, ще бъдем осъдени тутакси. Така че това е нещо, с което ние се съобразяваме и няма как да го направим. Това би трябвало обаче да бъде, поне за библиотеките, решено в национален мащаб. И там вече задачата е на Министерството на културата, защото по този начин ще бъдат привлечени и по-младите читатели. Ако там имаме по-съвременни автори, които също биха могли да се виждат, а не да чакаме 70 години след смъртта им, за да имаме право да ги дигитализираме. Това означава, че ще има по-широк кръг любители, посетители в тази дигитална библиотека. Но това са ограничения, срещу които ние самостоятелно нямаме как да се изправим. Сега аз лично се свързвам с и издателства, и с авторите, разговарям и получаваме от тях писмени съгласия. Имаме отделни хора, на които в Дигиталната библиотека имаме произведения, те са качени по законен път, включително и нови периодични издания, но всичко това е станало след споразумение с тях. Разбира се, че това не бих могъл да го направя с всички тези автори, които искаме да дигитализираме и качим. Непосилно е. А това не е и моя работа, всъщност. Би трябвало да има държавна политика в това направление, за да може дигиталните ресурси на библиотеките да бъдат по-достъпни за по-младите хора. Т.е. да бъдат по-интересни. Те и сега са достъпни, но за да бъдат по-интересни.
Така че затова, по тази причина, сме се насочили към периодичния печат, който безспорно е наш, който има най-богатата колекция на периодични издания в Пловдивската народна библиотека за издания от цяла България. Включително отпреди Съединението на България. Имаме вестници, които са излизали от Княжество България. Въобще, изключително богат фонд, много добре е запазен, а нашата задача е да продължи да бъде опазван. И поради тази причина сега предлагаме дигитализираното съдържание. Оригиналите стоят и не се използват.
Това е огромен масив, с който ние много се гордеем и който е много достъпен. Интересното не само за него, а за всички печатни текстове, е че те могат да се гледат не само като картинки, а в тях може да се търси и по съдържание, точно така, както се търси в търсачките - по ключова дума.
И понеже тук има още една особеност, понеже става дума за по-стари издания, които са направени преди правописната реформа от 1945 година, т.е. там фигурират букви, които вече са непознати за съвременния читател - малки, големи носовки, ерови гласни, ятови гласни и т.н., за да бъдат по-големи попаденията и да има по-голям процент на съвпадаемост на търсенето има направен такъв речник на старите думи, който услужливо предлага, ако ти изпишеш една дума със съвременните символи, той услужливо предлага, ако искаш да я потърсиш в оригиналното изписване, с буквените означения, които вече не фигурират.
И в тази ситуация има повече попадения и повече намирания в съдържанието. Това е много ценно нещо, като улеснение в търсенето на съдържанието на дигитализираните обекти. Другото много ценно нещо е календарът, който също е част от търсенията. Той е много интересен, защото в него човек може да избере време, период, за който иска да види какво е излизало. За да не преглежда всички заглавия на периодичните издания и да търси дали те са излизали в този период. Примерно 1895 година на 10 юли, или 10 май, в един ден, вижда кои са изданията, които тогава са излизали, и ако нещо го интересува точно в този ден, може да търси само в тях. Дори да не знае точно имена или някакви факти, може да си ограничи търсенето в определени дни и броеве.
И това ви го казвам, за да е ясно, че всичко, което правим и целите, които преследваме, са продиктувани от това да бъдем в улеснение на хората, които ползват Дигиталната библиотека, и затова получаваме много отзиви, че са много доволни от това, което намират.
Ако реша да потърся нещо от историята на Пловдив, трябва да вляза в "Архиви", нали така?
