Боби Бобев, бивш посланик на България в Албания и Косово, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“

След Брюксел лидерите на Сърбия и Косово предстои да се срещнат в Северна Македония на 18 март. Наистина ли Вучич и Курти смятат да приложат Плана "Борел“ така, както са се съгласили в Брюксел? Наш гост е бившият посланик на България в Албания и Косово Боби Бобев. Какво включва предложеното от ръководителя на външната политика на Общността Жозеп Борел споразумение, добило вече известност като Европейски план за подобряване на отношенията между Белград и Прищина, а всъщност е френско-германска инициатива, посланик Бобев?

Ами тези 11 точки, които се включват в това предложение на Европейския съюз, третират различни въпроси от взаимоотношенията между Сърбия и Косово. Аз искам веднага да подчертая обаче един много съществен момент, който се съдържа в чл. 6 на това предложение. Цитирам го дословно: "Въпреки, че настоящото споразумение представлява важна стъпка в процеса на нормализиране, двете страни ще продължат с нов импулс процеса на диалог, воден от Европейския съюз, който следва да доведе до правно обвързващо споразумение за цялостното нормализиране на отношенията им“. Искам да подчертая с този точен цитат, че в края на краищата на Европейския съюз не е окончателното решение на спора между Сърбия и Косово, не решава всички въпроси, а просто ги насочва към една нормализация и атакува в точните постановки необходимостта да се стигне до нормализация на отношенията, след което вече да имаме достигане до ново споразумение, което ще бъде правно обвързващо. Разбира се, човек като чете тези 11 точки на това предложение на Европейския съюз, може да намери много подводни камъни, някои ги наричат вече "капани“, но това са по-скоро подводни камъни, по които тепърва ще се разсъждава, тепърва ще се водят разговори в рамките на този диалог. Личното ми мнение е, че по същество и Сърбия, и Косово в определен смисъл възприеха това предложение на Европейския съюз, и са готови да продължат да разговарят. И Вучич, и Курти подчертаха, че разговорите ще продължат не само на 18 март, както вие казахте, вероятно и по-нататък, вероятно с участието и на главните преговарящи на двете страни, за да се търсят пътища за окончателно решаване на въпроса.

Какво дава споразумението на хората, живеещи в двете държави, и според вас те как ще го посрещнат?

Наскоро имаше едно проучване на общественото мнение в Сърбия, в което се казваше, че 57% от сърбите са готови да одобрят едно подписване на споразумение с Косово, стига то да не включва официално признаване и членство в ООН. При официално признаване само 9% от населението е склонно да одобри такъв ход на сръбското правителство. Вижте, ще донесе повече сигурност при всяко едно положение. Защото това беше открита рана в района на Западните Балкани, и ако се стигне до споразумение, ако въпреки всички трудности бъде намерен пътя към него, за населението и на Сърбия, и на Косово ще се създаде база за много по-голяма сигурност. Вероятно ще се стигне до различни тълкувания, неизбежно е. Неизбежно е, кое ще се решава първо. Ето, Вучич продължава да настоява, че трябва да се реши въпроса с общността на сръбските общини или Асоциацията на сръбските общини преди да се говори за всичко друго, тъй като споразумение по този въпрос е постигано и то е ратифицирано дори от косовския парламент. От своя страна Косово продължава да настоява, което Вучич каза категорично, че няма да се съгласи за официалното признаване на независимостта на Косово. Напоследък все по-често в употреба се среща термина "де факто признаване“, което означава, че може би ще се търси един такъв път Сърбия да не признае официално Косово, но по същество документите, подписани между тях да имат силата на междудържавни споразумения. При всяко положение постигането на каквото и да е споразумение е позитив за населението и на двете страни.

Посланик Бобев, да ни обясните какъв е смисълът Сърбия да признае Косово без да признае Косово?

Смисълът е в това, че в края на краищата опозицията и в двете страни се противопоставя доста остро на ходовете на правителството в отношенията между Косово и Сърбия. Знаете, че напоследък имаше една дискусия в сръбския парламент, в рамките на която Вучич беше обвиняван в предателство и т.н., и той там остро заяви категорично, че няма да признае Косово, базирайки се на това, че в Сръбската конституция е записано, че Косово е неизменна част от Сърбия, и трябва да остане такава. Смисълът е в това да се нормализира обстановката. Смисълът е в това да се постигне едно де факто споразумение между двете страни, да имаме де факто признаване на Косово от страна на Сърбия. Има застъпени такива точки. Например това, че според френско-германското предложение не бива Сърбия по никакъв начин да пречи на членството на Косово във всяка една международна организация. Докато в същото време от другата страна на границата, в Белград се говори за това, че Сърбия не е съгласна Косово да стане член на ООН. Подводни камъни ще има, но самият факт на признаването де факто между двете страни ще има своя смисъл и ще допринесе за сигурността и стабилността в региона.

