Антон Порязов: Актьорите дават надежда, спасяват душата на зрителя и са отдушник за неговите несполуки

Антон Порязов, актьор, водещ, атлет и писател, в интервю за съвместната рубрика на Радио "Фокус“ и Български спортен тотализатор

Ти си един от водещите на предаванията Спорт Тото по БНТ. Как се стигна до  твоето запознанство с Българския спортен тотализатор?

За мене Българският спортен тотализатор е много близко до сърцето ми, защото през 2020 година, когато спечелих кастинга за ново лице на игрите по БНТ, веднага започнах да работя. Предаването беше прекрасно, с времетраене половин час, с гости в него. И тогава се случиха много лични и  съдбоносни неща за мен, тъй като точно в деня, в който майка ми отлетя от този свят, светла й памет, това беше 23 април, а аз имах предаване, беше четвъртък. И следобед, когато отидох, аз не казах на никого какво се е случило, просто се държах професионално, както ме е учил моят учител, проф. Стефан Данаилов, при когото съм завършил в НАТФИЗ. Съответно водих предаването и изтеглихме 109-я тото милионер на България, което за мен беше знак от Бога и от майка ми, че тя вече е горе и че всичко е наред. И на нея деветката й беше любимото число, както и на мен, това ми е съдбоносното число. Аз съм роден на 5 април, като прави сбор 9. Живея в апартамент № 9, актът ми за раждане е № 999, кръщелното ми свидетелство е № 999. Съответно, кажете ми, какъв е шансът да се падне 109-ят тото милионер? Аз тогава бях на 33 години, което е Христовата възраст, и това беше 33-я тираж. Кой каквото иска да ми казва, но няма случайни неща. Бог съществува. И затова тотото е в сърцето ми. Така започна това приключение за мен като водещ и дебют в ефира на БНТ с игрите на тотализатора. И впоследствие, след като предаването по БНТ приключи, върнаха Део и Марина в БНТ, мен съответно ме съкратиха, защото нямаше две предавания. И съвсем наскоро, след 5 години отново се завърнах, за да заместя Део, докато той беше в отпуск, за което съм изключително благодарен на ръководството, че се сети за мен, защото съм бил преди лице на предаването и сега отново, когато има нужда се включвам, помагам като водещ. И се надявам тепърва да ни предстоят още много хубави и интересни неща с тотализатора, защото той е част от личния ми път - творчески и съдбоносен.

Тони, много топли думи за Тотото, за хората вътре, за обстановката. Как тази организация успя да стигне до сърцата на хората и да бъде близо до тях, да не се компрометира през годините и да помага на спорта и на културата?

Когато нещата просто са насочени  към това да се помага и се правят със сърце и душа, няма как да не се случват, защото 30% отиват за подпомагане на българския спорт и култура, което е изключително важно, особено в такива трудни, тежки времена, да има фонд, да има помощ, да има нещо, което да подпомага тези две звена, тъй като те са основните стълбове на човешкото възпитание, спорта и културата, и те някак си карат човека да бъде изграден като личност, което на нас, българите и не само на нас, в цял свят ни е изключително жизненоважно да се изградим като добри хора и личности. Трябва да имаме такива държавни механизми, които да помагат. Това е реално ролята на държавата. Много съм щастлив и радостен, че съм част от това.

Ти преди малко разказа за хладнокръвието, с което си водил предаването в деня на смъртта на твоята майка, светла й памет. Какво ти струваха тези усилия и сега, 5 години по-късно, даваш ли си сметка какво си направил всъщност и как си превъзмогнал това ужасяващо събитие?