Да, в "Архиви" трябва да влезете. Ще излязат доста неща, там е доста специализирано обаче, но не всички архиви са вкарани. Тук предимно работим с лични архиви. Става дума за 50 личности, които са от национално и местно значение, и които са с изключително голяма стойност. Между тях са: Николай Павлович, братята Йоаким и Георги Груеви. Да не забравяме, че Йоаким Груев стои в началото на Пловдивската библиотека. По негова инициатива, с негово настояване всичко това се е случило. Целият негов архив, както и на брат му, е в библиотеката. На лейди Емили Странгфорд, на Бранислав Велешки, на Константин Величков, Агушевата библиотека, която е в Смоленско – част от нея разбира се, защото една част е изчезнала, на д-р Стоян Чомаков, който пък е виден пловдивчанин, както добре знаете, на Любен Каравелов, на Драган Цанков, на Николай Райнов, на Иван Вазов, на Гео Милев, Йордан Йовков. Но не всичко от тях все още е дигитализирано.
Затова казвам, че това е задача, която изисква време. Нашият състав, който работи в Дигиталния център, е от 4-ма човека и един ръководител. А вижте за какви обеми става дума. Аз бих желал да похваля колегите, които работят там, защото в този си състав те вършат изключително много работа. И чудеса правят, и действително има резултат.
Ще ви кажа един интересен факт за дигитализацията на Държавен вестник от времето на неговото създаване - 1879 година. В тази Дигитална библиотека могат да се намерят качени абсолютно всички броеве на Държавен вестник - от първия брой до вече 1951 година. Това също е огромен масив от закони, утвърдени, променени и т.н., които пък се ползват изключително много от адвокатски кантори, съдии, прокурори. Има страшно много кореспонденция и обаждания от хора, които казват, че това им върши изключително добра работа. Защото много бързо намират нещата, които ги вълнуват, като са ориентирани във времето, което търсят. Така че това също е нещо много важно за тази библиотека. Т.е. Дигиталната библиотека има голяма практична стойност и функция.
Кажете нещо за техниката, с която разполагате. Тя достатъчна ли е?
Техниката в библиотеката е сравнително добра и нова. В Пловдивската библиотека се намира вторият - в България има само два, от най-големите формати А0, който обхваща най-големите издания, включително и карти, защото ние имаме и много картографски материали, които са цифровизирани в библиотеката. Това е много добро решение за нас. Имаме още два скенера, които използваме. Разбира се, че във всяка една възможност чрез проекти ще добавим и още техника, която е необходима и която може да се използва, защото това е едно основно звено в библиотеката, което напоследък има изключително много работа. И много интересна колекция, за която нищо не казах, но за която все пак държа да подчертая, е колекцията "Графични издания", в която имаше, и сега бяха добавени нови ресурси, съвсем наскоро - още хиляда цифровизирани плаката от филмите, които са прожектирани в България по времето, когато имаше кина. Това си филми е от абсолютно всички страни тогава - от Европа, Америка, Азия. Т.е. оттам отново има запазена информация, която е много ценна, първо, по отношение на авторите, които са ги правили – това са художници, които после са станали и много известни художници в Пловдив, и второ, по отношение на хората, които се занимавали с филмите – режисьори, композитори, сценаристи и т.н. Цялата информация фигурира заедно с нагледни средства.
Тук нямате ли проблем с авторските права?
Не, нямаме проблеми, защото художниците, които са били тогава в отделите "Кинефикация" за това, което са правили, са получили възнагражденията. Това, което е предоставено, то е за публично ползване.
Т.е. сега аз ако реша да ползвам някои от тези тук проекти, картини и т.н., в някаква публикация, аз няма да имам проблем? Трябва само да пиша, че е от Народна библиотека "Иван Вазов", нали така?
Точно така, трябва да пишете откъде сте ги взели, това е достатъчно.
Това е много интересен раздел, защото там, заедно с добавените, вече са около 3 000 графични издания. Между тях, разбира се, има и щампи, които са съсобственост на библиотеката. Тези щампи са също много интересни, защото те са свързани с исторически събития, с Руско-турското освободително война от 1878 г., с Междусъюзническата война, със Съединението, с Първата световна война. Това са щампи, които са рисувани от военни кореспонденти и художници, разбира се, с малко художествен замисъл, но изключително красиви, много хубаво направени. Те също са неща, които ние сме правили, многократно сме използвали в изложба и по всякакъв друг начин, за да бъдат популяризирани. Но и могат да бъдат видени и са достъпни в този раздел "Графични издания".
