Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Огнян Тодоров, директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив. 

Ами да започнем първо от новината, че предстои да откриете новата зала на музея. Кажете ни повече за това!

Да, за момента сме насрочили откриване на новата зала на 17 ноември, с прилежащото зоокафе към нея. Като цяло очакваме особено голям интерес, защото модулът, който ще представим на посетителите, няма аналог до момента в страната.

Мога да кажа от къде ми хрумна тази идея – миналата година имах удоволствието да посетя Уганда, и буквално в последния си ден на посещението седнахме да пием кафе в едно заведение, което се намираше в един национален парк, което представляваше нещо като полуотворена пещера, през която се виждаше цялата савана с животните отпред пред нас - с жирафи и всички други животни, които живеят в съответния парк. Това много ме вдъхнови и се опитах да го представя визуално тук, при нас.

Модулът представлява своеобразно зоокафе, което е представено в много автентичен вид, в което посетителите ще имат възможност да изпият едно африканско кафе. Ще предлагаме шест вида африканско кафе, пет или шест вида африкански чай, съответно сладки, соленки също в подобен африкански стил. И сядайки да изпият кафето си, пред посетителите ще се отвори една гледка, която ще представлява препарирани животни с мултимедийни екрани, на които ще има съответно същите видове в динамична среда върху стените с видео изображение. Така че това, към което се стремим, е едно визуално възприятие, така че посетителите да получат една емоция и да се почувстват все едно наистина са в една истинска среда.

Оригинално! Това, между другото, за пръв път го говорим. И сме доста приятно изненадани.

Да, аз досега не съм го обявявал това нещо, защото до последно не знаех дали тази идея ще успеем да я реализираме, и то по начина, по който сега ви презентирах. Искаме да постигнем една емоция, работим за едно преживяване – сядайки да изпият кафето си, хората да почувстват и емоцията на една истинска савана пред тях - с реални, истински препарирани животни и мултимедийни изображения. Дори облаците на тавана са с видео изображения, които ще се движат. Така че посетителите, които са седнали да пият кафе, да се почувстват в една реална среда.

След това те ще могат да разгледат и залата, или преди това ще могат я разгледат и ще се наследят и на кафето, така ли?

Да. Тук е важно да уточним, че залата ще е част от основната ни експозиция.

Всеки посетител, който си закупи билет да влезне в музея, след това може да разгледа и тази зала, която се намира на около 20-на метра от основната града на музея, в Обредния дом, в бившия ресторант "Розенхоф".

Да, точно така. Мисълта ми е, новата зала и кафето ще бъдат на едно и също място ли?

Да, те са два отделни модула. Могат да влязат само да изпият кафе, за да видят тази зала, или пък да си закупят билет от музея и да разгледат, като вече влязат в експозицията.

Могат да влязат отделно в кафето, без да са си купили билет, така ли?

В кафето могат да седнат да пият кафе и пред тях ще се вижда новата зала. Отделно хората, които са си купили билет за експозицията, през друг, отделен вход могат да разгледат залата, без да минават през кафенето. Два отделни модула са, отделени един от друг.

Много интересно е, наистина.

Няма аналог това нещо засега.

В България го няма другаде, така ли?

Не, не, никъде няма такова нещо.

Очакваме с нетърпение да видим всичко това вече реално. Но сега ми се иска да разкажете малко повече за последната ви експедиция във Виетнам. Какво беше ценното, полезното, интересното на тази експедиция?

Експедицията се състоя съвместно с колеги от Националния природонаучен музей в София по един международен проект на Националния природонаучен музей с университета в Ханой, Научноизследователския университет, по който имахме възможност да се прикачим и да получим разрешение за събиране на ентомологичен материал, т.е. безгръбначни, за експозицията на музея.

Получихме такова разрешително и в рамките на 26 дни, близо месец, с един мой колега, главният уредник на музея Кристиан Владов, посетихме Виетнам, цялата северна част на Виетнам от Кат Ба, който се намира източно от Ханой, до границата с Лаос, един град, който е доста известен с историческото минало със сериозната битка между французи и виетнамци. Градът се казва Диен Биен Фу. Има едно езеро, което също е национален парк, доста запазено.