Тя сутринта си отиде, аз следобед имах предаване. Даже 25 април е рождената дата на Шекспир. Нещата просто така се наредиха, няма случайни неща. Аз не вярвам, че Бог съществува. Аз знам, че Бог съществува. Но връщайки се назад и поглеждайки през рамо, не мога да осъзная как съм успял да се мобилизирам, да се абстрахирам от всичко и да водя това предаване. Както вече казах, тогава изтеглихме 109-ия тото милионер. Това беше рекорден джакпот за онлайн тираж, защото човекът, Недялко Йорданов, с онлайн фиш за 3.20 лева беше спечелил близо 1.6 милиона лева, което беше рекорд тогава за тотализатора за онлайн залог. И някак си тогава вече, след предаването, ми тръгнаха сълзи от очите. Когато се прибрах отзад в апаратната и екипът ме попита: Абе, Тони, какво става? – и аз казах: Вълнувам се за джакпота. Но те ме усетиха и ми казаха: Не, не, има нещо друго. Аз чак тогава им споделих и те не можеха да повярват. Но това е всъщност човешката природа и душа – когато ние се концентрираме, когато се мобилизираме, ние сме способни на неща, които не знаем, че съществуват вътре в нас. И имаме много сили, защото ние всъщност сме едни души, които ходят по земята. И винаги аз това съм казвал, и моят професор, Стефан Данилов, ме е научил, че трябва да гледаш на човека като на душа, като на дух, а не като на едно тяло, което ти говори. И да имаш винаги уважение към душата на човека, защото ето, никога не знаеш той какво преживява и пред какво е преминал и какво му се случва.

Или както казват древните команчи, племето от Америка: Недей да съдиш някого, преди да си прекарал две луни в неговите мокасини.

Да, това е великолепно, много хубаво казано.

Тони, ти ни разказваш за твоя учител Стефан Данаилов, обаче всички в България сме наясно, че пътят на актьора след завършването на НАТФИЗ никак не е лесен. Аз лично те помня от второстепенната роля, която имаше в сериала "Под прикритие“, асистент на комисар Попов. Разкажи ни за твоя път, ако искаш дори от въжделенията ти през ученическите години, кога си осъзнал, че искаш да бъдеш актьор, завършването на НАТФИЗ, след това сериали, реклами, театър. Някак си начертай една пътна карта, ако искаш за младите актьори, за да знаят, че не е лесно.

Ами всъщност, Бойко, това е една от най-трудните професии в света според мен. Колкото и да е благородна, тя е призвание. Просто е божи дар. Ти трябва да го откриеш за себе си и след това да го развиваш. Защото всъщност един актьор, който има само талант, ще загуби пред този, който има по-малко талант, но работи повече. Пътна карта просто е много трудно да начертая, няма да ни стигне времето, защото всъщност толкова много неща са ми се случили в моя творчески път вече за 13 години, откакто се занимавам с изкуство. Аз намерих изкуството първо в театъра. Всичко започна в 119-о училище в София Тогава моята класна, г-жа Данева ни водеше на театър. Ако слуша, специални поздрави на нея и на директора Диян Стаматов. Ходехме в Театър "199“ и в Театъра на  "Армията“. Като ученик всеки петък имахме традиция да бъдем на представление. И тогава някак си аз, тъй като съм с трудно, тежко детство, израснал съм без баща и така нататък, да не влизам в подробности, но беше трудно, намирах спасение в тези час-два, когато отивахме на театър и гледахме артистите на сцената. Едни от знаковите големи представления тогава бяха "Сако от велур“, "Телохранители“, "Секс, наркотици, рокендрол", "Ножица-трепач"  и още, и още, които някак си просто ме спасяваха от трудните, лошите, тежките неща, които ме чакаха вкъщи или са ми се случвали в училище и така нататък. Та, си казах: аз искам да съм като тези актьори, като тези хора, които дават надежда и спасяват душата ти за час-два и някак си са отдушник за твоите несполуки в живота. И полека-лека, това ми беше първата среща с изкуството, с театъра, след това дойде и киното. В кино "Изток“, защото аз съм израснал в този район. Гледах с удивления и захлас филми като "Матрицата“, "Джурасик парк“, "Гладиатор“ на Ридли Скот, които ме сближиха с киното. И в последствие вече аз си казах, че това е една благородна истинска професия, която може много да дава на хората, да дава смисъл, да дава послания, да ги спасява. Но, когато завърших моето средно специално образование, трябваше да започна да работя, за да помагам на майка си, на баба си, и нямаше как да вляза веднага в НАТФИЗ. Започнах да работя като търговски представител в една много голяма българска фирма за захарни изделия. Но впоследствие, като се разделиха нашите и баща ми вече не беше фактор, който оказваше влияние върху моите избори, започнах да се занимавам и с това. Напуснах си работата на търговски представител и започнах да следвам актьорската си мечта, тогава бях на 26-годишна възраст.