Фотографиите също са много интересни!
Фотографиите също, но фотографиите са малка част от тях. Дигитализирани имаме много повече, но при тях е малко по-сложно да бъдат представени, защото би трябвало да се разчитат всички фотографии с хората, които са на тях, кой го е направил, кои са хората, които са заснети, за да има смисъл от това да бъдат качени, а не само да има една фотография на няколко лица, които никой не знае кои са. По този повод ние работим с разпознаване на лица, със свързване на исторически факти и т.н. Когато вече имаме готовност, тогава качваме определени фотографии и даваме информация за тях.
Като за финал нека да кажем какво ново можем да намерим в Дигиталната библиотека?
Ами, новото е това, което казах - последното добавено нещо са тези 1000 графични издания. И последно бяха добавени 23 нови заглавия към периодичните издания.
По-стационарни са разделите "Ръкописи и редки и ценни издания". Славянските ръкописи са качени почти всичките. Там ние имаме 169 славянски ръкописа, 165 са качени в библиотеката. Но имаме още стотици гръцки и османотурски ръкописи, които няма как да ги качим, защото те не са разчетени. В смисъл, малко специалисти има, при нас въобще няма, но въобще няма и в Турция, и в Гърция, защото това са архаични езици, които да могат да ги разчитат и да ги разтълкуват, за да може да ги опишем, и да ги качим по всички изисквания на библиографските писания. Правим такива опити, имаме контакти с Университета в Турция, с Университета в Анкара. Идват тук специалисти, гледат, но това е доста мащабен труд. И отново е свързано с време.
"Редки и ценни издания" също е много хубав раздел. Там има още изключително много неща да се дигитализират и качат, но има и изключително много полезни неща, защото фигурират много интересни устави, и различни съюзи, които са били, и които могат да бъдат в основата на съвременни такива.
В раздела "Книги" има пак една интересна книга, която е издание на библиотеката за "арестуваните книги", които са от времето на социализма. Разбира се за хората, специалистите, или любознателните граждани - там също има интересни неща, които могат да се видят.
В раздела "Книги“ има и още една интересна книга, която е пак много търсена и гледана. Това е с разрешение на наследниците на архитект Христо Пеев "Пловдивската възрожденска къща" – едно издание от 60-те години на миналия век, което не е преиздавано и към което има огромен интерес от студентите архитекти, инженери, строители и т.н., защото всички казват, че тя е написана изключително професионално.
Можем да говорим часове, това са само част от нещата, които имаме в Дигиталната библиотека.
Вие очевидно имате още доста работа и тя ще продължава. Не е толкова просто всичко това да се цифровизира.
Действително не е толкова просто. А най-важното е, че тази платформа, на която е изграден дигиталния портал, е изключително бърза. И всичко това, за което ви говоря и милионите страници, които дигитализираме, претърсването на цялото това съдържание за съвпадение на имена, става за по-малко от секунди. Разбира се това зависи и от качеството на интернета. Но както знаете, в целия Европейски съюз може би най-добрият интернет е в България. Всички са пътували по Европа и знаят какво се случва там, какви затруднения има.
Но платформата е изключително важна и тук трябва да отбележим, че тя е дело на Института по математика и информатика към Българска академия на науките. Като добавка и на Институт по информационни и комуникационни технологии. Защото там, тази платформа, след като вече е разработена и толкова време служи на Пловдивската народна библиотека, вече се внедрява и в Централната библиотека на БАН, внедрява се още и в други библиотеки.
Колегите от БАН казаха, че в Софийския университет има интерес към тази библиотека, и още на няколко места, в Националния статистически институт също. Те бяха при нас на посещение, разгледаха и много харесаха това, което се работи. А те имат също изключително големи архиви, които искат да дигитализират и да бъдат пак в полза на хората. Много им хареса това, което видяха, така че при тях също ще се внедри. Разбира се тя ще бъде различна, с различен интерфейс при тях, не е както нашия, но ще функционира на същата платформа, т.е. ще бъде така услужлива, бърза и приятелски настроена към потребителя.
