Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" на Радио "Фокус" с археолога Стоян Иванов от Регионален археологически музей в Пловдив, за напредъка на дейностите по Плоската могила на "Брезовско шосе", най-старото място на Пловдив.

Здравейте! Темата отново е за Плоската могила на "Брезовско шосе" и по-точно - напредва ли дейността на археолозите там?

Проучването на "Брезовско шосе" не само че напредва, а е, така да се каже, на финалната права. Останаха 15 метра от трасето за цялото проучване, което вече четвърти сезон се провежда, което беше над 230 метра. В момента ги довършваме. Остават няколко седмици работа, която финализира археологическата част на проекта.

Конкретна дата можем ли да кажем?

Ангажирали сме се да приключим с проучването около средата на октомври месец. Конкретна дата точно няма как да ви кажа, тъй като знаете, не може да бъде планирано какво точно ще излезе под земята. Но от нашия опит можем да потвърдим, че около средата на октомври месец ще приключим с проучването.

И това вече наистина е окончателно? Това е всичко, което можеше да се направи там като проучване?

Това ще бъде напълно окончателно. След това вече не може да се ангажираме със срокове за чисто техническата строителна част – това е ангажимент на фирмата-изпълнител. Но нашата част ще приключи, както казахме, след няколко седмици, до средата на октомври месец.

Като за финал какво можем да кажем с категоричност – какво е имало на това много старо място, на тази Плоска могила?

С категоричност може да кажем, че тук в края на VІ хилядолетие, и в първата половина на V хилядолетие пр.н.е., е съществувало едно огромно праисторическо селище. Ние сме проучили над 230 метра по цялата ширина на това селище, което  въобще не е малко като обем. Но всъщност това е не повече от 5% от цялата територия на селището. Може да си представите за какво поселение става въпрос, в контекста, разбира се, на едни праисторически общества.

Говорим за едно колосално по размерите си селище, обитавано много дълги години – в продължение на близо половин хилядолетие, около 500 години, непрекъснато. Тук имаме едно обитаване, което е имало поне пет на брой селища, съществували едно върху друго. Ние ги наричаме хоризонти - всеки един слой от обитаването. Това, което може да потвърдим е, че селището е съществувало от Късния неолит до Средната каменно-медна епоха. В този прозорец, около 500 години, имаме рядката възможност да проследим живота и развитието на праисторическите общества, на един доста непознат за нас свят, за който нямаме други извори. Единствените данни, единственият прозорец, който имаме към това да добием някаква представа за този праисторически свят, са тези разкопки. 

От началото на вашето проучване колко селища сте проучили, така да се каже?

Става въпрос за едно селище, за един обект, който съществува без прекъсване над 500 години. Ако трябва да ги разделим на селищни нива, обособени селища, са поне пет, като разбира се, има известна условност, тъй като животът на едно селище не прекъсва категорично и не започва ново, а говорим за едно непрекъснато обитаване, непрекъснато строителство, от което се е образувала и тази селищна могила с тези колосални размери.

Има ли в близост други места, на които се предполага, че също е имало такива селищни могили, но които по една или друга причина все още не са проучени?

Има, разбира се. Дори в Пловдив имаме още една селищна могила. Тя е проучвана доста отдавна, през 50-те, 60-те години на миналия век. Тя се намира в парк "Лаута", където има доста сериозно проучване. Тя е почти изцяло проучена от покойния Петър Детев. Тя е с доста по-скромни размери, но също е изключително важна за разбирането ни за праисторическите общества.

Колеги проучват и днес в околностите на Пловдив праисторически селища, но централното място на това селище, което е Плоската могила, е важно не само поради неговите размери. То е на едно стратегическо място в Пловдивското поле и това явно е оказвало влияние то да се разрасне и да бъде един център на праисторическите общества в региона.

Стратегическото място какво предполага – река в близост ли?

Точно така, река в близост, ресурси и разбира се, то е на удобно географско местоположение, където има много сериозен потенциал за комуникация между различните зони в околността.

Но нека пак да повторим и да кажем на хората колко важно беше това проучване! Всъщност колко години назад се върнахте вие с това, което направихте?

Тепърва ще се изяснява колко е важно проучването. Това, което ние сме свършили на терен, е първата част на едно археологическо проучване. Тя е най-трудната, разбира се, особено в условията, в които трябваше да работим – с непрекъсната работа на терен, месеци без почивка. Това, което е по-важното, е, че ние при последващата вече обработка на всичко, което сме открили, ще имаме възможност да възстановим частици от тази история, която няма друг вариант просто да възстановим. Тепърва ще има много интересна информация, която да се показва и на публиката, и на научната общност.