Кой е твоят Топ 3 на ценните съвети, които Стефан Данаилов ти е дал? Какво научи от него в човешки план, не само в актьорски?

Светла му памет на моя духовен баща. Той ми е повече от учител, защото аз бях и отговорник на класа. Бях един от най-приближените му студенти. Много истории с него, ходил съм у тях и какво ли не. Но накратко, той ни учеше на това да постъпваш към всяко едно човешко същество с уважение, защото не знаеш то какво си носи в неговия куфар. Другото,което е, да бъдеш пич и да имаш самочувствие. Много важни неща, но самочувствие с мярка, умерено самочувствие. Т.е. ти да знаеш кой си, но да знаеш и откъде си тръгнал. И винаги, когато се качваш по стълбицата на успеха и на живота нагоре, да поздравяваш хората, които срещаш, защото когато един ден паднеш оттам или тръгнеш да падаш, да слизаш надолу, можеш да срещнеш същите тези хора. Това са едни от основните неща, които ме е научил моят духовен баща и професор ми в НАТФИЗ, Стефан Данаилов.

След това завършваш НАТФИЗ, какво става с кариерата ти? Трудно начало, театър, щатове, свободна практика, реклами, кино?

Да, всичко това накуп. Разбира се, както ти спомена "Под прикритие“, но "Под прикритие“ беше един от първите сериали с основна роля дори преди да вляза в НАТФИЗ, което беше интересното. Мастера ни пускаше да снимаме, докато бяхме следвахме в НАТФИЗ, което е много-много важно, за да натрупаш контакт и опит в сферата, докато си студент, защото след като излезеш, става още по-трудно, разбира се, тъй като трябва да започнеш вече сам да търсиш, да си подготвяш СВ-та, снимки, да обновяваш, да пращаш, и борбата е жестока. Просто младите артисти, младите таланти трябва да знаят, че трябва да си много всеотдаен на това нещо и да са готови на много лишения. Но слава богу, аз се занимавах и с театър, и с дублаж, работих като водещ на различни събития и предавания, просто не съм оставал никога без работа, за което съм изключително благодарен на всички хора, с които ме е срещало изкуството. Някъде там започнах да се занимавам със спорт, продължавам  и до днес в свободното си време, за да мога да бъда конкурентоспособен, да мога да изграждам качества. В последните години започнах с бодибилдинг, ей така полупрофесионално. Спечелих бронзов медал към Световната натурална бодибилдинг федерация. И винаги съм се старал да се развивам.

Дай някои ценни съвети, Тони, ценни съвети за бодибилдърите. Тук вече смесваме много неща – театър, кино, тото, бодибилдинг.

Така е.

Ти си стартирал сравнително късно с физическите упражнения. Какво трябва да направи един мъж на средна възраст, който се е поотпуснал през годините, и изведнъж осъзнае, че иска да прибере корема, да свали 6-7 кг? Откъде да започне?

Трябва да започне с мобилизация на своята психика, защото е много важно нещата да се случват отвътре навън, т.е. от себе си, и от изграждането на една силна воля, която да те води през този път на горене на мазнини и изолиране на най-вече на захарта от диетата. Защото захарта и алкохолът са враг № 1 на диетата, на коремната преса. И разбира се много движение, много кардио сесии, т.е. да вдигнем малко пулса, да се поизпотим, да може да изгорим калории, тъй като без кардио сесии, без движение няма как това да се случи. Тези 10 000 крачки на ден, към които всеки се стреми, са един санитарен минимум. Всеки казва: ама аз ходя 10 000 крачки. Хора, това е нещо, което е абсолютно недостатъчно за организма. Трябва да има активна физическа дейност, било то вдигане на тежести, било плуване, карате или други спортове.

Има ли значение скоростта на тези минимум 10 000 крачки?

