Д-р Милена Миткова, УНГ: Промивките на носа с физиологичен разтвор пазят от грип

Д-р Милена Миткова, детски специалист УНГ в МБАЛ "Царица Йоана – ИСУЛ“, в интервю за предаването "Здравето на фокус" на Радио ФОКУС.  

Зимата традиционно е сезонът на вирусите, но тази година грипът поставя нови предизвикателства, най-вече при децата.  

Д-р Миткова, каква е грипната обстановка в момента? Има ли повишена заболеваемост при децата, какви са вашите наблюдения? 

Работейки в единствената детска клиника "Уши, нос и гърло“ на болница "Царица Йоанна“ – ИСУЛ, при нас искам да подчертая, че постъпват усложненията от вирусните инфекции. Ние не се сблъскваме конкретно със самите вирози. Реално мога да говоря относно обстановката по отношение на усложненията. 

Колкото повече усложнения, толкова повече заболели – това е факт. 

Да, да, така е. При нас хоспитализираме основно дечица, които са прекарали доста по-тежко вирусни инфекции и вече се проявяват бактериални такива. Държа да подчертая – бактериални усложнения, които са в резултата вече на отслабения имунитет, бактериална инвазия. При нас по-често това са синузитите, възпаленията на средното ухо, отитите при дечицата също много често се срещат, тонзилити или т.нар. ангини. Вече ларингитните състояния малко по-рядко в последните години, педиатрите ги поемат, но основно това са усложненията. 

Кой възрастови групи са най-често засегнати? 

Това са предимно дечица, които са в т.нар. градинска или предучилищна група, между 3- и 7-годишна възраст, тъй като те активно посещават детски заведения. Имунитетът на тази възраст, знаем, след боледуване се възстановява за по-дълъг период. 

Има ли разлика в усложненията, които дава доминиращият грипен щам тази година? 

Реално в България към този момент най-много заболелите са от грип А – H1N1, H3N2 и грип B, щам "Виктория“. Да не забравяме, че COVID също присъства в общата картинка, и то варианти на "Омикрон“. Така че призовавам за повече тестване, особено при поява на симптоматика, присъща за грипните вируси и съответно за COVID, за да могат да се лекуват още при появата на първите симптоми по най-правилния начин с противовирусни препарати и по този начин да има и изолация, лечение в домашни условия и да се предотвратят съответно и усложненията, които вече водят и до хоспитализация.

Тези щамове водят ли до по-тежки усложнения при децата или са еквивалентни с тези, които дават другите грипни щамове? 

Усложненията в общи линии са горе-долу едни и същи. Въпросът е, че бактериалните щамове вече стават все по-резистентни и не се повлияват така бързо от приложената антибиотична терапия. От тук идват затрудненията в тази ситуация, а не самата грипна вълна. Грипната вълна е характерна за всяка година, по това време имаме грип, COVID и други вирусни инфекции. Въпросът е, че от година на година по-трудно успяваме да преодолеем бактериалната резистентност и по-трудно реално се справяме в болнични условия. 

Дайте съвет на родителите – как да различат грипа от обикновена вирусна инфекция? Кои симптоми са сигнал, че не става дома само за настинка, и как трябва да реагират още в първите минути? 

При грипа се подържа много висока температура – 39-40 градуса, която все по-трудно се повлиява от традиционните противотемпературни медикаменти. Характерни са болки в мускули, стави, като цяла обща отпадналост.  

При COVID температурата не е толкова висока, но при него има суха, дразнеща кашлица. Като общ симптом между двете инфекции може да се наблюдава гадене, повръщане, липса на апетит, раздразнителност.  

Кога да потърсят лекарска помощ? – разбира се, когато температурата, особено при малко дете, се подържа над 39 градуса и почти не се повлиява от традиционните медикаменти, когато се наблюдава задух, посиняване на устите, силна отпадналост.

Хубавото е, че сега аптеките предлагат и много тестове и в този смисъл още в домашни условия веднага може да бъде направен тест и да се ориентираме навреме.

Да, да, разбира се. 

Най-рисковата група за усложнения са деца с хронични заболявания или и напълно здрави деца могат да стигнат до тежко протичане? 

О, напълно здрави дечица могат да развият сериозни усложнения. При нас  – говоря за Детската клиника "Уши, нос, гърло“ на ИСУЛ, които са били на лечение в Инфекциозна болница по повод на по-тежко протичащ грип, се налагат да бъдат хоспитализирани в последствие при нас, за да лекуваме усложнения.  

Имаме едно детенце, което е с доста тежко протичащ синуит, с орбитални усложнения, което изисква много сериозно наблюдение, антибиотично лечение и ако нещата не се развият в положителна посока, може да се наложи и оперативно лечение. 

Отити, синузити или ларингити по-често се проявяват като усложнение?   

Бих казала микс от всичко това, което изброихте, но да – основно синузитите и възпаленията на ушичките при децата, в резултат на хремата, която съпътства всяка вирусна инфекция и която невинаги се овладява от родителите. 

Отитът ли е най-сериозното усложнение и какви са рисковете, ако лечението се забави? 

Едно от сериозните усложнения на грипа е възпаление на средното ухо. Рисковете са съответно намаляване на слуха и възможност, ако инфекцията не се овладее в острия момент, тя може да се превърне в хронична такава. Но, ако не бъде овладяна в амбулаторни условия, съответно следва хоспитализация при нас или в друго лечебно заведение с подобен статут. Част от хоспитализацията включва и хирургично лечение. 

Срещате ли все по-често в практиката бактерии, които трудно се повлияват от стандартното лечение? 