И все пак, говори се приблизително за някакви 7000 години назад. Предполага се, че това ще се докаже от всичко, което извадихте на терен.

Да. Говорим за повече от 7000 години, когато стартира обитаването на този археологически обект, което разбира се е изключително важно. Това, пак казвам, е период от нашата история, за който нямаме никаква друга информация, освен археологическите проучвания. И е много важно да разберем, че археологическото наследство не е възобновимо и всяко едно такова проучване е финално. Ние не можем да се върнем и да го проучим наново. Затова беше важно да се проведе, както е редно, по закон, разбира се, и да изкараме максимално много информация, която е за всички. Културното наследство е обществено, то не е на археолозите, не е на общината, то е на всички – не само в България, но и по света.

Това не е обект, който ще остане открит, той ще се зарие. Но вие извадихте ценни находки. Имаше ли нещо след тази рогозка, за която вече говорихме, още нещо открито от вас след нея? И да кажете отново какви бяха по-големите и интересни находки, открити там, на Плоската могила. 

Находките вече не мога да кажа колко са на брой – те са стотици, всеки ден излизат десетки. Рогозката, разбира се, беше любопитен момент от проучването, тъй като това е един вид находка, която рядко се запазва в археологическа среда. Тя ще има своето място в една изложба за проучването на "Брезовско шосе", разбира се, наред със стотиците, да не кажа хиляди вече находки. Аз съм ги изброявал неведнъж – най-вече керамични съдове, богато украсени, предмети на културата, бита и на изкуството. Просто са много.

Това, което беше много интересно тази година, е, че успяхме да проследим по някакъв начин, дори в това тясно пространство, което проучваме, градоустройството на селищната могила, ако можем да го наречем така, архитектурата на сградите. Установихме, че има една приемственост, последователност на архитектурата и на градоустройството – нещо, което говори за много сериозна социална организация и традиция. Самите сгради са изключително импозантни за времето си – с размери до 15-20 метра, доста често двуетажни. И интересното е, че всяко следващо селище повтаря почти изцяло плана на предишното. Така да се каже, имали са древен кадастър, ако щете – този вид планиране на територията е бил абсолютно приет от обществото и не се е променял.

В последно време изскочи ли отново нещо по-любопитно?

Всеки ден изскачат любопитни неща. Публиката, разбира се, очаква, предполагам, нещо, което да е "Уау!“, както се казва в днешно време. За нас това е просто ежедневна работа, която трябва да документираме и да изваждаме такива находки. Това са неща, които няма да имаме друг шанс да проучим. Това, което лично на мен най-много ми доставя удоволствие, са тези фигурки от глина, от камък, от кост, които намираме, които изобразяват не само хора, а и животни. Тяхната интерпретация, разбира се, е спорна, но по всяка вероятност са имали много важно значение за религиозната система на праисторическите хора. Те ще могат да бъдат видени в изложбата.

Кога ще бъде тази изложба?

Традиционно, април-май месец се организира изложба с находките от проучванията в предходната година, така че ще има възможност публиката да види всичко най-интересно, което сме открили.

Благодаря! Мисля, че задоволихме интереса и ще сложим край на тези приказки, които вървят малко сега сред обществото "Какво толкова търсят в тази дупка" и т.н. Но това са съвсем лаишки изказвания, разбира се.

Разбира се, на гражданите и на публиката, стоейки отстрани, може би не е съвсем резонно това, което правим, но то първо е законово обосновано. Ние сме длъжни да спазим буквата на закона. Не може отношението към културата да е избирателно. И археологията не може да бъде само злато и гробници.

Пак казвам, културното наследство е универсално, общо, за всички и ние сме длъжни да използваме този шанс и да изкараме максимално много информация, която остава за поколенията.

А тя дава информация за това как са живели хората преди нас, и то хиляди години преди нас.

Точно така. Тук ние разкриваме едни неща, които са до някаква степен егалитарни, битът и културата на древния човек, на обикновения човек, а не на някой цар или на аристократ.

И сравнявайки го със сегашния ни живот, разбираме колко сме напред, или колко не сме напреднали, нали така?

Това, което е много интересно, е, че виждаме едни общества, в някакъв баланс с околната среда и с ресурсите, които имат, и много дълги години, векове и хилядолетия успяват да живеят що-годе може би мирно и успешно, да се развиват – нещо, от което всички можем да се поучим в днешно време.