Да, разбира се, че има значение, да. Мисля, че човешката походка варира между 4 и 6 км в час. Вече от 6 км нагоре става бързо ходене. Но колкото и бързо да ги ходим тези 10 000 крачки, пак казвам, ние трябва да имаме дейност, която да ни вдигне пулса и да ни изпоти, да може да започнем да превръщаме мазнините в гориво и да изгаряме.

Какво е твоето оръжие срещу висцералните мазнини, онези около ханша, където е най-проблематичната зона?

Да, моето оръжие е балансирана диета с доста добра активност, която е свързана с различни дейности. Храната е може би 60 или 70% от това.

Как преминава един храноден на Антон Порязов?

Когато не съм в подготовка за състезанието по натурална мъжка физика, имам между 3 и 4 хранения на ден. Закуската ми е много важна, защото тя е едно от най-основните и важни хранения. Закуската е съвсем семпла. Аз си правя овесени ядки с вода или прясно мляко, редувам ги, като течността е 250 мл. Вътре си разтварям протеин на прах, изолат и става една хубава овесена каша. После добавям малко боровинки и чия. Това ми е закуската. След около 2 часа някъде, имам още едно хранене - пилешко филе със 150 грама ориз и спанак. След това имам още едно хранене, например след тренировка, което е пуешко филе със 150 грама ориз и чери домати с авокадо. Вечерта имам едно хапване, което е зелена ябълка с малко фъстъчено масло или още една доза протеин на прах от моята марка. Горе-долу това е, като се старая да има разнообразие, примерно да сменям – един път пилешкото филе да е риба, риба тон или сьомга, или един път да бъде телешко.

От думите ти разбирам, че не си привърженик на фастинга – лечебното гладуване?

Фастингът понякога го правя в неделя. Гледам задържа 10-12 часа, за да рестартирам малко организма и да може той да преработи умрелите клетки, да ги изхвърли, за да може да направи нови. Така че фастингът е един добър вариант, но не когато се прави много често и не много дълги часове на глад.

А за водата какво ще кажеш? Тя е неизменна част от тази диетата ?

Да, водата е много важно нещо. Хубаво е да не се прекалява и всичко да е в едни умерени граници. Мога да дам една формула, която с треньора ми Слави Горанчовски, на когото съм изключително благодарен за подготовката ми за състезанието тази и миналата година, на което се пуснах, та той ми е казвал така: между 30 и 50 милилитра на килограм човешко тегло. Ако аз съм 80 килограма, трябва да пия 3.2 литра вода на ден.

Въпросът е тези 3.2 литра как ги разпределяш през деня?

Тези 3.2 литра ги разпределям равномерно през деня, като не трябва да има много-много течности през нощта, съответно за да не ставаш много често до тоалетната.

Разкажи ни за твоята писателска активност.

Това е нещо, което ми е много на сърцето и на душата. Аз от малък пиша, от 13-годишен някъде, вследствие на силно вдъхновение, което е породено най-вече от скръб, от тъга, от несподелена любов. Добрите писатели и поети не пишат от радост и от щастие, а от мъка и от тъга. Но да, излезе от печат първата ми книга-стихосбирка, която се казва "Из душата на едно момче“. Подготвям я близо четвърт век и я посвещавам в чест и памет на майка ми, на баба ми, на баща ми, на дядо ми. Всички приходи от нея дарявам на Дом за сираци в град Карлово, на деца, лишени от родителска грижа. И се надявам да съберем повече приходи. Всеки, който реши да подпомогне моята кауза и мисия, може да си поръча стихосбирката от сайта на издателството, което е www.dilok.net, да се свърже с мен в социалните мрежи – Антон Порязов, Instagram, Facebook, или да посети някоя от големите книжарници. Благодаря изключително много на Оля Ал-Ахмед, която е редактор и автор на предговора, на Анна Стоева, която ми е дизайнер, и на Дико Желев, който е фотографът на корицата. Този екип сбъдна една моя мечта, с която аз мога да помагам на различни благотворителни каузи. Първата ми е този дом за сираци в Карлово и това е моята мисия.