Успяхме да се качим на най-високия връх на Индокитай, на 3140 м надморска височина и да посетим няколко национални парка. Имахме възможност да събираме всичко, което успеем да хванем от безгръбначната фауна и се завърнахме с огромно количество материал. Може би над 1000 пеперуди успяхме да съберем. Не мога да кажа точно колко вида са, може би 500-600 вида. След като ги препарираме ще имаме по-ясна цифра, защото някои се дублират.

Отделно сух материал и отделно материал в спирт. Така че като цяло, крайният резултат на нашата експедиция е феноменален, огромно количество материал успяхме да съберем.

И резултатът ще бъде една изложба, която ще направим и като гостуваща изложба на колегите от другите музеи, с най-интересните представители от безгръбначната фауна на Виетнам. Наистина зашеметяващи пеперуди, ципокрили, водни клончета, бръмбари – многообразието е впечатляващо, много по-различно от това, което ние сме свикваме да наблюдаваме около нас.

И това е един образователен елемент, който искаме да вкараме в тази изложба. След това, част от насекомите, които са в категория "уау", ще бъдат оставени в нашата зала с безгръбначните като постоянна експозиция. Най-вероятно ще сложим някакви флагчета, отличителни белези, за да се разпознава, че това са насекоми от Виетнам. Проектът е тригодишен. Най-вероятно напролет екип от музея ще посети средната част в Централен Виетнам със същата задача. Виетнам е доста разнообразна държава. Централната част силно се различава като местообитание и като видове от района, който сега посетихме. Така че очакваме още развитие в тази насока. Със сигурност ще изпратя двама мои уредници, за да са част от следващата експедиция.

А като цяло как ви се видя Виетнам, как се развива в социално-икономическо отношение? 

Аз в началото на тази година имах честта да посетя Тайланд, Камбоджа, Виетнам централната част, Мианмар, Индия и Шри Ланка. От всички изброени дотук държави мисля, че той е на водещо място по инфраструктура и изобщо по социално-икономически показатели. Много напредва в развитието си. В последните 15 години имат огромен бум в развитието си. Дори най-занемарените села са в много добър визуален вид. Подържани, улиците са много чисти.

А хората усмихнати ли са?

Да, хората са изключително добронамерени, изключително гостоприемни и усмихнати, разбира се. Просто е огромно удоволствие да посетиш тази държава. Природните забележителности, както и културно-историческите забележителности, допълват цялата тази атмосфера. За нас като биолози, беше доста странно, например отсъствието на земноводни влечуги, птици и бозайници, почти пълното им отсъствие от местообитанията за разлика от безгръбначните, които ние имахме удоволствието да съберем, които са многообразни.

А на какво се дължи това, че няма такива влечуги?

Ами на военните действия, които са се водили на територията на Виетнам с американската армия и с френската армия, и препаратите, които са използвани тогава - това са страшно много хербициди. От друга страна, самата култура на Виетнам предполага това – хората консумират всичко, което може да бъде изядено. Това много допълва цялата картинка. Пазарите са много колоритни. Може да наблюдавате всякакви животни, които се продават за храна. От пеперуди, стършели, жаби, насекоми и всякакви такива неща. Повечето от тях се гледат в специализирани ферми, разбира се, не са диво уловени. Но е интересно. Дори кучешко видяхме на пазара да се продава.

Да, за кучешко знам, че е възможно.

Да, те само на определени празници консумират кучешко месо и това са кучета, които са отглеждани в специални ферми за животни. Не може така навсякъде да се консумира кучешко.

Много интересна държава, наистина. Много интересни хора. Хубавото е, че буквално преди два месеца, даже може би по-малко, паднаха и визите за България.

Снимки правихте ли?

О, огромно количество снимки. Аз смятам да направя публична презентация, която ще е отворена за всички, които искат да видят и да се потопят в историческото, биологичното, изобщо в социалното пространство на Виетнам, за да мога да споделя това, което сме видели.

Като махнем неприятните моменти с комари, пиявици, паяци и т.н., които там са много, всичко останало е чудесно. Може би така храната също не е точно по нашия вкус. Но това си е тяхната културата.