Да, за съжаление. Дори за една на пръв поглед банална хрема се изолират бактериални щамове, които се оказват резистентни към повечето приложими в практиката антибиотици. Така че моят съвет към родителите е: не започвайте приложение на антибиотични капки в детските нослета, само защото се е появил жълто-зелен секрет от нослето и само за да си спестите посещение при педиатъра или при специалист уши, нос и гърло. 

Родителите често смятат, че когато ползват локален антибиотик, било то за носа, за гърлото, за ухото, това не вреди на организма, защото той действа на локално ниво. Така ли е?

Не съм напълно съгласна с това твърдение поради простата причина, че все пак един неправилно приложен антибиотик, дори и с локална апликация, може да има сериозни последствия, и то от гледна точка на това, че се създава локална резистентност. При чести приложения, безразборно прилаган, без да сме сигурни, че действа в конкретния случай, стигаме до ситуация, в която той абсолютно не действа. Създава се локална резистентност, която е предпоставка за приложение на антибиотик през устата, дори за хрема, което за мен не е оправдано. 

Какви са най-честите грешки при самолечение на грип и вирусни инфекции при децата, които родителите допускат? Има ли логика в тезата, че ако веднага се започне с антибиотик, тогава се пресича инфекцията и няма усложнения?

Правило е вирусната инфекция да се лекува с противовирусен препарат. И това, което е типично – вирозите протичат с много висока температура, която горе-долу в рамките на 3 дни се овладява. Ако естествено температурата продължи повече, тогава можем да бъдем убедени, че се случва някакво бактериално усложнение. В този случай, разбира се, може да се приложи антибиотично лечение, но препоръчано от лекар, след като са назначени кръвни изследвания, вземе се необходимата микробиологична проба, за да се установи какво лекуваме и как да го лекуваме. Това е в основата на добрата лекарска практика и като цяло е адекватният подход към състояние на пациента, за да бъде овладяно състоянието.

Какви са най-ефективните мерки за превенция, освен познатата ваксинация срещу грипа?

Най-елементарното нещо, което аз винаги призовавам родителите, това е да промиват нослетата на децата с физиологичен разтвор под формата на спрей – на пазара има страшно много видове, като профилактика. По този начин се почиства носната кухина от секрети, които биха могли съответно да доведат до възпаление. 

Достатъчно ли е да го правят сутрин и вечер, два пъти дневно? 

Абсолютно, особено когато детенцето е здраво. Когато има епизод на инфекция, това се прави по-често с цел да се евакуира секрецията, която най-често се стича назад в носоглътката, в гърлото, по-трудно се локализира от родителя, а малките деца невинаги успяват да си издухат нослетата. 

Ако в носоглътката е попаднал вирус, тази промивка може ли да предотврати по-нататъшно развитие? 

Разбира се, разбира се, да – вируси, алергени. Ако има задръжка на секрет – почиства се. Това е един съвсем елементарен и правилен начин за превенция на заболяванията. 

Спира разпространението на вируса? 

Точно така, да. 

Рекламите заливат с продукти за повишаване на имунитета, но къде е границата между мита и реалността по отношение на подсилването на имунитета? 

Всяко нещо трябва да се прави с мярка.  

Не е много добре да натоварваме прекалено много имунната ни система с всякакви имуностимуланти. Този казал, онзи чул, гледах най-различни реклами по телевизията. Аз съм за имуностимулацията, но когато тя се прилага правилно.  

Има правилни периоди, особено в детска възраст. Не е добре в грипния период, не е напълно удачно, детето да се стимулира с всичко каквото ни попадне от аптеката. Това е правилно да се прави август, септември, октомври, т.е. периодът, който е преди грипния сезон, за да може самата имунна система да се подсили и да може по-адекватно да реагира в моментите, в които се среща с причинителите на инфекция. Също така съм за подсилването на имунитета след тежко боледуване. Тогава също има смисъл.

Както с ваксината, в самия пик няма смисъл да се ваксинираме?

Точно така, да. 

Вие нескоро защитихте дисертация на тема – "Най-честите микробиологични причинители на остър гноен отит и усложнения след приложение на десетвалентната пневмококова конюгирана ваксина". До какви ключови изводи стигнахте?

Няколко са: благодарение на масовото приложение на десетвалентната конюгирана пневмококова ваксина – стартът на ваксинацията реално беше през 2010 г. – значително намаля делът на пневмококовите заболявания. Не говоря само по отношение на гнойния отит, но също така на пневмонии, пневмококов менингит, сепсис. Това са едни много опасни състояния, които в повечето случаи имат и фатален край.  

Разбира се, бяха заменени пневмококовите щамове с други бактериални такива. Нашето проучване беше сред 140 деца на възраст от 0 до 15 години, които са посещавали детския ушен кабинет на болница "Царица Йоанна“ – ИСУЛ и съответно някои от тях са били и хоспитализирани при нас в клиниката със заболяване от остър гноен отит и някои от неговите усложнения. Искам да кажа, че усложнения това са отоантрит или мастоидит при малко по-големите дечица и съответно увреждане на слуховия нерв – това също сме го наблюдавали като усложнение. Установихме, че ваксината работи, защото значително е намалял процентът на пневмококовите отити при децата. 

И на тежките усложнения? 

Да, да, бих казала да. 

Това е ваксина, която се прилага от 2010 г., а резултатите показват нейната целесъобразност? 

Да, точно така. 

Какво бихте казали на родителите, които все още се колебаят относно ваксините? 

Да не се колебаят и че в крайна сметка ваксинацията може да спаси в даден момент живота на детето им. Това бих препоръчала. Моят син също е ваксиниран с абсолютно всички задължителни ваксини, според Имунизационния календар на Република България, така че съм дала и своя личен пример.