Разкажи ни повече за участието ти в един мегапроект, говорим за голям филм,  римейк на много известен филм отпреди години.

Да. Аз тъкмо се върнах от Лондон, от гала премиерата на филма The Running Man – "Бягащият човек“, с режисьор Едгар Райт, с участието на Глен Пауъл. Просто толкова много вълнения и емоции. Да, аз имам кратко участие там, но имах възможността на терен да се запозная с Едгар Райт. В една сцена участвам с Глен Пауъл, с Лий Пийс, който играе главния злодей. Просто това е една сбъдната мечта за мен и съм изключително благодарен на прекрасния български екип, на професионалистите от тази страна, на каскадьорите, на Теодор, който е един от най-добрите наши координатори по каскади, който беше там, на терен. Наистина филмът си заслужава на 100%, трябва да се гледа. Излиза на 14 ноември официално в кината като премиера в цял свят, така че зрителите да заповядат да го гледат. По романа на Стивън Кинг е, екранизация отпреди 30 години с Арнолд Шварценегер тогава. Наистина прекрасен проект и съм благодарен на Бог, че имах възможността да съм част от него.

Тони, да поговорим още малко по важните теми, които вълнуват нашето общество. Как би коментирал това, което се случва с българските деца? Наскоро беше Празникът на будителите, но от друга страна – това, което се случва в моловете, разгледано в негативен аспект. Какво искаш да им кажеш? Ти си минал оттам вече.

Искам да кажа на децата да правят всичко с любов, защото любовта е чисти намерения към нещо. Любовта е съвкупност от добри дела, от това да бъдеш буден, да бъдеш отговорен и да имаш светлина в душата. Така че, мили деца, бъдете любящи и наистина бъдете отговорни и будни за делата си, и за действията и бездействията си. Това искам да им кажа. И да учат, да учат, да се образоват, защото както се казва, науката е слънце.

Друга една злободневна тема от нашето общество е войната по пътищата. Там какво ти е мнението? Каква е формулата, за да избягваме тези жертви?

Отговорност, абсолютна отговорност към човешкия живот, към това ти да си в ясно съзнание, когато шофираш. Естествено, трябва да намалим скоростта и да спасим човешкия живот. Много е важно – хора, гледайте знаците, моля ви! Гледайте ограниченията! Имайте съзнанието, че невинаги трябва да сте първи, да засечете някой. Може да се забавите с минута, 2, 3, 5, 10, но това може да спаси човешки живот и съответно да спаси от скръб, траур и огромна мъка всички роднини, близки  и приятели на този човек.

Харесва ли ти България такава, каквато е в момента, и перспективата, която се очертава пред нашата мила татковина?

Аз, Бойко, винаги се старая да бъда оптимист, но да бъда и реалист. Това, което се случва е такова , каквото е.  Да, разбира се, има негативни аспекти, и трябва да ги има и тях, за да има някакъв вид баланс, за да има откъде да се върви напред и да се развива държавата. Но аз съм обнадежден, че най-доброто тепърва предстои.  Влизането на еврото, според мен, е една добра крачка напред. Това ще ни помогне да тръгнем към едно приобщаване, към нещо по-голямо, отваряне на врати за нови проекти, за различни еврофондове, за различни неща, които биха подпомогнали развитието ни и като инфраструктура, и като образование, и като изкуство и спорт. Така че, Бойко, старая се да вярвам в тази насока.

И на финал, Тони, твоето послание към слушателите на Радио "Фокус“?

Моето послание е може би една моя лична максима, която аз следвам и се старая всеки ден да си казвам наум или на глас, и тя е следната: бъдете благодарни, уважаеми слушатели, с това, което имате, и с това, което нямате, защото вие го нямате с причина, докато се борите и работите за това, което искате, и за това, което мечтаете.

Или както казваше баба Ванга, "Не искайте много, защото не може да му платите цената“.

Точно така, абсолютно. И защото понякога може да искаш много, но ти да не си готов за това, да не можеш да го хванеш с двете си ръце и ако го получиш, да го изпуснеш.

 

Бойко СЕРАФИМОВ