Лозарите у нас се готвят за протест заради непрозрачна и неясна политика на МЗм спрямо тях. От "Национално сдружение на българските лозари“ информираха, че техни членове от цялата страна ще изразят своето недоволство от неадекватната и непрозрачна политика на Министерство на земеделието на 07.11.2022 г. (понеделник) пред МЗм, от 13:30 ч. до 15:30 ч. Очаква се в протеста да се включат около 500 лозари.

Агенция "Фокус" потърси за коментар Атанас Василев, председател на Асоциацията на лозарите.  

Г-н Василев, кажете ни, на какво точно се дължи вашето недоволство, срещу какво протестирате?

Да, ние организираме протест в понеделник, 7 ноември, тъй като сме абсолютно недоволни от начина на разпределение на средствата в нашия сектор и въобще в земеделието. Ние лозарите сме на дъното на класацията. Не можем да разберем от какво сме по-различни от останалите трайни насаждения.  Многократно поискахме от Министерството на земеделието методологията и критериите, по които се разпределят бюджетите. Не ни беше дадено нищо конкретно и постоянно нямаме никакви отговори на нашите питания.

А вие правили ли сте срещи, или опити за такива с някой представител на министерството досега?

О, многократно, многократно. Ние изтъркахме стълбите на министерството на земеделието.

И какво ви обясняват от там?

Никой нищо не обяснява, не ни се дава конкретен отговор. Всеки се оправдава с предишното правителство. Че това правителство изпълнява решенията на предишното. Тоест нищо конкретно не казват, което да е ясно. А ние искаме това, което и всички българи искат – ясни правила. Аз предпочитам да живея в диктатура с ясни правила, отколкото в демократично безхаберие.

Всъщност вие сега по какви програми за подпомагане ползвате средства, или няма такива?

За първи път тази година, благодарение на нашето сдружение, тъй като всички сме притиснати до стената, ни се определиха суми, които, като ги съберем всичките, ще са около 100 лева, при положение, че ние имаме разходи 1200 лева. На всички останали сектори се дадоха много по-големи субсидии.

Как 100 лева, за какъв период са те?

За тази година. Получихме за Ковид подпомагане от 22 лева, по мярката за войната в Украйна – 37 лева и последното, което получихме, е 45 лева. Всички останали сектори взеха по 280 лева при овошките, при картофите – 280 лева, и то само за последната помощ. А ние взехме само 45 лева. На каква база? Не искам да противопоставям секторите, но няма как иначе да се направи съпоставка. Ние искаме да сме приоритетен сектор, осигурявайки се 365 дни. Ние се борим да не се обезлюдяват малките населени места. Искаме ясна и дългосрочна политика, защото когато правим едно насаждение, ние го правим за 25 години, има някаква форма на професионализъм там. Защото, ние се борим с пазар, който е изключително субсидиран. При добри години и с хубав добив, и със субсидиите, има държави, които са с отрицателна себестойност, тоест затова се наводнява целият европейски пазар. И в момента, в който Европа загуби един огромен пазар, като руския, в момента всички са направили какво ли не, за да изпразнят избите си и заливат българския пазар. Много мои колеги вече спират да гледат лозя, защото им е много по-евтино да купят готово вино от Испания, отколкото да се занимават с отглеждането на собствени насаждения.

Казвате, че става все по-трудно, отколкото обратното да се получава?

Да, от трудно става направо безнадеждно.

Има ли земеделци, които вече се отказват от лозарството?

Да, има и това го показва самата статистика. Ние от 2 млн. декара лоза, преди 1989 година, в момента, по лозарския регистър, има 630 хиляди декара лоза. От тях реално се гледат под 156 хиляди декара само. Това са хората, които са подали документи за субсидия реално. Това е!  Всичко останало не се гледа. Скоро ще бъдем в червената книга като изчезващ вид. Нещата са изключително тревожни. И на нас се опитват да ни обясняват и обещават неща, които не се изпълняват.

Сега конкретно какво най-вече искате, за какво настоявате? Кое е най-неотложно?

Те са няколко нещата. Първото нещо е да има прозрачност при разпределението на средствата, ясни критерии, заедно с това ние да бъдем приоритетен сектор, да бъдем вкарани в приоритетните сектори в земеделието. Искаме също така и оставка на ръководството от земеделието, което отговаря за бранша, тъй като те са доказали своята абсолютна некомпетентност. Тези хора все още си взимат решения за нашия живот. Ние искаме да се обърне сериозно внимание на сектора и да се направи анализ защо сме стигнали дотук. Ние постоянно правим срещи и обясняваме ситуацията и нищо не се взима под внимание.

А какво искате да се промени в законодателството?

Ами, например, Изпълнителната агенция по лозата и виното няма никаква друга функция, освен да бъде бухалка. За едни е мащеха, за други майка. Искаме законът за виното да бъде ясен, точен, да се правят проверки, така че всички да играем при равни условия. И ние няма да се отказваме, защото вече нямаме какво да губим. Поне, ако умираме, да умираме геройски.

Казвате, че сме на последно място в ЕС по субсидии за лозарство.

Да и като бранш ние сме най-малко подпомагани. Да, имаме програма за създаване на лозови насаждения, но това са инвестиционни разходи. Като направим тази инвестиция, чакаме три-четири години, докато насажденията започнат да дават плод. А пълното даване идва едва след 6-тата, 7-мата година. Какво правим, къде са пазарите? Какво се случва? Ние се конкурираме едни друг и се самоизяждаме като нямаме ясна визия какво ще се случи. Превземат ни от ЕС.  Цялото земеделие отиде в канала. Всички други лозари си промотират лозята, само ние не правим нищо по въпроса. Пълно безхаберие!