Двете страни са изразили готовност да продължат работата си по прилагането на споразумението. Как ще се случи на фона на историята им дотук?

Ами ще се случи с проявата на добра воля и от двете страни. Няма друг начин. И да продължи този натиск от страна на партньорите в международен план, от страна на Европейския съюз, и от страна на САЩ, на отделни държави от Европейския съюз. Вие знаете, че на 20 януари беше този огромен външнополитически десант, който Лайчак и Ескобар – специалните представители на Европейския съюз и на САЩ, осъществиха в Прищина и Белград, придружени от външнополитически съветници на френския президент, германския канцлер и на италианския премиер. Така че пътят се надявам да бъде намерен и да бъде реализиран.

Сърбия и Косово са под силен западен натиск в последните седмици, за да се договорят за нормализация съгласно това предложение. Каква ще бъде обаче цената на компромисите, направени от двамата държавни лидери:  президент и министър-председател?

Този въпрос стоеше на дневен ред още със започването на диалога през 2011 година. Тогавашният върховен представител на Европейския съюз по външна политика и политиката на сигурност баронеса Катрин Аштън на няколко пъти отказваше да даде подробности от разговорите, които се водеха тогава между Хашим Тачи и Ивица Дачич, защото разговорите, които се водят, би трябвало да останат конфиденциални, защото в определен смисъл могат да засегнат престижа и политическото положение на всеки един от преговарящите. Така че аз мисля, че при всяко едно положение ще трябва да се прояви добра воля от страна на двамата преговарящи и те нееднократно са заявявали това, че са готови да преговарят, и са готови да вървят по този път напред, за да се стигне до нормализация, да се стигне до това положение на нещата, при което двете страни ще установят нормални отношения помежду си.

Какви са капаните, какви са препъни камъните по този път за неустановяване на нормални отношения?

Ами няколко са, дори бих казал, че ако човек тръгне да чете тези 11 члена на френско-германското или европейското предложение, Планът "Борел“ както го наричаме, във всеки един член се съдържа такъв капан. Например няма абсолютно никакви гаранции, че когато се говори за особения статут на сърбите в Косово и за особения статут на Сръбската православна църква, от косовска страна няма да се издигне идеята, тя е издигана неведнъж, но няма да се официализира идеята за това, че трябва да има реципрочност в тези отношения, и каквито са взаимоотношенията между централната власт в Косово и сръбското население там, такива трябва да бъдат между централната власт в Белград и албанците в Прешевската долина. Как ще се постигне едно подобно развитие, много трудно е да се каже. Но подобни подводни камъни могат да се намерят практически във всяка една точка. Именно затова не може да се очаква много бързо да се решат въпросите. Пак подчертавам, това споразумение, предложението на Европейския съюз, базирано на френско-германската инициатива, по същество представлява крачка напред по отношение на едно финално правно обвързващо споразумение, което трябва да се постигне в бъдеще време.

А реалистично ли е Сърбия и Косово да нормализират отношенията си до края на годината, какъвто оптимизъм изразява косовския министър-председател Албин Курти?

Да, и аз срещнах тези материали в косовски сайтове и на други места, че той е заявил, че е бил готов още вчера да подпише това споразумение, ако Вучич е бил съгласен също, и че окончателното споразумение между двете страни може да бъде постигнато до края на годината. Не ми се вярва. Аз винаги съм бил умерен песимист по отношение на крайните резултати в този диалог. Аз не вярвам, че нещата могат да се решат толкова бързо, въпреки че много бих желал да бъркам в прогнозите си, и те наистина да се реализират колкото може по-бързо. Но аз не вярвам, че до края на тази година ще се стигне до окончателно споразумение. Пак подчертавам, дано да бъркам в прогнозите си.

Посланик Бобев, понеже казахте, че сте прегледали косовски сайтове, как коментират медиите в двете държава тази инициатива?

Ами медиите и в Косово, и в Сърбия са с определена политическа обвързаност. Така че тези, които са близки до опозицията, атакуват поведението на управляващите, и обратно, тези, които подкрепят управляващите, ги подкрепят наистина, и атакуват аргументите на опозицията. Като цяло за мен беше интересно това, което споменах преди малко, че видях това проучване на общественото мнение в Сърбия, което показва, че все пак и там съзрява, категорично печели почва идеята, че споразумение между двете страни трябва да бъде постигнато.

Какво ще означава нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово за Западните Балкани?

Повече стабилност, повече сигурност, повече възможности за просперитет, по-бърз интеграционен процес.

И по-малка вероятно намеса от трети страни.

Ами надяваме се и на това. Въпреки че в този район различни държави имат своето силно влияние, например една Турция да речем, и не бива да се подценява факта, че Западните Балкани действително намират се близко до сърцето на Европа, действително представляват заплаха за общоконтиненталната сигурност, и всеки ход, който води нещата към успокояване, към стабилност, към сигурност, е добре дошъл.

Цоня Събчева